Как може да има толкова некадърно майстори не мога да си обясня 
ние така си патихме преди годежа с некадърен майстор който трябваше да ни направи спалното обзавеждане...нямаше и една година и вече скрина ми не беше в състояние да се използва...като падне горното чекмеже и се спират всички на куп чак долу...после няма как да ги сложа и въобще е извън употреба тоя скрин...само си го гледам...добре че не сме и в бг за да не се ползва че иначе не знам...да не говорим че ние 3 месеца чакахме за да ни направи мебелитеа уж щяха да са готови за няма и месец...всеки път ми казваше в понеделник са готови в понеделник са готови и като се обадя в понеделник се чуди как да ми каже че не са...и ние всяка седмица отлагаме годежа за да може вечерта след годежа да си влезем в нашата си стая ...
накрая последно уж когато трябваше да са готови и му се обадих та като ми се завайка...били катастрофирали с камиона и точно моите врати за гардероба били вътре защото им слагал огледалата и се счупили и сега наново трябвало да ги прави и нови огледала да поръчва...вбесих се ...защото после и никой не ходил на работа след инцидента...ааайде пак чакане...бяхме се побъркали направо...
и сега като гледам мебелите и ме хваща яд...от всякъде са криви...а да не говорим че таблата на спалнята я исках ниска а той ми я направил супер висока... като надгробна плоча ми я изтупкал ужас ужас...ама...какво да се прави... някой ден ще ги сменим ако се върнем в бг...

Оф айде аз пак тука да пиша да не спамя други теми, че нещо ми писна и ми иде да се хвърля от някъде, и моля ви не ми казвайте "бременна си, не се ядосвай" щот съм си се ядосала и това е. Няма оправия с тия пари, все нещо става, става не може и неможе да се оправим просто.
Откраднали са на майка ми портмонето ... вчера точно след като си е взела заплата  Такова шибано ми стана като се обади днес и плачеше и аз нищо не мога да направя, а се бута на две работи за тия мижави 400лв. и сега и тях ги няма и няма и документи и нищо .... много е зле, много се е изнервила, много се е притеснила, то е разбираемо де....
Мъжа ми както вземаше по 550лв, сега се прибра със заплата 400лв. при условие че си къса задника от работа, бачка до много след работно време и върши много неща който не са му в задълженията...
Как може пък поне веднъж да не ни провърви, как пък веднъж не взе повече, и това с майка ми и цял ден ми е гадно, гадно, гадно, а нищо не мога да направя и ми става още по гадно 

Оф,Гери,като видях че си писала ти и ми стана много криво.Все проблеми  със свекъри,с мъж ,с пари.Наистина не знам какво да кажа,а и сигурно не очакваш ,че някой от нас може да ти каже защо ти се случват тези неща.Ами,такъв  е живота,понякога пари.Със сигурност после се оправя.Всички(почти всички)сме имали такива моментимислила съм си,че това е края и няма да издържа повече.Нямала съм избор,но някак съм излизала от бъркотията.Знам,че каквтото и да кажа няма да се успокоиш,но опитай да гледаш позитивно.Позитивните мисли привличат позитивни събития.Радвай се,че си здрава,хората,които обичаш са здрави,имаш до себе си мъж и родители,които те обичат и каквото и да стане вие ще се подкрепяте.

Герка,наистина е гадно това което ти се случва и то накуп.Но ангелче е права-явно човек понякога изпада в дупка и гадните неща му се случват на куп.Но обикновенно след този пелиод идва и позтивен такъв.Лошото е,че няма как да ти помогнеме освен със съчувствие.Дано скоро излезеш от негативния период и започнеш да сехвариш с хубави неща,защото винаги след дъжд пеква слънце.

Герии мила важното е да сте здрави и малкото човече в теб също

Да ти кажа какво ни се случи - бях изпушилаааааааааааааа
в рамките на три часа искаха да ни приемат в детско , заради Теди, че не можеше да диша от секрети. Аз тотално отказвах. От там като я натиснаха да и махат секретите от носа и гърлото с един аспиратор - тя пищи и реве, дъх не може да си поеме, кръв червена цялата, а те действат и аз острани с нея плача. Това мина. Тъкмо се прибрахме милото ми се успокои и заспа. Майка паднала  от там по бърза помощ,по преценка на скапания доктор  нямало счупване, не може да се направи снимка, доктора отсреща 'отивайте в хасково, тук нямам право на ренген, ако искаш с мойто фотоапаратче да те щракна'?????????  и още нещо се случи с една позната и до нея мъжа ми трябваше да търчи същата вечер, че бившия й приятел я следи и не я оставя на мира и иска буквално да я трепе и от там полиция и т.н. Това в рамките на  няколко часа , а ако знаше цяла вечност ми се стори, и на фонаааааааааааа на другите ни проблеми, това беше истинския ЗДРАВЕТО, детенцето ми да се оправи, никога не е бях чуствала толкова безпомощна, че и аз да плача като малко детенце до неяя, на никого не го пожелавам.........

Реших да не пълня седмичната тема с отрицателни емоции, затова пиша тук...
Преди месец бях писала, че мечтая да свърши ужасния септември месец, но уви - дойде още по-лошия октомври...Бях ви писала, че дядо ми е в много лошо състояние - има проблем със сърцето, после от силните лекарства получи кpъвoизлив в стомаха. Тъкмо се беше стабилизирал и даже хапваше и случайно му откриха тpoмб в сърцето. Наложи се спешно да го докараме в София, търсихме болница, линейка, доктор, който да се съгласи да го оперира, защото той е възрастен човек. За 24 часа успяхме да решим този проблем и го докарахме. А аз през цялото това време ходя на обучения, на работа имам хиляди спешни задачи, занимавам се с инструктор, който почти ме узнудва за пари...Луднала бях, а ситуацията се променяше всеки час. Почнахме да чакаме операцията - приеха го в петък вечер, а почивните дни не правят такива. Не ни дават да го виждаме, само по телефона ни информират и то доста постно. Все ни казваха, че е в стабилно състояние и чака операция. В понеделник вечер ми казаха, че се е отказал да го оперират и ако искаме във вторник да отидем. Допуснаха ни да го видим и говорим с него. За тия четири дни, които беше там, той не приличаше на себе си. Беше като замаян, не можеше да говори и почти не беше контактен. Едва не се разревах, но някак си се сдържаш. Успя да каже, че иска операция и ни изкараха. Отново зачакахме, отново питания по телефони и пак чакаме. До четвъртък пак нищо, а вечерта ни казаха, че докато не влезе в съзнание не може нищо да му правят?! ...

Дани, мила незнам какво да ти кажа просто  , човек да не му се налага да влиза в болница.
Преживяваш ужасен период  Исках да ти кажа че ако имаш нужда да си поприказваш с някой - аз съм насреща 
Прегръщам те !!!

А аз не мога да проумея как за седмица престой той се влоши толкова. Влезе в съзнание, можеше да се движи и обслужва, говореше, а сега нищо от това?! В петък вече ни заявиха, че няма смисъл от операция. Трябва да го изпишат и ако можем да го настаним в друга болница, което засега се оказва неосъществимо - нямало какво да лекуват повече, да сме чакали да изживее послените си дни. А ние неможем да го гледаме в къщи - той диша с маска, храни се само през системи..., а и сме на работа по цял ден. Снощи гледах в мрежата за разни хосписи около София с 24 часови грижи, но мненията са много противоречиви, даже повечето отрицателни. Тия, за които има само хвалби, струват по 50-60 лева на ден - нещо което не можем да си позволим. Много ме е страх и много ми е мъчно, че по никакъв начин не мога да помогна на дядо ми. Само се надявам той да не осъзнава какво му се случва и по-скоро да му намерим място с добри грижи.

Дани мила и аз не знам какво да кажа, сигурно ти е ужасно болно, миналата зима малко преди коледа загубих баба си от един ужасен рак, та така дни преди Коледа просто я чакахме да си изживее последните дни. Може би понякога просто трябва да се примирим с този факт, да стиснем зъби и да преживеем и ние някак.
Относно хосписите защо не обмислиш и въпроса с медицинско лице в къщи, болногледачка? Все си мисля че няма да е 50-60лв на ден а и човека в къщи би се чувствал по-добре, само не знам ти как ще се чувстваш ако го виждаш всяка вечер как агонизира 

Дани същата ситуация се случи и при мен. Преди 8 години, баба ми я приеха в болница и в деня на изписване жената коренно се промени, загуби си ума, изпадна в безсъзнание, и казаха, че има емболия. Даже през нощта изпратиха майка ми да се прибере у дома да нагласи дрехи, защото до сутринта щяла да умре, само че баба живя още един месец у дома. Не мога да ви опиша какво е чувството да гласиш дрехи за жив човек за умиране. Аз много я обичах и плаках всяка вечер за нея в продължение на шест месеца. Просто я умориха от нехайство. Накрая спря да може да се храни и я хранех със спринцовка със сокчета. Сега пак ми потекоха сълзите като се сетя за ужаса, който преживях. Можеше да си поживее още женицата насила я умориха

Така е ,дами , защото сме в България! В тая държава хората от по горните слоеве (говоря за лекари , депутати и т.н.)  гледат само как да си напълнят джоба и изобщо не ги интересува как живее населението, как мизерства и т.н...преди 2 години.. дядо ми си беше на село но бил паднал в двора..беше там самичък и добре че един комшия го бил видял и ни се обади да отидем да го приберем..и така донесохме го..вкарахме го в болницата снимки това онова и накрая се оказа че има счупване  в таза и това зараствало много трудно сложиха му скоба в крака и той не беше добре и т.н. след операцията беше под наблюдение но се оказа че го е хванала и склерозата и просто лекаря ни каза че няма да е жив още дълго време и да се подготвим..и така го прибрахме вкъщи....на легло...същата година имах бал....и за капак ни беше че дядо ми почина точно вечерта преди бала ми и така на сутринта бях на прическа и т.н. и вечерта на бал и след това на следвашата сутрин бяхме на погребение..беше мн гадна ситуация но си казах че това може да се случи не само на мен...мисълта ми беше че дядо ми докато беше в болницата и попаднахме на една много добра докторка която ни обясняваше всичко а другите бяха такива бурсуци че не можеше и да бъде по зле... има и хора които наистина ги интересува но те са толкова малко че трябва с лупа да ги търсите..

Момичета, може да звучи гадно, но с вашите разкази ме върнахте към действителността , т.е. усетих се, че на всеки може да се случи . Съжалявам за тъжните моменти, които сте имали....
При нас положението е все същото - никаква информация или такава, която се сменя постоянно. Днес на два пъти ни казаха, че вече са го изписали и веднъж, че това ще стане в петък. И бяха сигурни, че е изписан, а той горкия през повечето време не е в съзнание?! Последно утре ще ходим да го прибираме.

  Понякога се чудя защо някой лекари учат за това толкова години ,а после нищо не става от тях ?!
Май им е по-лесно да кажат на близките че той си отива вместо да направят нещо.
Преди месец почина на много близък приятел майката -жената си отиде точно за месец откакто разбра че има тумор в главата. А можеше да е жива още ако и бяха обърнали внимание след операцията ,а не да ни кажат до 3 дни я чакайте.  Което си  е безумие ,но за съжаление ние сме безсилни колкото и да искаме да помогнем понякога не зависи само от нас 

Хайде сега да ме успокоите.От известно време се колебая дали да продължа образуванието си и току се навих, съм на път да се откажа.Много исках да стана счетоводител.Единствената причина е ,че мисля,че лесно бих си намерила работа и то за немалко пари.След като подадох всички документи и запланувах идване до София да се записвам(а днес излязоха резултатите) ме попариха.Не може да кандидатствам за икономическа специалност ,ако съм бакалавър по неикономическа и единствения вариант е Бизнес администрация.Не съм сигурна,че го искам,а и не съм много наясно къде мога да го приложа.