Клео ще ти кажа-сънищата сама си ги предизвикваш като неволно и несъзнателно мислиш какво ли лошо ще сънуваш,аз бях така преди 2-3 години,в продължение на една седмица с рев лягах,на всяко спане-няма следобед,вечер аз сънувах как умирам и всеки път беше по-страшно от предишното,ревях и лягах,обаче си казах,че няма да мисля за това и си лягах с книга или се приспивах с филм,за да не мисля и се оправиха нещата и сънищата спряха
иначе Ели е права-започни да правиш нещо,почни да шиеш гоблени или нещо подобно,не че помага кой знае колко,но поне правиш нещо,започни да учиш нещо вкъщи ,помисли си,обсъди с Григор какво може да правиш и прави,защото ще луднеш от стоенето вкъщи мила
а това за бебето-ей ще дойда и ще ти се иска да не съм идвала... я не мисли глупости,после ще се вайкаш,че е слабо-ще ти кажа едно аз съм се родила дребничка и под килограм,брат ми голям и 3 кг<родени сме заедно-близнаци сме>,аз не съм яла,той само е ядял и е спял-така,че няма две бебета еднакви,нито има проблем ако детето ти е по-слабо или по-ниско престани да си създаваш главоболия дето нямаш,и още по-малко да ревеш,няма бебе в първите месеци дето да е 50 см,чакай ще порасне

Цитат на: Вероника в 01.02.2008 16:31

И двамата сме на косъм да хвърлим шапките и да бягаме  мен ме спира единствено бебеправенето нищо друго, а него 5 год Военно училище и още 6 след това и оше куп конкурси, станаци и други квалификации.
Е има и още ама за сега и това стига.

То май на доста хора им идва да си хванат шапките и айде....
Но все се замислям толкова ли е лесно - като заминеш в чужбина първите няколко години със сигурност е много трудно, докато се установиш, особено ако има бебче.
И ние обаче все повече сме на мнение, че след сватбата ще си хващаме шапките.

И един въпрос: Т.к. има и съфорумки, които са на ръководни позиции, някой да знае какво е "инженер - мениджър" и на каква позиция бихте го назначили?

Много ми е странно като кажат, че и в чужбина живота е тежък. А тук да не би да не е тежък живота? Като пътувам насам натам и гледам снимки от пътувания в чужбина ми прави впечатление, че сме изключително изостанала държава. Сигурно живеем 40-50 години назад от останалите страни и то не развити, ами развиващи се. Хората живеят в чистота, имат си паркчета, помислено е за паркинги, за дечицата, има някаква социална политика за хората. Виждаш, че за теб като личност се прави нещо, а не гледат само дали си плащаш данъците. Не може само да даваш на тази държава, а тя да не прави нищо за теб. В тази държава всичко е оставено на самотек и се руши. Колко парка направиха? Колко детски площадки? Колко детски градини построиха? Вчера гледам новините как хората не могат да си регистрират децата за детски градини - ами как да ги регистрират като местата са примерно 1000, а децата 5000? Защо не говорят за това колко детски градини изпозатвориха и разрушиха за да строят жилищни и офис сгради на ценните им площи.
А за цените на хранителните стоки да не говорим - ние сме страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС и с най-високи цени на хранителните продукти. Оправдават се, че имало зърнена криза и т.н. - зърнената криза беше в цяла Европа, а цените само тук скочиха с повече от 40%...Не ми се говори...Някой път като ни хване отчаянието и си викаме:"Давай да се махаме докато е време. Кога и ние ще имаме нормален живот като останалите хора, да ти е чисто пред блока, да има къде да си спреш колата, да имаш някаква сигурност,че няма да те оберат...

Захира съгласна съм. Сигурно си чула или чела, че не сме отбелязвали никакъв напредък с борбата с корупцията по високите етажи на властта. Ми как да ти е чисто пред блока и да имаш къде да паркираш??? За съжаление няма такова чудо което да оправи всичко изведнъж, както може би много хора се надяваха, че ще стане след 01.01.07г.

Аз не само, че нямам надежда, че всичко ще се оправи изведнъж, аз нямам надежда, че изобщо нещо ще се оправи. Наистина се усеща известна промяна откакто сме в ЕС, но тя е несъществена. Няма как някой да дойде и да ни оправи държавата. А няма как и ние самите да си я оправим. Управниците ни са "хвани единия и удари другия" до един. Всичките се изредиха да управляват и никой нищо не направи. В този контекст пускам едно весело клипче на тази тематика малко да се разтушим:
България в Европа
http://www.vbox7.com/play:f308ad98

Цитат на: Zahira в 05.02.2008 12:03

Много ми е странно като кажат, че и в чужбина живота е тежък. А тук да не би да не е тежък живота? Като пътувам насам натам и гледам снимки от пътувания в чужбина ми прави впечатление, че сме изключително изостанала държава. Сигурно живеем 40-50 години назад от останалите страни и то не развити, ами развиващи се. Хората живеят в чистота, имат си паркчета, помислено е за паркинги, за дечицата, има някаква социална политика за хората. Виждаш, че за теб като личност се прави нещо, а не гледат само дали си плащаш данъците. Не може само да даваш на тази държава, а тя да не прави нищо за теб. В тази държава всичко е оставено на самотек и се руши. Колко парка направиха? Колко детски площадки? Колко детски градини построиха? Вчера гледам новините как хората не могат да си регистрират децата за детски градини - ами как да ги регистрират като местата са примерно 1000, а децата 5000? Защо не говорят за това колко детски градини изпозатвориха и разрушиха за да строят жилищни и офис сгради на ценните им площи.
А за цените на хранителните стоки да не говорим - ние сме страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС и с най-високи цени на хранителните продукти. Оправдават се, че имало зърнена криза и т.н. - зърнената криза беше в цяла Европа, а цените само тук скочиха с повече от 40%...Не ми се говори...Някой път като ни хване отчаянието и си викаме:"Давай да се махаме докато е време. Кога и ние ще имаме нормален живот като останалите хора, да ти е чисто пред блока, да има къде да си спреш колата, да имаш някаква сигурност,че няма да те оберат...

С риск да предизвикам гнева на една съфорумка ще ви кажа ,че не е тежък живота тук в чужбина,моите кумове са в чужбина от 13 години имат апартамент който изплащат и тази година си купиха друг, но в БГ.И двамата работят имат две деца и не се лишават от нищо.Тук е спокойно нещата са уредени и да цените са като в БГ ,но средната заплата която взимат поне българите който аз познавам е от 1600 до 2200 евро,наемите варират от 600-800 евро.Само за справка платихме ток за два месеца 65 евро ,а баща ми в БГ 140  лв за 1 месец .Сметнете сами зле ли се живее при тези заплата и цени като в БГ

Здравейте и аз съм от чакащите, но вече незнам какво чакам 
От една година се налага милото по няколко месеца да е далеч от мен, а това направо ме скапва 
Миналата зима му предложиха работа на Боровец, след това неговия шеф го премести на Слънчев бряг , а си останах да работя във Варна.Много е тежко, защото аз осъзнавам че това е неизбежно за да осъществим целите които сме си поставили, но пък понякога си казвам м...... му искам да сме си заедно все ще се оправим.Но реалността е друга.В началото на зимния или летния сезон изпадам в някакви депресии и само броя дните когато пак ще сме заедно А през останалото време се скапвам от пътуване за по два или три дни за да се видим или пък дори само за ден ,защото той е всяка вечер на работа и неможе да почива.
И в такива кофти дни като днес си мисля струват ли си всички тези сълзи по гарите, безбройните раздели, парите които вади защо просто не си хванем шапките и да се махнем от тази държава, която не прави нищо за нас, а май само ние работим за нея 

да но много се работи там!!и спестяваш парите защото просто няма къде да ги харчиш не е като тук!на кумата ми гаджето работи в Лондон  вече година и сега преди няколко дни и тя замина  щом така са решили значи може би е по-добре всеки сам си преценява

Цитат на: kleo_20 в 05.02.2008 12:29

да но много се работи там!!и спестяваш парите защото просто няма къде да ги харчиш не е като тук!на кумата ми гаджето работи в Лондон  вече година и сега преди няколко дни и тя замина  щом така са решили значи може би е по-добре всеки сам си преценява

Е Клео мъжа ми е шофьор зарежда магазини и по точно търговски центрове.Става в 4 и е на работа до 2 следобяд ако се наложи да остане му се плаща половината надница за деня около 35 евро ако работи и в събота е двойно а в неделя му дават на ръка 100 евро ,но не всяка неделя ,а по желание.Ходим на дискотеки,но не са като нашите и предпочитаме в свободните му дни с приятели да отидем да разгледаме някоя забележителност или красив град сега плануваме да отидем до Монте Карло живеем си нормално и не се лишаваме и разбира се пестим

Клео аз съм далеч от мисълта,че там е лесно.Напратив там дори се работи много повече от тук,но повярвай ми че там и труда ти е по- добре платен.Пък и когато сме си двама е по- лесно.Сега когато имам проблеми,а той е на стотици километри от мен липсата му е голяма.Друго е когато свърша работа и денят ми е бил кофти да ме гушне и да си излея мъката
А сега какво правим прибирам се от работа пускам скайпа и започваме да си говорим и обсъждаме деня като аз най-често се разтройвам, че е далеч и като затворим му дърпам един здрав рев  и така..... до другия ден.

аа не милички не съм казала че вие смятате че е лесно!!напротив!моята приятелка и тя беше така и като се има в предвид че не са се чували или писали в скайпа всеки ден имаше седмици в които те не знаеха какво става с другия  разбирам те напълно миличка!ние с моя мъж сме се разделяли за 2 седмици най-много и пак беше много неприятно представям си какво е ако за по дълго го няма!!за съжаление понякога нещата не зависят от нас!! аз моичкия едва го убедих да не ходи да води "чуждите войни"и за сега даже и не знам колко съм го убедила!!!ако не септември е доволен че следващия набор щял да бъде януари тогава бебето щяло да е пораснало и нямало да е проблем 

Май с това мрачно време на вън пренесохме и мрачното настроение във форума.
Аз лятото бях на една от тези студентски бригади в САЩ. Втори път на такова нещо (студентска бригада) не се връщам 
Ставах в 6 всяка сутрин, работех по 15-17 часа и спях по 4-5 най-много. Имаше моменти, в които нямах време с дни да се обадя до БГ. Милото даже ми се беше разсърдил, че не му се обаждам, а аз всяка вечер заспивам с рев, че не е до мен. И накрая какво, изкарах толкова, та да си върна парите, които дадох за програмата, билет и разните такси, взех си лаптоп и ми останаха малко, които като си дойдох в БГ свършиха за нула време.
Но това, което видях и усетих там е че знаеш от колко до колко си на работа, а ако трябва да останеш повече ти се плаща допълнително. Че в почивния ден можеш да си позволиш да идеш да си накупиш доста неща, без да се замислиш кога е следващата заплата. Някак си не усещах проблемите, които усещам тук и понякога се замислям, че ако има начин да заминем двамата бих отишла пак. Но ДА СМЕ ДВАМАТА!!! и не в някое малко селце, където бях аз и където се подиграват на чуждестранните студенти с минимални заплати!

Да и аз съм за това ДА СМЕ ДВАМАТА ЗАЕДНО! Милото и той мисли така и ще видим накрая след сватбата какво ще ни родят главичките, но сме казали където единият там и другият защото така просто не се получава.