И аз да се включа по повод продължението на моята история, и аз така 10 години търпях и не мога повече, установихме, че тя няма да се изнесе и няма да ни остави на мира и не й пука то е ясно за мен, но дори и за сина й. И така не ни остава нищо друго освен  от утре да си търсим апартамент и да теглим кредит и да го изплащаме 30 години, но поне ще знаем, че си е наше и тя няма да стъпи там, тя така пожела да се шири сама на двуетажна къща и още един апартамент, който не иска да го дава и така. Ще се справим някакси, нали сме двамата и се обичаме и подкрепяме, а тя остава в миналото за мен един лош спомен.........

, galu4ka, за първи път някой тук да каже, че в къщата на свекървата си важат нейните порядки, нищо че вече и снахата живее там. Мислех си, че това удобно убягва на всички. Мога само да кажа, че свекърва ти е прогонила много ценен приятел в твое лице

На мен ми прави впечатление от моя си опит, от това, което чета, от това, което виждам, че майките на момичетата, и за бащите важи, че са много по-склонни да заобичат избранника на детето си, много по-склонни да правят компромиси, да замълчат. Докато т. нар. мъжки майки са като лишени донякъде от тези неща... Тези недостатъци предизвикват жал у мен! Някак ограничени са!

аз мисля, че много си зависи от хората и от възпитанието, но все пак е добре да имаме предвид, че тук пишат 95 % жени и е логично те да се оплакват от свекървите си, също като цяло в живота жените повече се оплакват и споделят- това са моите наблюдения разбира се.
според мен всяка монета има 2 страни, както и истината е много субективна.ние не можем да променим другите, а само нашеето собствено поведение и да се надяваме, че с нашето поведение можем да въздействаме върху другите- направи добро и то ще ти се върне.

roumyana, съгласна съм с твоето мнение, и аз така мисля като искам да си затворя очите и да мине от мен  Обаче на този етап мисля, че този философски начин на мислене куца малко, съпоставяйки се с реалността, тъй като засъжаление, дори да се държиш на ниво, мило, възпитано и т.н. с някой изградил се човек - над 40-те, не можеш го промени - в повечето случаи се получава "едно си баба знае, едно си баба бае".
Сигурна съм, че има и изключения! 
Все пак аз съм не достатъчно голяма, бих била много щастлива да греша в този случай!

аз не казвам да си затваря човек очите, аз поне не съм от тези хора, да мила и любезна съм , уважавам и се съобразявам, но не и с цената на моето достойнство.
по принцип аз нямам никакви оплаквания от моята свекърва, много интелигентна и мила жена е, по-скоро говоря по принцип. Не съм от хората, които си мълчат, за чест и достойнство съм готова да се скарам с някой до живот.

Мила, аз съм ЗА това човек да защитава достойнството си, все пак, ако сам не се уважаваш - никой няма да те уважава. Обаче, ако се скараш недай си Боже със свекървата (не ти го пожелавам - пу-пу), но мислиш ли, че тя би тръгнала да ти се извини, ако е виновна?! Повечето мислят, че по-малкият отстъпва - але пък, ако е снаха. А за скарванката доживот - да, за приятели става, но дали би го направила със свекито, имайки впредвид, че тя е майка на мъжа , когото обичаш... Аз поне не бих причинила на своето мило това - този дискомфорт би го накарал да страда много и да се чувства между чукът и наковалнята, незавсимо кой е виновен.
Така че - да пази Господ от злите страни на свекитата! 

Аз пък все си мисля,че по-големият би трябвало да отстъпва.Предполага се,че с годините той е натрупал повече мъдрост.А,относно отношенията свекърва-снаха,си мисля че добрите отношения зависят повече от свекървата-от това как се отнася,дали се меси и т.н.Все пак тя е по-голямата и вече е минала по-този път,знае какво е да си снаха и би трябвало да прояви нужната деликатност.

има две фрази, които са от особена значимост в предния пост - предполага се и би трябвало  

Да се намеса и аз. Именно защото се предполага и би трябвало, честно казано и ние снахите се явяваме малко гаднярки в това отношение, защото все чакаме заради горните две твърдения свекитата да направят първата крачка. Далеч съм и от мисълта, че ние като по-малки трябва да склоним глави. Според мен трябва да се правят компромиси и от двете страни. След няколко доста разгорещени "разговора" с подобаващо придружение от викане, изпадане в истерии едва ли не вече (не от моя страна) и сълзи, свекърва ми като "усести" (мъжо в повечето случаи ни казва насаме, когато не сме прави за нещо) се извинява и когато аз съм сгафила - съответно аз. Не ми е много приятно да призная, че мъжът ми е в повечето случаи буферът помежду ни, но...    като знам и двете какви характери сме.. просто понякога това е за добро.

lunno:

На мен ми прави впечатление от моя си опит, от това, което чета, от това, което виждам, че майките на момичетата, и за бащите важи, че са много по-склонни да заобичат избранника на детето си, много по-склонни да правят компромиси, да замълчат. Докато т. нар. мъжки майки са като лишени донякъде от тези неща... Тези недостатъци предизвикват жал у мен! Някак ограничени са!

Има някаква такава тенденция, вярно е. Но не мога да разбера защо... Аз имам най-прекрасната свекърва на света, мога да споделям с нея и да се обръщам за съвет винаги! Тя много държи аз, както и другите "кандидат снахи" да се чувстваме част от семейството.

Важно е обаче да не забравяме, че често ние четем за най-ужасните случаи, защото ако всичко е наред, никой няма да седне и да описва във форуми или да се оплаква. Така че не забравяйте момичета, че това, което четете е най-ужасното от най-ужасното, но не задължително правилото. 

Аз пък си мисля, че много зависи от хората. Ако са интелигентни и не са прости, не може да не се разберете.

А това, че снахите се сдърпват повече със свекървите, отколкото зет и тъща, може би лежи на това, че снахата и свекървата са и двете жени и в семейството имат сходна роля (сега не искам да отварям темата за ролите на мъжа и жената в семейството, имам предвид за майчинството например, а не такива неща като "мъжа помага ли в домакинтсвото").
Така че съвсем нормално е да има почва за конфликти, защото двете жени може би имат съвсем различни мнения за някои неща - все пак това са две различни поколения! И щом има повече потенциал, няма как и на практика да няма повече конфликти, отколкото при зет и тъща.

Естествено, много често до директен конфликт не се стига, ако хората са разумни и остават в рамките на добрия тон. Въпреки това, при големи различия, времето, което е нужно, за да се приемат двете жени, с предимствата и недостатъците си, е може би малко по-дълго, от времето, което на зетя и тъщата им трябва.

Пак казвам, от хората си зависи! 

Цитат на: tsvetentse1 в 01.03.2010 21:38

Аз пък си мисля, че много зависи от хората. Ако са интелигентни и не са прости, не може да не се разберете.

Ето тука не мога да се съглася. Не за друго, но просто мисля, че моята свекърва хич не е проста.
Но в общи линии - да, зависи си от хората и от разсъжденията им

И аз като Скайчето не съм съгласна с това за интелигентността.Не е до интелигентност до разбирания, до характер, до много неща е.

A може би просто зависи от това как всеки си дефинира думичките "интелигентен" и "прост"  Всъщност това не беше онова, на което исках да наблегна с поста си по-горе, ама нищо, де. Може спокойно да изредим 100000 качества, които са нужни, за да не се стига до конфликти, просто реших да назова 2 от най-важните. Но не сметнах това за централното послание на тоя дълъг пост горе