момичета всичко което казва те е вярно но най - голямата истина си е
да сме живи и здрави за да преследва ме мечтите си
а някои просто се сбъдватпо напред от други
няма някаква последователност всичко е въпрос на КЪСМЕТ
УСПЕХ В СБЪДВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ ВИ

Момичета, много съжалявам за това което се случва с вас.
Аз за пореден път се радвам че напуснахме България и градим бъдещето си другаде. За съжаление положението в България няма да се оправи скоро и от това страда обикновения човек. Като виждам как родителите ми цял живот работят, взимат що годе добри заплати и никога не им стигат парите, ама то няма и как да им стигат при тези бомбастични цени на всичко, направо ми е жал за всички българи. И като сравня цените и заплатите при нас, разликата е огромна. Съчувствам ви наистина, но знайте че щом имате подкрепата на половинките ви, здрави сте, разбирате се, имате покрив над главите си, другото няма значение.Все някой ден ще реализирате мечтите си.
Савка, много е кофти когато изпаднеш в една такава ситуация и мечтите ти са разбити и не знаеш какво да правиш, бъдете силни и ще преодолеете това положение. Относно сватбата, ами направете си сватба, пък после когато имате възможност ще си купите жилище. Не е задължително да имаш собствено жилище за да се ожениш и да имаш деца,разбира се това е най-доброто решение, но и не е болка за умиране ако трябва да живееш на квартира или у родителите ви, но все пак вие си знаете какво искате
Ние живеем под наем,е  в чужбина сме и тук нещата са различни, но аз не съм изпитала необходимостта от собствено жилище, поне засега.
На всички ви пожелавам късмет и дано реализирате мечтите си

Цитат на: anita81 в 03.11.2008 01:43

....напуснахме България и градим бъдещето си другаде. .....

аз не съм много съгласна с това. разбира се въпрос на гледна точка. напуснах за първи път Б-я 1995г. Градиш щастие извън страната? какво щастие? е да имала съм много неща и продължавам да имам, които много от приятелките ми в Б-я няма да имат. обаче не мога да кажа, че не са щастливи. парите: те никога не стигат. правим пари, имаме дрехи, коли, бижута по 4 пъти в годината ходим на почивка и какво? те парите никога не стигат  според мен колкото повече пари има човек, толкова повече харчи. за това е относително къде човек си гради щастието и до колко в действителност е щастлив. всеки българин излязъл от страната иска да се върне един ден в нея, обаче тя не ни иска. все пак винаги ми е мило и се връщам с голяма радост обратно в дома си.

Напълно съм съгласна с Теа. Ние също бяхме в чужбина за няколко години и преди 4 години се върнахме да градим бъдещето си в България. Мога да кажа само, че никак не бях щастлива и очаквах мига, в който ще се върнем. Въпреки че ми отне доста време да убедя мъжа ми (тогава все още не бяхме женени), че мястото ни не е там, съм довяолна, че най-накрая и той се съгласи с мен. Някакси не се чувствах на мястото си там, лиспваха ми ужасно много близките и приятелите. И, въпреки че в момента не получваме някакви бомбастични заплати (все пак сме банкови служители, а там големите заплати май са доста разпространен мит), успяваме да се справяме с това, което имаме. И ние искаме да си купим по-голямо жилище, защото в момента сме се навряли в една гарсониера, но все пак и от това сме доволни, нали не даваме пари за квартира и живеем сами. В крайна сметка, човек е добре, когато се чувства истински щастлив и е успял да намери своето място. За себе си смятам, че България е мястото, където искам да живея, да отгледам децата си и да работя. Все се надявам и мисля положително, че един ден нещата в нашата страна ще се оправят.
Дали пък не съм непоправим оптимист?  на всички!

Темата стана интересна- възможност за всеки да сподели каквото му тежи.

Дано всичко се нареди накрая-за всеки това, което иска 

Хей,Дани,горе главата и на мене това чувстро ми е до болка познато...особенно от кокто  съм в Германия,разбрах кои са ми наистина истинските приятели.И аз така като тебе преди -дискотеки,гаджета...ама явно съм се находила и честно да си кажа с милото предпочитаме да прекарваме вечерите си заедно ,гушнати на дивана и да си разказваме как е бил денят ....а и като се замисля ,хора които наистина се обичат това им е почти достатъчно да бядат истински щастливи...Ето моите родители,не си спомням да са искали дори да ходят по купани и дори на големи празни_и предпочитат да са си само двамцата-а я ги виж вече 28 години са си щастливи и влиубени...така че не им обръщай внимание-поне сега знаеш на кого можеш да разчиташ И аз бях много изненадана от някои хора ,когато казах че съм бременна,а те ААА ЗА ТОВА лИ СЕ ОЖЕНИХТЕ  а няма да тръгна да показвам на всеки менструалния си календар я ....Така че ,Дани не се коси мила-ти имаш най хубавото нещо на света...обичта на лиубимия мъж и много скоро и доказателството на тази лиубов А тези приятели са просто явно завистливи хора неудовлесворени от живота....

Цитат на: Данитка в 21.11.2008 08:21

Аз искам да споделя нещо,което вече няколко месеца ужасно ме тормози Споделяла съм го само с мъжа ми и той наистина прояви голямо разбиране,отвори ми очите по много неща,но имам нужда пак да излея мъката,защото на моменти просто ще изперкам 
Та какво се случва след като един ден намерих половинката си и реших да градя семейство?
Ами по-голямата част от "приятелките" ме изоставиха 
Първо се почна от това,че съм само на 21г. как така сега съм решила,че искам да имам семейство и дете  Било абсурдно,като ме знаели каква съм фурия....Сменяла съм гаджетата като носни кърпи,обичала съм дискотеките и забавленията....Че съм била луда глава и в 3ч. да ми се обадят за парти и аз хуквам....И сега какво съм щяла да правя  Е как какво мъжа ми никога не ми е забранявал да излизам по заведения и да се забавлявам с приятелки(е като пропуснем частта с излизането в 3ч.  ) Но той винаги ми е казвал върви и се забавлявай,но как да го правя,като всички спряха да ми звънят ....или с едни безумни предложения,които не бих могла да си позволя,защото сърчицето не ми давва да оставя милото,а не че той не ме пуска 
А когатооо разбраха,че съм бременнаа е това вече е култово  !Коментарите бяха от сорта,ами сега какво ще правип ? Абе как така какво ще правя бе....(вече имахме дата за сватба и си правехме бебче,но просто не мислехме,че толкова бързо ще стане,ама мъжо вика "майстор  ) Ох нямам думи и всеки и сега ....с бебе .....ами какво като съм със дете,толкова семейства с деца излизат,забавляват се ....Въпроса е до желание,но ходи го обясниии ...... Е останаха няколко човека,които останха до мен.....някои от тях ме последваха,други искат,но не са намерили човека до себе си,а трети просто така звънят,за да видят и разпитат за това какво е да съм омъжена и бременна....ами как какво е НАЙ-ХУБАВОТО нещо ......
Та аз съм НАЙ-ЩАСТЛИВАТА жена  Имам най-прекрасния човек до себе си,а скоро ще държа в ръцете си и нашето съкровище.....според мен от това по-хубаво няма 
Просто на моменти се вбесявам,че съм мислела за близки хората,които явно са били готови за масите....Но човек расте и проумява кои са най-ценните неща за него.....
Ами това ....е

Мила в такива моменти винаги се разбира, кои са хората, които те уважават и обичат, които държат истински на теб и са искрени.... Разни хора, разни идеали...Според мен е за добро, винаги гледай позитивно и си казвай, че така е трябвало да стане, а и ако питаш мен виж колко прекрасни девойки има в този форум, които те подкрепят истински... 

Момичета не го мислете.Аз съм на 27 и първото нещо което чух когато решихме да се женим е че съм бременна  Сори ама на колко трябва да стана, че хората да не ме одумват?Хич не ми пука вече.разочаровах се от приятелки не еднократно.Сега повече от всичко внимавам когато създавам приятелства.При всръщането ми в Плевен бях отворен, открит и приятелски настроен човек.Сега просто предпочитам да не се запознавам с хората.От тук нататък взаимоотношенията с хората стават все по-трудни.Много малко от тях те разбират, че искаш семейство и дете, че си щастлив така, но това, че си се омъжил не означава, че си умрял.Разбират го едва когато и те го преживеят.
Та по-добре без такива приятели, не мерси не ги ща!Затова се кефя на форума, защото сме различни, но толерантни, разбираме се и никой не съди другия, а само се дават съвети.
Та милички не ги мислете фалшивите дружки, хубавото е че сте намерили истинските 

И аз влязох да споделя в темата нещо подобно, преди това - Дани, постъпката на някои от "приятелките" ти е наистина неоправадана! Няма възраст за брак и майчинство. На мен също така ми казаха много хора, въпреки че съм на 24, но приятелите ми подкрепиха решението, но голяма част спряха да ме търсят и да ме канят за излизания...За сега няма да реагирам, сигурно не искат да ме безспокоят..
Днес много ме нарани отношението на моя колежка от университета, сега и от офиса. Оплакала се е, че я ядосвам във връзка с нещо, което първо мен много ядоса и аз просто споделих с нея, но беше намесен и трети човек, на когото тя явно много държи и въпреки, че аз съм засегната, тя е застанала на негова страна Сега не знам как да реагирам, защото не желая да и помагам и да съм същата, след като съм разбрала, че не е безпристрастна, а и си позволява да недоволничи пред други хора и едновременно с това да не разбере, че съм осъзнала лицемерието и - ако беше истинска приятелка нямаше ли да каже - не си права, а не да обсъжда?

Момичета, според мен това си е чиста проба завист! Повечето хора (особено жени за съжаление) смятат, че за да се омъжиш преди да си стигнала тяхната възраст минимум или без да си бременна - все едно си се жертвала или незнам и аз каква дума да използвам. Или пък, че ако до 2-3-4 месеца след като сте се оженили не си бременна - започват приказки, че има някакъв проблем с това 
Аз искам да ви кажа, не им обръщайте внимание - всеки си преценя за себе си и като ти и мъжа/приятеля ти се чувствате добре така - каквото и да е положението ви - тогава значи не грешите.
Последната сватба, на която бяхме септември месец беше на наши приятели съвсем скоро навършили 22 - те бяха най-милите, естествени и непринудени младоженци, които съм виждала. И двамата са още студенти, още преди 2 години казаха, че ще се женят на тази дата и го направиха - това не е инстинктивно или детско решение - просто знаеш, че си срещнал човека за теб. Никой не им вярваше преди 2 години, но те го направиха 
А подобни неща се чуха и когато ние решихме да си изтеглим датата на сватбата от септември 2009 на юни 2009 - веднага се започна, ама защо сега, ти да не си бременна (а когато решихме да я сменим до края на юни, когато ни е датата оставаха точно 9 месеца - дали е логично да съм разбрала, че съм бременна и да стягам сватба точно, когато трябва да раждам  ). Но какво да обясняваш - хората първо одумват, после евентуално мислят. Всъщност - да - само тук го казвам за първи път - решихме да изтеглим сватбата, за да си направим по-рано бебе (дай Боже) и когато ни стане апартамента - то точно тогава да се роди
Но дори на родителите си не сме казали и смятаме, че няма нужда - когато ние си решим - тогава!

Не се ядосвайте на злобата и завистта на хората, ами се радвайте на новите си семейства 

А, Elle, мила, тази колежка наистина е трябвало според мен да говори първо с теб по темата, а не да разнася из офиса 

Дани що не им теглиш по една на тез приятели в кавички казано
хич да  не ти пука
гледай си мъжлето и детето като се роди обичайте се и не го мисли
това е най хубавото нещо което може да се случи на една жена
нека те обвиняват те обикновенно такива си остават моми и ергени които страшно ненавиждам
игнор на всички и напред

Дани горе главата мила и аз се омъжих много малка на почти 22г.От почти 3 години вече живеем в Испания и други приятели освен милото и лаптома ми -НЯМАМ ,а в БГ имах много приятелки с който съм споделяла всичко,делили сме всичко пари ,цигари,дрехи и.т.н.Спомням си когато трагнах с милото една от най-ДОБРИТЕ МИ ПРИЯТЕЛКИ ппостояно ми говореше че не е за мен,как искаше постояно да я водя с  нас навсякаде и като идем на ресторят или кафе се почвеше,а на дискотека нямали да ходим?Аз не издържах и какзах че на мен не ми се ходи на мен ми е добре да съм с милото дори да седим пред нас в колата и да си говорим под звездите цяла вечер.аз разбрах че нямям приятели кагото се прибрах в бг за сватбата ми.Бях ги предопредила всички полпвин година по-рано че на 23 август ще се омъжвам и по телефина всички ми казваха че ще доидат,как нямам търпения да ме видят че аз съм била душата на компанията и щяла съм да си остана такава.а какво стана половината даже не ме уважиха да доидат поне да ми бяха пратили по един смс "честито на младото семейставо" вече свикнах с това че нямям приятели и че никога не съм имала поне истински,но  имам най важното обичта на милото има здраво семейство и това за мен е вече най важното нещо на света дано скоре време да си имаме още едно другарче
Извинете ме за дулгия пост