И аз завиждам на Веси за спокойствието!  Ако на мен ми беше пипнала прането....лелелеее!  Това за мен е недопустимо! Много мразя да ми се бъркат по какъвто и да било начин в нещо толкова лично и на мен самата не ми идва никога на ум да се бъркам на хората! Но от друга страна Веси е постъпила правилно! Моята реакция нямаше да е съвсем правилна - признавам си! 
Моята свекърва по принцип също страшно много се старае да угажда и гледа уж да не се бърка и като цяло е много свестен човек. Но няколко нейни постъпки вече ме втрещиха. Дадох аванс и не съм направила проблем, но при следващите такива ще става страшно! Досега винаги съм била супер-мила, но повече компромиси с някои неща - не.
Давам пример - на сватбата изрично казах, че не искам да идват да ме взимат с повече от 15 човека. Като се има предвид, че не включвам в бройката музиканти (3ма) и видеото и фотото (общо 5 човека с музикантите). Дори имаше нещо като разправия и мислех, че съм била пределно ясна. Вкъщи бяхме поканили 10-15 човека и общо трябваше да станат 30 и няколко. Което за мен пак е страшно много, като се има предвид, че сме в панелка, макар и тристайна. В самия ден - познайте! Идват около 30 човека и отгоре!  От които 5 съседки на майка му, включително продавачката в магазина до входа й!!!!!! И въобще повечето са хора, които тя си е поканила да дойдат да ме взимат!  Вкъщи се оказа, че са 50тина човека! И какво се получи - моите близки и роднини се свиха в кухнята от неудобство, нямаха нито един стол, нищо за хапване и пиене, няма ги на снимките и на видеото, освен при бутането на вратата. Аз нямах място да дишам, видеото не може да снима като хората, понеже игла да пуснеш - в/у човек ще падне и няма как да отдалечи камерата достатъчно. Няма бутониери за всички и някои си взимат без да ме питат и за някои хора, които исках да закича не останаха! На гарнитурата в хола се настанили съседките и хора, които въобще не познавам и гледат доволно! В моя дом! Въобще какво да ви кажа! Та ето едно такова нещо не мога да простя! И втори път няма да го допусна (то втора сватба няма да има,  но било то кръщене, изписване, рождени дни - край!)!
Малко дълъг пост, но просто си го излях, понеже това ми беше голяма болка!

Monikamaria, ще имаш още мноооого такива случки. Те все са нечули, недоразбрали, ами ти не си казал, слушат, ама не чуват, помнят 5 мин, а понякога правят точно обратното, защото останали с впечатлението, че ти така искаш.
Това, с прането, чувала съм много случки. Е, най-много ми е смешно, някой да учи как се простира. Трябва в училище да го преподават, то си е цял занаят. Сякаш не сушим дрехи, ами ....нямам думи.

Момичета поздравявам ви за голямото търпение , аз лично не съм имала проблеми със свекърва си все още, дано и няма нищо сериозно, тя си ме остава да си правя нещата както аз си реша , акъл не ми е давала освен ако не и поискам мнението.Обаче съм се убедила в едно  ,че колкото повече се мълчи ,когато има проблем , толкова по зле става.Този който е все много умен и все разбиращ се "качва на главата" на другия.След което става много по голям проблем.

Момичета ако ви разкажа моите перипети със свекито,направо ще паднете. Като се оженихме в стаята на мъжа, която е и единствената оправена стая за живеене в къщата му, нямаша къде да си спожа чантата с дрехите, гардероба беше пълен с нейни дрехи......раклата на спалнята пълна с чаши и чиниии  в нощното ми шкафче-миксер, пасатор,тенджери и т.н.  . Да не говорим че тя спи в кухнята и като стане 23.00 и ни гони щото ще си ляга(как да си поканим гости) и само сапунки се гледат, направо се изнервям..... и се бърка във всичко каквото правя....как готвя, как простирам.....а разликата в отношението  м/у мен и синчето и е  голяма, като се приберем за няколко дни(понейе повечето вр. живеем в др. ргад) за него винаги подаръче, чорапки, потниче или нещо др. а на мен ми казва-нали на теб ти дадох на годежа . и най ме дразни, като сложа масата да се храним и започва да прибутва всичко пред синчето си, едва ли не само където в устат не му го слага... и той много се изнервя.....даже ми прибира прането и то само на синчето си и го сгъва и го слага в нашия гардероб и си рови там... ама последния пат се скарахме за това....
Е хайде да не ви отекчавам с моите историии. Женени сме от 2 месеца, но се познаваме от 10 години....така че тепърва ще се борим със съкровището....
Поздрави и дано нямате моя късмет със свекито

tabakera, миличка ... 
Не знам какво да кажа направо съм потресена!!! Милата, как издържаш не знам... аз ако бях на твоето място, както хич не съм от търпеливите ...
Добре че моята свекърва не ми погажда такива номерца, а и слава богу, че си живеем отделно, защото не бих издържала сигурно 
Аз от моята не мога да се оплача, даже напротив - много ме харесва и ми се радва все едно съм й дъщеря  Дано си запазим добрите отношения

табакера, лелеее
Ами миличка, не може ли както си живеете повечето време в друг град, така и да не се прибирате , освен за празници? Да си кажа честно, от личен опит в предишната ми връзка знам,че поне за мен, оправията с роднините на другия (когато се бъркат) си е ЛЮБЕЗНО БЯГАНЕ.
Веси, и на мен са ми препростирали пране и то преди очите ми, съвсем любезно при това , но аз се смях до сълзи и просто намерих начин да се изнесем от там... и така. Но не всеки има възможност, така че смях и бягане му е майката 

емммммму, опитвам се колкото се може по- рядко да си ходя, но се налага. Мъжът ми в повечето време  е без работа и си ходи сам, аз се измаквам с оправданието че не ме пускат от работа,което си е и вярно, но сега съм цял месец болничен, а после мислим и да правим опити за бебе, което ще рече, че аз като не сам на работа и тои не е, трябва да си стоим при нея,за да не плащаме наем.
Аз не се отказвам да си отстоявам моето....само дано не се изпокараме с моя, защото постоянно му натяквам каква кукувица е майка му, е той си го знае ама нали му е майка и се засяга

ех това с наема е много кофти и липсата на работа....
и аз бях забелязала че въпреки че и той самият да знаеше че майка му е меко казано странна, пак се обиждаше като аз го спомена. Затова и спрях да споменавам, просто както  ти самата каза, си отстоявах правата, без да се карам с него, защото така, тя щеше да постигне целта си, а именно- да ни раздели. Абе болна работа...
Пожелавам ви бебе и той да си намери хубава доходна работа, така че да си имате свой си дом , макар и под наем, но да сте си само вие ! това е най-хубавото нещо 

tabakera
Преместите ли се изцяло при нея,ще започне кошмара ти..  не прави тази грешка...

Цитат на: fashion в 14.12.2011 16:33

tabakera
Преместите ли се изцяло при нея,ще започне кошмара ти..  не прави тази грешка...

Аз вече имам разбита една дългогодишна връзка, именно когато започнах да живея с него и майка му... Отиде всичко по дяволите.
Просто понякога и факторът липса на дом и пари натежава-разбирам всички които са в това положение, но си права fashion, трябва да се борят до последно да са сами !

tabakera
Не,че е моя работа, но при условие,че мъжа ти е без работа, а искате бебче...Живот и здраве като забременееш, няма да имате избор и наистина ще трябва да се  преместите,защо не изчакате докато се посъвземете финансово.

П.С Пак подчертавм,че не е моя работа,да не се обидиш, а просто като идея... 

Еммммммму, Благодаря много за пожеланията и се надявам нещата да се подобрят, абе тя жената иначе няма нищо против мен ама е свикнала да си живее сама и да е както тя каже. Ще послушам съвета ти, няма да му натяквам само, а ще се разправям направо с нея, така съм решила, има още много работа по взаимоотношенията ни.

feshion, Искаме бебче, защото ме оперираха от ендометриозни кисти на яичниците, имам 1 запушена тръба и може пак да се появят кистите(тогава не може да се забременее), сега съм на някакви хормони и нямам цикъл,за да се подтиснат огнищата, лекатката препоръчва след това бързо забременяване(ако го искаме де) за  да може още 9 месеца да нямам цикъл и да е по малка вероятноста отново да се развият, пак и да се застраховаме поне едно детенце да имаме, при втора операция може и целите ячници да ми махнат. Така че по- добре да си имам бебче, а пак свекървата все ще я преборя някак си   Та идеята ми беше, че не е по прищявка
Просто лоша последователност на нещата....е имаме още 6 месеца, докато съм на хормоните

В този случай нямате накъде , миличките  . Щом е намесен и здравословен проблем- няма как. Най-важното е да се отучи ( тоест ти да я отучиш ), да ви влиза в стаята, защото това си е брутално нарушаване на интимността на едно семейство. В крайна сметка, във вашия случай стаята е вашия дом.
С най -добро чувство го казвам, дано не се обидиш 

tabakera
Е може и ключ да сложите на вашата стая, ама незнам дали няма да го вземе по-наватре.. За бебока щом така седят нещата, наистина не отлагайте... успех ти желая