13.10.2009 15:17
за сега много добре
Като знам колко години не можах да забременея това просто преля чашата.Цитат на: deslona в 15.10.2009 11:00
"Денят,в който се роди вашето дете аз ще се нагълтам с хапчета и ще се самоубия"Като знам колко години не можах да забременея това просто преля чашата.
Най-хубавото,е че миличкия ми съпруг също не може да го понася този звяр и за всичко е на мая страна.
олеее deslona , тази жена нормална ли е


Какво да правя вече не зная
Сега най-голямото безумие е, че иска да теглим кредит за нея, който ние ще изплащаме 10 години, а искам да подчертая че тя има пари и сметки в незнам колко банки, но ние да й даваме пари, защото тя не може да си пипа нейните. И най-лошото е, че мъжът ми е съгласен с това и не мисли че след време ще имаме дете и заплаите не са ни големи, а тя ще живее в лукс. Какво е вашето мнение?
van4ii какво да ти кажа.Най-добре е да седнеш с мъжо и да се опиташ да му отвориш очите за ВАШЕТО съвместно съжителство.Ако той не проумее какво точно и как го иска-не виждам какво можеш да направиш ТИ. 
Моля за вашите съвети.
То и аз вас ще си е много по-добре на квартира, при такъв системен тормоз от нейна страна.
това са думи на човек, който не уважава нито себе си нито другите (човек егоист и с ниска култура да не се изказвам по грубо), просто не си представям, ако някой ми каже "ще ти мацна чиния на главата, какво ще се случи 

Гледам и не вярвам на ушите си


Цитат на: deslona в 16.10.2009 11:25
ТОЛКОВА ДА ГИ МРАЗЯ ТЕЗИ СВЕКЪРВИ![]()
![]()

Стига сте си чупили нервите
Не знам - и аз се дразня, чак се
от яд на някои изказвания, обаче ние вече 15 години си ги имаме тия изказвания и май вече започнах да не обръщам внимание. И да - истината е такава - 400 км ни делят и ни е МНОООГО добре. ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Не падам на нейното ниво, каквото и да каже, аз се държа хладнокръвно, въпреки че отвътре познайте какво ми е. Определено моят мъж е съгласен да се махнем оттам, но тя го лишава от наследство и ще продаде всичко. Но това не е моя работа.Разбирам, че аз не съм й никаква, но ме е яд, че не мисли за сина си и той не го вижда това. Винаги съм била и аз на мнение, че по-далеч е по-добре, но обстоятелствата понякога не го позволяват.Трудно ще ни е, но всяко начало е така... Довечера пак ще говоря с него, той в момента мисли, че аз ще се съглася на този кредит, но да видим, може друго да измисли... 