Ха, един месец? Първата година от съжителстането ни беше отврат. За пет години не се бяхме карали и веднъж. За една година сигурно спретнахме десетина такива, при това качествени. И изведнъж нещо се случи. Характерите ни се напаснаха, спряхме да се разправяме за глупавите ежедневни проблеми..... 

А пък и аз му взех страха Горкото момче

Цитат на: Ита в 30.10.2006 18:11

....Изказаното от теб мнение ми звучи сексистко и дори леко дискриминационно!!....

Въобще не съм имал идея изказването ми да е сексистко или дискиминационно.  Ако така го разбирате (не визирам само теб Ита) значи леко бъркате понятията. И кого дискриминирам?
@ИТА Относно "екстрите на характера" нали осъзнаваш че те са се формирали на един по-ранен етап от време. Очаква се че когато настъпи времето за женитба, брак, деца и т.н. характера на индивида трябва да се е формирал напълно. Следователно за да си промениш т.нар. екстри ще се наложи да си промениш характера. Примерно : Ти си темпераментен човек и в един прекрасен момент се налага да станеш апатично-флегматичен типаж. Как ще стане това? Никак!!!! Същото се отнася и до ценностната система...
Още нещо : мисля че не си ме разбрала правилно когато споменах че на мъжа му е  "транс-....", имах в предвид че може да има брак, а може и няма брак.
Мъжът предлага брак на своята "Дулсинея" защото иска да се грижи за нея, да я защитава, да я подкрепя, да й помага.... и не на последно място за да се застрахова че Дамата на сърцето му няма да хукне след някой друг "Дон Кихот". А защо жената приема ..? Защото се чувства сигурна, окрилена.... и т.н. 
Семейство, отдаденост и грижа може да има и без брак. Ти как мислиш? И как се оценява една връзка? По брачното свидетелство или по човека до теб?
За семейното гнездо и децата си права! Не е само женско задължение. Колкото е женско толкова и мъжко.
Благодаря за пожеланието!!! Ще ми трябва... Аз също Ти пожелавам Късмет. NO OFFENCE

П.С. Издразни ме факта че съм дискиминирал някой. Да аз се старая да дискириминирам един етнос, но това е тема на друг разговор и най-вече на друг форум.

Здравей, Oizo_Zoizo 
Използвах думата дискриминация само и единствено в смисъла на "полова дискриминация" - категоризиране на права и задължения, базирано само на полова основа. Конкретно имах предвид "нуждата от сигурност", която индиректно поставя жената в по-слаба позиция, т.е. "по-слабия пол". Виждам, че не е направено целенасочено от теб, затова се извинявам, ако съм била прекалено рязка 
С моят приятел сме заедно от доста време и с ръка на сърцето ти казвам, че той много ме е променил, както и аз него! Човешкият характер не е направен от камък, за да не подлежи на моделиране. Мисля, че ако човек има достатъчно силна воля, може и сам да промени качества в себе си, които не харесва. Хората сме толкова сложно изградени същества, че няма граници, в които да може да се затвори силата на съзнанието и волята. Не казвам, че е лесно, но не е невъзможно  Ценностите също са относително понятие според мен. Ако попиташ 70 годишен човек какви са неговите ценности, той няма да ти отговори еднозначно - те също се променят с времето.
За мен най-важно си остава доверието и обичта между партньорите. Когато обичаш достатъчно, можеш да преобърнеш света.
Семейството, в смисъла на брачно свидетелство е най-малката градивна частица на всяко общество. То има своята по-скоро социална и обществена функция, отколкото да е самоцел на една връзка.

Имаме късмета да живеем във време, в които да си задаваме въпроса "Съвместен живот с или без брак?", едва ли нашите баби са могли да го правят без да бъдат заклеймени... 
За момента ние живеем без брак и ни е много добре  Вярвам, че няма да се промени след като се оженим   

моята баба много често казва....ееех какво е хубаво сега,може и да не се жени човек и така да си живее...всеки си прави какво си поиска,а едно време заради хората се правеха някои неща,да не кажат нещо....
ние сме заедно вече 7-ма година,от 1 година живеем заедно ...надявам се нищо да не се промени след сватбата ,защото досега всичко е било ОК

Цитат на: vanis в 08.12.2006 11:54

моята баба много често казва....ееех какво е хубаво сега,може и да не се жени човек и така да си живее...всеки си прави какво си поиска,а едно време заради хората се правеха някои неща,да не кажат нещо....
ние сме заедно вече 7-ма година,от 1 година живеем заедно ...надявам се нищо да не се промени след сватбата ,защото досега всичко е било ОК

Аз мисля и ти го пожелавам,разбира се,че нищо няма да се промени.Дано да се обичате цял живот така,както в момента.Според мен е хубаво,че сте били заедно 7 години и след това сте се решили на тази стъпка.Баба ми казва,че човек може да прекрива недостатъците си месец,два,дори година,но не и повече.За това време вие сте се опознали толкова добре,че сигурно си довършвате изреченията.
За мен това е най-добрия вариянт.Първо да сте гаджета година,две(може и повече,разбира се),да поживеете заедно малко и ако след това се обичате толкова,значи определено сте един за друг.Добре че вече времената са такива и позволяват първо да опознаеш човека до себе си и едва след това да решиш,че можеш да живееш с него цял живот.Преди какво е било.... 

Аз също мисля, че е хубаво двама души да поживеят заедно достатъчно дълго време, преди да се решат на брак! Но определено съм за брака, не токлова като сигурността, която дава, защото определено за мен сигурност значи вечна любов - а такова понятие, май няма?!?, а по скоро, поради емоцията, която човек изпитва, при изричането на брачната клетва поради получената божия благословия и "магията" на единението на душите на двама души! И честно казано, аз по -скоро брака го разглеждам не толкова, като подписа, сложен в гражданското,  а като както вече казах, благословията, която се получава в църквата. Това е един свещен ритуал, който носи изключително силен емоционален заряд! /без да ме възприемате като религиозна фанатичка  , а по-скоро като почитател на хубавите традиции /. И ако двамата съумеят да запазят дълго този заряд, и продължават да бъдат внимателни, толерантни и грижовни един към себе си, да се обичат, не виждам причина защо да се разделят! Напротив! Те би следвало да изградят дом, пълен с уют и топлина, а по-нататък с деца и внуци... Дай Боже всекиму!

Цитат на: Harmonia в 09.03.2007 10:39

Аз също мисля, че е хубаво двама души да поживеят заедно достатъчно дълго време, преди да се решат на брак! Но определено съм за брака, не токлова като сигурността, която дава, защото определено за мен сигурност значи вечна любов - а такова понятие, май няма?!?, а по скоро, поради емоцията, която човек изпитва, при изричането на брачната клетва поради получената божия благословия и "магията" на единението на душите на двама души! И честно казано, аз по -скоро брака го разглеждам не толкова, като подписа, сложен в гражданското,  а като както вече казах, благословията, която се получава в църквата. Това е един свещен ритуал, който носи изключително силен емоционален заряд! /без да ме възприемате като религиозна фанатичка  , а по-скоро като почитател на хубавите традиции /. И ако двамата съумеят да запазят дълго този заряд, и продължават да бъдат внимателни, толерантни и грижовни един към себе си, да се обичат, не виждам причина защо да се разделят! Напротив! Те би следвало да изградят дом, пълен с уют и топлина, а по-нататък с деца и внуци... Дай Боже всекиму!

Harmonia, това все едно аз съм го казала!!! Абсолютно съм съгласна с казаното от теб!!!

Аз съм твърдо против съвместния живота без брак...наречете ме старомодна ако искате,ама аз знам от една баба (не моята ,ама пак умна )......... "на никой не позволявай да изяде хубавото парче торта (т.е. най-хубавите ти години) безплатно " 

Цитат на: Minna в 14.03.2007 10:40

Аз съм твърдо против съвместния живота без брак...наречете ме старомодна ако искате,ама аз знам от една баба (не моята ,ама пак умна )......... "на никой не позволявай да изяде хубавото парче торта (т.е. най-хубавите ти години) безплатно " 

Нещо не мога да те разбера какво точно имаш предвид под "Безплатно"? Съжителството си има определена цена и тя не се плаща /поне според мен/ само от мъжа, или само от жената. Това е достатъчно отговорен момент, в който и двамата си казват: "Обичам този човек и искам да бъдем заедно", а ако се намери баланса в съжителството, неминуемо се стига и до сватба, защото да живееш с някого означава преди всичко готовност за компромиси. А ако се ожениш/омъжиш и после се окаже, че "половинката" ти е темерут и не знае какво означава толерантност, тогава цената на най-хубавите години няма ли да е прекалено висока?
А и моята майка казва: "Най-сигурният начин да се почувстваш щастлив, е да направиш някой друг щастлив!"

Цитат на: Harmonia в 15.03.2007 12:46

Нещо не мога да те разбера какво точно имаш предвид под "Безплатно"? Съжителството си има определена цена и тя не се плаща /поне според мен/ само от мъжа, или само от жената. Това е достатъчно отговорен момент, в който и двамата си казват: "Обичам този човек и искам да бъдем заедно", а ако се намери баланса в съжителството, неминуемо се стига и до сватба, защото да живееш с някого означава преди всичко готовност за компромиси. А ако се ожениш/омъжиш и после се окаже, че "половинката" ти е темерут и не знае какво означава толерантност, тогава цената на най-хубавите години няма ли да е прекалено висока?
А и моята майка казва: "Най-сигурният начин да се почувстваш щастлив, е да направиш някой друг щастлив!"

Много добре казано, съгласна съм с теб, Harmonia!!!

А и моята майка казва: "Най-сигурният начин да се почувстваш щастлив, е да направиш някой друг щастлив!"

Много хубаво казано  Наистина е така.

Цитат на: geri84 в 15.03.2007 14:48

А и моята майка казва: "Най-сигурният начин да се почувстваш щастлив, е да направиш някой друг щастлив!"

Много хубаво казано  Наистина е така.

Дааа, наистина е много хубаво казано и си е съвсем вярно!!!

Аз съм много "ЗА" сватбата. Може би звучи глупаво, но ао няма сватба как да стана булка. Изживяването си заслужава. А бонусът поне при мен беше, че моята любов се оказа страхотен съпруг. Не знам на какво се дължи, но той се промени и стана по-загрижен, по-любящ. Дано при всички да е така, а и дано при мен се задържи както е сега 

подкрепям вашите мнения, че е по-добре да поживееш с човека, който си избрал преди сватбата.
ние живеем заедно вече 4та година и ни предстои брак скоро.
но сега съм много по-сигурна - видях, че сме способни да постигнем много неща заедно.

Цитат на: ivaiva в 04.04.2007 19:25

но сега съм много по-сигурна - видях, че сме способни да постигнем много неща заедно.

да аз мисля 4е то4но това е важното да разбере6 дали този 4овек е то4но за теб !!!