С моята свеки досега проблеми не съм имала. Не сме и много близки, но се разбираме. Тя си е компания със сестрата на мъжа ми, а аз така и не можах да ''вляза'' в техния кръг и да ме приемат за ''пълноправен член''. Просто явно не съм техния тип - те имат съвсем различни разбирания за живота от мен...Дълго време живяхме заедно със семейството на мъжа ми и все имах чувството, че нещо не ни стига и не е както трябва да е. В момента, в който се изнесохме самостоятелно разбрах какво е  За мен тайната е в компромисите и до колкото е възможно - без общо съжителство...

Едно от момичетата  го беше писало отдавна,че свекървите,които си имат дъщери с друго око гледат на снахите и непрекъснато сравняват дъщеря и снаха.Затова не си влязла в кръга им-или си по-добра от дъщерята или по-неспособна,средно положение няма.

angel4e, напълно подкрепям и напълно съзнавам това! Истина си е и още как! Тя свеки си има свои си разбирания и ми е ясно, че дъщерята ще е винаги на първо място. И въпреки че никога не сме имали преки сблъсъци - винаги съм й усещала унищожителната критика с поглед примерно за дрехи, как съм подредила, какво съм купила итн..особено докато живеехме заедно и това ме подтискаше доста. И двете си приличат много по разбирания, а аз съм точно обратното на моменти от това. Така че съм далеч от мисълта, че това ще се промени.

Аз на моята свекърва няма да й викам майко и съм се разбрала с нея.За мен тя не го заслужава.На приказки много помага,но иначе не  .Когато и казахме,че ще се женим дори не трепна,остава 1 седмица до сватбата,а до тук 1 лев не ни е дала.Ако не беше майка ми,която плати почти всичко,сватба нямаше да има.Единственото,което каза,че ще направи е да купела вратовръзка на мъжа ми  от тяхната фирма(което ще рече с отстъпка),което е напълно излишно,понеже вратовръзката си влиза в костюма.На сватбата на дъщеря си Юни месец,нямаше и подарък,в последния миг(когато започнаха да обикалят за подаръци) вика "оле,ами аз какво да им подаря"  направо се шокирах  ,та няма какво да се учудвам,че и на нашата е така.За детето не очаквам нищо от нея.Майка ми вече каза,че ще купи креватчето и каквото още е необходимо за обзавеждане.За всички тези години ми е подарила 1 шал,от тяхната фирма,който не нося и 20 лв за един рожден ден.Това е.Свекър нямам.Това е от мен 

Hekseskud, уви - така е. И аз съм изпадала в такава ситуация и си мислех, че при мен нещо е проблема, докато моя колежка не ми отвори очите, че в 99 от 100 случая се толерира дъщерята Честно казано не го разбирам, но явно е защитна рекация. Лично аз нямам нито един пример от моето обкръжение, с който да докажа обратното. Тъжно, но факт.

carlyangel, аз трудно бих преглътнала такова отношение.

lionelsa не съм казала,че съм го преглътнала      Хубавото в случая е,че мъжът ми изцяло ме подкрепя и си живеем отделно.Тъй,че нямаме много взимане-даване с нея.Поддържаме "делови" отношения в телеграфен стил-как сте,какво правите и т.н.  Аз по принцип не съм много емоционален човек и не допускам всеки до себе си,най-малкото ако и отсрещната страна не ме предразполага по никакъв начин.Въпреки,че живяхме 3 години заедно,се убедих,че тя просто не ме познава. Никога не сме си повишавали тон,но обстановката беше меко казано напрегната.Откакто сме само двамата е съвсем различно 

Чета постовете ви относно свекървите с дъщери , не знам дали наистина има някаква подялба от това че тя степенува дъщеря си със снаха си , но за мен всичко си зависи от човека има свекърви които имат само синове и пак не приемат снахите си.
Аз мога да се похваля с една много добричка свекърва, много добре се разбираме, нямала съм проблеми нито за подготовката на сватбата ,защото те нямаха възможност да участват в нея ,нито пък за какъвто и да е друг въпрос в ежедневието ни.От първата ни среща ме прие много добре и се надявам винаги да е така. Пожелавам и на другите такива свекърви  .

plamak_ 
Моята свекърва има и дъщеря, но въпреки това се разбираме много добре и си говорим почти ежедневно по Skype  И зинаги каквото на дъщеря си вземе, има същото и за мен

caryangel, разбирам те в това отношение - и ние живяхме заедно около 4 години почти и се убедих, че не се получава и тези хора не желаят да ме опознаят. С мъжа ми даже имахме тежък период заради това...Накрая за 2 седмици се изнесохме и се започнаха големите сръдни, които и до ден днешен се усещат. Отношенията ни са доста по-зле от преди да се изнесем - ''телеграфни'' както ти казваш. Да не говорим, че от нашето изнасяне са ми звъннали на личния телефон точно 3 пъти за 1 година, за да ме чуят - почти не ме отчитат като същество и нямат представа какво се случва с мен. Иначе пред мен се държат сравнително добре и разпри не сме имали... Отначало се депресирах много, ама вече не ми пука..И без това никога не съм разчитала на особено много хора в живота си, няма да падна духом, че не ме приемат в техния кръг и ме смятат за ''чалната''.

Аз пък винаги съм си мислила, че ако една жена има син и дъщеря, тя би се държала значително по-добре към снаха си, тъй като би следвало да си мисли и над въпроса как свекървата на нейната дъщеря ще се отнася с нея 
Но пък то, като се замисли човек, те свекървите също са (били) снахи, така че явно и това не е критерий и не помага при някои.

Така или иначе, отделното местожителство от всички родителски и въобще роднински тела за мен е едно 70% гаранция за успех и "взаимна любов" ако мога така да я нарека 

Hekseskud , caryangel много неприятно. Но помислете от тази страна- вие сте направили всичко възможно да се спогодите с тях... Другото си зависи от тях и те ако не успеят да се преборят с проблемите които имат ( спрямо вас), вие нищо не можете да направите, освен да вярвате че някой ден ще им дойде акъла в главата   . Не ги взимайте при сърце тия неща... само се изнервяте без да има смисъл. И помнете Те имат проблем с вас или с някоя продавачка или с пощаджията... С кого е все тая...   Вярвам яе нещата рано или късно ще потръгнат, ако не - здраве да е!

Цитат на: Hekseskud в 27.01.2011 12:50

caryangel, разбирам те в това отношение - и ние живяхме заедно около 4 години почти и се убедих, че не се получава и тези хора не желаят да ме опознаят. С мъжа ми даже имахме тежък период заради това...Накрая за 2 седмици се изнесохме и се започнаха големите сръдни, които и до ден днешен се усещат. Отношенията ни са доста по-зле от преди да се изнесем - ''телеграфни'' както ти казваш. Да не говорим, че от нашето изнасяне са ми звъннали на личния телефон точно 3 пъти за 1 година, за да ме чуят - почти не ме отчитат като същество и нямат представа какво се случва с мен. Иначе пред мен се държат сравнително добре и разпри не сме имали... Отначало се депресирах много, ама вече не ми пука..И без това никога не съм разчитала на особено много хора в живота си, няма да падна духом, че не ме приемат в техния кръг и ме смятат за ''чалната''.

Именно-и пред мен се държат повече от добре,но иначе ни звук,ни стон,ни картина. ,което всъщност и мен ме устройва,понеже аз съм много горд човек и изобщо не желая да ми се помага,най-малкото да се моля на някой за каквото и да било.
Колкото до дъщерите-и моята свекърва има такава,и дори живеят заедно с нея и съпругът й.Дереджето е следното-свекито прислугва на дъщеря си по цял ден,а тя изобщо не се трогва да подмести каквото и да било,с две думи стъпила й е яко на шията и това е.За мен не е нормално майка ми да пере гащите на мъжа ми и да му готви,но това е само мое мнение  До там стигнахме,че измисляме дори новогодишни късмети в баницата по тоя повод  ,но те дори не се усещат,че им се присмиваш.  Убедих се,че майка му на мъжа ми е напълно бездушен човек,на който все трябва да казваш какво да прави.Тя няма свое мнение.Поне не ми се меси,нито се караме 

Цитат на: carlyangel в 27.01.2011 13:54

Поне не ми се меси,нито се караме 

Ей това е много важно! 

гледам, че обсъждате свекървите с дъщери е и моя мъж си има сестра
аз преди бях писала, че със свекървата проблеми нямам, но за сметка на това си имам свекър като за 3 свекърви 
та неговата дъщеря е 10 пъти по-висше създание от мен 
тя също живее отделно от свекър ми, но като се съберем госпожицата не пипа нищо - тя винаги е изморена, изтощена, недоспала и т.н., пък аз винаги съм в кондиция да прислужвам и да готвя
има си детенце на годинка и нещо и постоянно ми се дава като пример за майка а пък аз не съм съгласна с повечето й методи, но това е отделен въпрос 
тя горката не взима майчинство - пък аз взимам - ами да е работила
сега на дневен ред е, че тя не е завършила магистратура, пък на мен за какво ми е и т.н и т.н 
но честно казано не ми се занимава с тях, само се радвам че са на 200 км и ще участват минимално във възпитанието и отглеждането на детето ми
колкото по-далеч - толкова по-добре 

wanting, много кофти така, но поне сте си далече наистина. А за магистратурата - какво ги грее пък тях, много ме нервят като ни в клин ни в ръкав се правят на вещи, че знаят кое е правилно или не 
Моят свекър не ме отбелязва също особено - но на квадрат!!! За него са само дъщерята и синчето й. Аз съм извън всякакви класации! Нямаме много общи теми за разговор, а и като цяло моето ежедневие му е чуждо до степен, че не знае къде в момента работя  Синът му е да му решава битови въпроси или да му свърши малко къщна работа. А над дъщерята се бди като побеснял орел. Даже върхът беше след като бяхме на една екскурзия и отидохме да им разкажем итн, той накрая каза: ''Ами хайде да ми дадете малко снимки сега?'' И аз се зарадвах и си викам "Ей, най-после малко пробив да се поинтересува малко.'' И му показваме снимки, а той отсича:''Ама не тези, бе, аз от онази сватба дето беше внука - искам му снимките, заедно с тези на сестра ти, да ги покажа на работа и да си ги сложа на десктопа'' Ами - нямам думи!!!