Ние откакто се оженихме всичко стана по- хубаво!!! Нищо не се е променило коренно, но все пак е по- различно!!! И на двамата сега ни е по- добре отколкото преди!!!

В нашата връзка има периоди, в които се чувстваме по-добре и по-щастливи заедно, без видима причина. Има и по-напрегнати, стресови моменти, пак без явна причина. Считам, че това си е в реда на нещата, независимо от това какво е съжителството - с или без брак.
Безпорно бракът (по-точно сватбата) дават неповторима емоция, но все пак не вярвам да има закономерна зависимост между щастието във връзката и сключването на брак.

откакто сме семейство нещата са по-хубави, незнам защо! Реално погледнато всичко си е по старому, но ние сме по-щастливи, има някаква магия, която те опиянява в деня на сватбата и те зарежда с някаква много старнна приятна енергия! Аз съветвам всеки да опита, не боли, много е красиво!

Цитат на: botevi в 02.03.2009 21:59

откакто сме семейство нещата са по-хубави, незнам защо! Реално погледнато всичко си е по старому, но ние сме по-щастливи, има някаква магия, която те опиянява в деня на сватбата и те зарежда с някаква много старнна приятна енергия! Аз съветвам всеки да опита, не боли, много е красиво!

Ооо, мила, още нищо не си видяла- сватбата ти беше прекалено скоро !!!! Отсега нататък ще става още по- хубаво!!! Направо ще се чудиш защо не си се омъжила няколко години по- рано !!!

Ние живеем 10 години без брак, имаме дете и сега решихме да се жиним. Добре ни беше и добре се надявам да бъде занапред. Сватбата според мен е усещане и трябва да го има и в двамата. Иначе няма как да се получи...

По някога не е лесно да вземеш такова решение. На вас са ви трябвали цели десет години.
Поздравявам ви.
При мен стана обратното. Решението го взех за три дни и вече десет години сме влюбени.

Ние с милото сме заедно от 2 години,от които 1 вече живеем заедно!През цялото време съм го усещала като мои съпруг,а и той се е отнасял с мен като със своя съпруга!Решихме да се оженим само и единствено за да ни остане скъп спомен!А и тай ми е казвал че винати е искал да ме види така както аз съм мечтала да се видя от дете-като булка!Искаме да отпразнуваме любовта си-това е за нас брака!А за разликата между брака и съжителството-няма такава!Важното е любовта и разбирателството!

А аз пък не исках да се омъжвам.Ако щете ми вярвайте!Заради самата институция не заради нещо друго.Ние живеем заедно 5 години.Като семейство сме от първия ден, всичко делим помежду си и си помагаме много.И не съм се замисляла, че точно чрез сватбата ще започна да имам по-сериозно отношение към мъжа до мен.Това или го имаш или не то не се появява с вълшебна пръчка след полагане на подписа.Ако имахме бебе през това време щяхме да го отгледаме какъв е проблема.На родителите си не разчитам от доста отдавна, защото искам и те да си живеят, все пак съм голям човек.Странни са ми хората който ми обясняват как сватбата променила живота им.Как точно го е променила?Какво точно значи подписа ако преди това ти не си обичал този човек или не си го уважавал?

С брак или без брак любовта ,уважението и разбирателството са едни и същи ! Ако хората са намерили правилното отношение един към друг ,ако са се научили да правят компромиси нещата ще вървят ! Подписа не може да ги научи на отговорност или на уважение спрямо половинката . Мисля че това се учи още през ранните години преди изобщо да сме стигнали да съвместен живот с половинката ! 

На мен ми е интерестно друго и тук май ще се наложи някой с юридическо образование да ни светне - с жената имаме желание за дете/деца. Изниква въпросът как е по - добре за детето с брак или без брак да се появи на бял свят? Аз съм от Варна, а тя е от София и идеята е да имаме избор за записване в ясла и детска градина в двата града.

Съвместният живот с или без брак е напълно възможен и е реалност, но семейство без брачен договор не е семейство. Пълна липса на отговорност и за двете страни наричам това. Нищожно е всяко оправдание, а най-малкото парите. Приетият нов закон за семейството е пълна глупост сътворена от политици, които за да са "модерни" измислиха нещо, което има и ще има своите последствия.
Брачният договор като всеки договор е абсолютно условие, за да се нарече едно семейство - семейство. Всичко останало е едно съжителство.

Е тук не съм съгласна.Ние с мъжа ми живеехме без брак 12 години,отгледахме детето ни до 6 години без брак с цялата любов и отговорност,която може да съществува и тогава сключихме брак,което не доведе до по-голяма отговорност нито към нас самите нито към детето ни.Единствената разлика беше,че дъщеря ни беше най-щастливото дете на света и на всички се хвалеше,че е била шаферка на мама и тати.Няма да се съглася,че през тези години сме били безотговорни.Живеехме самостоятелно с общ бюджет и всичко,което има в едно семейство.Брака не прави хората по-отговорни и не бива да се мисли,че той е желязна верига,която те връзва за някого и ти дава задължения.И да има брак ако човек си е безотговорен,то и след брака ще си остане такъв.

По логиката, че бракът и подписът правят от хората семейство ще трябва да си изведем следното твърдение: Не е възможно да има разводи, защото щом хората са се подписали трябва автоматично да са станали хармонично семейство пълно с обич и уважение. В такъв случай и уредените бракове би трябвало да са на 100% сполучливи, защото подписът те прави семен човек, отговорен, обичащ и уважаващ другия.

Според мен връзката е лекинко обратна. И не мисля, че когато има обич, уважение, разбирателство и отговорност подписът ще ги увеличи или намали. Нито пък, ако ги няма, подписът ще ги предизвика. Той е просто една юридическа формалност.

А сватбата е безспорно хубаво нещо. За мен тя е по - скоро празник на любовта на двама души, отколкото празник на листчето, което ми връчват в ритуалната, защото хората са по - важни от листчетата, подписите и печатите. Ако подписите и печатите решаваха нещата и ги правеха по - добри 90% от юристите щяха да са безработни.

След като няма значение,Защо много хора ги е страх да сключат брак????? Нали нищо няма да се промени??? Това листче се нарича УДОСТОВЕРЕНИЕ. Обикновенно документите служат за материална или фактическа случка , събитие и удостоверяват завършека на конкретни намерения.Дипломата за образование удостоверява че притежаваш определени знания.Друг е въпроса че в БГ не е гаранция.Но без диплома(колкото и знания да имаш)никой няма да те наеме. Така ли е ? След като сте живяли като съпрузи значи вие сте били женени на практика.Защо просто не се оженихте и на теория,за да се възползвате поне от някой привилегий които ви предоставя държавата,колкото и малки да са те? Все пак ги има.Отговора на този въпрос е  СТАРХ . Защото преди на хартия,всичко се случва в душата и сърцето.
За това мисля че човек който не може да поеме тази отговорност, да се подпише под собствените си желания и намерения,не трябва да създава деца.Защото ако на някой децата са израстнали щастливо,то на повечето такива родители децата не са щастливи.И всичко идва от нерешитерноста на родителите които в повечето такива случай се разделят рано или късно. На тези които са готови да спорят,ще кажа преди това да прочетат статистиката.И въобще не мога да разбера защо когато изразиш мнение веднага се обажда някой да те обеждава че не си прав и да ти дава примери със него самия, все едно точно за него се отнася написаното.Говоря принципно изхождайки от статистиката и от житейския опит,и нямам в предвид точно тези при които е нямало никакви проблеми и всъщност са малцинство.

AIVEN много точно и добре казано от теб е всичко това. Най-потърпевши са децата във всяко едно положение. Най-потърпевши са и съпругите. Ако единият родител си вземе шапката и другия реши да направи същото /няма правно основание да бъдат спрени/ какво прави детето. Сключването на брак е една предпазна клауза най-малкото в този случай. Не може всеки да прави каквото си иска. Трябва да има отговорност.