По повод изказването на мнение - защо вашето мнение е просто изказано мнение,а нашето е опит за заяжване или опит да ви накараме да мислите като нас.Не и аз просто изказвам моето мнение и сори че е различно.Ако брака е предпазна мярка какво да ви кажа,ако човек е решил да си тръгне ще го спре ли брана и как.А какви извинете са привилегийте  от брака,че нещо не ми стана ясно.То привилегийте са повече от съвместното съжителство.А що се отнася до децата-не знам за другите,но моето си беше и преди и сега си е много щастливо.По никакъв начин не е разбрала кога сме били женени и кога не,за нея брака е да има булка и младоженец,гости музика,торта-купон.Не мисля,че преди е била нещастна или че ние сме били нещастни.Не се опитвам да ви убеждавам в нищо,това е моят опит и моето мнение.И извинете но не ми казвайте,че съм била страхлива да се оженя,а пък съм била безстрашна да родя дете,което отглеждаме и преди и сега с цялата възможна отговорност.За мен сватбата е още един купон и нищо друго.Не казвам да не се женят хората,напротив,това е незабравимо преживяване,емоци и чувства,които не могат да се заменят с друго,но само от към емоция.За мен чувствата не се декларират като данъчна декларация.Хората ако се обичат какво има да го декларират.Нека се женят за да имат този незабравим момент,но никой не може да ме убеди,че брака заздравява семейството и дрън дрън.Да но само ако е по сметка,тогава е много нужен.

Изцяло подкрепям написаното от Кали Гали!!! И го правя за да не разказвам моята история която е почти същата. Кой е този който може да си позволи да каже кога трябва да се създават деца !!!!  Децата , AIVEN , се създават тогава когато родителите ги искат а това не се определя от подписването и издаването на удостоверение. Както си казал/а отношенията и чувствата са в душата и сърцето а не в документа. Точно обратното, желанието и любовта да отгледаш едно дете без брак е много по-силно и истинско точно защото е осъзната отговорност. Мога да приема всичко и всяко мнение, но не и съвета кога да се раждат децата !!!

Не е достатъчно да създадеш едно дете с брак или без брак. Необходимо е да го отгледаш в една нормална семейна среда, да го възпиташ, да го изучиш. Да му дадеш, ако имаш възможност някакъв старт в живота. С голямо съжаление споделям, че подобни "семейни съжителства" завършват в голяма степен зле. Визирам всички мои познати в подобна ситуация. Повечето са много добри хора, работливи и интелигентни. Липсата на този брачен договор  в един момент доведе до ненормални за мен събития. Децата обаче станаха потърпевшите-духовно и материално осъкатени.
Съжителството между мъж и жена без брак оставя след себе си вратичка за "отбой" във всеки един момент. Против съм и за съжителство преди брака. Последното е породено също от липсата на един страх или авантюра.

Цитат на: Pachoran в 29.04.2009 22:40

Против съм и за съжителство преди брака. Последното е породено също от липсата на един страх или авантюра.

ще умра от смях 

А може ли да ми кажеш точно по какъв начин бракът предостварява визираните от теб негативи от съвместното съжителство-точно и конкретно ако може.Ако хората не са поживяли заедно преди брака то те впоне 70% от случаите са обречени на развод.Точно съвместното съжителство е това,което ще ти покаже дали тези хора са е идн за друг.Аз моята дъщеря ще я посъветвам да направи като мен.За мен това е най-правилното нещо.А що се отнася до децата,не е ли по-добре едно дете да се създаде без брак,но със желание за това,а не след брака защото така се прави.
darling благодаря за подкрепата.Точно за това винаги казвам "ние" защото зная че не съм единствена с такова мнение.

Gery79, права си,смешничко е за наши дни.А може би и да не се прави секс преди брака,какво ще кажете.Тогава пък за  какво  уважение ще става въпрос,а?Ще се върнеме години назад,когато не е имало разводи.А пък аз бих казала направо родителите ни да ни избират за кого да се ожениме.Те най-добре ще знаят. .Това в кръга на майтапа,не го приемайте като заяждане,просто тези разсъждения на мен ми звучат като опит да върнеме старите ценности,да ама те вече не вървят.Времето минава и се променя ценностаната система.

Цитат на: Pachoran в 29.04.2009 22:40

Не е достатъчно да създадеш едно дете с брак или без брак. Необходимо е да го отгледаш в една нормална семейна среда, да го възпиташ, да го изучиш. Да му дадеш, ако имаш възможност някакъв старт в живота. С голямо съжаление споделям, че подобни "семейни съжителства" завършват в голяма степен зле. Визирам всички мои познати в подобна ситуация. Повечето са много добри хора, работливи и интелигентни. Липсата на този брачен договор  в един момент доведе до ненормални за мен събития. Децата обаче станаха потърпевшите-духовно и материално осъкатени.
Съжителството между мъж и жена без брак оставя след себе си вратичка за "отбой" във всеки един момент. Против съм и за съжителство преди брака. Последното е породено също от липсата на един страх или авантюра.

Чак не ми се пише по темата, като видя такова мнение и направо  . Стига де, сериозно ли смяташ, че нормалната семейна среда я има само при хора, сключили граждански брак? Това е, извинявай, но абсолютно НЕЛЕПО. БРАКЪТ НЕ Е ГАРАНЦИЯ ЗА НИЩО! Хората се променят, със или без брак, и ВСИЧКО, което правят - отглеждат деца, преживяват авантюри или се грижат за родителите си - всичко това, а не фактът, че са подписали -  ги определя като хора, които са зрели и безстрашни, или не са такива. Животът ни зависи само от нас самите и от човека, с когото сме избрали да остареем. Всичко обаче се променя, най-вече хората - мога сто примера да ти дам за разбити животи, които преди това са започвали със стабилен брак и всичко им е наред, до момента, в който срещат някой/някоя друг/а и всичко отива по дяволите. Една не малка част от тях обаче в момента пак изживяват хубави моменти, с друг човек до себе си, даже гледат и още дечица и се радват на живота, който са извоювали с цената на много болка. За мен ако те бяха поживели навремето с бившите си половинки, всичко щеше да е различно - просто не са имали такъв шанс, тогава обществото не е било толкова либерално, както е сега.

Съгласна съм с вас. Времето минава и променя ценностите. Аз също мисля, че бракът не променя чувствата. Нито може да накара двама души да се обичат, нито обратното. Не е въпрос на отговорност, а на лично решение е най-вече а това как чувстваш нещата. Смятам, че всяка двойка трябва да има правото да реши дали да живее без или с брак и кога да си прави децата без да се оказва социален натиск за каквото и да било. И извинявай Pachoran но брак и семейство не са едно и също нещо. Семейството се създава с любов, защото двама души се обичат, а бракът е подпис в гражданското. Прав си, че отглеждането на детето изисква нормална среда и семейство, но не и подпис. Ако единият родител не се грижи за семейството си, има извънбрачни връзки и т.н. какво като има подпис. Това няма да направи детето по-щастливо

По този тема, напълно съм съгласна с мнението на Пачоран и AIVEN. Мисля, че  те просто се изказват прекалено директно (като повечето мъже) и това поражда такива полемики.
Преди време и аз писах по тази тема и съм съгласна с много и от противоположните мнения - и за това, че не се применят чувствата, и за това, че децата могат да щастливи с такива родители. Аз лично обаче разсъждавам като юрист - от тази гледна точка бракът си е необходимост.
Разбира се, че ако няма съвместно съжителство преди брака провалът пак може да си го има и в тази връзка според мен то си е направо задължително условие ако реши някой да се жени, но пък в темата за предложенията, спомняте ли си колко много момичета има, които макар да са заедно с половинките си (които смятат за идеалните за тях) и макар да живеят чудесно, очакват брака и се тормозят, че го няма. Ето го и съответния пример в такъв случай как всички условия за успешни отношения между двама човека си ги има, но не сключват брак все пак заради някаква причина. Кава е тя няма да споделям, за да не подразня някого, което наистина не желая.

От изводите, които съм си направила от моите две сериозни досегашни връзки и все още далеч от брака, установявам, че неслучайно човек толкова избира за кого да се ожени - защото бракът не е просто подпис и документ, ами и едно голямо замисляне - готови ли сме, открили ли сме правилният човек и т.н. Считам, че ако бракът е нещо така маловажно, което не променя нищо, то тогава нямаше да има такива спорове.

Вярно е, че ценностите се променят, ама да не би пък да е толкова лошо да се ожени човек, че чак да се приема като задължение. Никой не забранява свободното съжителство и ето, че много хора го предпочитат. И аз живея така с човека, с когото искам. Но, все ми се струва, че ако някой ден се оженя, то това ще е още едно доказателство, че съм уверена в чувствата си и в намеренията си. Иначе от какво би ме било страх? Разбира се, твърдо съм против всякакъв натиск кой какво да прави и да се жени ли.
Предполагам, че всичко се свежда до възприятието на човек за брака. Няма крив или прав. Въпрос и на късмет ако щете.

Чудила съм се обаче на това, което понякога чувам: "А-а-а, да не съм луда да се оженя, да събирам сто човека и да правим циркове." Та нали сватбата и брака са си две отделни неща. Може едното без другото. Струва ми се, че много хора заради тази малка разлика не се решават на брак.

И като за последно - браво на всички, които въобще създават семейства с подпис или без подпис. Не на всеки се отдава и ако са създали и щастливи деца, тогава само може да им се радва човек. 
Последното изречение го пиша заради Кали_гали и Darling, тъй като ми беше полезно да чуя тяхното мнение и се радвам, че го споделиха от позицията на опита.

Всъщност, виждате ли какъв отзвук има темата? Може само да се радваме, без да се ядосваме едни на други. Нали? 

50 % от родените през миналата година деца са от родители без брак. 20% от тях са без законен баща. Децата родени от такова съжителство са без защита и право. Законът не описва механизмите на тяхната издръжка, имуществено състояние и т.н. Няма описан механизъм за обявяване на такова съжителство за разтрогнато. Важи законът да джунглата - всеки взима шапката и си тръгва. Законът позволява съществуването на полигамията и гей браковете.
Тази политическа недомислица се създаде единствено с цел да се узакони съществуването на тези 50 % извънбрачни деца и то с цел държавата да прехвърли тяхната издръжка и възпитание върху родителите им с цел да спести тези средства. Семейният кодекс се превърна в един търговски договор за имущество. Познайте колко от тези 50% извънбрачни деца са от малцинствата. Нормално е в държава населена с роми и останалото население "да прави като тях".
Съжителството преди брака в по-голямата си част е продиктувано главно от чисто икономически причини. Тази авантюра за "опитване да ли можем да живеем заедно" е несъстоятелна. Докато опитвате с този или онзи животът май ни е минал. И в крайна сметка оставаме без нищо на улицата. Придобитото остава в този, който е собственик на дома най-често, а другия опитва с друг. И на края - нищо -нито дом, нито имущество, нито семейство. Просто печели по-силния. Абсолютни отношения между животните като в дженглата.
Превърнахме живота си в съществуване ден за ден. Напълно се лишихме от нормалната ценностна система, която отличава човека от другите животни. И кой е потърпевш - децата и държавата, която трябва да вземе пари от мен, от втори, от трети ... и да ги хвърли в "поправянето" на тази безотговорност. Е няма как да стане уважаеми опитващи хора. Аз не искам да плащам за вашите опити и безотговорност.
Имам чувството и че Българската православна църква е много пасивна в този случай. Но това е друга тема. Просто се връщаме към първобитно-общинния строй. Там са съществували тези порядки.

Аз съм съгласна с Деничка 
На въпросът "Защо да се женим, нали и така сме си семейство, гледаме си детето, обичаме се" ... и всичко останало, което разбира се НЕ идва с подписа, то просто си го има между двама души, аз бих отвърнала с въпрос - "Ами защо тогава да не се ожените?"
Подкрепям изцяло обаче съвместното съжителство за известно време преди брака - не е гарнация за успешен брак след това (такава въобще не съществува), но все пак е едно опознаване на хората.

Не знам кои са тези родители, които ще допуснат в къщата си такова съжителство, което да няма някакви наченки за бъдещ брак. Двама души все пак се събират, защото се познават, допадат, обичат.
Общият дом преди брака не знам какво ще им даде в повече. Все пак тук има мнения за съжителство 3, 4, 12 години.

Цитат на: Pachoran в 30.04.2009 13:12

Не знам кои са тези родители, които ще допуснат в къщата си такова съжителство, което да няма някакви наченки за бъдещ брак.

Пачоране,

Ама то къде са тия родители, дето "си пускат" някой в къщата вече? Моят татко и да иска, и да не иска да си пуска някой вкъщи, то няма кой да отиде да живее точно там. Мнозинството хора вече са по квартири и не живеят с родителите си, дори когато нямат собствено жилище. Поне ние "от Прованса", както му казват в София, сме така. Пък сме доста народ по някакви държавни статистики... Мисля, че бихме могли да послужим за представителна извадка. 

Като те чета и си мисля защо не вземат  родителите ни направо да ни сгодят докато сме още деца, че после да са сигурни, че ще им живеят в къщите хора със "сериозни намерения"...

Пак отиват към спор нещата, ей, хем интелигентно си бяхме тръгнали по темата.

Ама хора извинете ама вие на колко години сте,че ще питате мама и тате дали може.Е ние не питахме мама и тате,излезнахме на квартира.И пари не им искахме-имахме си общ СЕМЕЕН бюджет,нищо че не бяхме бракувани.И в трудни моменти се подкрепяхме и във весели заедно се радвахме нищо,че не бяхме бракувани.А не е ли това семейството-заедно в добро и в лошо.Моите родители бяха женени от както се помня,баща ми живееше някъде си и се прибираше когато си иска и пари в къщи не носеше.Майка ми ни беше и баща и майка.Ама беха ЖЕНЕНИ.Е благодаря за такова семейство.По отношение на статистиката-не знам дали знаете,но статистиката е ВЕРЕН СБОР ОТ НЕВЕРНИ ДАННИ.Но все пак.Циганските деца според мен са плод на семейства с брак,но моето дете беше сто пъти по-щастливо от тези на мангалите.А що се отнася до 20-те процента родени деца без бащинство,те не са плод но съвместно съжителство а на безразборен секс.Пачоран,значи ти съветваш хората всеки път когато решат,че някой е точния човек веднага да тичат да се женят,после развод и след това със следващия пак  така докато уцелят.Аз мисрля,че по-добре точно така да се пробва без брак докато тнамериш правилния човек.Но взе да ми писва от този спор.То човек като си е втълпил някакви клишета в главата иди му ги избивай.Защо аджеба когато решаваш да живееш с някого защото го обичащ трябва да мислиш за пералнята която ще си купите-после дали аз ще взема барабана или вратата на тази пералня.От всичко което прочетох си вадя извода,че хората които твърдо защитават брака са хора за които е вежна само пералнята и каква ще и е съдбата след раздялата/развода.Хора женете се не за пералнята а за любовта на живота си и не с мисълта за имуществото аза мисълта как да запазите по-дълго любовта си.

Стига вече, всеки има мнение, моите уважения, не искам да има засегнати. Нека всички да си изживеем живота така, както си го разбираме ние. Тук просто споделяме възгледи и това е.