много е тежко когато скъп за теб човек си отиде

Момичета защо понякога живота е толкова жесток. С какво сме го заслужили ? 
Четя форума отдавна отскоро съм вече регестрирана. С моя приятел живеехме на квартира от 8 месеца решихме че искаме да се женим но преди това се ришихме на стъпката на закупуване на апартамент.Като почнахме да оправяме документи се преместихме у нас тъй като апартамента е голям майка ми работи в софия и си идва само събота и неделя и там живее само брат ми .
Всичко вървеше много добре банката ни одобри харесахме хубаво жилище и изведнъж финансова криза    Оттам ни намалиха сумата увеличиха лихвите с цели 2% и още куп простотии.
И не ни остана друг избор освен да се откажем -всички мечти за собствен дом се изпариха .А с такъв ентусиазъм тръгнахме искахме да влезнем м апартамента да обявим дата за сватба а след това и    Сега не ни остава друг избор освен да се примирим все пак имаме покрив над главата    Повярвайте ми чувството е ужасно ! Но пък ми остава това че имам един прекрасен мъж до себе си който ми показва всяка секунда любовта .
Може би човек понякога става нагъл като иска всичко да има и ако това е цената която аз трябва за платя за това което имаме ще я платя 
Извинявайте ако съм ви досъдила но трябваше да споделя с някого .  
Може би ми трябва време за да приема нещата. Благодаря ви за вниманието 

мила савка, не мога да остана безучастна към темата, много съжалявам за неприятната изненада, която са ви направили в банката. не се отказвайте, трябва позитивно да се гледа напред, след някоя друга година условията може да са по-добри..
ние поне на това се надяваме на този етап.. пожелавам на всички да успеят да устроят свобствено гнезденце и с любов да отгледат там дечицата си
сигурна съм, че нещата ще се подредят, само трябва още търпение... 

Е вие защо се отказвате от кредит за жилище. 2% не са толкова много, при положение че, ефективния лихвен процент като си го сметнеш не е това което привидно изглежда като размер. Реално банките когато дават по-малки лихвени проценти да привлекат клиенти, си събират останалото от адски такси, комисионни, застраховки и т.н. Целия тоя шум около финансовата криза, мисля, че няма какво толкова да ви травмира, защото всичко това се прави с цели. Човек трябва да следва мечтите и плановете си, така че не се отказвайте толкова лесно, а продължете напред. Винаги има изход

Не мога да кажа че не са много 2 % -от 6 скачаме на 8.2 от 90% финансиране от банкат спадаме на
75 % Ясно ние че всичко това е се прави с цели но защо обикновения човек който се бори да оцелее трябва да понася това. Да винаги има изход но понякога този изход е много далеч във времето
Не сме се отчаяли чак толкова но е много неприятно и се надяваме да дойде по -добър  момент за всички млади хора.

САВКА напълно те подкрепям и с двете ръце миличка.Не си мисли че си само ти,аз или някой друг.. младите хора в България са хиляди които искат да си спретнат собствено гнезденце.Ние с моя мъж преди сватбата изтеглихме от банката пари за да си оправим етажа, не само че не си го оправихме ами и парите до никаде не стигнаха.сега и двамата работим, за да си връщаме заема и за да си спестим до някога да си оправим къщата. искренно се надявам това да не стане тогава когато нашите деца станат за женене, защото моите родители имат 3 деца, цял живот са ни издържали и с мизерните заплати които полуаваха тук 20 години не можаха да си оправят къщата,за това се наложи да отидат в чужбина и за 5 години къщата беше оправена.аз както теб много пъти съм се питала защо в нашата мила България никога не е имало переспектива за младите семейства....

savka, мила напълно те разбирам какво имаш в предвид. На нас с милото също ни предстои да теглим заем за жилището си към януари месец. Ние обаче няма как да се откажем или нещо такова, защото вече сме платили 30% от цената.
Наистина е кофти, че няма някаква по-добра социална политика или нещо такова, което да подпомага младите семейства при закупуването на жилище. А и цените на имотите са безобразни направо.
Стискам ти палци - дано имате късмет и да успеете в това начинание - вижте за по-евтино жилище или говорете с повече банки.
Успех!  

savka, наистина неприятна изненада за вас, която доста е объркала плановете ви, но не мисля че е супер фатално. Най-важно е да сте заедно и да се обичате. Освен това има къде да живеете, не сте на квартира, никой не ви е изгонил на улицата.... Между другото мисля, че нищо не ви пречи да си направите сватба и преди покупката на апартамента или нещата да вървят паралелно.
Изчакайте малко, догодина може и вие самите да имате по-високи доходи и банковите условия да не ви се струват толкова тежки. Късмет 

bubka ние също бяхме дали 10% но ни ги върнаха
относно по-висоия доход ние и сега имаме хубав доход но ако се наемем сега и вземем жилището  при тези нови условия ще останем на нула и сигурно ще го обзавеждаме до пенсия 

Този проблем май касае всички, които искаме да имаме собствен покрив над главите си.Савка абсолютно си права. Наистина ние отнесохме цялата гадост на времето в което живеем.Ние сме децата на прехода, ние сме младежта на „демокрацията” и европейците които живеят на прага на бедността. Не искаме кай знае какво.Искаме дом, семейство и деца.Нещо което всеки нормален човек  иска да съгради.Много ми е мъчно, защото нашите мечти са свързани с абсолютно обикновенни и естествени неща от живота. Знам ,че всеки иска да е самостоятелен, защото и ние го искаме.Жилище си купихме след 2-годишен гурбет на мъжа ми и страшно много лишения.Мъничък е ,но пък си е наш. Сега го дооправяме и  ще теглим кредит за да може да го завършим. Сигурно и ние ще изплащаме заем  10год. За детенце и ние си мислим, но още не е момента, поне докато не  пооправим жилището.Такова е времето в което живееем. За съжаление никой не ние виновен, изборът си е наш. Решихме да останем в България да градим кариера, да създадем дом и семейство, може би ако бяхме останали в която и да е друга страна, щеше да е друго. И нас ни крипи мисълта, че утрешният ден ще е по-слънчев от днешния  и че все ще дойде момента.... ама той все не идва.... И аз като тебе Савка съм щастлива ,че до мен стои мъж на чието рамо да се облегна и да си поплача когато ми е тежко.И мен както теб ме топли любовта и именно тя ми дава сили да продължа на пред.

Мога да ти кажа само да се радваш на това, че имаш човека до себе си и трудностите не ви разделят, а напротив ви сплотяват още повече. Иначе ситуацията е наистина неприятна.

Но за да ме разбереш защо казвам това ще ти обясня- ние например сме заедно от началото на 2003 г. Досега не сме живели заедно, защото не е имало къде, а аз бях категорично против да ходя да живея у тях в една стая и да се бутаме с майка му и баща му /плюс че и те не са искали да сме заедно там/. Преди 2 години и нещо му купиха апартамент на зелено. Сега апартаментът е готов, преди седмици взе акт 16 и нотариален акт.... и тук идва голямото НО ... вместо да се радваме и да споделяме един и същ интерес за обзавеждането и това да се съберем най-после... той се държи странно напоследък, вече едва ли не му се вижда изчерпана връзката /точно сега/ ииии... не знам как ще се развият нещата. Усещането е много много гадно, след всичко, което съм вложила в тази връзка... По-добре да не продължавам защото... боли... дори няколко дни не влизах във форума, защото изведнъж си помислих колко съм далече от всички хубави емоции тук... съжалявам за  ама явно имах нужда да си кажа...

Мила съжалявам, знам, че страшно боли, но приказката "Всяко зло за добро", винаги излиза вярна. По-добре сега се разделете, докато не сте живели заедно, отколкото след 10 г, когато ти ще вложиш всичко от себе си в неговото жилище и накрая пак ще бъдеш наранена. Хич не са приятни тези неща, дано пък да се оправите и да се нарадвате както трябва на новото жилище, ако ли пък не живота е пред теб. Успех

Patita, ужасно съжалявам за нещата, които се случват при теб!
Няма да ти говоря баналности от типа на "Бъди силна"и т.н., просто ще те посъветвам да послушаш goldi и да се настроиш на вълна "всяко зло за добро", колкото и да е трудно и да извлечеш нещо положително от ситуацията. Може би така ще си дадете по-добра равносметка за връзката си и ще осъзнаете какво значите един за друг. Ако не се развият положително нещата, значи така е трябвало да стане и ще е добре, че се е случило навреме.
Влизай във форума, тук не всички емоции са хубави, ето, и тази темичка го доказва, за съжаление, но хубавото е, че винаги ще срещнеш разбиране и подкрепа! Стискам палци скоро да се похвалиш с по-добри новини!

А по-другия въпрос: katya_79 , много добре си го казала, сякаш ми четеш мислите!  
За съжаление е така, чудя се за какво са ми били тези идеали и надежди в главата ми, когато  завърших гимназия преди 10 години , след като БГ действителността ме разочарова все повече и повече от ден на ден.
Както казва мъжът ми: "От година на година работим все повече, а все по-малко пари имаме в сравнение с преди". И е прав за съжаление.
Сигурно не при всички вас е така, но при нас е факт. Преди работихме много по-малко, а си позволявахме много повече неща, а сега всичко отива за храна, сметки, колата, заемите и толкова. Понякога сме си мислели, че ако бяхме останали да живеем в София, щяхме да сме по-добре. Всичките ми приятелки така направиха. Но може ли всички да се "наврем" в София?

Съжалявам, ако и аз съм  , ама и аз имах нужда да си кажа. Но трябва да сме щастливи, че имаме на кого да се опрем в трудни моменти, защото и това забравяме да оценяме понякога.

Момичета явно не ни остава друг избор освен да се примирим с това положение и да се надяваме че все някой ден ще дойде по-добър момент 
Аз вече свикнах с мисълта че се разруши моето най-голямо желание и в момента съм си насочила вниманието единствено върху нас двамата 
Благодарна съм че имам подкрепата му и тй запоред път доказа това
Patita съжалявам за развитието на нещата при теб -но както и на себе си казвам може би така е трябвало да стане .Със сигурност болката ще е голяма но живота продължава
Моята майка ми казва винаги едно -здрав ли си значи нямаш проблеми

Цитат на: savka в 28.10.2008 18:34

..здрав ли си значи нямаш проблеми

savka, нека да ти кажа какво е проблем и съм абсолютно съгласна с майка ти. като човек преживял доста неприятни ситуации включващи и губене на родител, когато бях на 20г.
проблем е когато не можеш да върнеш човешки живот обратно. повярвай ми на всичко друго се намира изходния начин. здрави сте, щастливи сте, обичате се останалото са само материални придобивки. пожелавам ви на двамата да си имате жилище, но запомни ТОВА НАИСТИНА НЕ Е НАЙ ВАЖНОТО, а може и да е за добро.