до датата на сключване на брака ще станат 5 гд откакто живеем заедно.със сигурност е добре първо да се поживее известно време без брак,докато и двамата са сигурни,че са един за друг.иначе емоциите около пазара и подготовката са невероятни.

Ние с моя мъж сме заедно от 8 години почти. От три години живеем заедно и кои каквото иска да ми говори, но докато не заживееш с някой не можеш да си сигурен поне аз така си мисля- ние въпреки че толкова години бяхме заедно преди да заживеем - като заживяхме колко пъти сме се задърпвали за някакви битовизми, докато се наместим :-)) Иначе аз твърдо съм за брака - но с правилният човек и навреме , а не прибързано. Преди три години вече бяхме решили да се женим , но трябваше да изберем - бебе или сватба - е то е ясно избрахме бебчо и сега стигнахме и до мига за които вече губя търпение. Подлудила съм мъжа ми - всичко ни е готово и нямам търпение да стана госпожа - хи-хи

Elchoooo, напълно те разбирам!  И аз разсъждавам по същия начин Ние избрахме първо сватбата, но и аз вече много искам бебче    И за да не се отклонявам от темата - твърдо с брак с точния човек! Аз знам, че съм го намерила 

ELCHOOOOOOO мале как те разбирам.
Ние сме от 10 г. заедно, но отначало бяхме решили да живеем заедно без брак. И така децата станаха 2, сега мисля че дойде нашето време да сключим брак.
Нямам търпение да стана г-жа Масларска. 

Ние от самото начало на връзката ни живеем заедно и почти веднага установихме, че се спогаждаме.
Колкото и дълго двама човека да са гаджета, докато не заживеят заедно не могат да разберат дали наистина са двойка и могат да създадат семейство.
Ние като решихме, че ще ставаме семейство си казахме, че първо ще имаме жилище, второ сватба и трето бебче. Засега нещата вървят по план, което не значи, че не могат да се объркат в един момент

И аз споделям това мнение, преди брака е хубаво двамата да са поживели един с друг. Докато не поживееш с човека не можеш да твърдиш , че го познаваш!

и ние сме поживяли,видели сме що за стока сме, приели сме си плюсовете и минусите, и аз съм твърдо ЗА БРАКА, друго си е да си законно с един човек,детето ти да се роди в законен брак,отколкото да е припознато...мое мнение...и така ние 1во сватба, след това жилище и после бебе

Ние живеем заедно от скоро и още не сме говори сериозно за сватба, но се надявам скоро да ми предложи 
Може би на морето.. 
Досега бях застъпник на свободното съжителство, но вече искам нещо по-стабилно... 

Нямам нищо против свободното съжителство. Въпрос на лично предпочитание е.

Ние с моя мъж заживяхме заедно месец след началото на връзката ни. Големи хора сме, не можем да ходим по срещи като ученици. А и за месеца, когато не живеехме заедно, да не ви казвам какви сметки за телефон имахме и двамата Беше си жива мъка - транспорти, уговорки всеки Божи ден... Сега ни е много добре. От 3 години сме под един покрив, чувстваме се чудесно. В редките случаи, когато се налага да спим разделни и двамата не мигваме, имаме кошмари Без майтап!

Имаме желание да се оженим. Решили сме го. Проблемът е финансов. Нямаме все още нужната стабилност, за да се обявим за "семейство". Работим по въпроса, но има още какво да се желае. Не искаме да ставаме богаташи или милионери, а просто да бъдем стабилни - да имаме и двамата постоянна работа (аз още нямам) и да съберем някакви спестявания. Да се женим преди това ни се струва несериозно и безотговорно.

Друг момент е, че не желаем по никакъв начин друг да плаща сватбата ни. Това е наше задължение. Какво "семейство" ще бъдем, ако чакаме на мама и татко да ни платят празника?

И двамата сме убедени, че ако една двойка реши да има дете, желателно е, да са женени. Не е задължително, разбира се, но все пак е в интерес на детето, а и е по-лесно за нас от бюрократична гледна точка.

Желая на всички двойки - женени или неженени да са щастливи и влюбени, независимо от своя избор!

И аз съм привърженичка на брака, но съм на мнение, че битовизми винаги ще има и една двойка не трябва да живее години заедно преди да се оженят. Разбира се обаче, че тябва да се опознят двамата много добре, за да не се изненадат, когато глупавите ежедневни проблеми изнервят обставовката.

С моя приятел живеем някъде една година и няколко месеца вече заедно. Мога да кажа, че през цялото време сме мислили за сватба,но просто е имало други неща,през които трябваше да преминем.
Сега мисля че скоро идва момента, в които може тази наша мечта да стане реалност.
Желаем да сме заедно цял живот и да направим този ден незабравим за нас и всичките ни близки. 
Иначе аз съм "за" съвместният живот преди сватба. 

Ние с бъдещия ми съпруг сме от 12 години заедно, не сме били против брака, но така се стече живота ни, че все намирахме по-важни моменти от това да се оженим. Ето, че дойде момента и сме много щастливи от факта, че си имаме дата. Аз съм за съвместния живот с и без брак, но появи ли се дете - задължително съм "ЗА" брака.

Аз съм твърдо ЗА брака.Ние с моя съпруг живяхме 3 месеца без брак и на 4 подписахме,а догодина през май смятаме да сключим и  църковен брак

Интересно, бързо действате ! Пожелания за дълъг семеен живот .

Цитат на: elistoilova в 23.04.2013 12:45

Ние от самото начало на връзката ни живеем заедно и почти веднага установихме, че се спогаждаме.
Колкото и дълго двама човека да са гаджета, докато не заживеят заедно не могат да разберат дали наистина са двойка и могат да създадат семейство.
Ние като решихме, че ще ставаме семейство си казахме, че първо ще имаме жилище, второ сватба и трето бебче. Засега нещата вървят по план, което не значи, че не могат да се объркат в един момент

И ние сме така - от първия ден. До последно бях убедена, че ми е все тая дали ще се женим или не, особено като имаме предвид факта, че аз обичам сватбите заради купона. Ако няма да има джангър и лудница, не бих отишла само да се подпиша в съвета...
Но нашия план беше първо къща, после бебче, после ако имаме пари - сватба. Да, ама милото ме изненада един ден (въпреки, че го очаквах, по принцип.. но не и в този момент) и май тръгваме отзад напред