Mного са сложни човешките взаимоотношения.
Аз бях много наплашена и предубедена преди да се запозная с моята свекърва.Просто защото съм виждала и чувала все отрицателни неща по темата.
По повод моите опасения,моето момче ми каза още в началото:'Не се притеснявай от майка ми,тя е все едно съм аз,само че в женски род 
И наистина-жената е изключително деликатна и внимателна.Отношенията ни от неутрални в началото стават все по-положителни.Е,първи приятелки няма да станем,но не е и необходимо.Важното е да има уважение.А,аз наистина и се възхищавам за семейството,което е създала.

За момента нямам оплаквания от кандидат свекървата.  Разбираме се уважаваме се. Тя не ни се меси с ненужни съвети ( за което съм много благодарна ). Няма как да се оплача от жената надявам се и за напред да продължат така нещата.

SunnyAngel, браво, много се радвам на такива отношения, защото аз ги нямам
Само един съвет от мен: Никога не й позволявай да се меси във вашия личен живот и вашите отношения, веднъж позволиш ли, край няма спиране после
Успех!

Никога не й позволявай да се меси във вашия личен живот и вашите отношения, веднъж позволиш ли, край няма спиране после.

Напълно съм съгласна!!

Винаги съм си имала едно наум за отношенията с бъдещата ми свекърва, по простата причина, че както беше писал някой по-назад, не сме се събрали доброволно, а съдбата ни е събрала и от това не следва автоматично, че ще се харесваме.
Като цяло, мога да кажа, че нямаме особени проблеми, нито с неговите родители, нито с майка ми, и може би основната причина за това е, че живеем на 1600 км от тях. Уважавам свекърите и ги ценя, все пак са родители на мъжа, с който съм избрала да живея, те са го създали и възпитали, и не съм мислела, че ще пиша в тази тема, за да се оплача.
Имало е дребни изцепки на свекърва ми от самото начало, но сигурно и аз съм правила такива спрямо нея, без да се усетя понякога. Но сега откакто се разбра, че ще се женим, нещо им стана. Хайде, разбирам, че искат да помогнат, че свекървата е дейна жена и не е свикнала да оставя нещата в чужди ръце, обаче нещо почнаха да прекаляват... Първо бяха големи драми, че ние сме си решили доста конкретно как и къде ще се проведе сватбата, че не сме се съветвали достатъчно с тях. После, че не искаме те да плащат масрафа, това при положение, че сме на по 27 години, завършили, работим си, живеем отделно и е резил да чакаме на тях да плащат. Не е като да нямаме възможност да си поемем разхода.
За капак, сега се опитва да прокара нейни виждания за това, кой ще се кани на подписването и подобни. След като още декември месец достатъчно ясно обяснихме как искаме да станат нещата, сега се прави на неразбрала и се опитва да изкара, че с майка ми се били разбрали еди си какво (което в случая не е вярно ). И остави другото, ами когато синът ѝ поиска да изясним недоразумението, продължи да се прави на ударена и един ден по-късно вече беше сърдита и не искаше да говори с него по скайп...  Последното ни биде съобщено от свекъра, който реши, че трябва да изчете едно конско на мъжа ми, без да е наясно за какво става въпрос.
Та да видим къде ще му излезе края, но както каза мъжът ми снощи, май си организираме две паралелни сватби, щото нас няма нужда да ни пита човек и да се съобразява как искаме да протече собствената ни сватба...

Ау, asseto, много кофти! Ти имаш напълно обратния проблем на моя. Ние откакто съобщихме на свекъра и свекървата, че ще се женим, най-много да са ни питали докъде сме стигнали с подготовката и толкоз! Не са проявили никакво желание да ни помагат.  Не ме разбирай погрешно, ние нямаме нужда и желание никой да ни помага нито физически, нито парично. И една стотинка няма да им позволим да платят. Но не е в това въпросът. Очаквах поне някакво, дори и малко изразяване на желание да участват, ако ще да е да ни помогнат с идеи или каквото и да е, ако ще да е само от любезност... Аз ли съм лудата??? Може би трябва да се радвам, че не ми се месят, но истината е, че чак се замислих дали им пука наистина, че първородният им син ще се жени? 

Ох, Ариел, то угодия нямаме и ние – или много се месят, или хич не се интересуват. 
Аз си знаех, че ще се месят и лошо няма, все пак и те се вълнуват. Обаче да се опитват да прокарат разни неща така подмолно и за капак да се цупят после – тц, не съм съгласна. Последната реплика беше "отсега нататък всичко да се уговаряме писмено"... можеш да си представиш.
А родителите на твоя човек са друга култура, друг манталитет, може би затова не ви се бъркат. Де да знаеш, може на тях едно време много да са им се месили и затова да се страхуват да не направят същата грешка. 
Ако искаш, пробвайте да им разказвате повече за подготовката, ей така между другото, или за нещо дребно проформа да се допитате до тях. Може да чакат вие да ги включите малко повече, че да не се натрапват. С твоето момче говорили ли сте по въпроса, той ОК ли е с тяхното отношение? Може да си е национална особеност, де да знам.

При нас пък се получи така, че ние подадохме пръст (в смисъл, решихме все пак да обсъждаме повече детайли с тях, да им възложим някои задачки, че да не се чувстват изолирани), а те ни захапаха цялата ръка, както се казва.  И сега с последното излязохме от категорията "не се усещат", аз затова се ядосах.

Ариел, по-добре се радвай, че не се месят, аз бях много доволна! Те са питали все пак хората с какво да помогнат ... ние жените наистина нямаме угода, все си интерпретираме нещата в отрицателен смисъл женска природа е това 
Та моята свеки пита и тя с какво да помогне и аз и дадох някакви дребни задачки, за да е включена, но за нищо друго не са имали притенции, за което съм страшно доволна, аз си организирах сама почти цялата сватба.
А дребни дразнещи нещица винаги ще има, затова е хубаво по-краткотрайни да са контактите, за вечеря примерно и толкова. На мен сега ми предстоят 5 дена съжителство (ще ходим на гости в Сф) и от сега се зареждам с търпение, защото не съм от най-търпеливите, а се налага понякога. Виждам, че всичко правят с добро намерение затова ще се изтърпим.

asseto, maya_bunny, май сте прави. Няма какво да го мисля, а и като знам колко по-лошо е обратното... На asseto само мога да кажа - стискай зъби и се радвай, че сте на толкова голямо разстояние. Моето очакване е, че свекървата сега очаква вие да тичате да се извинявате, а то реално няма за какво. Но според мен, ако не го направите, тя сама няма да издържи на "затишието" и на липсата на участие в сватбата и ще омекне много скоро. Дано съм права! 

Ariel, дано да си права, наистина.
Ние мислехме на следващата вечер да ѝ звъннем да се разберем, но решихме, че в крайна сметка с нищо не сме предизвикали отношението ѝ в случая. И сега си траем, не знам дали това е по-добрият вариант, но и двамата нямаме нерви точно в момента да се обясняваме.
Конкретно ставаше въпрос за това, че ние смятаме да правим подписването същия следобед преди изнесения ритуал в ресторанта, имаме си различни причини за това. Идеята беше на самото подписване да присъстват само родителите, брат ми, сестра му и кумовете. Евентуално бабите и дядовците можеше да включим, но това не беше уточнено още. Всички останали гости (мои и негови роднини, приятели и т.н.) да присъстват едва на изнесения ритуал след това.
И макар това да ѝ го бяхме казали още зимата, тя се опитва да покани техни роднини (които дори приятелят ми още не знае кои биха били...  ) още на самото подписване, под претекст какво щели да правят те докато стане време за ресторанта. Врътката тук е, че тези хора трябвало да присъстват на взимането на булката! И това се опитва да го прокара още от зимата, сега последно беше под предлог, че майка ми искала нейните роднини (към 20 човека) също да присъстват. Последното категорично не е вярно.
После идеята ѝ беше, щом нямало да идват на подписването, брат ми и сестрата на приятеля ми да ги заведели някъде на сладкарница (!) през това време. Все едно те двамата не искат да присъстват на подписването или какво... Но задължително тези хора трябвало да са на взимането на булката (не ме питайте защо) и затова после какво щели да правят. Абе не знам как го обясних, обърквацията е пълна и дано да не ни се сервира в последния момент нещо от сорта, че половината сватба ще взима булката и ще идва на подписването...

Абе тя иска сеир да става, аз така го разбирам. Под сеир имам предвид, че иска да се покаже пред роднини със сина си и с теб, да си минат всичките ритуали с многото зяпащи и т.н. Значи аз разбирам това откъде идва - по-старото поколение разбират нещо много различно под думата сватба от младите хора. Някои дори не могат да приемат, че сватба може да се нарече и нещо, което няма вити хора, крадене на булка и всички онези ритуали, които навремето са били просто задължителни. И тя сигурно мисли, че ако изпълните ритуала с по-малко хора или без все едно не се е случило. Хм... Мисля, че в този случай най-добре е да запазите мълчание и да видите накъде ще повее вятърът, а както и ти каза, в момента си имате други грижи. Мисля, че тя има просто много остарели виждания за нещата, фактът, че е предложила сладкарница го потвърждава. То има ли вече такива места в истинския смисъл на думата въобще, бозичка, баничка?!? Ако сега тръгнете да се обяснявате все едно признавате вината си и тя като захапе думите ви пускане няма, може и караница да стане. Ако си мълчите обаче няма за какво да се захване. Ще оменке, ще видиш, няма къде да ходи. 

Ariel, толкова ми се иска да беше права в това, че в подобни ситуации свекитата омекват, но засъжаление - напротив, освирепяват повече.   
Дано не е така при всички! 

Ох, абе уж не е с такива остарели разбирания, ние затова така се втрещихме. До момента поне не е имало индикации да очакваме точно такъв тип изненади. Но за сеира явно си права, първороден син се жени все пак. 
Аз на моя човек си му казах, че ако трябва, ще стана злата снаха и ще скръцна със зъби, но нямам съвсем никакво желание да си разваляме отношенията за глупости. И все пак, сватбата си е наша и ако се наложи, мога да действам и не толкова дипломатично.
Ще разказвам как са се развили нещата де. 

Ох, момичета, не можах да се стърпя, ама вижте на каква смешка попаднах и мисля, че не е съвсем офтопик! 

Въпрос: По какво си приличат тъщата и слънцето?
Отговор: И двете не можеш да ги гледаш.

То това трябва да е за свекървата , не за тъщата!