Инка моеот мнение не е продиктувано от твоето миличка просто споделих какво си помислих и почуствах когато го чух това нещо
а иначе разбира се че докато има момичета които от малки мечтаят за бялата рокля няма ще има и сватби 

И аз да добавя своето мнение по въпроса, макар че съвпада с предишните. Пак българска работа - мислена, недомислена. Както ina_lemon каза: "ново заглавие на филма БРАК". Аз не виждам огромна разлика между двете неща. Може би мога да нарека единствената разлика - Сватба и Тържество, което пак не пречи да се състои. Законово правата са същите, пак трябва да се подаде в общината заявлене за съжителство с подпис и съгласието на двамата (малко ми напомня на акт за граждански брак).  Общо взето не направиха нищо ново. И странното е да може да се състоят еднополви бракове, но не може да има еднополово съвместно съжителстжо Аз ли не разбирам нещо или държавата ни тотално започва да се побърква?
ИЗВОД: В този си вид и ред, съвместното съжителство обявено като законно от Семейния кодекс е пълна безмислица(мое мнение)

Иначе като цяло по темата съм на мнение, че когато двама души се обичат, един подпис не променя това. Нито ще се обичат повече, нито по-малко. Подписът е за пред закона  Всеки за себе си преценя как иска да живее. Аз лично определено искам да облека Бялата рокля 

Ина лемон не си разбрала правилно нещата, узаконяване на съжителството без брак, така наречените фактически отношения няма да се приравняват на брак и нямат същата сила, то и затова е толкова лесно да се направи,както казваш ъсъ заявление и толкова лесно да се развали-пак по същия начин. Това е направено ,за да се защитят интересите на децат родени извън брак примерно, защото има много хора, които живеят без брак. а всичко се случва, представи се живееш с някой в неговия апартамент и забременяваш и той умира, какво става, ното детето ще има баща, нито ти  или то ще имате права върху апартамента, ее разбира се могат да се водят дела и да се установява бащинство, но с тази нова процедура се цели да се уредят шо=лесно отношенията между хората

Познавам само една двойка, която живее заедно вече 11 години без брак и са по-щастливи отвсякога. Независимо, че опитите за създаване на дете се оказват неуспешни, те все още са заедно. Искат да си осиновят дете и са им казали, че не може, понеже нямат сключен граждански брак. А те просто не искат да подписват, добре си живеят и така. Едно дете ще остане без любящи родители заради глупава бюрократична спънка. Другите безбрачни двойки, които познавам, се разпаднаха след 5-6 години заедно най-много

и с и без брак, когато живееш с любимия човек и се грижите един за друг - живота е прекрасен.
все пак ми беше много приятно да имаме сватба - емоцията за мен беше невероятна, но и без сватбата при нас нямаше да има нищо различно.
Много се обичаме и нищо и никой не може да ни раздели.

С или без брак няма значение важното е да се обичате и животът ви да върви като по вода. Сватбата е едно изживяване, което може да ви направи още  по-близки един към друг.Казвам ви го от личен опит.Сватба- това е емоция която пожелавам на всеки да изпита в живота си! Ние сключихме брак на 14.09.2008г.

ААААААААА......не така.. как така няма да се жените? Искате да ни оставите без работа а?
Срамота е да не почерпите.

С новият СК,май повечето двойки ще предпочетат съжителството без брак

за мен бракът е нещо свято и аз вярвам в това.. а който не вярва, не е длъжен да се жени и да обяснява на другите защо така е решил. колкото до съжителството без брак, ако за някои е по-удобно не виждам нищо лошо. най-важното хората да се обичат и да не подлагат на съмнение връзката си 

Цитат на: zvezdiche в 27.10.2008 10:25

за мен бракът е нещо свято и аз вярвам в това.. а който не вярва, не е длъжен да се жени и да обяснява на другите защо така е решил. колкото до съжителството без брак, ако за някои е по-удобно не виждам нищо лошо. най-важното хората да се обичат и да не подлагат на съмнение връзката си 

Абсолютно същата философия изповядвам и аз! 
Може би ще има практическа полза от тези промени в Семейния кодекс, но аз като чета тази темичка и неволно се сещам за една съфорумка...inaxastra. Доколкото знам, те с Фабио са имали регистрирано съвместно съжителство без брак във Франция и въпреки всичко са решили да се оженят в един момент. Защо ли? Ами сигурно, защото и те мислят за брака като нас със Звезди и много други хора. 
А който е решил да си живее без брак - няма лошо, то и аз така 3 години живях  . Предполагам, че ще е улеснение за тези хора, вероятно от гледна точка на евентуална раздяла (не го пожелавам на никой ).
В смисъл, не се занимаваш с разводи, дела и т.н. глупости, а просто отиваш и "отрегистрираш" съвместното съжителство и с тази формалност се приключва статута ви на "семейство".
Виж с подялбата на имущество не знам как ще е 

Лично аз не се омъжвам заради подписа, брака или каквото е там, правя го заради купона и емоцията. Иначе с котето не вярваме толкова в брака като институция, колкото в любовта и взаимното уважение

Цитат на: silvanka в 20.11.2008 00:15

Лично аз не се омъжвам заради подписа, брака или каквото е там, правя го заради купона и емоцията. Иначе с котето не вярваме толкова в брака като институция, колкото в любовта и взаимното уважение

О, подкрепям напълно мнението ти, silvanka ! 
Аз винаги съм казвала, че се женя не заради подписа а заради самата сватба  - купона и незабравимите емоции, които остават за цял живот! 
Но както мислиш, че се жениш заради това и като мине, почваш да осъзнаваш нещата много по-дълбоко и изведнъж от само себе си почваш да възприемаш брака като нещо свято и се оказва, че придобива съвсем ново и много по-стойностно значение в представите ти.  Поне при мен така се получи
Никога не съм вярвала, че така ще ми се промени отношението към брака в положителна посока, но едва след като ми се случи, го усетих с пълна сила!
Просто се чувствате много по-силно свързани, много по-склонни към компромиси и много по-осезаемо е усещането, че сте двете половинки на едно цяло! 

Лично за нас със съпруга ми съвместното съжителство е период преди следващата стъпка - брака, не е едно и също. Ние така приемаме нещата. Ако приятелят ми ме убеждаваше, че няма смисъл да се женим, нямаше да остана с него и да му раждам деца.  Но това е моята нагласа. Хората са различни.

kopche, ако двойката, за която пишеш, толкова иска да си осинови дете, могат да сключат брак. В случая те губят, не детенцето - за него ще се намерят семейни родители. 

Оооо,как така без брак-не може...
Лично за мен бракът има огромно значение и не бих се съгласила да живее без брак/то вече няма и как да стане това/.
Нещата не са кой знае колко различни,но аз съм ЗА брака!

Аз също подкрепям идеята за брак - както граждански (единение на мъжа и жената пред закона и обществото), така и църковен (духовно съединение на мъжа и жената пред Бога).
Традиционалист съм в тези си разбирания, като подчертавам че обичта, уважението и доверието между двамата са абсолютни условия (за мен!) бракът да бъде реализиран.

Относно обаче новите промени в Семейния кодекс, по-специално узаконяването на фактическото съжителство и на децата, родени при наличието на такова... Хм! Да предположим, че мъж и жена, които имат помежду си някакво родство си регистрират такова съжителство в общината и родят дете по времето на това съжителство... И какво правим тогава?
Или пък, както напоследък чувам, желанието на хомосексуалните двойки в проекта на новия СК да се включи текст, който да разрешава осиновяването (респективно отглеждането) на дете от такава двойка?... (няма да коментирам нататък)

Сори за оффа, момичета!