Подкрепям мнението на вече "бракуваната" мацка.След съвместен живот преди брака, което за мен е повече от задължително да се случи, нама как да има изненади, нали така.

и аз подкрепям, наистина е така, особено ако всичко по между ви е ясно

ми то всичко се изяснява когато влезеш с човека в една къща да живеш и то след 6-ти месец.Дотогава и правежи да има , успява се да се замаже положението.От 6-ти нататък вече си викаш айде сега какво ще се правя, и стават истински нещата.Ама това по принцип нали, не е правило в никакъв случай.

май си права за това с месеците, дето се вика не сте се опознали толкова, чудиш се на това как ще реагира, на онова, ние направо се хванахме, седнахме и си казахме всичко и досега така и оттам тръгва разбирателството между хората, не от брака, според мен де

аз мисля, че и 20 год да живеете заедно преди брака, няма гаранция, че като се ожените на 21вата, няма да се скарате.
хората се променят.
да добре е да видиш дали можеш да живееш с един човек,  ние също живеем заедно от 3 години, но това не ме успокоява, че той или аз можем да се променим, да не се обичаме вече и т.н.

няма гаранция - хора сме

да, иве дааааааааа! дано да не се случва на никоя

дано да се обичаме завинаги и ние и вие

дано, и дано такива неща като брака дали със или без не са пречка

няма да са пречка, ще са предпоставка за семейнощастие и хубави домашни емоции


Моля пишете само на кирилица!!!

Mihi,
искреният ми съвет е да не бързаш, не че ще търсиш друг, или че това не е мъжът на живота ти.
Но прости ми се струва, че си още много млада.
поживей си.
може би ти звъча като някоя стара баба , но това време, което го имате сега никога няма да ви се върне, а е толкова сладко, защо да се жените точно сега.
обичайте се , това е повече от достатъчно

Mihi  ние с милото бяхме разделени 5години докато бях студентка.виждахме се само събота и неделя както и ваканциите.така че не се притеснявай ако любовта ви е истинска тя ще устои.наслаждавай се на студентските си години.

Цитат на: maslinka в 28.05.2007 15:13

Mihi  ние с милото бяхме разделени 5години докато бях студентка.виждахме се само събота и неделя както и ваканциите.така че не се притеснявай ако любовта ви е истинска тя ще устои.наслаждавай се на студентските си години.

Аз съм напълно съгласна с маслинка.Ние с моят бъдещ съпруг сме заедно от шест,вече седма година,бяхме приятели,после гаджета,после се разделихме за 2 години и сега вече ще се женим,така че остави се на течението,важното е наистина да се обичате и да не съжалявате за това,че ти си прекъснала обучението си или той е напуснал работа.Рано или късно това ще ви дотежи и ..............

Mihi,не се притеснявай защото каквото е писано да стане -ще стане.Ние сме заедно от почти 4г 9м.От 3г  живеем заедно.Аз съм студентка  3 година.Наистина докато не заживееш с един човек неможеш да го опознаеш.Има лоши моменти ,но хубавите са повече.Изискват се компромиси от двете страни ,защото в противен случай ще има много нерви и излишни притеснения.Има ли любов всичко се подрежда и никакви външни фактори не биха ви навредили.

Цитат на: Mihi в 26.05.2007 01:59

Поздравления за форума много е полезен!  give_rose  Аз не съм омъжена,но с моя приятел обмисляме скорошна сватба  CHEERS.   И тъй като говорите за години - аз съм на 20, а той е на 25. Заедно сме от близо 4 голини и все така силно се обичаме!

Имам 1 въпрос: Моля всеки,който е имал подобен проблем или има мнение по въпроса, за съвет! С моя приятел живеем временно разделени -  аз уча редовно на 400 км от него, а той има много добра работа и ще е безразсъдно да я напусне и да дойде толкова далеч при мен. Изпитвам несигурност дали ако се оженим (което и двамата силно желаем) сега, 3-те години, които ми остават от обучението дали няма да ни разделят или поне отчуждят, за което се съмнявам, защото от 1 година сме в това положение и още повече се привързахме един към друг? Дали един брак би бил сигурност за нашата вразка?
Искрено се надявам за вашите откровенни мнения!
Предварително ви благодаря!

Вие със сигурност се обичате и сте много щастливи заедно,щом можете да поддържате искрата от разтояние .Но няма да ти е лесно,ако се ожениш сега.Аз в момента съм студентка и ти давам обективното си и честно “студентско” мнение .

Докато следваш,понякога не можеш и да си помислиш за друго,освен изпити,те ти взимат практически цялото време.Докато си в сесия,няма да можеш да правиш нищо друго или ако можеш,то ще ти е трудно.Освен това добре си помисли дали искаш все пак докато си студентка,да си и съпруга?Ами ако станеш майка,какво ще правиш тогава ?Много ще ти е трудно да завършиш и може да останеш без образование,което ще е в твой минус,ако искаш кариера един ден(хорските предразсъдъци нямат край,но няма какви да ги дъвчем в този случай).И нещо друго-хората в университета са гадни.Когато те видят с халката,има да се разнасят какви ли не коментари от типа”Гледай я тази,колко е млада,а се е оженила.Ами тя сигурно е бременна или мъжът й е много богат и се е хванала с него,за да я издържа,колко глупаво!”.А не дай си Боже да те видят с бебе на изпит:”Аууу,какъв позор.Ама така е,като не внимава и не се пази.Ех,тази младеж!” .Да не ти описвам колко снизхождение,а не разбиране,ще срещаш и от преподавателите,защото те,интелигентните и ерудирани хора,имат “интелигентни(и неоспорими )” приоритети.Може да звучи нереално,но ти го казвам,защото си е самата истина.И последно-наистина ли искаш да порастнеш толкова бързо?Моят съвет е да си живеете заедно,но да изчаката с брака.Това решение не се взима току така и е най-добре вече да сте окончателно в 1 град,преди да се ожените.Помечтай си за рокля и толкова засега,другото не ми се вижда разумно.Но разбира се крайната преценка си е твоя.Успех с решението и след него !!!