аз моята я познавам от...2.5години;

ама ето Петето какво споделя...никога не се знае, все пак са си чужди за нас хора!!!

Гостенка 82, аз между другото познавам твоята свекърва и изглежда много мила жена. Трябва да споделя, че я разпознах по снимките от вашата сватба и по фамилията разбира се, точно тогава бяхте албум на месеца и ви гледах снимките и после по работа се запознахме, аз съм юрисконсулт и тя беше вещо лице по едно мое дело.

Цитат на: roumyana в 31.08.2009 15:20

Гостенка 82 ...твоята свекърва и изглежда много мила жена....

ами то и аз така мисля, мила, внимателна, не ни се меша за нищо; все гледа да помогне....засега поне мога само хубави неща да кажа за нея; освен това сме се разбрали, че няма да я наричам свекърва...

оххх не знам какво да кажа вече по този въпрос, моята си показа рогата и всички магарии и лицемерни игрички, много скоро след като се запознахме и в кожата си не се побирам защото не знам до кога ще продължи това и заслужава ли си да вляза в затвора за да спася сина и от нея 
Не мога да разбера само едно нещо защо въобще трябва да изперкват така и да си показват каквото и да било след като синовете им се оженят, те не ги изоставят, нито променят чувствата си.
Все пак не съм против да и помага винаги когато има нужда, да и помагам аз, да си потдържаме добри отношения, да се съветваме и обсъждаме някой важни и големи решения без да сме длъжни да взимаме тяхното мнение, ама има някой граници които не трябва да се пресичат и да се съобразят, че сина им вече е женен и има семейство и ако искат той да е щастлив, а не да се разкъсва непрекъснато трябва да го оставят малко да си живее живота с жената, която е избрал да го живее, просто не знам как не и идва на ум на моята свекърва, просто не знам как не я е срам да влиза в спалнята ни късно вечер само и само да се похвали какъв хубав или лош ден е имала, как не я е срам да иска да го целува секунди след като аз съм го сторила с думиите "дай и мама да си го цунка" хелоууу той вече не е на 5 годинки  , как не я е срам да му повтаря по 5 пъти на ден колко е боледувал като малък и колко и било трудно и как го тъпкала с лекарства, колко трудно помнел и учел и всякакви такива простотии които въобще нямат връзка с изтината, но тя му ги натяква постоянно и накрая ще вземе да го убеди  и как не я е срам да се състезава непрекъснато с мен за коса, дрехи, визия, за всичко, не може ли да разбере че не е нужно, че ние двете имаме съвсем различно значение за него и му носим различни чувства, ох направо запалвам на тази тема
Толкова ме е яд че вместо да си живеем щастливо и да си мислим как да устроим и подредим живота си, как да си доставяме повече удоволствия, защото живота е супер кратък и не се знае до кога ще сме на този свят, съм принудена да се занимавам с изперкалата и персона, да се чудя как да не се оставя да ме изпотъпка напълно и в същото време да не излезна лошата и безсърдечната в очите на съпруга ми 
И повярвайте ми изобщо не разбрах кога и как умната, интелигентна, мила и супер либерална жена с която се запознах в началото се превърна в тази нагла и безочлива натрапница и как респектът и уважението отстъпиха място на умразата

Цитат на: Cinderella в 31.08.2009 19:11

И повярвайте ми изобщо не разбрах кога и как умната, интелигентна, мила и супер либерална жена с която се запознах в началото се превърна в тази нагла и безочлива натрапница и как респектът и уважението отстъпиха място на умразата

Колко добре казано! При мен в началото също караше по - полечка, въпреки че тя принципно си е авторитарна. Обаче като разбра, че с милото сме се сгодили, ухааааа! Вече е свекърва и си промени веднага поведението. Ама карай. Милото да се оправя с тях, те са си негови родители, аз си пасувам и гледам да избягвам рифовете, че да не потопим семейния кораб, нъл тъй. Лошото е, че понякога изпушвам и започвам да се разхождам намусена из къщи, а милото не ми е крив с нищо, той ми е такава душа златна. Аз изобщо не искам да го отделям от родителите му и най - вече от майка му. Всяко дете си обича майката и това е нормално. Аз не съм го отделила, нито съм му забранила да си ходи при тях и да си се виждат. Но реплики от сорта "И кога ще си дойдете при мен са ми малце и лекинко дразнещи. Аз не съм някакъв фотьойл, та да ме мести където на нея й е кеф.

Дето има една приказка "идеално никъде няма". Ето, милото е направо принцът от мечтите ми, обаче нещо по - висшестоящите не щат да абдикират от грижите за него. В крайна сметка по - добре идеален мъж, отколкото идеална свекърва и както се казваше в една песничка "Ближи си сладоледа!" и да не ти пука.

Трябва някяк да се намира балансът, защото аз на няколко пъти след изцепки на родителите му си казвах "Аджаба, аз какво правя тук, бре, ама какви са тези!?!? Дали да не се откажа?" Само че си обичам много Магаренцето и някак си любовта ми към него надделя и после си казах, виж значи как поведението на родителите може да прецака работата. Затова се зарекох, че няма да допусна каквото и да правят неговите, то да се промъкне между нас и да ни разваля кефа.

Момичета, не зная дали тук е мястото на моя въпрос, но нормално ли е според вас моят мъж да иска да ходим при родителите му през една събота и неделя, те са в провинцията. Не знам, аз ли нещо не го разбирам това или просто той е обсебен от тях. Едната събота и неделя сме си в София, но на следващата задължително трябва да сме при тях. А ако нещо пропуснем да отидем, което е доста рядко, те почват да звънят и да пититат кога ще си дойде. Не знам аз ли просто не ги понасям или наистина прекаляват.А като отидем започват да говорят какво имало да се върши по селото им, да се разчиствала къщата и т.н, да се затваряли буркани, сега пък трябвало да им слагаме някакъв балатум и все такива неща и все занимават моя мъж, въпреки че той има брат, когото никога не го занимават с нищо, а той живее в същия град на 5 мин. от тях, но ние трябва да се вдигнем от София заради техните прищявки.А да не говорим, че мъжа ми работи на две места и нямаме време за нищо, в повечето случаи заспива веднага като се прибере нямаме време за нищо и единствено ни остават съботите и неделите, нямаме време да си оправим нашето жилище, но неговите родители непрестано ни занимават с техните неща, все на тях трябва да им се помага. Но нито веднъж не ни попитаха ние как се справяме, да не говорим и за сватбата, не се позаинтересуваха грам,да не говорим, че не са ни помогнали с нищо, но дори и не попитаха до къде сме с подготовката, дали си е купил костюм синът им ит.н, само канеха хора, без да се замислят дали имаме пари да ги поемем, защото ние си поехме сватбата. Не знам аз си мисля,че това е прекалено.

linna_1986 и при нас го има това, с тая разлика че ние живеем заедно с тях, но мъжа ми е на работа всеки ден до 18:30 от понеделник до събота, прибира се докато се изкъпе, докато вечеряме, гледаме малко телевизия и си лягаме. Единствения ден в който може да отидем малко изграда на кафенце, на разходка е неделя и познай! ВИнаги неделя му намират работа, Яворе трябва да отидем до село да боядисаме или да прекопаем или да незнам си какво......  Обаче и тях не ми се иска да им се сърдя че все пак всички ядеме тия домати дето копаят, тъй че.... трудна ми е ситуацията. Все пак са остарели хора, имат нужда от помощ...  Ние вече започнахме на моя мъж да му слагаме табелка "резерве"    Аз за миналата неделя ги бях предупредила "в неделя ще се моткаме из града"  И после в понеделник тя ми вика "Герганче тая неделя Явор ще трябва да помогне на баща си да направят изолация"  Та така, резервираме си го от понеделника, ама няма начин 

От това, което чета си мисля, момичета сериозен разговор с половинките ви и ако трябва взземете някакви драстични решения. Все си мисля, колкото и да не ми се иска,че колкото и да обичаме мъжете си, всички тия проблеми и вмешатеслтво развалят отношенията и намаляват любовта. Дано не съм права!!!

Цитат на: uliaulia в 01.09.2009 16:43

Все си мисля, колкото и да не ми се иска,че колкото и да обичаме мъжете си, всички тия проблеми и вмешатеслтво развалят отношенията и намаляват любовта. Дано не съм права!!!

За съжаление (според мен) си съвсем права. Не точно, но понякога (в началото на една връзка), когато една такава "лелка" ти се меси, започваш да се замисляш както каза Su_to - "Абе аз какво правя тука???". Все пак ако успееш да преодолееш това и да мислиш по- скоро за човека с който си, а не за майка му, това раздразнение намалява (в никакъв случай не мога да кажа, че остава).

Аз поне се радвам, че говорим открито за дразнещите неща у моята и у неговата майка. Като например последната реплика на МОЯТА майка "пренасях мебелите НА ЖОРО" (купихме секции за "нашата" стая в нейната къща). Е мам.. му - що да са на Жоро мебелите??? Ние ходим там за по 2 дни... Или пък "Като си дойдат, Жоро ще провери...донесе...пренесе...разглоби..." и т.н.

Та започвам аз да се замислям - дали не става и с възрастта??? Защото майка ми не беше такава... Пък и ние като "пораснем" започваме да не се даваме

Ооо, това "обсебване" от страна на родителните е ужасно наистина 
И аз си мисля, че на всеки един от нас е задължение да поговори със своите си родители (след евентуален разговор между двамата, ако има нужда) и да им обясни, че "младото семейство" има нужда да бъде оставено на спокойствие, да не им се звъни всеки ден и да се иска отчет за всяка стъпка. Още повече, ако родителите са на такава възраст и в такова здраве, когато все още могат да се гледат сами и не е "задължително" да си постоянно до тях.

здравейте момичета,аз за 1-ви път пиша по темата ама имам и аз да си излея душицата ,която всеки ден крещи ,а устата мълчи и  но сега ме чакат да вечеряме,но ще съм редовна 
лека нощ

Чета и не мога да повярвам, че съществува един такъв проблем, който вече имам чувството, че се превръща в бедствие. Хора, защо сте толкова зле настроени към други хора ? Или по-точно "Жени, защо сте толкова неудовлетворени от отношенията си с наистина близък човек и то също жена". Ами някои от Вас ще бъдат поставени в същото положение - на свекърва. Ами тогава ? Трета световна война ли ще започне ? Не може да има толкова отрицателно изразено мнение тук. Значи има някакъв проблем и то с национално значение. Ами тъщи няма ли в роднинските отношениия ? Или всички те са много добри. Или бих задал въпроса по следния начин: "Мъже има ли в този форум?" 

ех, Пачоране, сигурно и тъщите не са от най-добрите, новсе пак темата е за свекървите...

не се възмущавай, пусни тема за тъщите...

а и на всички е ясно, че майките винаги драпат да си запазят момченцата, ревнуват ги и искат синовете им повече на тях да помагат, от колкото на жените си, с които живеят, които им чистят, които им готвят и с които...правят някои други неща;

бракът и семейството са отговорност, която трябва да е преди родителите, никой не казва да се прекъсне уважението, но всяка жаба да си знае гьола!!!

аз лично не мога да кажа и 1 дума против майката на милото, честно го признавам; но си имма друг много личен пример за зла жена;

ако 1 майка иска синът й да е щастлив и да има с кого да остарее, тя трябва да го остави да създаде семейство и да не се меша и налага!!!

Просто и ясно!!

Моите родители също не позволявам да се мешат и налагат!!!
Това е, компромис и от двете страни, не само от едната!!!

пусин тема за тъщата...питай там..може и да ти отговорят!