Дани,не се сдухвай и ти.Ще излезете от дупката,просто трябва време.А за децата напълно те разбирам-и аз съм имала моменти в които знам че не съм реагирала правилно и съм се карала повече отколкото трябва просто защото ми е било напрегнато и нервно. Ще видиш,че ще дойдат и по-добри дни.
Но не се отказвай от университета в никакъв случай.

Данитка, кои учебници ти трябват? Може някоя от нас да ги има и да ти ги заемем.

магито, браво за смелостта, че повдигна темата. Аз от половин година все пиша пост подобен на твоя и после го изтривам Цял живот чакам моментът, в който нещата ще се завъртят и ще дойдат хубави дни. Напоследък се замислям, дали просто да не свикна с мисълта, че като са раздавали щастие и късмет, аз съм се редила на друга опашка.

Аааа,не така песимистична,каква друга опашка.Ако погледнете около себе си ще видите много неща,на които да се усмихнете и които са прекрасни.Е да,понякога не може да получим нещата,които искаме веднага и на куп,но пък когато постигаме мечтите си стъпка по стъпка,това ни изпълва със щастие.Ами ако сега в този момент получим всичко което искаме,после какво.Винаги трябва да има кък какво да се стремим и за какво да се борим.Гледайте оптимистично на нещата и се радвайте на това,което имате в момента.
Всеки има някакви проблеми,но не бива да се окопава в тях.И аз имам в момента неприятности,мъжа ми остана без работа преди няколко дни,е и,ще си намери.Да,няколко месеца ще ни е тегаво,ще посвием бюджета,ще се лишим от това,онова,но съм сигурна,че това е за добро и ще се случат по-хубави неща.Я малко по-ведро.

kali_gali, то ако не е оптимизма сигурно вече щяхме да сме на 4-ти км.

Ей, момичета, я се стегнете!  Нали знаете, че животът е една безкрайна борба! Няма лесно! Ако не е едно, ще е друго! Трябва да се бори човек и в това да намира щастието! Знам, че всеки има нужда редовно поне от една порция хубави емоции, за да зареди батерийките. Дали ще я получим обаче зависи от нас самите! Когато връхлети лошото, обърнете се към хубавото! Понякога човек пропуска да го направи. То и аз сега като пиша и се чудя вас или себе си успокоявам.

Неисках и тук да се записвам,но след поредната ми вечер пълна с проблеми и трудност няма как да не съм тук!Вярно е,че всеки си има проблеми и аз си имам и съм супер-мега отчаяна.Иде ми да крещя с пълна сила,иде ми да рева поне една седмица...страх ме е вече дали всичко ще има щастлив край...дали щастие ще дойде и при мен?!?!?!Толкова много глупости и проблеми са ми на главата,че честно ви казвам имам чувството,че ще полудея вече...

Ако иска Деничка да влезе и да разкаже как преди време се раздели с гаджето,трябваше да освободи квартирата, получи предизвестие за съкращаване от работа и всичко, ако не се лъжа, за седмица-две. По-късно я преназначиха,като дори и казаха,че не могат да си позволят да загубят ценен кадър като нея и точно на Нова година намери мъжа на живота си, имайте впредвид,че вече се беше разминавала с него. Е, кажете ми не стават ли чудеса!

Ех,мацки,какво да ви кажа не знам-от лошо,по-лошо има!
Съпругът ми е без работа,караме на спестяванията от преди.Не ни е сефте,работата му е сезонна...
Купувам за бебка някой неща втора ръка,за да мога да си позволя други нови и "по-хубави".
Добре,че успях да завърша преди да забременея,че таксите в свободния са ...
Колата е пак за ремонт.
Ще раждам в частна болница,искат ми един куп допълнителни изследвания,за които не мога да взема направление заради наредба 304,дето е в сила от 40 дни.
Отделно домакинство сме с мъжа ми,но живеем в една къща със неговите родители.
Само свекърва ми работи.
Майка й пострада лошо в поледиците-има нужда от постоянни грижи.
А свекървата утре влиза за операция-ще й премахнат единия бъбрек
Реве,че няма да е във форма да помага за бебето.

Имаме се за късметлии.До скоро печелехме добре-обзаведохме си жилището,взехме кола.Имахме приказна сватба.И сега ще се оправим.Пари на заем ще взема,ще ги върна.

Ама бъбрек на заем от къде....

Данитка,кажи за учебниците-може и аз да дам едно рамо!

Кали Гали, Вероника -  
Вяра, миличка, аз много добре си спомням твоя случай и колко се терзаеше!!!
И двете сте постъпили по правилния начин, който е донесъл усмивки и радост на децата ви. Всяка майка решава сама за себе си и своите деца.
Данитка, миличка, донякъде мога да си представя какво ти е на главата....ще трябва да стискаш зъбки и да траеш. Битовизмите са малките камъчета, които наистина понякога могат да обърнат каручката..... Помощта на таткото е незаменима, но малките госпожици ще пораснат, няма да е все така и тогава ще си горда, че си отгледала две прекрасни момиченца. Тяхното развитие ще носи радост и усмивки на лицето ти. Може да се изнервяш, но да си майка на две дечица хич не е лека задача. Нямаш и минутка покой, мозъкъ все щрака - тов ада не забравя, това да направя и пр. Аз съм нон стоп с remainder на гсма си и така не забравям, иначе, както се сетя и след секунди изхвръква, защото съм се сетила вече още поне 10 неща  
Наистина, сподели какви са учебниците, може някоя от нас да ги има или да ги намери.
Маги, Гучи - силно от мен!!!

Нинче ние с теб си менкаме един пистолет нали 

Момичета много благодаря за подкрепата, знам че ще ме потупате по рамото и ще ми помогнете да стана 

Ангелче, знам, че след лошото идва нещо хубаво, но понякога, понякога губиш надежда, не виждаш изход и всичко ти идва в повече.

Аз съм оптимист, постоянно си повтарям всичко ще се оправи, всичко ще се нареди.И вярвам че ще е така, но на моменти избушвам, честно.

Благодаря 

Момичета, макар че темата е "Отдушник", а аз само чета от няколко дни, не мога да не ви кажа, че ми става криво, че животът понякога така се стича, че просто всичко забива в една дупка и дотам. И човек все се надява да мине всичко, а то напук все по-криво става. Аз когато бях в голямата чернилка, четях форума, опитвах се някак да се нахъсам с това, че хубави неща се случват и ги виждам по постовете ви, че няма начин нещата все да са на едно и също място, но човек сам си знае какво му е, когато не върви и друг не може да му помогне много.
Знам, че моралната подкрепа е по-скоро приказки, но самият факт, че си казваме някакви неща по-лични тук и всеки е готов да помогне с нещо, ме кара да вярвам, че когато имаме нужда, можем да си помогнем едни на други. Не му е мястото тук да пиша как върви животът ми сега, нито съм преживяла някои от нещата, които тормозят вас, но стискам палци нещата да се променят и да ни се случват повече хубави неща, да вярваме, че ще ни се случи нещо по-добро днес... или поне утре. Вярвайте в себе си, защото не знаете колко хора четат и се вдъхновяват от това, което вие сте постигнали. И не се оставяйте на обстоятелствата, доколкото те могат да бъдат променени. Знам, че сега пиша клишета, но когато вие преди година и половина ми казвахте, че и на мен ще се случи нещо хубаво, успяхте да ме накарате да погледна напред и ето, че срещнах Явор...можех ли да предположа, че оттук-насетне каквото и да става около мен, ще имам него и ще се чувствам по-силна? Не. Ама ето. Сигурно още хиляда криви момента ще имаме, но щом до нас са хората, които обичаме, ще се оправим. Нека в това намръщено ежедневие погледнем живота си и от друга страна. За всеки има дял от хубавото, не се отчайвайте.

Дани, Гучи, Маги, Нинче, да ви кажа, че сте невероятни хора, които се радвам, че познавам лично. Всяка от вас е човек със сила и колкото и да ви е трудно сега, аз ви виждам след време и знам, че нищо не може да ви се опре. Дерзайте.

Извинявайте за емоционалността днес, но нямаше как да се сдържа. Седя грипава у нас, при все че дрънках вчера как тая зима все здрава съм била. Гледам готварски предавания и изтъпявам, вместо да ида на работа и да изкарвам заплата. Ама...

Ангелче, 

на всички

С учебници няма как да ми помогне никой ...става дума за География,а всяка година нещата се сменят,не всичките но повечето там статистически данни,всички издания са от тази година,края на миналата....ебаси и всичко опира до едни кирливи 50лв. ...хах както и да ще се оправя ,не съм ви чела,че нямах нет,само отгоре,отгоре,но ви прегръщам

Дани да не ти се бъркам, ама ако пестиш от цигари ще си събереш 50лв за нула време  А и ще си направила нещо добро за себе си 

Цитат на: BASTET в 13.02.2011 08:49

И малко личен опит, който много ме дразни. Като пътуваме щем не щем с мъжа ми и бебко сядаме да хапнем в някое заведение, защото и аз съм човек и не ми е приятно всеки път да нагъвам сандвич на крак под отворената врата на багажника, особено при метеорологичните условия в есенно-зимния сезон. И понякога докато чакаме да получим поредния кулинарен шедьовър от пресни салати и скара, бебето също огладнява и започва да вокализира желанията си. Много бързо развих способности за мимикрия докато го храня, като използвам шал, с който "се покривам", и блуза в приглушени цветове с еластично деколте, за да не привличам излишно внимание. И въпреки това не мога да се отърва от укорителните или дори погнусени погледи на околните, като част от тях са жени...

Може пак да съм малко  , но да добавя няколко думи към мнението на BASTET. Мен пък ми се струва, че по принцип в България сме доста задръстени не само по отношение на кърменето на обществени места, ами и към излизането с бебе изобщо. При нас мястото на майката с бебето е обиколка из парка и евентуално някое кафе на сладкарница навън. Иначе след появата на бебето родителите сякаш са длъжни да се затворят вкъщи и само да къпят, хранят и приспиват. Няма ресторант, няма такива работи. Не ме разбирайте погрешно, и аз не считам, че е подходящо да се заведе бебето на бар, но аз съм виждала неодобрителни погледи и при съвсем безобидни ситуации - например тук в квартала имаме едно по-"фьешън" заведение с маси навън и съм ходила там с количката. Нищо лошо, бебето си гука, аз си пия кафето с приятелка например, обаче от гримираните и фризирани киликандзери от съседните маси - неодобрение. И то от жените! Мъжете хич не им пука толкова. Един вид, абе я отивай в градинката по пейките, какво се пречкаш тук с тая количка. И други примери мога да дам, ама да не става дълго. Където съм била в чужбина, хората не се занимават толкова с околните, гледат си своята работа или забавление, дори гледат да те улеснят в нещо, ако могат. Тука - не. Да изкоментираме нещо, да покритикуваме - не знам защо е това вечно надничане в чуждата градинка.

rozovka, и мен много ме дразят описаните от теб неща. Откакто се родим ни "тъпчат" главите с предрасъдъци. После на свой ред ги предаваме на децата си.  Имам приятелка, която прави всичко в живота си с причина"не се мете към врата, защото си метеш късмета', "обуквите не се слагат така, защото...", "боклукът не се хвърля вечер, защото....." УЖАС. Сега не може да са ожени, защото по-голямата й сестра не е женена и не бивала да я прежени
Аз лично съм потресена да виждам такива разбирания в младите хора, особено в 21-ви век. Не веднъж съм изразявала и шока от начина, по който масово майките гледат децата си......в такова общество трудно някой би приел спокойно кърмеща майка, макар и добре прикрита.

Данитка, в географията не се променя всичко. Може да изпозлваш учебници и от преди 2-3 години. Сменят се единствено статистическите данни от преброяванията. Аз кандидатствах с география преди години. И въпреки, че 5 години бях в такава паралелка, после ходех на уроци, които нямат нищо общо с учебниците, и пак ми беше много трудно. Това е най-тежкият предмет за кандидатстване. Не искам да те отчайвам, но само с учебник не очаквай висока оценка.