А нямаше ли тема за кърменето???

Момичета много сте 
Ако искате да направя една тема -За или против кърменето!

cherry_tea смяташ ли че кърмене на дете на близо две години е нормално.За мен кърменето до 1 година-година и един два месеца  е напълно достатъчно за детето.Ако бих имала кърма бих кърмила,ако ли не не бих се чувствала виновна.И ако видя ,че не се получава месец два и детето не му давам това което е нужно не бих мъчила и него и мен.Аз не съм била кърмена-просто не съм искала да суча иначе майка ми е имала кърма за 2 бебета-а пък нямам проблем с алергии.

Кали, има тема за кърменето. Ето я.
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,22489.0.html

Gucci, според мен няма нужда да създаваш нова тема "за или против..." , защото ще стане грозно и въобще няма да е градивно. Както се получава тук в момента.

Моята идея беше просто да не се обиждаме едни други. Да търсим общото, а не различното. Имаме общи неща - всеки иска да направи за себе си, за детето си, за сватбата си и т.н. най-доброто според собствените си разбирания.

Няма нужда аз, ти или който и да е друг да определя кое е нормално, кое излиза от норми при положение, че някъде са се събрали експерти и са определили някакви ориентировъчни възрастови рамки за кърмене. След това всеки действа според лична преценка, нагласа, възможности.

Момичета, аз не съм майка все още и нямам опит. Чела съм тук там само. Уча обаче детска психология и едно от първите неща, които научих е колко е важно едно дете да следва естествените психологически етапи на развитие. Ако на 2 години детето се кърми и все още не е отбито се счита, че това не е добре за него. То трябва да е започнало да се осъзнава като автономен човек, а кърменето е несъвместимо с това.
Не искам да обиждам никого. Всяка майка сама трябва да взима решения и никой не бива да я съди.  Просто написах това, което съм научила.

Момичета не виждам защо се нападате, всеки има право на мнение, а и вие сте от един отбор т.е всички сте майки.Коя до колко ще кърми си е лично нейно решение и нито една от вас няма право да и се бърка в него или да я съди, тъй като не е на нейно място.Но квалификациите са грозни и неуместни според мен.И пак според мен от някакво чуство на малоценост и на недоказаност едни се засягат от едно други от друго.

Аз пак ще повторя, че според мен на средностатистическия българин всичко трябва да му се повтаря, потретва по н-тва.Защото мили ми дами живеещи в София и имащи право да избират обкръжението си, в градове като Плевен е нормално на 4 месеца да даваш кисело мляко макар че имаш достъп до нет и ходиш с маркови дрехи.И всичко е до мода и какво правят другитъе.Та ако полезните неща станат и модни ще е много хубаво!

Не съм обиждала никой,просто казах какво мисля аз за нормално.Имам приятелки дето и до 3г. кърмиха и съм им казвала какво мисля това е . 
Маги не си мисли,че и тук не дават кисело мляко 

Който иска ще се информира,който не иска-ами нека си седи неинформиран. Защо щом вие не искате да ви четат лекциите,го правите . Коментари,че бебто на АМ е болнаво и с милион алергии,а майката родила секцио и даваща АМ е половин човек-ще ги пропусна и няма да коментирам  Какво лошо видяхте в това да даваш АМ и да родиш секцио? И с кое право вие ще решавате как човек ще живее и какво мнение ще има по въпроса относно неговото дете/бременност,като в същото време не желаете някой да коментира колко време кърмите и къде.
Нищо лошо против никого нямам,дори не запомних кой какво точно мисли,но всеки има право да живее както намери за добре и щом се чувства добре и бебето е добре -какво от това,че не е на кърма? Да,съгласна съм кърмата е незаменима,но пък и АМ не е кисело мляко или твърда храна и децата не можеш дори да ги различиш кое с какво е хранено,нито как е раждано.

Цитат на: магито в 14.02.2011 18:53

Момичета не виждам защо се нападате, всеки има право на мнение, а и вие сте от един отбор т.е всички сте майки.Коя до колко ще кърми си е лично нейно решение и нито една от вас няма право да и се бърка в него или да я съди, тъй като не е на нейно място.Но квалификациите са грозни и неуместни според мен.И пак според мен от някакво чуство на малоценост и на недоказаност едни се засягат от едно други от друго.

Аз съм против теми 'За и против кърмене'-това си е личен избор,и няма никакво значение аз 'за' или 'проти' съм щом 'х' е решил да кърми или 'у' да дава АМ-нито моето,нито това на някой друг ще му повлия и има значение.

Дани, за Оля е било важно да кьрми и затова се е измазохирала. Нали знаеш - всеки луд с номера си. За един едно е важно, за друг-друго. Но пак ми е пример за мотивация де.

Иначе сьм напьлно сьгласна с тебе, че по-добре дете на АМ и майката да е спокойна, отколкото тя да е полудяла от нерв и с рев да го слага на гьрдата 

Кьрменето е като раждането - акьл не се дава и не се взима. Всеки си е отделен случай.

Единственото, което мен не точно ме дразни, ами как да го кажа ... ме впечатлява (и пак това не е думата, която тьрся) е, че има жени, които казват "Аз направих всичко, което можах и не става", а всьщност е имало още много какво да се направи. Това не ми харесва.

Имам една приятелка примерно дето си каза: сигурно можех да кьрмя и повече, ама ми беше толкова трудно, че не ми се занимаваше вече. Това го разбирам. Преценила е, че й е по-лесно и удобно да е на Ам, така е направила. Всеки прави, както прецени, че е най-добре за неговата ситуация. Както сто пьти сме казвали: важното е да има избор 

Изяш ме ти 

ПП. Яка дискусия се заформи  Много обичам като има такива обсьждания, само е кофти като се излезе от добрия тон и призовавам всички: и горещите защитниците на кьрменето, и тези, които не са успели, и онези, на които не им пука, да изказват мнения без нападки. Светьт е хубав, защото е шарен 

ППП. Сьгласна сьм с Мис по вьпроса за темата - много добре го е казала 

Момичета наистина не се нападайте...какво става, всеки ще си кърми колкото си иска и ако иска 
Чери евала за дълогото кърмене, продължавай докато ти доставя удоволствие 

Аз съм кърмила до 6м., така се стекоха обстоятелствата...Почнах първо антибиотици за едно заболяване, поддържах кърмата с цедене, после почнах мощни кортикостероиди за едни тежки обриви и така малко по малко кърмата ми доста намаля, съвсем естествено спря, съвсем естествено Дияна премина от кърма към АМ, нямаше излишни драми и нерви и от двете страни 

Ина много съм съгласна с "аз всичко опитах и не стана", а всъщност не е опитано всичко....Или имаш желание и го правиш, не за да докажеш на хората - ето аз кърмя!! Кърмиш за собствен кеф или ако не ти доставя удоволствие - не кърмиш, въпреки че не съм сигурна в това че имаш право да лишаваш човечко от най добрата храна за него, ама в крайна сметка си е твоето дете!

Кърмила съм навън, не са ме гледали с лошо око, но пък и не съм се натрапвала, почти никой не забелязваше че кърмя...!

И още неща си мислех, ама си ги мислех докато четях, сега в общи линии това си мисля и това ми е мнението..Не мога да си представя че в 21-ви век бебета пият кисело мляко на по един месец, захранват се със сок на 40-тия ден и т.н. Но вече гледам да не се меся след много френдвания и разфрендвания във форума!

gucci, наистина сме  , но бих апелирала да не триете мненията. Самата тема си е доста широка и шарена, та ми се струва, че търпи малко отклонения в рамките на нормалното, разбира се. Не мисля, че някой някого е обиждал и нападал - чак пък толкоз  ...

Аз пък, момичета, не разбирам защо се палите защо този или онзи кърмел, не кърмел, давал кисело мляко, адаптирано мляко, сокове от еди-кой си ден и т.н. Ако ти си убедена в това, което правиш, като приятелката на Ина - давай и ще си винаги права за себе си. Не виждам защо всички трябва да правят като теб, за да си спокойна, че правиш правилното. То ако се ядосваш на всичко... аз пък като чуя мамитата от градинката че си хранят децата "на четири часа" - все едно детето е часовник с кукувичка и няма право да огладнее на три часа и петдесет и девет минути примерно, също се озадачавам, ама... сега да се ядосвам ли  .

Напълно съм съгласна с това, че, най-важно е майката и бебчето да са напълно спокойни, а не изнервени, само и само, за да се кърмят. Едната ми дъщеря в болницата беше само на шише, другата беше основно на кърма и дохранвах (внимавах с всеки грам, за да ни изпишат, т.к. Танчето спадна много след раждането). Шишетата бяха на НУК с огрооомни дупки и АМ се лееше и беше лесно. От момента, в който стъпих у дома, шишетата ги ползвах само за цедене (и до днес така, каот съхранявам в тях и водата). Кърмех ги една след друга, едната час и половина, другата приблизително час. Викнах консултант, намерих удобна поза и доста дълго време ги кърмех заедно. Кърмех по около час и отгоре, а нощите изцеждах след тях (винаги). Това обаче докаот се установи лактацията. Моите момиченца са на изключително кърмене, костваше ми (че и сега дори) много усилия, но просто все си повтарях, че не мога да дам АМ (лично мое убеждение). Вярвам в несравнимата полза от кърменето, аз имам кърма, просто с малко повече усилия успях досега.
А, да, първите около 2 месеца кърмех с рана на зърното и всеки път, коагто бебчето захапваше, аз ритах с все сила пода от болка и все си повтарях думите на д-ра: ще ти се реве от болка, но ти трябва да преглътнеш и да кърмиш, после ще стане леко и приятно, ще изиптваш удоволствие. Така и стана при нас   Много съм доволна и щастлива от този факт. Аз не съм кърмена, отгледана съм с АМ, нямам нито алергии, нито болести. Не боледувам често, т.е. не съм болнава.
Исках да родя нормално, двете деца бяха главично, но заради имунологичен проблем не можах, еми не исках да рискувам, само за да родя нормално, да причиня мозъчна инфекция на децата. Плачеше ми се в началото, но в крайна сметка го преглътнах, нищо, че доста ме болеше. Все пак матката беше мнооого уголемена - две бебчета, общо тегло грубо 5.5 кг....но да видите как тичках, само и само да се раздвижа и да почна да ги кърмя и гушкам....и до днес не разбирам защо жените се съгласяват на операция, като могат да родят и след няколко часа да тичат, а не да ги боли и да се мъкнат като драни зайци по коридорите (поне аз така се чувствах, нищо, че се раздвижих бързо). Болеше ме адски много, конците дърпаха и не можех спокойно да си разнасям бебките, но...и това се преживява, сега си бутам двойната количка (приблизително 30кг.) и си свиркам с усмивка на лице. Важното е, майката и децата да са  в хармония по между си, а не дали са на кърма или АМ, или пък дали мама е родила нормално или секцио!!!!!!!!!!!

Винаги съм смятала , че истината е в простите неща.Всяко усложнение е породено от принципа "На всяка цена" или "Дали ще съм добър/а ако не правя така" Та в този ред на мисли " Важното е, майката и децата да са  в хармония по между си, а не дали са на кърма или АМ, или пък дали мама е родила нормално или секцио!!!!!!!!!!!" смятам мнението за 

Инка,Гери,аз съм от отбора "направих всичко,но не стана"-ами да ви кажа много е гадно.Да,има много момичета,които с тези думи се оправдават и не им се занимава повече,но поне аз не бях така.Когато родих дъщеря ми,която сега е голяма я кърмих 20 дни,но тогава нямах интернет,не знаех къде да прочета или кого да попитам.Благодаря на Бога,че тя е мноаго здраво дете,няма алргии и почти не боледува.Много по-здрава от кърмени деца-това си е до организъм.До ден днеше смятам,че причината да нямам тогава кърма си беше изцяло и само моя.Бях убедена,че за второ дете ще имам и ще кърмя.Мдааааа,сега за Тео направих просто какво ли не,слагах го на гърда,на час и половина цедях,пиех течности,хранех се,пиех хомеопатични лекарства за лактация,изпих индустриално количество чайове за лактация,когато Тео стана на 3 месеца си купих електрическа помпа за да не намалее и още кърмата и поне това,което има да го има.В крайна сметка от всичките тези упражнения Тео е хравев 5 месеца смесено,като от 6 хранения 3 изцяло с кърма и 3 АМ.След това просто се предадох,нямах вече физически сили за още от всичко това.Смятам,че направих доста.Единственото което не направих беше да стоя по цял ден гола на дивана с висящо от циците ми бебе.Е сори,ама това е против разбираниятат ми.Не се опитвам да убедя никого в нищо,нито съм засегната от някого,просто се опитвам да покажа позицията на жена от групата на "направих всичко,но не стана".
И въпреки всичко,понеже много искам още едно дете,съм оптимист,,че за него ще има повече.

Това обаче което много ми тежеше през тези 5 месеца беше,че всеки път  когато споделях в темата си,че съм изтощена и че нищо не става  и че психически съм съсипана от непрестане рев на Тео,почти никой не се включи да каже "Кали,не се терзай,каквото и да направиш ще е правилно за бебето ти",а непрекъснато се вклйчваха жени,които продължаваха да ми повтарят,как не може да не може,как да направя това и онова,ама какво ми коства,няма значение.Аз се чувствах виновна от това.Непрестанно се пишеше,как едва 1  процент от жените нямат къра и аз си казвах "не,не може аз да съм от този 1  процента,аз просто не се справя,не правя нещата както трябва,което водеше до ещ по-голям нервен срив и физически психичуески тормоз.ето за това не бива да се дава акъл на една майка как да си гледа детето,всяка майка знае най-добре.Ако има нужда от съвет,тя ще го поиска,ако не,по-добре да бъд(е подкрепена,а не обвинявана.

Кали, не те визирах конкретно. Явно твоят случай си е особен. Важното е, че си направила каквото си могла   

Сьжалявам, че не си намерила разбиране и подкрепа. Много е тьпо да се чувстваш неразбран, пьк още по-гадно е да се чувстваш виновен.

Дет се вика вече след дьжд качулка де 

Всьщност след като поразмислих, вьрху това, което си написала, може би е най-добре е да се каже, че всеки случай е сам за себе си и да не се обобщават нещата. Всяка жена си знае нейния си хал и нейните си причини да прави така или иначе.