Мая и ние сме така с побутването за разни неща да се свършат  Но какво да се прави,аз съм си го избирала... да не кажа, че беше много по-лош, когато се събрахме и все пак съм успяла да го моделирам по някакъв начин, за което всички се радват, но немога да го направя перфектен

Аз съм съгласна с Маги - ако се оставиш на някого да те има за даденост и за домашна прислужница, то на него ще му е по-лесно така и ще се възползва. Всеки има нужда от почивка, всеки има дни, в които не му се пипва нищо, камо ли да излъска къщата и да сготви 100 манджи.

Цитат на: kali_gali в 19.02.2011 17:28

Бера,мила,ами ти защо стоиш на такова напрежение?Хем си незаменима,хем малко ти плащат,хем те товарят с много бачкане.То нали знаеш,магарето носи щото може.Я да избират или да задължат незаменимия кадър срежу повишение на заплата и намаляване на отговорностите или да си носят бизнеса на гърба.

Кали доволна съм от работата си, не е да не съм доволна и да седя на сила...по хубава работа от това не бих могла да си намеря на този задръстен остров...чужденка...просто на моменти ми прекипява и трябва да изпусна парата...
не е толкова лесно да смениш ей така работата си......хората с месеци не могат да си намерят работа...в момента се уволнява масово ама никой не те взема...на ден правя поне 4 до  6 автобиографии за работа а да не ти казвам колко фотокопия вадим на други такива...

при мен нещата и взаимоотношенията ми с шефовете за излезнали малко от тези релси на строгата закономерност шеф-работник понеже се познавахме преди да започна...не кой знае колко, просто покрай общ приятел и ме взеха когато не знаех почти езика...и нямаше всеки да ми даде шанс да почна работа на публично мяси и да говоря дето се вика в инфинитив и прочия... изтърпяха всичките ми грешни в началото докато да свикна с езика... хубавото е че всеки изминал месец говорех повече и повече и свикнах бързо...ама неволята какво ли не прави... вземах идеална заплата... разбира се за това което правех тогава...а то не беше почти нищо...копирните истории ги нямаше никакви , никакви по такива отговорности ,идвах колкото да ми мине смяната и си ръгвах...докато малко по малко ми назначиха още сумати длъжности докато вече всичко се стовари на мойта глава...от скоро ми увеличиха заплатата...не кой знае колко ама нали пак е нещо...но взех да давам допълнителни часове в другата зала...и няма на къде...
а най важното е че взеха и майка ми...и на нея дадоха шанс а имаха хиляди причини да я махнат понеже с езика е много скарана... но я държат заради мен а и тя си компенсира с работата ама както и да е...доволна съм си от работата и ми харесва...шефката ми е ангел за сметка на шефа...слушат ме и за всяко нещо ме питат и се съобразяват с мението ми и са ме оставили да правя каквото аз преценя, в другата зала работи едно момиче което са оставили аз да я командоря и да я преценя ще става ли за работа или не и всякакви такива права , но на момента ми дотяга много....ааааадски много... но колкото и да ми дотегне съм доволна че имам работа...защото можеше и да е по зле...
за нещо мое не знам ако реша да правя дали ще е в тази насока...не искам да ги прецакам защото когато аз имах нужда те ми помогнаха и не мога да бъда неблагодарна...иначе ако реша мога да им отнема всички клиенти и да духат супата ама...не съм такава неблагодарница  
както ид а е ...май станах много подробна пак...

а за тези семейни проблеми мога да кажа че всичко зависи отр жената...Маги много точно е казала в поста си... всичко зависи от жената как ще подходи с мъжа,...мойта майка ме е учила че мъж не се жали понеже после няма кой да те пожали теб... с тихото и кроткото и с памуче и пинсетка така да му се извади душицата че всичко да дава...аз с моя съм нямала такива проблеми...в началото беше голям мамин син и всичко на мама беше най хубаво а аз трябваше да гледам от нея ама с времето се забрави...но ми ковстваха доста усилия...на моменти сърдене и чудесии, на моменти обяснение с доброто ама...трябва да се стигне до решение...
има си начини дори и за нй мързеливия мъж , но според мен трябва да се подхване още от самото начало...

Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Бера,аз забравих,че не си в БГ,да когато си в чуждина и разчиташ само на себе си вече е по-различно,а и при вас кризата доста е стегнала положението,абсолютне те разбирам при това положение.И аз да съм в чужбна сигурно и за ще търпя.Все пак в къщи и стените помагат дет се вика,ама навън...Дано нещата скоро се променят при теб,стискам палци.

Абе Маги донякъде си права....Права е и Мая...Аз лично за себе си грешка откривам в началото на връзката, ама няма как да върна времето. Още тогава трябваше да му покажа как да се държи с мен. Ама от друга страна и той тогава беше различен, напоследък наистина си мисля че брака променя хората. Да не говоря преди колко ходихме по почивки, сега от толкова време му говоря че искам да отидем било то и за един ден до Велико Търново.... отговора е "престани да говориш глупости, нямаме излишни пари"  Толкова ми е примъчняло вече, толкова, толкова, че не знам по кой път да поема 

Така е Гери, отначало всичко е едно, но след това става савсем друго  А и с 2 малки деца още повече нерви и липсата на пари допълнително обтяга отношенията иии.... Но ще се оправим, дано всичко е временно 

Gergancheto не става ли да опиташ да говорите...или сте говорили вече без резултат...винаги си има моменти на слабост и на трудности...
аз в това отношение моя мъж съм го подхванала от самото начало на връзката ни и сме говорили много...винаги съм се стремяла към по различни семейни взаимоотношения от тези в повечето семейства и на повечето ни приятели...за това винаги сме се и отличавало може би ... от самото начало моя мъж е на ясно че се събираме и създавме семейство не за да си тровим живота един на друг...а за да направим всичко възможно да ни е хубаво заедно и единия да допринася за щастието и хубавото на другия...ако на единия му липсва нещо другия да му го даде и обратно...ако на единия му е тежко другия да го утеши...и ако единия е огъня...другия да е водата...и знае много добре моето мото...че по добре да рева ден два или месец за една раздяла и провалена връзка от колкото цял живот заради търпенето на един брак който само ни изяжда нервите...говорили сме си много по какъв начин може да се постигне...и разбира се най големия успех идва от това и двамата да са наясно че го искат...иначе сама птичка пролет не прави...аз съм твърд противник на мнението че след брака нещата се променят и вече не е същото...аз съм на мнение че всичко е такова каквото си го направиш...и каквото си го създадеш...и каквото успееш да съхраниш с времето...и вичко се гради всеки ден по малко, по малко но се захваща от самото начало...никой не трябва да има другия за даденост, нито пък трябва да има някой който да командори...трябва да знаеш да оценяш труда и усилията на половинката както и да си му благодарен за това което прави за теб...
много може да се говори на тази тема...аз се надявам скроо всичко да се нареди така както ти се иска на теб и да забравите за неприятностите 

Гери, много мъчно ми става като те чета. Тия врачански мъже значи... все едно са се родили еднакви всичките. Не бива така да си говорите, нито така да ти отговаря. Пари няма, ама човек ако има нужда поне малко да смени обстановката, дори с една разходка горе до Вратцата може да го направи, желание да има е важно. Говори си с него... нито си на 40 години, че да си зависима докрай от него, нито е хубаво да се чувстваш така. Нали в крайна сметка той ти е съпруг... не ти е баща, нито шеф.  То някой път и с приказки не става де, до момент си е. То отстрани много е лесно само да се дават съвети, ама аз така го виждам, както и момичетата.

Бастет, исках специално да ти кажа, че на мен пък ми беше много интересно да прочета поста ти (както и почти всички твои мнения). Аз съм от тези, които не са напълно съгласни с теб, но пък ми беше много приятно да чета всякакви гледни точки. То иначе как човек ще види, че има и други истини, освен тия, в които вярва сам той. Така че ако не беше написала, нямаше да се получи такава дискусия и мисля, че и занапред трябва да можем да пишем каквото си мислим. В крайна сметка автоцензурата има смисъл понякога, ама ако нон стоп има натиск за подобна, егати и форума ще станем. 

Гери, според мен голяма доза от начина на държане и промяната в мъжът ти се дължат на това, че живеете с родителите му.Това е лично мнение.Дали брака променя хората не знам, поне при нас не е така.Аз съм казвала хиляди пъти с Мерал живяхме около 3-4г заедно без брак.За мен подписа абсолютно нищо не значи, и това че съм омъжена за него не означава, че ще се примирявам с неща с който иначе не бих се примирила.Все пак и аз съм човек с достойнство и лично пространство и мой си нужди.

Гери, според мен голяма доза от начина на държане и промяната в мъжът ти се дължат на това, че живеете с родителите му.Това е лично мнение.Дали брака променя хората не знам, поне при нас не е така.Аз съм казвала хиляди пъти с Мерал живяхме около 3-4г заедно без брак.За мен подписа абсолютно нищо не значи, и това че съм омъжена за него не означава, че ще се примирявам с неща с който иначе не бих се примирила.Все пак и аз съм човек с достойнство и лично пространство и мой си нужди.

 

Гери,

и аз мисля, че това поведение идва и от съжителството с родители, аз забелязвам и по моя мъж, че мама като е наблизо и "вирва" нос, прави се на важен, той да каже това, онова, не помага и т.н.
Най-добре поговорете как се чувстваш и от какво имаш нужда. И ние неможем много да си разнообразяваме личния живот поради намалени финанси къде от криза, къде от кредит, ясла, но гледам поне веднъж седмично да излизаме с приятели, да се отпуснем, да живнем и т.н. Според мен там е истината за "спасяване" на брака и отношенията, повече излизане, екскурзии, скъсване с рутината.

Иначе и аз преди да се омъжа така се палих, че няма да слугувам на никой, ще сме равноправни и т.н.,но не се получи точно така. Не съм се отказала да опитвам, но за съжаление почти всичко аз правя.

Бера, относно работата така както си описала нещата мисля че си заслужават усилията. Заради кризата ли не ти увеличават заплатата, имат ли достатъчно печалба според теб? Ти казваш, че сами осъзнават, че за тази работа, която вършиш заплатата ти е малка, а защо немогат да направят нищо по въпроса? Но наистина отношението и шанса който дават на теб и близките ти са много важни.

Цитат на: maya_bunny в 21.02.2011 11:18

Бера, относно работата така както си описала нещата мисля че си заслужават усилията. Заради кризата ли не ти увеличават заплатата, имат ли достатъчно печалба според теб? Ти казваш, че сами осъзнават, че за тази работа, която вършиш заплатата ти е малка, а защо немогат да направят нищо по въпроса? Но наистина отношението и шанса който дават на теб и близките ти са много важни.

не ми я увеличават заради кризата...поне така казват...истината е че с този бизнес шефа ми си разплаща дълговете, които са адски много...и разбира се всичко му е изчислено...и много ясно че първо гледа дълговете си...доволна съм от работата си...има си много положителни страни...а и си е работа и ми задоволява нуждите което е най важно...просто на моменти ми прикипява и тогава дори най малкото нещо ми се трупа и му обръщам внимание можеби по голямо от необходимото

И ние чакаме да отмине кризата и да ни се подобри малко живота ... около нас всички са на това положение ...
Моят съвет е междувременно да се ослушваш за нещо по-добро, никога не се знае кога и откъде ще изскочи. Шефа ти е подал ръка, ти също си направила много за него и май от доста време си там, така че не чувствай угризения. Пък ако не стане, здраве да е.

Аз да се оплача, че днес ми е много напрегнато - Симчето е за първи ден цял на ясла, в 11,30 като изнесат манджите бяга да си обува ботушите, защото чака да го взема и ще трябва хем да го успокоят, че ме няма, хем да го нахранят (той е доста злояд, занесла съм една книжка), хем да го приспят рано рано. Дано се справят и дано и той да е добре ...
Все някога се налага всеки да се върне към неговия живот и среда (започвам работа).

И на мен ми предстои това завръщане ..... В средата на април вече ще съм изчерпила всички натрупани през годините отпуски и трябва да се върна на работа. Където пък се очаква да бъда съкратена. И се усещам една такава малко като на кръстопът. Скоро си мислех, че дотолкова успях да свикна с идеята за новото, което ми предстои, толкова успях да се развълнувам от очакването му, че ако се окаже, че няма да бъда съкратена може и разочарование да изпитам.... Знам ли.
Човекът е странно животно.

Подготвям се за кандидатствам по едни проекти в Бургас за психолог. В очакване съм на обявяване на конкурсите. Междувременно и в кабинета нещата се раздвижиха, обаждат ми се хора, имам вече клиенти. Но все още не е достатъчно за доход, без стабилна работа.

Та така. Интересни дни идват !!!

Ина, ако ще сменяш работата търси по-отрано! То е на късмет много, но все пак 
Ти къде и какъв кабинет имаш? С каква възрастова група работиш? И изобщо как се става по-тесен специалист (една позната се интересува, може и на лични).
А може ли да доведа Симеон да го убедиш, че е много готино да яде и да спи в яслата? 
А мен да ме убедиш, че ще е много готино в офис затворена от 9-18ч.? Ей така да ни олекне и на двамата ...