Цитат на: Gergancheto в 02.10.2009 12:21

Дано си ме разбрала какъв точно смисъл влагам аз в този израз 

 

Цитат на: Вероника в 02.10.2009 11:44

и .... аз съм сигурна че ако живеем заедно и щях да се дразня на повечето неща на които и вие  -затова не живеем с тях
има обаче наистина змии и змиярници

 

Аз не съм съгласен с абсолютно всички коментари до тук /разбира се с малки изключения/. Това са Ваши роднини по стечение на определени обстоятелста. С тези роднини ще имате отношения под всякаква форма в следващите десетилетия. Защо не направите опит за някаква промяна във вижданията им и във действията им. Защо и Вие не се промените !

Pachoran ти нямаш свекърва  пък много присърце ги взе нещата  .
Аз искам да попитам булките с лошите свекърви: Успокоява ли ви наистина това, че пишете и споделяте тук или някъде другаде за лошотията им? Не е ли това грешно ?...  не се ли затвърждава вашето отношение и лоши чувства спрямо тях -  в смисъл: когато нещо е още в главата ни е едно... но когато вече е изказано на глас то някак се материализира и дори се променя - незнам дали ще ме разберете но според мен вместо да ви олеква - се надъхвате и може да стане по зле - лично мнение.
Просто ми е интересно вашето 

Вярно е, че нямам свекърва, но все пак моята майка е такава. Истината е , че моята майка е "лоша" свекърва. Но тя беше променена, не е най-доброто, но е задоволително като факт.

Цитат на: Pachoran в 03.10.2009 00:51

Аз не съм съгласен с абсолютно всички коментари до тук /разбира се с малки изключения/. Това са Ваши роднини по стечение на определени обстоятелста. С тези роднини ще имате отношения под всякаква форма в следващите десетилетия. Защо не направите опит за някаква промяна във вижданията им и във действията им. Защо и Вие не се промените !

Аз пък не съм съгласна с твоето мнение, но не ти предлагам да се променяш, нали? 

Цитат на: Вероника в 03.10.2009 00:58

Pachoran ти нямаш свекърва  пък много присърце ги взе нещата  .
Аз искам да попитам булките с лошите свекърви: Успокоява ли ви наистина това, че пишете и споделяте тук или някъде другаде за лошотията им? Не е ли това грешно ?...   не се ли затвърждава вашето отношение и лоши чувства спрямо тях -  в смисъл: когато нещо е още в главата ни е едно... но когато вече е изказано на глас то някак се материализира и дори се променя - незнам дали ще ме разберете но според мен вместо да ви олеква - се надъхвате и може да стане по зле - лично мнение.
Просто ми е интересно вашето 

Вяра, на мен лично ми олеква, когато споделям, но напоследък форумът се промени коренно и тук не мога да срещна разбиране, затова и не пиша отдавна подробности  В интерес на истината много от нещата съм ги казвала директно на мъжа ми, а някои и на свекърва ми, и продължавам да го правя , за да няма недоизказани неща и недомлъвки  А не мисля, че става по-зле, когато споделя, даже напротив  но това е лично мнение и виждане и не обвързвам никой с него - просто при мен е така 

Pachoran извинявай, може и да греша, но това ревностно защитаване на свекървите започва да му прилича на подсъзнателна защита на собствената ти майка, която не е добра свекърва /уж променена/ и някакъв параноичен страх, че може и жена ти да мисли като нас за свекърва си. само не мога да разбера с това непрестанно повтаряне да се намерим друга работа, да се променим, да правим компромиси спрямо свекитата - нас ли се опитваш да убедиш в нещо или себе си, че майка не е виновна за ситуацията. познавам и други хора, който защитават майките си, но това твоето е малко над нормалното. извинявай още веднъж, ако те засягам, така мисля просто.

Вероника честно казано ми олеква и то много, в никакъв случай не се задълбочавам или самонавивам по този начин. споделям тук главно за да потърся някакво разбиране от странични хора. милото ми е много запознат с всичко това, споделя мнението ми, но все пак тя си остава негова мяйка и него го боли от тези постъпки. прекаленото обсъждане на тези ситуации с него го карат да се чувства до някъде виновен той самия, че не е съомял да разреши този проблем с майка си.

и все пак аз си мисля, че темата е точно за да споделим. нека не изпадаме в крайностите да не споделяме, че се самонавиваме, да се променим в името на доброто на свекървите и т.н. ние просто споделяме 

atsuki не защитавам в никакъв случай майка са и свекървите изобщо. Защитавам тезата, че с всички роднини трябва да се отнасяме добре - искаме или не искаме. Тотото наречено съдба ни е дало някаква печалба - лоша или добра свекърва, лоша или добра тъща ... И ние сме принудени по някакъв начин да живеем, комуникираме, трудим и т.н. съвместно. Конфликтите ще донесат единствено загуба на време и нерви. Тези, които са попаднали на лоша печалба трябва да направят така, че променяйки до някъде хората да изживеят тези 20 години "съвместен живот" със свекърва, тъща ... по по-безболезнен начин. Свекървите като Вас са хора, които желаят най-доброто на своите синове. Може би има причини, които налагат това отношение , когато в минало време са се сблъскали с много "свестни" кандидат снахи за своите синове. Сигурно са видяли и знаят повече за подобни снахи

според нмен Пачоран няма предвид да бъдем лицемерни, аз съм донякъде съгласна с него, човек си избира сам приятелите, но не и роднините, още повече роднините на мъжа ни/жена ни. Естествено повечето хора са близки с роднините си и ги обичат, може дори понякога да се казват обидни думи, но всико минава и се забравя. Не е така обаче с роднините по сватовство, казана дума боли и не се забравя. затова е добре да се стремим да подържаме любезни отношения стях, да не се караме. аз също съм открит човек и ако има нещо, което ме притеснява го казвам, даже понякога ме упрекват, че съм прекалено откровена. В отношеният си с семейството на мъжа ми съм обаче по-премерена, защото не искам да си създавам изилишни проблеми, а и не искам да създавам проблеми между нас с мъжа ми. Като цяло няма от какво да се оплача от родителите на мъжа ми, те са мили и интелигентни хора, които хем са винаги готови да помогна, хем никога не се натрапват. естествено, че понякога има конфликтни ситуации, но е по-добре да се подходи дипломатично, защото все пак аз планирам да съм с този човек цял живот, да имаме деца и т.н

чудесно, но продължава да не съм съгласна с мнението ти, Pachoran. живеем в демократична страна един доста модерен живот, така, че съм далече от мисълта да се съобразя с "тотото наречено съдба". както когато не харесвам чесън, никой не може да ме накара да го ям - тук е същото. не харесвам отношението на тази жена и няма човек на този свят, който да ме накара да променя това. аз изповядвам тезата, че проблема е не че съм лоша снаха според нея, а че не я слушам - лично от нея го знам. а някак си робството отдавна не е на мода...
проблема е между мен и нея, той не е само мой, така, че аз да се променям, подчинявам и т.н. в крайна сметка тя също може да се промени в името доброто на сина си, но не го прави. опитвам се да кажа, че една ситуация винаги има 2 страни, отказвам да приема, че винаги страната на снахите е виновна и тя трябва да се променя.

roumyana относно дипломатичния подход - повярвай ми мила, не ги имаш тези проблеми на глава, незнаеш какво е. предложеното от теб в 95% от случайте не върши никаква работа.

нека спрем с тези безсмислени анализи на ситуациите. пак ще кажа - темата е за споделяне и евентуална подкрепа, не за анализи на снахите и свекървите.

Ами Роси до човек си е и това е. Действително има свекърви, които точно новината за предстояща сватба ги променя, има такива които се радват и не се променят по никакъв начин. Според мен обаче ако продължите да бъдете приятелки и да се съобразявате една с друга няма да имаш проблеми. Но да не забравяме че и сега нищо не делите така да се каже, нямате никакви пресечни точки за които да се скарате, не живееш със сина й, тъй че още не може да си сигурна дали няма да започне да ревнува когато не го е виждала няколко дни, не живееш и заедно с нея, за да прецениш дали един ден няма да прави сърдити физиономий ако не си си оправила леглото. Това естествено са само примерни ситуации, които аз от сърце ти желая никога да не изпиташ и никога да не разбираш как би се чувствала в подобна развръзка на нещата.
Да не говорим че един ден може и да започне да те дразни това постоянно глезене, както е в нашия случай, ама се свиква. В смисъл наложила съм си да не се ядосвам за това, повтарям си колко по лоши неща има и по този свят и така подминавам с усмивка поредния въпрос "Герганче защо не ядеш, да не би да си се разболяла нещо миличка" 

Цитат на: atsuki в 03.10.2009 15:56

roumyana относно дипломатичния подход - повярвай ми мила, не ги имаш тези проблеми на глава, незнаеш какво е. предложеното от теб в 95% от случайте не върши никаква работа.

нека спрем с тези безсмислени анализи на ситуациите. пак ще кажа - темата е за споделяне и евентуална подкрепа, не за анализи на снахите и свекървите.

аз наистина смятам, че добрата дума , желязна врата отваря и че дипломатичното отношение ще направи нещата по-търпими. приемрно, ако беше някой близък и ми говореше тъпотии, щях да му кажа:"стига си ми говорил глупости", но на свекърва си никога няма да го кажа естествено. Дори да ме вбесява понякога, няма да го покажа, нищо няма да спечеля, а само може да загубя.ако имам проблем или не съм съгласна с нещо просто го казавам на мъжа ми , когато сме двамата, той абсолютно винаги е на моя страна и после ,когато говори с тях , казава моето мнение като негово итака всичко е ОК.
аз наистина нямам проблеми  със свекарите и не мога наистина да се оплача, ако имах обачве сериозни проблеми, просто нямаше да общувам с тях и това е.

чудесно

Цитат на: sufito в 13.10.2009 14:21

чудесно

Точно и ясно
на теб  sufito , и занапред да се разбирате така.
п.п дай боже всеки такава свекърва