Да ти кажа от личен опит,че съжителството е кошмар.Ние живяхме 4 години със свекърва ми,сестра му на мъжа ми и нейния мъж.Беше просто един малък ад и никога не искам да се връщам към онези дни.И като имаш предвид,че моята е кротка като агънце.Не се кара,не се бърка и не се налага.
Повярвай ми и с майка Тереза да живееш,ще те докара до лудост.А имате ли и дете,просто ситуацията става нажежена до червено.Ние също не бяхме добре финансово,но се изнесохме на квартира и я карахме криво ляво.После ни се усмихна късметът и наследихме апартамент.Най-добре е помощ от нейна страна,но отделно. Сега сме с дете и не мога да си представя да се бутаме всички заедно.И тя спеше в кухнята,което ще рече,че и вода да ти се припие през нощта или да ти се похапва,не можеш да го направиш.Голямо съобразяване падна.. 

Момичета , покрай това за което си бъбрим се сетих да ви разкажа една кратка случка, пак там като живеех преди години с бившия и майка му. Тааа идва св Валентин, аз му подарявам кутия в формата на сърце с бонбони, представяте си че не е по широка и висока от 6-7 см (целенасочено обяснявам колко е  ). Изяждаме си я заедно вечерта в нашата си стая, тържествено поставяме кутията за украса върху библиотеката (беше декорирана в кадифе, много готина ) и на сутринта излизаме по работа. Прибираме се вечерта и що да видя- кутията я няма. Викам брейй, да не е паднала някъде, търсихме, търсихме- не.
Аз се сещам и му казвам да пита майка си, той я пита и тя казва: ААааа, ми аз носих сърми на една колежка и нямах кутия и взех нея !!!!!  (кутията както казах е широка и висока колкото за няколко бонбона, а в кухнята има 1000 кутии за храна ! ) 
Сега ми е смешно, ама като се сетя как се ядосвах и как успяваше винаги да внесе раздор- не знам ....

Момичета, знаете ли кое ми е най-странното, че свекървите наистина много трудно приемат снахите си в 80% от случаите, а 98% съжителството между двете е проблемно...То не е ревност,не е чудо.. Докато при тъщите и зетьовете въобще не е така, свиделка съм на много връзки,кадето зетьовете живеят със тъщата и нямат никакви проблеми.. А от мои лични наблюдения, моята майка  като свое дете го приема, даже на моменти изпитвам ревност чак ,, сега какво да му зготвим, ама няма ли да му е студено, ама еди кво си му приготви,специална торта за него...ххихихи А баща ми, все едно има мечтания син.. Та немога да си обесня на какво се дължи това...

fashion, има вярно в думите ти. И аз съм го забелязала. Но искам нещо малко по-различно да кажа и пак в тази връзка. Хората са казали "Момиченцата са на татко, момчетата на мама". И един вид трябва да погледнем на отношенията свекърва-снаха и тъст-зет. А истината е, че един мъж никога няма да направи или каже нещата, които една жена. И още повече, че една майка се привързва безумно към сина си и несъзнателно или дори понякога напълно съзнателно не иска да го даде на друга, иска тя да се грижи за него, иска тя да си го гледа. При бащите няма такава философия и такава мисъл в главите им, те с радост дават ръката на дъщеря си на мъжа, който я обича, просто защото знаят, че така трябва да стане, това е нормалната развръзка на нещата. Обяснявам си го именно по този начин. Много пъти съм се питала "Защо? Защо тази жена да не иска да приеме в семейството си момичето, което сина й обича?". И друг от отговорите ми е, че иска тя да си върти къщата и домакинството и не иска друга жена да й бърка в "манджата". Различните ценности и навици довеждат до раздори.

Да си кажа честно, все се чудя ако имам син и все още съм с акъла си, дали ще му го причиня това... И като казвам "с акъла си" искам да кажа - да помня това, което моята свекърва ни причинява.

Онзи ден бях подложена на щателен "разпит", като това е точното описание на ситуацията. Аз избягвам да се срещам с нея, просто защото нямаме нищо общо и няма за какво да си говорим, а нейните теми са все едни и същи. Все пак знам, че понякога трябва да се виждаме, така че не е съвсем без хич...

Както и да е - тази събота нямах планове да присъствам на срещата майка-син. Мъжът ми също не искаше да идвам, но след като ми се обади 2 пъти да ме пита "искам ли да отида", ми стана ясно че нещо се случва.

И след като отидох - какво се оказа...За пореден път се задават едни и същи въпроси, и за пореден път не ни устройват отговорите, които ни се дават...За това трябваше да отговарям аз...

Защо той не се прибира при мама ("Както ти казах в началото - при мама си е най- добре" - цитат на думите на свеки). Какво е това - "свободен съм от толкова до толкова". Как можело да не се обаждаме, че се прибираме и какво ли още не.

И след като и обасних И АЗ, че тези решения кога и как да се среща с майка си, си ги взима нейния син, а не аз (както се смяташе), вече уж мирясахме.

Най- накрая и казах, че взаимоотношенията са си техни и изобщо не искам да им се бъркам, и че моите с майка ми са коренно различни. На което ми беше казано "Аз не смятам, че ми е лошо отношението..." при което аз директно я контрирах "Не казах лошо, казах РАЗЛИЧНО..."

Сега - аз какво да направя, че моят мъж се чувства по- добре в къщата на моята майка, където си има стая, в която да спи, а не в къщата на майка съ, където ако отидем, трябва да спим в хола...И какво да направя, че с моята майка си имат повече теми за разговор и че моята майка го приема като възрастен човек, а не като "недорасляк" и бебе. И не стига, че аз съм тази, която го кара да и се обажда, защото иначе хич нямаше да го направи...

Ох, много се оплаквах, ама ще ви се оплача още малко...

Това лято мъжа ми си счупи крака - нелеп домашен инцидент, но доста сериозен. Ходихме ние в Пирогов, сложиха му шина и хайде - да идем след 5 дни да видят дали не е за операция. След 5 дни се оказа, че трябва да се оперира.

До тогава мама се обажда само по телефона...

От там - имаме една позната - рехабилитаторка... Изпращат ни при много добри лекари, аз запазвам часове...Изведнъж маминка пристига със самолет за 1 час...МНОГО притеснена. Решава, че ще спи у нас, но без да ни сподели. В същото време у нас е моят братовчед, който е кандидат-студент и седя около 10 дни (т.е. тя НЯМА къде да остане).

След като усетих, че май иска да седи у нас, помолих мъжО да я попита...и се оказах права. При което той и обясни, че няма къде да спи тя и като ревна....рев ама рев...Нямало място за нея, все по хотели спяла...е - имам 2 котки, тя се страхува, като че ли имам лъвове, как да спи някога у нас изобщо?!

Както и да е, реши жената че и тя ще ни води по лекари. Отиваме във ВМА (при лекар, за който всички казват, че е специалист по колена, а на нас ни е счупен глезена). На пропусквателната долу, жената пита кой ще се качва и се казват само имената на мама и на синчето...а аз седя там като сопол. Чаках 15-20 мин да се обадят и за мен да ме пуснат...

Както и да е, реши се къде ще е операцията, аз бягам за направления и какво ли още не. Отложиха я от петък за понеделник. Отиваме в понеделник, тая жена - не зная кой да гледам, мъжа ми или нея. Тя на успокоителни, само припира, направо се побъркахме.

Трябваше той да остане вечерта в болницата, тя вика - оставаме и двете, ти ще спиш в стаята, аз на столовете отвън   Викам на мъжа ми - айде, аз си отивам, оправяйте се.

И - мама седя в София една едмица, през която всяка сутрин идваше у нас, носеше по 1 вода и млека за пиене, които никой не пиеше, и бисквити, които изяде братовед ми. Но през цялото време твърдеше, че "знае какво обича" мъжа ми. Не ми помогна нито с пазаруване, нито с готвене, нито с чистене...с нищо...

Единственото което направи беше да плати за операцията (при положение, че ние щяхме да си я платим сами) и да натяква после колко велико нещо е направила. И съответно сега мъжа ми си реши да и върне парите (около 2 000лв), за да спре да приказва глупости.

Най- накрая на "изпроводяк", след като беше дала пари на сестрата, лекаря и кой ли още не, остави на мъжа ми (в мое присъствие) 300лв, за да не се бил лишавал от нищо Тези 300 лева не ни стигнаха само за рехабилитацията, да не говорим за храна, транспорт, последваща операция за махане на част от железата в крака, нито пък за следващата операция, с която ще му доизвадят всичките железа.

И така - аз си го гледах 3 месеца, защото той беше на легло и с патерици, мъкнах покупки като ненормална (в следствие на което имам проблеми с кръста),притеснявах се и какво ли още не и сега овациите си ги обира тя, щото е платила операцията.

И като за капак - трябваше да ходим в чужбина (на гости на леля), но поради така стеклите се обстоятелства отидох само аз с мама, без мъжа ми. Иначе свеки винаги ни дава пари за екскурзии (които не сме искали, а после излиза, че ние я търсим само за пари), но сега, когато синът и не беше на екскурзия...за мен не се сетиха...Съответно аз там направих криза с кръста, бях в бърза помощ, тя била "много притеснена" за мен, но мен никога не попита как съм и имам ли нужда от нещо...

И последно...извинявам се...ми беше най- смешно...Единия от дните след операция, аз правя в къщи палачинки (на 40 градуса жега). Тя идва и като разбра какво правя "ОООО КАК МОЖЕ!!! В ТАЯ ЖЕГА!!! АЗ СЕГА ЩЕ ОТИДА ДА КУПЯ ОТ МАГАЗИНА!!!" Абе жена - ти от магазина яла ли си палачинки??? Но какво да очаквам от човек, който храни сина си само по ресторантите и не му е сготвила и най- елеметарното нещо за ядене поне от 5 години насам...

Е, пооплаках се. Извинявам се и лек ден 

skylife , връщаш спомени в мен, подобни случки на твоите, но преди доста години...
Само едно мога да ти кажа- благодари се на съдбата че не живееш с нея, друга утеха едва ли има човек в такава ситуация  , знам го от горчив опит...

Да - точно за това става въпрос. Той още не и ги е върнал, но взе решението да го направи, точно защото му стана много мъчно и грозно от всички тези неща...

Така като чета от какво се оплакваме всички, май свекървите винаги имат нещо общо, и то е начина по- който манипулират синовете си и снахите. Поне от моя гледна точка, мога да кажа че аз избирам да живея с него и напасваме характерите и навиците си един с друг, но свекито се появява със различните се привички и навици и иска ние двамата да се съобразяваме с нея, а не тя с нас.....направо си е борба на поколенията.....

Момичета, сега като Ви изчетох проблемите мога само да Ви пожелая да имате едно голямо търпение и железни нерви, за да се преборите с тях. Както каваше баба ми " влезнало от едното ухо и излезнало от другото". Поне аз така си правя  Но според мен голяма вина имат и синовете им, защото има случаи когато знаят, че съпругата им е права, но те немогат да я защитят защото нямало как да възразят на майка си. Наде и аз съм на твоето мнение, че може би свекървите не искат някоя нова да им се бърка в къщата и нещата. Не съм официално омъжена, но живея от 2,6г. с приятелят ми и въпреки големите км пак е имало проблеми. Лошото е, че това го забелязват вече и моите приятели и се чудят как издържам на напрежението. При мен виновния е " маминия син', който обичам страшно много и заради него търпя глупостите и изцепките й. Но той е възпитан, че на родител не се възразява и си мълчи, дори да знае, че съм права в по - голямата част от споровете.
skylife надявам се нещата с операцията да са се оправили и скоро време свекървата да престане да се бърка и да натяква за средствата, защото наистина е много кофти спрямо двама Ви.

За мен един от големите проблеми при общуването със свекърите е, че ако нещо не ти харесва и ти кажеш това и изразиш позицията си, често се възприема като лошо възпитание, заяждане или най-малко като неуважение към по-възрастните. В нашата патриархална култура е възприето снахата да "си мълчи" и от моите наблюдения съм твърдо убедена, че дори и жени, които са съвсем модерни, самостоятелни, с кариера и т.н., и в много модерни семейства това си го има, дори на пръв поглед да не е така. Аз имам проблем с това. Опитвам се ако нещо не ми хареса и не искам "да си мълча", да го кажа, само че винаги излиза като някакво заяждане и че едва ли не свекървата иска да помогне, пък тая лошата снаха се заяжда и нищо не приема. Моята свекърва обича да се налага и - което е проблемът за мен - абсолютно веднага изказва мнението си по всеки въпрос, без съобразяване със ситуацията или обстановката, което понякога е доста нетактично ии без преувеличение може да те изкара от кожата. Само че ако аз реша да реагирам, се получава малко "ее, ти пък си много чувствителна/обидчива", "айде сега, аз нямах нищо лошо предвид", "ама недей да се засягаш, какво толкова" и т.н., абе въпросът става Голям Въпрос и нещата стават Принципни Неща. Което е проблем.

Да ви кажа, не знам какво да ви кажа  . Объркана съм, но пък се оплаках    . 

Здравейте...Хайде и аз да възобновя темичката, като споделя какво ме тормози в отношенията с бъдещите свекъри. По принцип милото вече е бил женен и развода му е бил доста...изненадващ, а родителите му леееко консервативни. С милото се запознахме около 8 месеца след раздялата с бившата, през този период майка му е разправяла как снаха повече няма да приеме, да не водел жена в тях, докато не сметнел, че тя ще му ражда деца и всякакви такива. И наистина с него бяхме заедно 1 година и за тази година видях веднъж родителите му, а втория път се видяхме ден преди с него да излезем на квартира. Винаги съм ги усещала студени, но отношението им не е лошо като цяло. В същото време се отнасят по коренно различен начин с жената на брат му... обгрижват ги.. пари, храна, какво ли не...обаче без да им се месят или съветват. А за нас никаква помощ / не че изгарям от желание/, но оспорват всяко наше решение - за избора на квартира, за начина на празнуване на различни празници - за какво ли не  О Да не говорим, че занимават милото с хиляда неща, а брат му не - защото имал детенце. Да уточня, че и двете с бъдещата етърва сме в семейството им от еднакъв перид от време - вече 4 години. Всичко приемам, но от както с милото им съобщихме, че ще се женим и се започна... За какво ви е да се жените, ама питали ли сте дали имаме пари, и годеж ли искате, а какво искате от нас за годежа, а за сватба - нямаме пари. Ние най-отговорно им казахме, че пари не искаме за сватбата, който както иска може да помогне, но не и с пари, обяснихме и на двете семейства, че ако толкова искат да дадат някой лев, да го направят като сватбен подарък. Обаче те пак настояват, че нямало смисъл от сватба! Куриозът беше, когато преди няколко дни официално им казахме, че сме избрали дата за сватбата, бъдещият свекър каза - Аааа НЕ Е ПОДХОДЯЩО!! ДЕ СЕ Е ЧУЛО И ВИДЯЛО СВАТБА ЗИМАТА!! Аз побеснях, но замълчах, милото излезе до магазина, за да не стане скандала, а те ме заклещиха двамата и започнаха:"Хич не се съобразявате с нас, може ли сватба преди Коледа, когато толкова пари за подаръци ще трябва да се харчат, ние тогава от наша страна никой няма да каним, И БЕЗ ТОВА ВЕЧЕ ЕДНА СВАТБА СМЕ МУ ПРАВИЛИ,ама НЕ ЧЕ НИ ВИ СЕ РАДВАМЕ НА ЕНТУСИАЗМА...  Казах на милото, но и той не знае на какъв език да им каже, че искаме само кротко да присъстват на големия ден  Съжалявам за дългия пост, но исках да си споделя. И да уточня бъдещите ми свекъри не са лоши хора, просто не ми е ясно какво се случва Аз наистина ги харесвам и много уважавам...особено свекървата, но от време на време не се чувствам особено желана. Не е кой знае какво, но ми тежи. 

Миличка, само едно ще ти кажа- радвай се че няма да живееш с тях и по-настрани ! За другото нямам думи, макар че донякъде я разбирам свекървата - може би си има страхове, но това не я оправдава. Аз въобще нз след като не плащат , защо ги занимавате толкова подробно?
Кажете им че като сте готови с всичко, ще им дадете с уважение поканите и това е.