Искам да допълня само, че ако моята собствена майка ми беше свекърва  . Ама на мен ми е майка все пак. Затова понякога си мисля, ако свекито ми беше майка, нямаше сигурно така да я обсъждам и плюя.
А, пък не искам да си се преставям аз каква ще бъда. Може да е страшно 

аз със моята свекърва се разбирам долу горе като махнем някои изцепки които прави понякога..... но според мен без такива неща не може и трябва да има компромиси от всяка една страна за да няма скандали и тем подобни

Цитат на: ani4ka1710 в 19.07.2010 17:04

Знаете ли много пъти се ядосвам и на майка си дори, да не говорим за свекървата.. но истината е че понякога си мисля че колелото толкова бързо се върти, че ето че съвсем скоро ще сме на техно място.. какви ще сме ние тогава, на никой не му харесват да му се месят, и на тях някога на времето по същия начин, но ...  дали ние ще сме добри свекърви или тъщи -кой знае и ние какви епитети ще изядем.
Не оправдавам никоя за дейсвитята, но от както имам дете се замислям че наистина това колело на живото толоква бързо се завъртя, до вчера ние ги правихме тези номера а днес децата ни започват...

Съвсем истинска история, която винаги щом се сетя за нея ме кара да се смея през сълзи: колежка на майка ми, която познавам от дете, когато е била още сравнително прясна снаха и все се оплакваше от свекърва си, с годините роди и отгледа двама сина. Малко след като единият от тях се ожени, жената жално заяви: "Едно време свекървите бяха лоши, а сега - снахите." Още се чудя дали не се е шегувала...
Аз не мога да се оплача от моята все още б ъдеща свекърва. Отношенията ни се развиха от явно безразличие през дива ревност (от нейна страна) до съвсем нормални, бих казала дори сърдечни отношения. Двете сме много различни, но имаме нещо, което ни свързва - обичаме един и същ мъж, макар и по различен начин, и искаме той да е щастлив.
На моменти сериозно ми опъва нервите моята бъдеща свекърва, и е имало моменти, в които ми се е искало да я пратя по дяволите, но никога не ме е вбесявала толкова, че да си изпусна нервите. Това, което най-много ме дразни е, че за разлика от майка ми, не мога да и кажа нещата така, както ги усещам - не сме толкова близки и се страхувам, че бих могла да я обидя, макар и да не съм го целяла. Дразни ме това, че 5 години почти не се сещаше за мен (случаите, когато ми се е обадила се броят на пръстите на едната ръка), а  последните месеци - откакто обявихме сватбата -  ми звъни през ден. Чудя се дали не е насилена тази привързаност, дали не е преструвка. Но дори и в този случай съм и благодарна за готовността да ме приеме за част от семейството и доколкото зависи от мен, ще се постарая да се разбираме добре. Не крия мнението си, ако се различава от нейното, но и не се карам с нея за спорта. Не я приемам за враг по презумпция, напротив - тя ми е естествен съюзник  . Аз обичам сина и, искам да сме щастливи двамата, а когато той е щастлив, майка му би трябвало да е доволна, нали така?
Благодарна съм и, че нито веднъж не се намеси по организацията на сватбата, нито веднъж не ни натрапи гост или традиция, не оспори виждането ми за това или онова.
Като се замисля, май си имам свекърва като слънце. Може да е див скорпион, но с нея си имаме уважението. Май това е най-важното .

roxanne, поздравления, наистина имаш свекърва като слънце. И това за обажданията, според мен, си е напълно нормално. Все пак, преди вие официално да се декларирате като семейство (не ви е в къщата да знае колко сериозно сте заедно) тя не ти се пада никаква и като каква да те проверява всяка седмица. Пък след като сте обявили, че ще се жените - еми ставаш едно от децата. И, въпреки че няма никога да си като родно, все си в редиците им. И като част от семейството вече трябва да бъдеш обгрижван, направляван и пазен. Това, всеки човек го прави различно, някои са безумно досадни, други нахални, пък трети успяват да намерят баланса. (Този баланс също е абсолютно индивидуален - което на мен ми се струва чудесно отношение друга може да го сметне за незаинтересованост или прекалено вмешателство). 
Все си мисля, че свекървата е в същия порядък лоша, колкото и снахата. Примерът с колежката на майка ти е страхотно доказателство. Винаги има изключения, които да потвърдят правилото, някой да не ми се обиди сега. И всяка снаха съвсем искрено си беснее по отношение на свекърва си (аз, най-вече), ама си давам сметка, че в друг човек тези неща просто бих ги приела. Преглъщам собствения си бяс и целенасочено търся качествата й, защото е най-лесно дас е оставиш на тъмната си страна. А не трябва

pebbles, съгласна съм с всяка твоя дума! Ако имаш някакви разумни съвети как преглъщаш бесовете, моля те сподели ги  .

Да, млади Скайуокър, ако имаш рецепта как да не преминем към тъмната страна, както ти казваш, моля те я сподели! 

И аз мисля че в обществото е насаден един образ на свекървата и много момичета мразят свекървите без дори да ги опознаят 
Аз мойта пак да си е похваля- златна жена ми се е паднала 

Цитат на: Ariel в 23.07.2010 16:34

Да, млади Скайуокър, ако имаш рецепта как да не преминем към тъмната страна, както ти казваш, моля те я сподели! 

Абе трикът май е производен на позитивното мислене, в смисъл, да си пускаш някои неща покрай ушите и да не се взираш толкова в дреболии. Теорията ми се струва ясна, но практическите ми умения изискват още упражнение... 

Аз одеве същото исках да пиша, но нещо не можах да публикувам и се отказах – ние снахите понякога просто се пренавиваме и виждаме негативи в някои неща, само защото идват от свекървата. То и обратното сигурно важи де. Собствената нагласа е много важно нещо.

Именно, теоретично всичко ми е ясно, ама практиката куца  ...

Така ми се пада като си пускам логореята.

Ами, тя практиката винаги куца. Въпросът е все пак да я има

Де да знам как. Аз, в предвид, че имам много добра жена за свекърва, просто се опитвам да се държа прилично като ме изкарва от кожата ми, пък после на спокойствие гледам да изляза от ролята си на снаха и като човек да видя ситуацията.

А иначе, Герганчето е казала това, което беше основната ми мисъл. Жената, отгледала мъжа, който съзнателно си избрала като носител на достатъчно прекрасни качества, няма как да е толкова лоша. И нагласата и злободневието ни играят лоши шеги.

Така като чета постовете ви, май на sladur4eto_90 свекървата бие всички класкации....
sladur4eto_90 направо ти съчуваствам мила, не й се оставяй, каквото ти е на сърцето й го казвай, та да ти олекне. Иначе всички негативни вълнения ги събираш в себе си, а не е хубаво. Ти сама знаеш, че за да забременееш ти трябва спокойствие, та да не ти пука от нищо. Аз съм с теб и како чета не само аз - всички сме с теб! 





Благодаря за подкрепата Nastiq...сега от известно време спря да ми трови нервите и мисля че е заради бебчето което чакам и дано да си останем в добри отношения и за напред....иначе и аз си я пращам подяволите когато налага мнение....

Малко за което се извинявам предварително, ама sladur4eto_90, ти `90 набор ли си? Не се заяждам, но на 20 години да си женен с дете е нездравословно от която и да е гледна точка 

Цитат на: Soldier`of`Fortune в 01.08.2010 13:54

Малко за което се извинявам предварително, ама sladur4eto_90, ти `90 набор ли си? Не се заяждам, но на 20 години да си женен с дете е нездравословно от която и да е гледна точка 

Кое му е нездравословното?Всеки има право на собствено мнение и гледна точка, начин да изцивее живота си и т.н.Изказването ти е меко казано обидно.

Предполага се, че хората на 20 години все още учат и тепърва се изграждат като личности, после започват работа и така, а не да си още дете и да се вържеш с пръстен и бебе. Никой не искам да засегна, така че отчаяните съпруги моля да си гледат мъжлетата