Именно заради крайни мнения гледам да не пиша вече в тая тема  Всичко си е до човека, не до националност, не до религиозни убеждения, не до роднински връзки...просто си е до човека. Някой по нагоре беше казал тая жена и да не ви е свекърва,каквато и да ви е, ако си е лош и злобен човек просто си е таква и това е! Смятам за прекалено това повтаряне за н-ти път "аз имам едни майка и баща и няма да наричам друг така", значи нека ако някой се съмнява че един човек има една майка да си вдигне ръката. Всички знаем че човек от една майка е излязъл, няма как да е излязъл от две...просто обръщенията "майко и татко" понякога са въпрос на уважение, друг път са за да им се угоди и да се избегнат излишни конфликти, трети път са традиций, четвърти път обръщението няма нищо общо с отношенията в семейството.
Съгласна съм дори с последните постове на Пачоран, макар крайни има много голяма доза истина в  тях. Съгласна съм и с последните постове на Вероника, много точни, много сърцати с много обширен поглед върху нещата.
И когато аз назад във времето съм си си представяла като булка то съм била съвсем наясно че няма как да попадна в ново семейство което да прилича изцяло на моето. Ми хората си харесват различни неща, хората имат различни навици, традици и обичай и въпреки това това не ни създава конфликтни ситуации. Може би свекърва ми е една от малкото добри, може би и аз съм много солидарна, може би и двете имаме "вина" за да сме в такива добри отношения, но  за сега не мога да се оплача.
Да, юркат мъжа ми, но не бих се противопоставила защото знам аз как бих се почувствала ак той ми забрани да помогна на мойте родители.
Стана доста дълго но искам да ви кажа не изказвайте толкова крайни мнения, тази тема е за да споделяме проблеми и радости, но нека не бъдем злобни жени, нали именно против този тип жени руптаете.

  Да вметна само, нали се коментираше скоро за тема за Тъщата - ами има си такава тема, просто не е в този раздел и е останала назад по страничките. Моля, заповядайте 
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,1676.0.html

Герганче, много точно си го казала 

Боже, каква тема ама защо спорите нали тези хора не са ви в къщата 

Pachoran За някои неща съм съглсна с теб . Но има и нещо друго,  същите тези хора с които сядаме на една маса и които плюем тук ...  и те го правят с тази разлика , че не пишат по форуми ,а на пейката пред блока люпят семки и плюят нас . Няма идеални хора всички го знаем .
В една ситуация когато двама души не се разбират има две страни . Не защитавам нито снахите , нито свекървите . Не съм им в къщата за да знам коя е права. Нито ти , така че за някои неща си личи , че си пристрастен . Сигурно няма да е приятно някой така да говори за майка ти , нали ?

А моята бивша свекърва има трима сина , двама се разведоха по нейна вина . Лично съм чувала разговори как навива сина си да я остави "оная " дето беше бременна в 5 месец . Момичето направи спонтанен аборт ... чудя се аз как издържах 9 месеца.
Един прекрасен ден се обърна и ми каза " Ако поискам мога да ви разделя , но не искам едно дете да страда " , но в крайна сметка точно това направи . След като не можех да забременея една година дори бях наречена " ялова " и  " негодна " .  Заради тези думи тя име не получи .

За бъдещата ми свекърва нямам преки наблюдения , защото още не живеем заедно , но за две години не съм чула нищо лошо нито от нея , нито за нея . 

Свят широк, хора всякакви ! А да не забравяме, че и ние сме хора. Лично аз в никакъв случай не съм пристрастен към някоя от страните - тема на този подфорум. Аз лично си решавам проблемите сам, ако евентуално възникне проблем, даже в повечето случаи го предотвратявам още в зародиш. Да Ви кажа ли лекарството - работа млади хора. Който работи няма време да люпи семки и да пише в нета. Няма и време да размишлява върху тези "проблеми".
Обръщам внимание и на следното много важно нещо - съпругът и съпругата не са роднини. Но когато образуват едно ново семейство в повечето случаи се държат "лошо" спрямо роднините на другата страна. Причини - много, няма да се спирам на тях. Ако някой от Вас си мисли, че с махване на ръка ще зачеркне 1/3 от живота на половинката си - просто не е познал. Това, че сте създали семейство не значи, че сте "голямата работа" в очите на роднините си. В повечето случаи младите двойки точно това правят в последните няколко години - дистанцират живота си от своите "бивши" роднини. Това обаче отново е отличителна черта в тази страна наречена България. Защо не попитате познати в Гърция, Турция, Испания, Англия.... ? Знаете ли кога член на младо семейство ще "кара влака"? Никога, освен ако не се обрече цял живот да работи като вол и накрая нищо. Защо ? Защото с работа богат не се става с изключение на наистина много малка част надарени хора, но и за това трябва подкрепа на роднините, за да можеш най-малкото да се изучиш. Няма ли приемственост - няма общество. Ние тук в държавата РБ до там я докарахме.
Никога не давам примери от моя живот, защото Светът не се върти около мен, а има още 7 милиарда, които със сигурност имат моите проблеми, ама не ги интересуват. За това си ги решавам сам и се стремя във всеки да намеря нещо добро и да го накарам да се труди, за да не мисли за глупости. Ако някое младо семейство е решило да съществува без роднините си - просто не е познало. 1/3 от живота на всеки член от това семейство е минало с роднините му, още 1/3 ще го тормозят, а в последната му третина, други роднини ще започнат да го тормозят. Така, че е безмислено свекървата и тъщата да се онагледяват като черните овце. Защото най-малкото скоро и Вие ще сте на тяхното място.

Виждам напоследък се погледна много философски на въпроса, изписаха се много умни изводи, с някой съм съгласна. Това което искам да кажа е че всички ние потърпевшите не сме спрели живота си напълно и не сме седнали само със свекървите си да се разправяме и да търсим кусурите им. Темата е такава и тук можем да си изплачем проблемите и небивалиците които ни се случват, аз лично за себе си нито искам да се разправям със свекирите ми, нито да делим нещо, нито нищо не искам от тях, само да ме оставят намира. Благодарна съм на свекърва ми че е родила и отгледала сина и за да бъде той сега с мен, но съм и безкрайно бясна задето цял житот та и до сега все му повтаря колко е бавен, колко трудно учи, колко не знам си какво, абе лепка му всякакви етикети и сравнения с който и да било, всичко това няма нищо общо с действителността, но той така се самобичува стои по цели нощи да чета, работи и им помага до изтущение, заради нея и да и докаже какво ли не, че вече започва да ми писва, нали му е майка, нали му мисли само доброто, не я ли е срам да говори така, нима любящите майки комплексират децата си, много умно няма що и аз да я уважавам ли затова, че трябва да му вдигам самочувствието и да оправям пораженията от нея. И още куп глупости които ние сме длъжни да търпим и да се съобразяваме защото сме чуждите хора, защото сме по-млади, заради общото благо, а те не могат ли да се съобразят и да се засрамят от мен като външен човек и да не говорят такива простотии, да се вземат в ръце. Нямам думи просто вече, за капак на всичко и други "маловажни" неща ми се случват като примерно когато правим секс, въпреки че е заключена междинната врата между двата етажа, въпреки че след 15 пъти чукане не отваряме се продължава да се чука е това как бихте ми го обяснили, става мъжа ми облича се и отива и к'во да види, баща му иска да си зареди телефона а не може, та тази глупост толкоз важна ли е в 9 часа вечерта, нямат ли грам култура, толкова ли не се сещат, не може ли да почака 15 мин-ки или там колкото трябва, някой умира ли. Та такива ми ти подробности, които се старая да подминавам с усмивка и да не се задълбочавам, но всичко това се събира, капка по капка и става цял океан, не е лесно да се изгнорират всекидневни изцепки. Кой ще ми каже как след всекидневните бисери да гледам по-философски на нещата, ми не е лесно...

Значи аз съм ЗА това тази тема да съществува за да си споделяме разни нещица от ежедневието дето са ни ядосали, просто съм против крайните мнения, да не ги повтарям, но имам предвид изказването за "мащехите", "за това никога няма да я наричам майко защото си имам майка", кажете че никога няма да я наричате така просто защото тази вашата свекърва не го заслужава и аз имам една майка но това няма да ми попречи да наричам така и свекърва ми щом има нужните заслуги и поведение за това 
Иначе Циндерела аз съм пак казвам нямам нищо против тук да си обсъждаме разни неща дето са ни подразнили, за да ни поолекне малко 
Това със секса честно казвам е най-глупавото и най-несъобразителното нещо за което съм чувала. Поне за сега въпреки съвместното ни съжителство нямам такива проблеми, нито влизат в спалнята ни докато сме там, нито докато ни няма, за което я поздравявам. Аз мисля преди време разказвах една случка ама пак да си кажа, то наскоро беше и нали все като е почивен ден нещо викат по мъжа ми "айде да слезем до гаража" "ела ми помогни с това...с онова..." (това най-вече свекър ми го прави)  И онзи ден най-после останах с мъжа ми в хола и чувам баща му пита свекърва ми "къде отиде Явор?" и тя "Оф къде е, къде, айде остави го малко, гушка жена си  " Ама така го каза и ние като се разсмяхме и до сега като нещо го накарат и той идва и ме гушва и им вика "Гушкам жена си, оставете ме" 

Аз не че искам да противореча, но относно "имам една майка", за съжаление колкото и да беше допринесла свекърва ми (което не е така) и колкото и заслуги да имаше (което пак не е така), аз пак щях да кажа "имам си една майка", просто защото мен майка ми ме е отгледала сама (е, с помощта на баба и дядо де), направила е всичко за мен, никога е съм била лишавана от нищо... Та в тази връзка - имам си една майка и тази дума на друг не бих я казала

Така, че не мисля че винаги нежеланието да наречеш друга жена "майко" е свързано с нейните заслуги или липса на такива.

Герганче, мила, не си права да слагаш изразът "имам си една майка...." в графата крайни изказвания.

Уважението към родителите и роднините на съпруга ти е едно, а да наричаш тези хора с думите "майка" и "татко" е лично решение на всеки човек. Аз лично, с тези думи мога да нарека единствено собствените си родители, защото смисълът, който влагам в тях е много личен, изпълнен с много лична благодарност, любов и уважение към тези хора, които са ме дарили с живот, които са ме отгледали и възпитали, които цял живот са се борили да ми осигурят възпитание, образование, сигурност, майчина и бащина любов.

Дали ще наричаш родителите на съпруга си с думите "майко" и "татко" според мен не е най-важното. Основното във взаимоотношенията с родителите на човека до теб е уважението. А то се показва и доказва с действия, не с обръщение. Дали ще ги наричам майка и татко, свекър и свекърва, не е важно, важното е как ще се отнасям към тях.

Напълно подкрепям Пачоран, че не можем да очакваме, както и съпрузите ни - от нас, да се зачеркне 1/3 от живота на хората, да се скъса с роднините. И още повече, всеки мъж, както и всяка жена, трябва да се стреми да потушава проблемите още в зародиш. При добро желание от страна наша страна, това е напълно възможно.

До израстването ни като самостоятелни хора нашите родители са ни помагали, който с каквото е могъл, когато обаче ние сме достатъчно зрели да се справяме с живота, трябва да отвърнем с уважение, разбиране и почитане. Когато имат нужда от помощ - да им я дадем.

Ох, момичета не съм писала досега в тази тема, но изчетох всичко което сте написали до сега. Искренно се радвам за тези от вас, които са попаднали на свестни свекъри и ми е мъчно за тези, които не са.
Cinderella , мила тези хора наред ли са Нямам думи направо. Те май са забравили, че са били мнади
Гери, браво на твоите свеките, "Гушкам жена си, оставете ме" , както каза tsvet_3 , трябва и акъл за някой работи. Свекър ми обикновенно казва "хайде виж си жената, работата после"
Аз от моята свеки, нямам какво да се оплача, гледаме като писано яйце, винаги ми е казвала, че с нея свекърва и не се е отнасяла добре е това и е тежало и няма да направи тази грешка със снаха си. Е, и тя по някога ме изнервя с изказвания от рода "дай аз да обеля лук за салата, че люти, или да измия чиниите, че си била на работа и си уморена, що ти не си ли?, или аз съм по стара на мен да се случва нещо лошо, вие да сте добре и т.н.", но това са бели кахъри мисля. Е, да ми е жива и здрава си ожелавам и все така да се разбираме А вие, да се итделите колкото е възможно по-скоро и по надалече от тях

Аз по-горе вече бях писала че коментара "имам си една майка" никой не го оспорва  - никой няма по две, правете разлика, никой никъде не иска да ви каже че нямате майка или да ви отдели от нея. А и в днешно време някой да ви кара да ги наричате майко и татко? - стига с това.
А за някой коментари за свекърите - според мен са нормални отношения между две поколения в една къща и аз ако живеех с моите шях да се дразня на същите неща.
Съгласна съм на 100 % с поста на tsvet_3   ми споделяйте си гадостите а не търсете под вола теле, наистина някой ден и вие ще станете свекърви или тъщи, незнам дали сте забелязали ама всичко на тази земя, в този живот се върти и се връща.
Има доста гадни свекървета ама и тъщички - еми да ви кажа според мен нещата зависят и от двете страни, даже и от трите - според мен 1-вото нещо е всеки да се постави на мястото на другия и да погледне през неговите очи.
Няма да пиша повече тук.
И аз съм имала някой случки със свеки, които са ме дразнели, ама хич не им обръщам внимание, защото според мен тя хал хабер си няма че са ме подразнили, понеже жената си е такава - е какво сега да я намразя щото видиш ли не като майка, баба и леля и въобще както сме свикнали в моето семейство....
ааа и .... аз съм сигурна че ако живеем заедно и щях да се дразня на повечето неща на които и вие  -затова не живеем с тях, имаше възможност мъжа ми да е в Шумен и щяхме да бъдем на квартира.
все пак щом има и други със същите проблеми със свекърва значи не е нещо невиждано и нечувано - има обаче наистина змии и змиярници

Цитат на: gostenka_82 в 02.10.2009 10:03

Герганче, мила, не си права да слагаш изразът "имам си една майка...." в графата крайни изказвания.

Мм тука опираме до начина на изказване, до целия смисъл на израза там където е използван. Да, не успорвам че всеки си има една майка, просто не трябва това да ства повод за конфликти иии.. малко ми звучи като "имам си една майка, тая тука не ми е никаква", разбираш ли в кои случай имам предвид че изказването е крайно и обидно. Когато просто тръгваш с тая нагласа, че ето виждаш ли ти майка си имаш и тая там не ти е никаква за да ти дава акъл. Иначе с останалата част от поста ти съм съгласна, когато и двете страни не държат на това обръщение, когато има разбиране и уважение няма значени как ще ги наричаш. Дано си ме разбрала какъв точно смисъл влагам аз в този израз 

ами, ако искате ме оплюйте, но аз пък съм точно на това мнение -  че на мен ми е точно никаква! Да, уважавам я за това, че е родила, отгледала и възпитала съпруга ми, и доколкото е възможно (измежду всички изцепки) се старая да показвам уважението си, но реално тя на мен ми е никаква!!!! И не може да изисква да я наричам майко или мамо!( и е добре, че не го прави, че тогава наистина щяхме да се скараме сериозно!) Освен това дори да беше най-страхотният човек на света, пак не бих използвала това обръщение към нея, така че за това съм напълно съгласна със skylife  Мисля си, че всеки си има различно виждане по въпросите и е излишно да се категоризират мненията като крайни,просто защото не сме съгласни с тях. Освен това хората са си казали, че за всяка крушка си има опашка, така че със сигурност зад всеки случай, описан тук си има предистория  Тази тема, поне според мен, е за да споделим някоя и друга случка с останалите момичета и да срещнем разбиране и мисля, че излишно влизаме в такива спорове 
Малко се отнесох, но не можах да се сдържа .. и да си кажа все пак - лично мнение, нищо лично към останалите 

здравейте и от мен. и аз съм към групата за оплюване, щото и на мен свекървата ми не ми е никаква.
Умишлено не съм писала в тази тема до сега, да не се срамя излишно… ама срам, не срам ще споделя 1//1000 от случките:

-като определихме датата на сватбата не ни говори 1 месец, защото не сме питали нея кога да бъде...
- отидох при нея да приказваме за сватбата, тя ми каза, че не иска да говори, била заета. 10 мин по-късно казала на милото, че съм я изхвърлила от организацията на сватбата, не ме ли било срам
-с милото държахме ние да си платим сватбата, лично мнение - аз изядох скандал, че съм превърнала сина й в мъж под чехъл, защото съм решила да се правя на "велика" и да си плащам сватбата сама.
-в прав текст беше обидила майка ми, че нищо не разбирала от възпитание, след като е отгледала "толкова нагла щерка",  която не иска да слуша свекърва си.
-на сватбата, на входа на ресторанта, казала на майка ми че е изключително потресена от моята наглост да наредя гостите по масите. Тя не знаела че гостите ще са наредени по маси?! /лично тя ми диктуваше имената кои къде да седи по телефона/.
-пак на сватбата била много обидена, защото не сме и обръщали достатъчно внимание по време на церемониите – че докато в гражданското ме питаха дали го искам за съпруг или в черквата докато ми слагаха короната трябваше да й обърна внимание? Щото ние другаде не сме ходили преди ресторанта…
- а да… „забрави” да ни захрани на входа на ресторанта, че била обидена…

Та аз много ама много искам да я уважавам и да й викам „мамо” и да сме задружно семейство и т.н….. ама някой може ли да ми каже как да намеря „заслуга” нейна, че да го направя…

Извинявам се за дългия пост, просто имам нужда от обективно мнение за случките…