Сега - това за годините като оправдание не го приемам (поне лично аз). След като си достатъчно голяма да живееш с "чужд" човек (разбирай - приятелят ти), а не да си седиш в къщи при роднините и да сте "гаджета", значи си достатъчно голяма и си преценила, какво идва с това решение.

Според мен проблемът е, че не си наясно със ситуацията, за което напълно те разбирам. Аз с моята баба не мога да се разбера, в собствената ни къща, та камо ли с чужди хора в чужда къща.

Истината е, че в тази ситуация лично аз не мога да ти дам никакъв конкретен съвет, защото ти сама си го казала - "като правя нещо - защо го правя, като не го правя - защо не го правя".

Но става въпрос за дребни неща - примерно ако се храните заедно (разбрах, че готвиш за вас двамата, но не знам къде се храните), да разтребиш всичко ти или да измиеш всички чинии. Или пък примерно някой ден ако тя не е направила нещо, да го свършиш ти. Абе - дребни неща, които по- малко биха я подразнили. И така следващият път ако стане пак скандал, ще отидеш и ти, и ще се защитиш.

Ако пък не са ви чак толкова лоши взаимоотношенията вече, седни да си поговориш с нея и я питай какво иска, какво се очаква от теб...Де да знам и аз.

В продължение на 18 години докато си бях в къщи, не съм хващала да правя нищо, освен ако не ме накарат, защото баба ми е "шефа" на къщата и ХИЧ не обича да и се месят в работата, в чистенето, в готвенето и т.н. Ще дам един пример - "Златинке, сготви еди какво си (което аз си готвя)". И Златина застава на печката да готви (нещо, което е готвила ДОСТАТЪЧНО пъти) и бабетка пристига и започва - това трябва така да го направиш, онова трябва иначе да го направиш - и най- накрая си го сготви сама, то не стана както трябва и аз просто и казах "Аз ти казах, как трябва да се нарпви"

Така, това беше малко С две думи - или си поговорете (дипломатично - казваш, разбрах, че има проблем, кажи ми какво те притеснява, нека не се караме, все пак живеем под един покрив), или правиш "незабележимо" разни нещица, или за момента оставяш нещата така и да видиш какво ще стане

Истината е,4е се опитвам да не се врузвам на глупостите на когото и да било,пак казвам 4е родителите му не са ло6и хора,но в крайна сметка как да талкувам факта 4е ме натирят в негово присаствие,аз лично за себе смятам,чè ако обича6 един 4овек,в слу4ая сина си,не би си позволил да говори6 ло6и не6та за 4овек когото той оби4а и цени,о6те по малко за 4овека с когото тои е избрал да сподели живота си,да му роди деца(това съм аз  )както и аз никога не сам си позволила да изрека обидни думи по адрес на семейството му,вапреки 4е след това което те изприказваха за мен сам в основанието си да го направя,как бе6е..."каквото повикало,това се обадило..."това както казах никога няма да им го простя,4е се опитаха да ме насолят пред мужа на живота ми,и кой знае...може би майка му ве4е не прави такива опити,за6тото видя 4е приятеля ми не е 4овек без мнение,а даржи на мен пове4е отколкото о4акваха...но не искам да си мисля какво би станало,ако бе6е мамино син4е,може би думите и нападките сре6ту мен 6тяха да му ваздействат и сегя няма6е да сме заедно...основното за което сам нападана от майка му е 4е не сам била приказвала,е да му се не види,за6то и аз трябжа да сум са6тата с извинение за израза "лаладжийка" като нея,ами аз съм просто по-скромно и тихо момичè,така съм възпитана,че да говоря само когато имам какво да казвам,а на нея просто устата и не спира,това много ми теже6е в на4алото,4е не се опитат да ме приемат такава каквато сам,а ми само ми тарсят кусурите,ама веднаж в поредния скандал приятеля ми добре и го  каза:"Радвайте се 4е в дне6но време когато моралните ценности са западнали савсем ви се падна такова добро и мило моми4е,а ми я да бе6е някоя устата и да ви завира6е на ку4е в гъз и да е някоя зла"...и наистина е така...пак 6те пи6а,4е сега мужа си идва от работа...Поздрави на вси4ки 

Цитат на: ilaraxya в 02.12.2009 11:36

аз лично за себе смятам,чè ако обича6 един 4овек,в слу4ая сина си,не би си позволил да говори6 ло6и не6та за 4овек когото той оби4а и цени,о6те по малко за 4овека с когото тои е избрал да сподели живота си,да му роди деца(това съм аз  )както и аз никога не сам си позволила да изрека обидни думи по адрес на семейството му,вапреки 4е след това което те изприказваха за мен сам в основанието си да го направя,как бе6е..."каквото повикало,това се обадило..."

За съжаление, повечето момичета, пищещи тук (включително и аз) се чудят на абсолютно същото нещо и за съжаление, май никоя от нас не е намерила отговора.

Остава ни само да се надяваме някога, когато дойде и нашето време (дай Боже всекиму), да не се държим по този начин или поне да постъпваме малко по- адекватно

Здравей, ilaraxya! Като едно доста поизпатило си от лоша свекърва момиче, ще си позволя да ти дам няколко съвета... Преди това искам да коментирам, че нейното поведение въобще не е било адекватно, да крещи и да те обсъжда без ти да си в стаята, ако е искала нещо от теб, да ти го каже лично и с нормален тон или ако се е притеснявала, да го каже на сина си, например че би искала да й помагаш в домакинската работа и прочие. Според мен, за да не се задълбочат нещата, поговори с нея и си направете някакво разпределение на задълженията, естествено, че не си й прислужница, но доколкото е възможно да й помагаш и така ще видиш как ще потръгнат после нещата. Ако тя е достатъчно разумна ще спре с претенциите си, ако ли не ще трябва да й секнеш ентусиазма, с който се наема да говори и да й дадеш да разбере, че така няма да стане. Но първо опитай с добро, трябва време да свикнете едни с други....

Парво да отговоря на skylife,4е ние с приятеля ми винаги след като се нахраним си измиваме 4иниите,по4истваме си терена казано накратко,никога не сме се измаквали по терлици и да 4акаме някой да ни слугува,да малките жестове от рода да избур6а ламината в коридора с парцал или да почистя от прах техните парфюми или да сабера прането ги правя,не6та които 4естно казано не ме засягат...но ре6авам да ги направя,за6тото ми е до6ло отватре...та исках да кажа само,4е добре 4е сам по тихи4ка и спокоина,за6тото ако бях някоя бурборана,на която устата и е не млаква,досега 6тяхме да сме се изпокарали...то4но заради майката на приятеля ми станаха вси4ките тези скандали,за6тото много знае да приказва,вместо такти4но да замал4и,на вси4ки ни правят впе4атление разли4ни не6та,но ако вземе всеки да си казва каквото му е на ду6ата нали 6те настапи някакав ужас...и все пак се дразня,за6тото смятам 4е не е 4естно когато не6то не и е на кеф да идва и да си го изкарва на нас двамата с приятеля ми,както стана в4ера,такмо готвех в кухнята и тя влезе,спре4ка се с него за не6то и от едната тема влезе в друга,и в друга...и в друга...и така стават скандалите...!засега уж сме в добри отно6ения,гледаме с приятеля ми да не даваме поводи за караници.....не 4е ми пука,но за в момента живеем с тях и се налага да спазваме добрия тон...което наи много не ми допада 4е ба6та му са6то е много мал4алив и свенлив 4овек,сестра му като си бе6е тук и тя мал4алива и не приказва,но само на мен ми се прави забележката 4е сам била мал4алива....е как трябва да реагирам аз в слу4ая?в са6тото време ме обвиняват 4е това не сам правила,онова,а и майка му и ба6та му имат проблем с комуникацията с мен,ни6то не ми казват,което не им харесва,и после тар4ат да се оплакват на приятеля ми,аз смятам 4е ако има някакав проблем сварзан с мен трябжа да се обурнат кам мен самата за да го разре6им,не да си мал4ат,зад гарба ми да ме обсуждат и после да ме представят по ло6 на4ин на приятеля ми...пак казвам не са ло6и хора,помагат ни...но съм мноог раздвоена и объркана,след вси4ко което ми сториха как трябва да се отнеса кам тях...6те ви кажа аз как сам ре6ила за себе си...тай като в краина сметка те са родителите на мъжа,когото оби4ам аз на парво място ги уважавам...но никога няма да забравя какви ло6и думи ми наговориха...за сега спазваме добрия тон,за6тото сме зависими от тях,но отделим ли се от тях 6те видите как набурзо 6те ни се оправят ваимоотно6енията,за6тото като живеем поотделно и никой не се меси на другия е най-добре!но дайте ми савет как да се справя с тяхното непрекаснато недоволство,4е сам била прекалено мал4алива по тяхните думи,аз не сам такава,просто не сам от моми4етата,които само им знае устата,не сам нау4ена непрекаснато да бра6толевя не6то,а те си мислят 4е като не говоря много сам им била обидена и по4ват да ме злепоставят пред приятеля ми....приятеля ми много пати им го е казвал,4е аз сам си такава,но те явноне искат да го приемат...

Според мен , свекърва ти си е такава и каквото и да направиш ще ти намира недостатъци.Ако искаш прави така както са те посъветвали другите момичета,но аз мисля,че нищо няма да се промени занапред.

Като не искат, да не го приемат, проблема си е техен! Ти се дръж добре, мълчи си и това е, не си длъжна като не ти се говори, да отиваш и да се правиш на  такава, каквато не си!
Не може всеки да играе по свирката на другия, на моята свекърва и бях виновна дори затова, че дишам, всеки път имаше забележки, че не съм я погледнала по правилния начин, че не съм казала здравей с подходящия тон и други подобни глупости.Затова хич да не ти пука, колкото повече си го слагаш, толкова по-лошо за теб! Ти си гледай приятеля......

Мен пък изказването "готвя само за нас двамата" ми стана доста неприятно  И в тоя ред на мисли да те попитам тя когато готви само за нея и за мъжа си ли готви  Не знам ние също живеем със свекърите ама като готвя готвя за всички, свекърва ми ако готви и тя готви за всички, вечеряме заедно и после аз или тя (в 99% от случайте - тя) измива всички съдове  Та не знам, може би в къщи като знам как се храним не го одобрявам това твое изказване, съжалявам ако съм те засегнала ilaraxya

Ами както вече казах аз се опитвам да не се връзвам на когото и да било,но на този етап е невъзможно да държа само на своите принципи(колкото и да  ми се иска ),за6тото все пак сме зависими от тях и нужно да спазваме добрия тон...но вапреки вси4ко нямам намерение да се опитвам на всяка цена да угаждам на другите за сметка на моите приоритети,в крайна сметка аз никога не съм изисквала от тях да  се променят за каквото и да било и бих искала в замяна и те да не искат това от мен,а да ме приемат такава каквато съм,в крайна сметка всички сме хора и гре6им,но смятам,че в случая тях би трябвало да ги интересува само факта,че истински обичам сина им,а не колко добре съм сготвила или изч4истила,млада съм 6те се науча,ако не6то не знам,макар 4е на този етап вар6а задълженията си и не виждам  не6то,за което да давам повод да бъда упреквана!6то се отнася до  готвенето-да,аз готвя за мен и приятеля ми,майка му готви за нея и мъжа и,ние си купуваме за ядене и си готвим,те правят са6тото,само понякога,може не6то да ни сипе от някоя манджа да я опитаме,но в пове4ето слу4аи сипва само на приятеля ми,за6тото знае 4е аз не ям вси4ко,поради непрекаснатите ми диети,но пък това донякъе не я оправдава,за6тото може само дори от куртоазия да ме попита"Мери,сготвих еди какво си,сипах на Ники,иска6 ли и на теб да сипя да опита6",но както и да е...като цяло ме пита,но понякога пропуска и на мен тогава ми става обидно...ина4е какво да ви кажа,за съжаление на6ата мила страна не предоставя вазможност на младите хора да имат собствено жили6те,камо ли да теглят кредит,моя приятел изтегли такъв,но само за6тото е живял 10 години в Испанияи е имал някои друг лев за да си позволи да си вземе апартамент на изпла6тане,но колко млади хора си блъскат главите,4удейки се каде да живеят,камо ли  да създадат семейства...и все  пак свекарва ми не е ло6 40век,нито пък мъжа й,поотделно сме прекрасни хора,но си остава табу за мен,за6то и какво я накара нея и свекъра ми така да избухнат и да ги видя в светлина,за която не съм подозирала,знам само 4е живот и здраве тази година или най-касно догодина 6те заминем пак за чужбина и тогава всеки 6те е хубав на другия,за6тото няма да се налага да делим един покрив,просто явно младите имат едни виждания за живота,а старите други...

Ето това последното е най- вярно.

А за промяната - тя няма да се промени. Просто след една определена възраст не можеш да промениш човек, колкото и да се опитваш (освен ако не се случи нещо толкова значимо, че да го накара да преосмисли всичко). А теб винаги ще се опитват да променят (както те, така и твоите близки), защото за тях ти си малка (няма значение дали си на 19, на 29, на 39 или на 79), те знаят всичко и всичко, което ТЕ знаят и правят е правилно, а това което ти знаеш, през което ти си минала или каквото ти правиш е грешно. Шансът да си признаят грешките пред теб е направо нищожен.
Така, че що се отнася до това - (аз лично успях да си извоювам това) съм казала на майка ми, че с удоволствие ще изслушам съвета и, но в много случаи, дори и да е права, ще направя това, което аз преценя, защото това е моят живот и оценявам МНОГО това, че иска да ме предпази от всичко, но все пак ако не се "опаря" сама, няма как да се науча - та в общи линии, ако иска да каже нещо, изслушай я, но си прецени какво можеш да извлечеш от нейните "съвети" и какво не, а иначе - опитай се да не обръщаш толкова внимание. Давам ти го като съвет, защото аз като обръщах внимание си докарах куп проблеми на нервна почва, които нямат оправяне.

Целувки и прегръдки, по една супена лъжица "Майната му" сутрин и така

За мое огромно 6тастие имам най-прекрасната майка,не го казвам,за6тото си е моя,а за6тото тя наистина е един страхотен,борбен и много добър 4овек!Но нека не обсъждаме точно тук майките,за6тото все пак това едруга тема,все пак темата ни е "Свекървата" и за моята буде6та ви казах не-достатъчно,но най-основното...В крайна сметка смятам,че изли6ните караници 6те доведат до ло6и последствия само и единствено за мен,затова както го каза моят приятел"Важното е,4е има6 моята подкрепа,за другото не трябва да ти пука" и смятам,че е напално прав,в крайна сметка имам намерение да се омъжа не за майка му,сестра му,ба6та му или който и да бил друг член от семейството му,а за самия него! Но каквото и да си говорим истината е,4е млади и стари не трябва да съжителстват на едно място,просто,за6тото всяко семейство има нужда от своята неприкосновеност и интимност,сега колкото и да не е става ми супер изнервя6то като се прибера с 4антите от магазина и майката на приятеля ми ни посре6та с думите"Какво си купихте..."...ние кога сме ги дебнели да се приберат и да запо4нем да им надни4аме в пазарските 4анти...супер нетакти4на постапка...Та за това говорех,всяко семейство има нужда от своята усамотеност,така никой няма да ти се меси изли6но в работите!

Момичета, честно казано като ви чета и ми става супер тъжно,че все още има такива *свекърви*
Аз винаги съм си мислила,че това е вече отживелица.
Незнам,може би защото не съм имала подобни проблеми сигурно.Желая на всяка една от вас бързо да намери изход от неприатната ситуация.
Аз да ви кажа, с моята свекърва се разбираме добре.Не е като с майка ми-разбира се,но то това няма как да е.Понякога сме на различни мнения,понякога аз си замълчавам,сигурна съм че и на нея понякога нещо не и харесва,но и тя си премълчава,само и само всичко да е наред.Но все пак се познаваме от 13 години, а сега сам на 24(от малки сме гадженца с моя мъж).Така ,че може би сме се напаснали някак си.Това което мисля е ,чевинаги е по трудно когато мъжът има сестра,защото винаги се получава дъщеря ми еди си какво...,а снаха ми...еди си какво.Лично мнение 
Това което все още ми е трудно са обръщенията- майко и татко към свекърите.Аз мисля и това за отживелица и че в днешно време и на име може да се обръща човек,но като искат хората-няма как
Това е от мен.

Здравейте момичета.  ilaraxya , прочетох всичко изписано до този момент свързано с твоите неволи със свекито ти и искам да ти кажа (надявам се да не те засегна с нещо), че относно готвенето, щом всяка от вас готви за мъжа си - ОК, но според мен няма да е лошо някой път да сготвиш и ти нещо за всички ви, все пак живеете под един покрив. Според мен не трябва да обръщаш чак такова внимание, че примерно майка му не те е попитала дали искаш от даденото ядене, още повече, че ти сама казваш, че почти винаги си на диета и се ограничаваш доста в избора си за храна. Все пак на всеки се случва да забрави, след като на няклко пъти му е било отказвано  . Когато се случи така, просто кажи напр., че изглежда доста добре и искаш да го пробваш - така ще уцелиш с един куршум 2 заека: тя ще се почуства поласкана като готвачка; и следващият път може и да не пропусне да попита.
Относно чистенето мила, по-горе някой беше написал като видиш нещо, да го свършиш "скришом". Не че те упреквам за нещо, но може би не й е удобно всеки път да ти казва "направи това, направи онова". Искам да ти кажа, че не я оневинявам, все пак и аз си имам свеки, с което не сме в най-добри отношения, но все пак гледаме да си премълчаваме напоседък, ако не заради друго, поне заради единственото общо помежду ни - мъжът ми/синът й. Естествено, никой не ти казва да готвиш винаги за всички, или само ти да чистиш всичко - много съм далече от тази мислъл.
Виждам, че ти е неприятно да те "следят" с какви покупки се прибираш - погледни го от друга страна - може би просто и тя си намира нещо да каже или да се заговори.Не го приемай така лично. Опитай се да не й обръщаш толкова внимание. Все пак може някой ден и ние да станем свекърви  .
Надявам се да не съм те засегнала с нещо, но това е мнението ми. Дано съм успяла да ти дам някой съвет, който да приемеш и да ти бъде от полза.

matsinka , и аз мисля, че тези обръщения са отживелица и винаги съм казвала, че мен една майка ме е раждала. Дори още преди да се оженим с мъжът ми съм го казвала това на свекито, така че тя знае (надявам се), че това от мен не може да го чуе. Ако се надява да я нарека "майко" ще има доста да почака. Аз се обръщам към нея по име, а тя досега не е казала нищо, с което да покаже, че не е съгласна с това (а и как би могла, като ми знае мнението по този въпрос). Някой ден, ако ти дойде отвътре да ги наречеш п;о тои начин - ОК, няма нищо лошо, но според мен ако не го чувстваш не трябва и да го изрича. Все пак нещата трябва да идват от сърцето ти.

Хайде и аз цоп
Отношенията с моята свкърва хич не са розови,също.През изминалите 10 години са преминали през всички цветове на дъгата,за което вина имаме и двете.Та в момента са ''ледено бяло''.Аз й казваХ ''майко'',не защото някой го е изисквал,а защото така си бях решила.Не мисля,че някога беше оценено,ама както и да е.През първите години на семейният ни живот,а и малко след това,общо 3 живеехме при тях.За този период не съм си позволила да повиша тон,да се спречкам,да обидя или нещо подобно,макар да сме имали 1 сериозен разговор,преди сватбата и всяка си каза какво и що и се разбра ,че няма да има любов между нас .Иначе,преди обявата за годежа ни,както при много от вас,тя си беше супер.После нещо се обърка.МОже би в тоя момент ни вземат за ''врага в моето легло'' .Та моето мислене винаги е било,че щом живеем у тях,трябва волю-неволю да си мълча и да карам по порядките в нейното домакинство.Нямам право,та и коя съм аз, да й казвам в нейната къща какво и как.Тя си е шефа там.
Когато обаче,се отделихме,нещата се промениха. Тя си мислеше,че ще командва и у нас.Единственото,което се случи е ,че не я каним.Ако искаме да ги видим ние ходим у тях.
Разбира се с идването на детето нещата стават още  по-сложни.Все пак то е внуче,нямам право да ч лишавам от тая радост.А пък и свекър ми е добър човек и не искам заради нейната просотия да наказвам и негоОпитвам се да я разбера,да не я обвинявам,да не я мразя ,най-вече,защото омразата само разяжда самите нас отвътре,а на лошият не му вреди.Не винаги ми се получава,но факта че сме на 3500км. помага много.Някой ми беше казал на времето''остави я ,не е чак толкова важна,че да ти влияе на настроението и живота''.Те имат власт над нас само ако ние им дадем такава.
Все пак си казвам: и тя е майка и тя дала живот,и то на моето мъжле и поне затова трябва някак си да се разберем,но процеса е двупосочен.Ако уважаваш,изисквай уважение.Дали ще се получи,никой не може да каже. При мен не се получи,поне с нея.Иначе със свекъра сме си ок.
И аз ще ставам свкърва един ден,не знам точно каква ще бъда,но определено знам,каква няма да съм,нооооооооо може би моите снахи няма да харесат това ,което съм.Пък и да не ме харесат не ми пука,искам да съм добра майка за децата си,а ако съм такава няма начин да съм лоша свекърва,нали така?

Толкова хубав и мъдър пост!