Аз от доста време не бях отваряла тази тема и чак сега виждам какво сте писали...
Мишел, ако ми позволиш съвет – не допускай мъжът ти да изгражда стена помежду ви. По-добре наистина повече да не говориш за случилото се. Мъжете по-бавно възприемат някои неща, а ако им ги навира човек в очите, най-много да постигне обратния ефект.
Намирам съвета на lionelsa за много правилен:
при лошо отношение спрямо теб, само отбележи случката и не влизай в подробности, защото ще се обърне срещу теб после, но не бива и да си премълчаваш. Рано или късно ще си отвори очите.
Аз например с времето престанах да критикувам свекърва ми пред мъжа ми. То критикувам по принцип е силно казано, но в някои ситуации много съм ѝ се ядосвала. Оставям го сам да види какво прави, той достатъчно ѝ се дразни за много неща, няма нужда и аз да му намилам. Тя просто не се съобразява с другите, прави си каквото си е наумила, независимо, че това засяга и други хора, да не говорим, че я гонят някакви мании за "показване на класа"... С тези неща доста ни вгорчи подготовката за сватбата.
Относно бъдещите деца – универсално решение там няма, всеки трябва да намери оптималния вариант за своето семейство. За мен е перфектно, че живеем толкова далеч от тях, макар че няма да ни е никак лесно и няма да има на кого да оставим децата за една вечер, за да излезем, да речем. Но пък във всяко семейство условията са различни и съответно правилното решение е различно.