
Отношението към всички бъдещи майки трябва да е с подчертано внимание и с "едно на ум", никой не говори за съжаление. Може и да нямат връзка емоциите /независимо положителни или отрицателни/ с неприятностите след това, но щом периодът на износване се нарича бременност /от бреме/, а не примерно лекост

, щом дори и Кодексът на труда пази тези жени, значи, има защо да гледаме на тях по различен начин.
По темата - аз съм от старата генерация и за мен съжителството без брак беше недопустимо. Когато големият син каза, че ще живее заедно със сегашната си жена, доста се стреснах и си поплаках. После малкият доведе вкъщи едно моме, преди да беше завършил гимназия и пак се шашнах и ревах. И в двата случай първите ми думи бяха дали майките на момичетата знаят. Оказа се, че не само знаят, но и нямат нищо против. Сега вече свикнах и като се замисля, наистина е все едно дали двойката има брак или живее без брак. Че и дете да се роди, нищо в свидетелството му за раждане не подсказва дали родителите са женени или не.
Включих се в темата просто за да знаете, че може родителите ви да реагират малко неадекватно в началото, ако им кажете, че ще живеете заедно с някого. Може да го приемат като мен, все едно е вече брак с всичките му отговорности или пък като голям риск. С времето всичко си идва на място, така че, спокойно
