За жалост вече сте се хванали на хорото и няма връщане назад. Гледай да не си разваляш повече настроението с това. Пък като искат голяма и пищна сватба - да плащат. От тук нататък си купувайте, това, което ви харесва и можете да си позволите, било то и не чак толкова скъпо, колкото те искат. Пък ако са сърдити, че това или онова те са го искали, пък няма да го има на сватбата - ами казвате който иска-плаща. Даваш парите и получаваш. Иначе няма и това е.

Не  ми стига това,ами и днес разбрах че трябва да поканя и колегите на цитирания бъдещ свекър,защото "е неудобно".Този,който  не плаща,ще поръчва музиката!Тези,които плащат,ще мълчат и изпълняват!Само да отбележа,че гостите от моя страна са точно 2 пъти по-малко от другите,а родителите ми са покрили разходите до момента и не са поканили нито един колега.

Ами, Ангелче, май е време да тропнеш по масата и да си кажеш всичко, което ти е насърце.
Тъпо е точно преди сватбата да се разправяте, ама явно яма как.
Той със сигурност ще си плати кувертите на колегите, така че няма какво да кажеш много по този въпрос, но постави въпроса с общите разходи така:
Значи няма пари за по-важните неща (въпреки че са обещани), а за канене на странични хора има?
Кажи си всичко, за да ти олекне, пък ако ще и да се скарате.
То иначе този човек няма да се усети, ако не му го кажеш директно.
Или поговори с половинката ти, ако може той да говори с него.
Успех в тази кофти ситуация!

Според мен най-добре е отново да излезете на квартира 
Щом и приятелят ти го е предложил, значи му идва вече в повече това напрежение. За него вероятно също е доста трудно, защото проблемите идват от страна на твоите роднини и той е малко като в небрано лозе.
Проблемите са дошли след като сте започнали да живеете с други хора. Следователно, най-добре е да сте си двамата и в добро и лошо. Ще видиш, че така ще се оправят отново нещата. И горе главата 

И според мен най добре на квартира разбирате или не винаги ще има проблеми дори и нищожни

savka, от написаното от теб се усеща, че си много объркана и явно емоциите ти идват в повече, за това действай. Прецени си с кого искаш да прекараш живота си от тук нататък - с майка ти и брат ти или с човека до теб?!?! На човека до теб търпението със сигурност е преляло чашата и е поставил своето условие. Сега е твой ред да прецениш какъв ход да предприемеш. За трудното - на всички им е трудно по един или друг начин, млади сте и ще се справите. Според мен трябва да се съобразиш само и единствено с човека до теб докато не е станало късно. Желая ти успех 

С когото и да живеете,никога няма да ви е добре,дали ще са твоите родители,неговите или да споделята кеартира с приятели винаги се получава сблъсък на интереси-единия чисти,другия обича мизерията.Най-важното е ,че не трябва да допускаш спорове с приятеля си заради други хора.Ако излезете на квартира няма да можете да пестите за сватба-което не е толкова фатално-по-добре да сте заедно и да се обичате,отколкото да пестите от квартира и накрая да се разделите.Апартамента,вероятно ще остане на брат ти,така че по-добре помислете за спокойно съжителство,отколкото да се тормозите.

Ох искам да се оплача и аз.. направо..

Скарах се със свекърва ми за ресторанта днес. Значи, аз преди месец-два, точно когато бях катастрофирала и нямах кола, направих пътека до тъпия ресторант. Всичко да уговоря. Виках да идват с мен и сульо и пульо. И свеки не си мръдна гъза един път да дойде с мене. А като се видехме все й казвах, че има проблеми с ресторанта и тя отговаряше - ау колко лошо.Сега, 12 дни преди сватбата, отидохме да уточним менюто. И тя - искам и аз да дойда, да видя манджите. Е хубаво, дойде. И се почна - ауу това на мен не ми харесва, защо тия маси, защо тия столове, защо пък булчинската маса да е тука.. едно нещо нямаше, дето да не го изкоментира. Едно нещо. А тя избра ресторанта. Аз исках друг. И тая тъпотия с градината и тя беше неин каприз. А сега отрича. Било както аз съм искала, защо съм била така говорила. Напомних й защо. Разсърди се. И всичко това пред управителката на заведението. И аз 100 пъти й казах да го обсъдим после - а тя, не та не, искам сега да го обсъдим, искам гостите да са вътре, какво като сте платили градината (а заведението няма климатик, зтова е евтино като цяло). И аз накрая казах директно - аз съм против. И това беше. Сега хем ме е яд, хем ми е гузно малко.. най-ме ее яд на мъжо че мълча кат пън. Нищо не каза. Не ме защити, не спря майка му да ни излага така грозно. Просто.. разбирам че е стара и изкукала. Но ме изкара от нерви.

И последния хит е, че от безкрайните им роднини има още 2 момиченца, за които не са ми казали. И сега за тях няма подаръци. Какво ще правят - не знам. Просто.. защо мъжа ми е оставил тия изкуфели старци да се мешат. Те не знаят имената на гостите си, не знаят къде са, не помнят какво са говорили преди два дена. И тва й го казах на свеки - казах й - моята майка не се меси, нищо не й казвам, но не мрънка като тебе. С тия думи. Защото тя заопява как не сме й били казали, че е толкова важно колко са гостите , че не знаела че ще е горещо .. Направо ми се реве.. и всичко това две седмици преди сватбата! Тези същите старчоци в началото обещаха да платят цялата сватба! Когато разбраха колко ще струва, тактично "забравиха" и излезе че ние не сме разбрали! Заради тях и капризите им 101 неща не са така както аз искам, защото мислех, че ще платят! Но не би.. и как, с каква наглост ми се мешат, при положение че АЗ плащам! До момента съм дала горе долу 2 пъти повече пари от мъжа ми даже! А те са купили винце за 200 лева. Дето кой знае какво е изобщо.. А аз имам 34 от 110 гости. Как стана това, така и не разбрах!

Сякаш аз съм го писала това.При мен беше абсолютно същото-свекърите си казаха какво искат,заклеха се че ще платят цялата сватба,поканиха всички познати,за да "не се обидят" и после замълчаха.Никой не се интересуваше какво става със сватбата.Моите гости бяха 21,а техните 44.В крайна сметка 3 дни преди сватбата всички се стреснаха(малко със закъснение,което и на тях не им беше приятно),закупуваха едни неща и сватбата стана супер,никой не се намеси повече с нищо,никой не командваше в деня на сватбата и си платиха останалото,което се плаща след сватбата.Нямам съвет как да се справиш,но ти давам пример,че нещата могат да се оправят от самосебе си.

Аз вече се чудя дали да се оплача или просто да си го преживявам тихичко. С моята свеки я знаете одисеята, бях поспряла за кратко, защото се надявах, че нещата са се оправили. Обаче не е така 
Тя пак настоява да се звъни ежедневно - ама под ежедневно разбирайте поне по 2 пъти на ден, Жоро гледа да и се обади поне един път, че се започват едни ревове, едни обиди...нейсе.Говори с нея преди две седмици за пореден път, обясни й, че не може да продължава така, не може да звъни постоянно, нито пък ние ще й се обаждаме на два часа, както иска, защото вече сме отделно семейство, не е само сина й, и ние си имаме наши ангажименти и работи. Още повече - знаете ли какво е да искате да се наспите в единствения за месец напред почивен ден и тя да не може да се удържи поне до 1 за да се обади? Още не е станало 12 и тя вече звъни на пожар, че Жоро не й се е обадил...Малеееййй, ужас.
А сега понеже спря след разговора с Жоро...И вчера идва в магазина и както си говорим, тя се изцепи "И да се обаждате...Той Жоро изобщо не ми се обажда като сте заедно...И аз все му викам - Ама тая Гергана защо не ти дава да ми се обаждаш...кажи, бе, сине, не е ли така, не ти ли казвам" и ме гледа право в очите....Аз направо побеснях,а Жоро само погледна очудено и и вика"Ама ти защо говориш глупости"...Отрича да му е говорила такова нещо, обаче първо - да каже за бъдещата съпруга на сина си "тая" и после да ме обвинява мене...Бахти, за 7 години какво ли не съм направила за сина й, какво ли не му простих, а тя ще ме нарича "тая", все едно съм някоя от улицата, а не жената, която се грижи за сина й и то доста добре смятам. Много ми е криво, не съм очаквала такова отношение, още повече при цялото ми търпение и разбиране към нея.  Жоро е прав като ми кзва да не обръщам внимание, обаче аз съм човек с достойнство и заслужавам поне елементарно уважение, не мога да приема да се държи така...Съжалявам, момичета, просто вече не знам....опитах се и се постарах да правя опити да са наред нещата, ама вече не знам...

Жасмин, благодаря ти, мила. То сега новото е, че звъннала на мъжа ми и му казала, че ни е сърдита, понеже като дошла да ни види ( само да поясня, дойде да ни види в магазина, докато бяхме на работа, и то два пъти. Първия път имахме възможност да й обърнем внимание, но втория път като дойде, имаше хора, аз не мога да поема сама всички, и с Жоро си работехме все пак) не сме й обърнали достатъчно внимание. Представяте ли си?? Тази луда ли е??  Жоро й казал да не говори глупости. Направо не знам вече. Обаче на медения месец неговия телефон ще е изключен, това мога от сега да ви го кажа.

Ooo Гери изключването на телефоните по време на медения месец е нещо задължително  Иначе прочетох още пърия ти пост, ама нещо се чувствам безсилна да кажа каквото и да било! Не знам, все ми се иска да вярвам че лоши хора няма, има просто несъвместимост на характери! Наистина стискам палци всичко да се оправи че това все пак не е човек с който живота ще те срещне за ден-два, това е човек дето ще присъства в живота ти до края! И все ми се иска да ти дам съвет да спреш да й обръщаш внимание, защото си тровиш здравето, трудно е, ама като се замислиш струва си Един ден като забременнеш имаш ли представа тези нерви ако пак ти ги създава колко сериозни неща може да ти коства това. Решенията са две, тъй като не познавам човека не знам кое е по удачно - открит разговор или пълното безхаберие, демек ич да не ти пука 

Гери ще си отровиш живота оттук насетне, ако приемаш нещата толкова навътре. Все пак тя е майка на мъжа ти и като такава ще е до вас цял живот... както е казало другото Гери просто гледай по-отгоре отгоре на нещата, не ги преживявай толкова емоционално. Хората наистина са различни и някой път говорят и не могат да се разберат кой какво казва, защото никой не застава в позицията на другия. И на мен ми се е случвало да се чувствам все едно съм от друга планета в общуването си с хората, но наистина се разминаваме във възгледите си.