13.02.2011 08:49
Ох, чудих се, чудих се къде да пиша и реших тука да си излея каквото ми се е събрало. Много е субективно, може и да не съм хич права, обаче..
Имам чувството, че колкото и да се говори за кърменето, никога няма да е достатъчно
Защо мисля така.. ами провокира ме една моя позната. Тя е бременна сега и е млада - някъде около 24 годишна или по-малко, в перфектно физическо състояние, бременността й е лека и само я разкрасява. Абе като от книжка за бременни направо. Но тя отсега е решла, че "не може". Не можела да роди естествено, страх я било, тя иглата не можела да понася като й вземат кръв, искала планово секцио. Не можела да кърми, как така щяла да кърми, какво щяло да му стане на бебето, ако не кърми, тя не била кърмена и ден, пък нищо й нямало. Аз й подметнах с накривена усмивка първо да почете още малко по въпроса и пак да си говорим като му дойде времето. Но тя не четяла, защото "за бременните само страхотии пишело". Намерили си някакъв "страхооотен" високоплатен доктор, познайте от коя още по-"страхооооотна" частна болница, който още повече й поддържа грешните разбирания, и тя на него пълно доверие му имала. Абе на тоя лиценза трябва да му вземат, бе, какво доверие, какви 5 лева.. Направо онемях. Не знаех какво да й кажа. И не, не е с образование до 8ми клас, не живее на самотен остров и да, знае как се ползва интернет. Не знам, не знам, накъде е тръгнал тоя свят..
Друга покъртителна история , майка на 22, отново здраво, нормално на пръв поглед момиче. Имала тя кърма много. И я имала поне 6 месеца след раждането. Обаче 20-тина дена след като родила се разболяла и се наложило да взема антибиотик. И бебето минало на АМ. После обаче баба й (забележете.. тя жената, да е жива и здрава, ама сигурно гони 80-така) и казала да не възобновява кърменето, защото не било на хубаво веднъж отбито бебе да се кърми, че щяло да има лоши очи. Пояснявам - едно време отбиването е значело преминаване на кисело мляко и попари, а не адапте, поради очевидната липса на такова. И лоши очи не означава кривогледство, кокоша слепота, глаукома или друга страхотия, а теоретична способност на човека да урочасва с поглед. И какво направило майчето - ами вслушало се в мъдрия съвет, разбира се.. вие какво си помислихте?
Още бисери - имах много кърма, няколко месеца продължаваше да ми тече, но зърната ми бяха хлътнали, затова давах АМ (а изцеждане?) И аз кърмя изключително - замествам с АМ не повече от едно хранене на ден (да кърмиш изключително - exclusive breastfeeding - не значи да кърмиш по изключение)
Имам чувството, че колкото и да се говори за кърменето, никога няма да е достатъчно
Защо мисля така.. ами провокира ме една моя позната. Тя е бременна сега и е млада - някъде около 24 годишна или по-малко, в перфектно физическо състояние, бременността й е лека и само я разкрасява. Абе като от книжка за бременни направо. Но тя отсега е решла, че "не може". Не можела да роди естествено, страх я било, тя иглата не можела да понася като й вземат кръв, искала планово секцио. Не можела да кърми, как така щяла да кърми, какво щяло да му стане на бебето, ако не кърми, тя не била кърмена и ден, пък нищо й нямало. Аз й подметнах с накривена усмивка първо да почете още малко по въпроса и пак да си говорим като му дойде времето. Но тя не четяла, защото "за бременните само страхотии пишело". Намерили си някакъв "страхооотен" високоплатен доктор, познайте от коя още по-"страхооооотна" частна болница, който още повече й поддържа грешните разбирания, и тя на него пълно доверие му имала. Абе на тоя лиценза трябва да му вземат, бе, какво доверие, какви 5 лева.. Направо онемях. Не знаех какво да й кажа. И не, не е с образование до 8ми клас, не живее на самотен остров и да, знае как се ползва интернет. Не знам, не знам, накъде е тръгнал тоя свят..
Друга покъртителна история , майка на 22, отново здраво, нормално на пръв поглед момиче. Имала тя кърма много. И я имала поне 6 месеца след раждането. Обаче 20-тина дена след като родила се разболяла и се наложило да взема антибиотик. И бебето минало на АМ. После обаче баба й (забележете.. тя жената, да е жива и здрава, ама сигурно гони 80-така) и казала да не възобновява кърменето, защото не било на хубаво веднъж отбито бебе да се кърми, че щяло да има лоши очи. Пояснявам - едно време отбиването е значело преминаване на кисело мляко и попари, а не адапте, поради очевидната липса на такова. И лоши очи не означава кривогледство, кокоша слепота, глаукома или друга страхотия, а теоретична способност на човека да урочасва с поглед. И какво направило майчето - ами вслушало се в мъдрия съвет, разбира се.. вие какво си помислихте?
Още бисери - имах много кърма, няколко месеца продължаваше да ми тече, но зърната ми бяха хлътнали, затова давах АМ (а изцеждане?) И аз кърмя изключително - замествам с АМ не повече от едно хранене на ден (да кърмиш изключително - exclusive breastfeeding - не значи да кърмиш по изключение)

На мен това също ми направи впечатление в БГ , дали се срещнах само с такива бременни и майчета или болшинството мислят така повлечени от общото не мога да кажа , но като споделих , че съм кърмила дъщеря си до 13 месеца и всички
"Ама как издържа" 
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)


