Ами подписа си е подпис. Урежда законово нещата, малко или много играе роля на договор. Иначе понятието брак за мен няма нищо общо с подпис, а още по-малко със самата сватба. Чрез подписването пред закона си свързан с този човек и най-малкото при някоя трагедия например нещата стоят по съвсем друг начин. Това е чисто формалния смисъл на подписа.
Според мен е общо прието мъжете да се страхуват, защото преди те са вадели парите, т.е. само те са уязвимите в този случай. В днешно време това е доста неадекватно.
А това, че брака води до развод.... просто няма да коментирам...

Под влияние на филми /особено американски/, вероятно мъжете се страхуват от доживотни ангажименти за изплащане на издръжки на жени и деца при развод.
Иначе, нормалните притеснения от финансов характер са еднакви, независимо дали са с брак, или без.
Lillly, мъжете са така устроени, така работи техният мозък и никой не се опитва да го отрича в научните среди - мъжът е този, който защитава семейството и който ходи на лов за храна! Вероятно след време нещата ще се променят, но все още е така , дори жената да е материално обезпечена до 10-то коляно.

Лили, дали с брак или без, ако се стигне до раздяла, ако вие двамата не се разбирате, то това нещо наречено развод може да ви докара до ужасни отношения, остав че е и скъпо.Издръжките на децата са смешни в БГ и масово не се плащат.И да го осъдиш да си я плати с лихвите все тая пак не плаща, ако не иска.Деленето на имущество, ако чакаш на съда, по-добре се откажи.Така че в БГ ако разчиташ точно тоя подпис, да ти оправи нещата ако стигнете до развод, е меко казано наивно.Виж ако сключите договор преди брака да, тогава нещата са различни, но без договор е все тая.

Ами то по тази логика и предварителен договор да имаш, с т.нар. "българска правосъдна система" пак нищо няма да получиш. Не знам аз съм с друго мислене. Аз не деля нещата на български и не-български. Смятам, че така е правилно, наречете ме голяма оптимистка, ако искате. За мен подписа е по-голяма сигурност, отколкото не дай си боже да си развалите отношенията или нещо друго се случи и единия изчезне.
Относно мъжете, аз нямам против схващането мъжа да защитава семейството, но точно в днешно време се получава това т.нар. "комплексиране" на мъжете, тъй като в много семейства жената печели повече пари, гледа децата, гледа къщата, а той... мисля, че разбирате какво имам в предвид.
Аз не се омъжих, защото съм "имотна", нито мъжа ми е такъв, а смятам това за редно. Дали си струват разходите за вдигане на сватба обаче... това е друг въпрос

Интересно, колко различни са хората...
Аз не исках сватба, по-точно не мислех, че ако не ми се случи това нещо в живота, ще е голяма загуба, като се има впредвид и разходите..., съвсем. Бях за брака обаче, особено впредвид плановете за деца. Обмисляла съм варианти само за сключване на брак, без сватба, но не особено сериозно.
От днешна гледна точка мисля, че щяхме много да пропуснем, ако не бяхме направили сватба. Това беше незабравим ден, толкова положителни емоции, така трайно запаметени....пожелавам го на всеки. Мисля, че си струваше всеки изхарчен лев.
От този миг на всеки, който се колебае давам този съвет, просто не пропускайте този момент в живота си.
Не мисля, че бракът промени нещо в нашите отношения, в ежедневието, може би започнахме да гледаме на себе си като на истинско семейство, каквото сме особено след като се появи и нашето дете.

Много приятен разговор се е заформил тук и май темата доста се е изместила по едно време
Година и нещо след сватбата ни не бих си и помислила да се откажа от тази емоция - може по време на организацията да съм имала други представи, но това си беше нашата сватба, с нашите най-близки хора, с нашите идеи и всичко си остава в сърцето.

При все това не намирам абсолютно нищо лошо в съвместния живот без брак, ако е по желание и на двамата партньори. Аз също имам приятелки, които живеят с приятелите си от много години, и преди време са си мечтали за сватба, но мъжете не са дали и да се споменава за това. На мен не ми е тъжно за това, в крайна сметка всеки взима своите решения, по-скоро ми е малко неприятно, когато тези същите момичета започват постепенно да приемат крайно негативно мнение към брака до степен на яростно отричане. За мен е неоспорим факт, че наличието или липсата на удостоверение за граждански брак не променят съвместния живот - в крайна сметка дългото съжителство променя взаимоотношенията между хората и това е нещо нормално и даже красиво, в някои ситуации.

Относно бременните булки - аз също бях преценила, че предпочитам да направим сватба преди да планираме бебче. За мен обаче също изказването на Aiven, че професионалистите гледали със съжаление на тези момичета, ме изненада - ако наистина е така, определено могат да си оползотворят времето в друга дейност, като самоусъвършенстване например. Моите извинения, но никой не наема един dj, видео оператор или фотограф, за да се интересува от тяхното мнение относно семейния си живот. Дано не го показват пред клиентите си, защото е адски обидно.
Да сме живи и здрави и да имаме възможност да имаме здрави и желани бебчета, а дали сме омъжени или не и дали вдигаме сватби "с подути кореми" си е абсолютно наша работа!

Цитат на: flyin в 11.11.2013 23:21

...
Относно бременните булки - аз също бях преценила, че предпочитам да направим сватба преди да планираме бебче. За мен обаче също изказването на Aiven, че професионалистите гледали със съжаление на тези момичета, ме изненада - ако наистина е така, определено могат да си оползотворят времето в друга дейност, като самоусъвършенстване например. Моите извинения, но никой не наема един dj, видео оператор или фотограф, за да се интересува от тяхното мнение относно семейния си живот. Дано не го показват пред клиентите си, защото е адски обидно.
Да сме живи и здрави и да имаме възможност да имаме здрави и желани бебчета, а дали сме омъжени или не и дали вдигаме сватби "с подути кореми" си е абсолютно наша работа!

Никой от професионалистите не гледа със съжаление, направо се втрещих като го прочетох, колегата се е объркал нещо. Живи и здрави да сте и да имате здрави, красиви и умни деца, като вас, родителите им, а професионалистите ще се погрижат, на вашето тържество, всичко да бъде на ниво, съобразено с вашите изисквания и изпипано до последния детайл.

Когато двама човека се обичат истински, не им е необходим подпис, подписът не променя нищо по отношение на чувствата им. Въпреки това, ако двойката има възможност да организира тържество, това е едно повече от прекрасно изживяване и е изключително емоционално и за двойката, и за гостите. Разбира се, това е вярно, ако и двамата искат да направят сватбено тържество.

Преди без сватба не можеше, но сега не може и със сватба, може и съжителство на семейни начала. Така че вече сватбата не трябва да се възприема с предишното й значение и символика. Вместо това, тя е едно изключително красиво парти в чест на любовта на двама човека. Затова и вече не се коли кокошка и не се маже вратата с мед, а се правят бутикови декорации и high-end събития. Много често са ми казвали приятели, че само помагам на хората да се "бракуват", че на младоженците им приключвала свободата и т.н. и това тотално ме ядосва. Истината е, че повечето двойки, чиито сватби съм организирала, са били безкрайно щастливи и емоционални в сватбения си ден и на мен също ми става страшно мило за тях.

Така че аз лично виждам смисъл в сватбата, ако е желана и според възможностите, защото това, че си намерил своя човек сред толкова много хора е уникално в живота и си е повод за радост и празнуване! Но не смятам, че е правилно младоженците да си надхвърлят възможностите и да теглят кредити, например, само и само, за да имат скъпа сватба. Истински емоционалните сваби не зависят от бюджета, а от това, как се чувстват хората един спрямо ддруг и колко желаят да се оженят.

Съжалявам, но аз не съм съгласна с последното мнение.
Не може да се слага знак за равенство между брака и съвместното съжителство. За мен поне брака донесе промяна в отношенията и то в много положителна посока, след сватбата няколко седмици не ходехме по земята, а летяхме от щастие и любов. Съвсем различно е просто да живееш с някого и да бъдеш нечий съпруг.
Освен това сватбата и брака са различни неща, не всички искат големи сватби, само за да имат тържество. За мен сватбата е един приказен преход в отношенията между двама влюбени, едно съвместно начало, на сливането на две половинки в едно. И с това, че традициите са мъртви, също не съм напълно съгласна. Не сме спазвали всички традиции на нашата сватба, но аз мазах вратата с мед и масло, хвърлих си букета в течаща вода и не съжалявам, че съм спазила определени традиции, дори ако мога да се върна бих спазила и други традиции, които в онзи вълнуващ ден просто забравих.

За брака! С моя мъж и без това си живеем заедно, но мисля, че бракът е определено едно красиво продължение на връзката ни, радвам се, че и мъжът ми също разглежда бракът като нещо повече от полагането просто на един подпис. Мисля, че когато има сключен брак, се гледа вече и по малко по-различен начин на двойката в обществото, не че ме вълнува как ще ни разглеждат, но определено бих се гордяла да се представя като госпожа. Бракът също така за мен означава, че двамата партньори декларират по-голяма отговорност и някак си малко или много това ги задължава при наличие на проблем двамата да седнат и трезво да обсъдят възможните решения и изходи от ситуацията, а не просто всеки да си вземе парцалките и да си тръгне. Когато има и деца, бракът е израз на семейството, на това, че всички сте заедно, едно семейство, носите една и съща фамилия и сте заедно независимо какво се случва.

Разбира се всичко това може да е валидно и за двойка, която съжителства на семейни начала, но бракът някак си подсилва и придава повече тежест на всичко това.

Относно самата сватба - всеки избира според възможностите си дали просто да се подпише или да организира сватбено тържество за своите близки и приятели пък било то и скромно такова. За мен лично това е емоция, от която не бих се отказала, защото знам, че после цял живот ще съжалявам - всяка жена мечтае още от малкo момиченце да се види в бялата рокля. Разбира се сватбите рядко са като в приказките, налага се да се правят доста компромиси, но ако младоженците и родителите от двете страни имат възможността и желанието да се включат финансово според възможностите си, то дори и скромното тържество не трябва да се пропуска, защото емоцията остава за цял живот, а все още не е доказано научно, че имаме и други животи

Цитат на: ratatui в 16.03.2014 14:00

Съжалявам, но аз не съм съгласна с последното мнение.
Не може да се слага знак за равенство между брака и съвместното съжителство. За мен поне брака донесе промяна в отношенията и то в много положителна посока, след сватбата няколко седмици не ходехме по земята, а летяхме от щастие и любов. Съвсем различно е просто да живееш с някого и да бъдеш нечий съпруг.
Освен това сватбата и брака са различни неща, не всички искат големи сватби, само за да имат тържество. За мен сватбата е един приказен преход в отношенията между двама влюбени, едно съвместно начало, на сливането на две половинки в едно. И с това, че традициите са мъртви, също не съм напълно съгласна. Не сме спазвали всички традиции на нашата сватба, но аз мазах вратата с мед и масло, хвърлих си букета в течаща вода и не съжалявам, че съм спазила определени традиции, дори ако мога да се върна бих спазила и други традиции, които в онзи вълнуващ ден просто забравих.

Аз също съм съгласна с това, което казвате. Може да не съм се изразила правилно за традициите, не смятам, че са мъртви, всеки предпочита различни традиции и ние по нашите сватби сме организирали всякакви ритуали, на които младоженците държат По-скоро имах предвид, че я няма обществената нагласа, че бракът поставя началото на семейството, физическите взаимоотношения и отглеждането на децата, каквато е била преди символиката на брака.

А за това, че радостта от сватбата може да продължи месеци наред, съм още по-съгласна. Затова и казах, че сватбите са изключително красиви и емоционални празници в чест на това, че двама човека се обичат истински.

В същото време не мога и да кажа нищо лошо за двойките, които избират да живеят без брак. Това е личен избор и всяка двойка трябва да си го направи за себе си. Аз лично съм много голяма привърженичка на сключването на брак и организирането на сватба, но е напълно реално двама човека да се обичат и без да сключат брак някога през живота си. Бракът и сватбата не са необходимост, за да има любов, те са следствие от това, че двама човека се обичат (въпреки че има и монго хора, които са обичат и без брак). Бракът и сватбата по-скоро са емоционални моменти за двойката, споменът за които винаги ще си остане страшно мил и неповторим. Но за да е такъв, трябва и двамата в двойката да искат да сключат брак и да организират сватба и да организират празненството за себе си, според вкусовете и възможностите си, разбира се, съобразявайки се в разумни граници и с гостите на сватбата.

  Аз скоро ще имам опит и от двете страни, но наистина всичко е индивидуално според мен.
  В момента съм на 32 г, половинката е на 33 г, от 12 години почти сме заедно без да сме женени, като имаме три деца, близначки на 8 г и малката на 5 г. Почти веднага след като тръгнахме, заживяхме заедно, малко по-късно забременях с каките. Бременна с близначки не исках да организирам сватба, мислехме да е след като поотраснат каките, но тогава забременях и с малката и ново отлагане. Следващото което беше на дневен ред беше покупката на апартамент заради нарасналото семейство.
  Държах ако се женим да направим сватба, а не само да подпишем, така че в покрай покупката на апартамента и изплащането на кредита и обзавеждането имахме други приоритети и разходи иотново отложихме.
  Най-накрая дойде време и за сватбата и аз и половинката както и малките шаферки се вълнуваме, въпреки че при нас самото подписване няма да промени почти нищо 

Цитат на: Aila в 19.05.2014 14:50

  Аз скоро ще имам опит и от двете страни, но наистина всичко е индивидуално според мен.
  В момента съм на 32 г, половинката е на 33 г, от 12 години почти сме заедно без да сме женени, като имаме три деца, близначки на 8 г и малката на 5 г. Почти веднага след като тръгнахме, заживяхме заедно, малко по-късно забременях с каките. Бременна с близначки не исках да организирам сватба, мислехме да е след като поотраснат каките, но тогава забременях и с малката и ново отлагане. Следващото което беше на дневен ред беше покупката на апартамент заради нарасналото семейство.
   Държах ако се женим да направим сватба, а не само да подпишем, така че в покрай покупката на апартамента и изплащането на кредита и обзавеждането имахме други приоритети и разходи иотново отложихме.
   Най-накрая дойде време и за сватбата и аз и половинката както и малките шаферки се вълнуваме, въпреки че при нас самото подписване няма да промени почти нищо 

А колко по-хубаво щеше да е ако сватбата беше първа в списъка.

  Възможно е, но няма как да разбера  .
  Най-важното за мен е че в момента съм щастлива със семейството което имам и за мен това е повече от достатъчно независимо от липсата на подпис.
  Всъщност половинката все още се притеснява, че нещата може да се влошат след сватбата... Особено когато покрай нас доста познати и женени приятели се разведоха. Всъщност на кумата мъжът и който ще е кум е от вторият и брак.
  Ние имаме и в момента товаq което ни трябва и което ни прави семейство, независимо дали сме женени или не, макар да признавам, че предпочитам да сключим брак и принципно държа на брака. Както написах всичко е индивидуално за конкретната двойка, а назад няма смисъл да гледам, важното е да продължим по същият начин напред.
  Изпуснахме момента след като заживяхме заедно, но тогава финансово не бяхме все още добре, отскоро бяхме заедно, първо на общежитие после на квартира, последна година в университета, нова работа и тн . След това при рискова двуплодна бременност не ми се рискуваше, а и със сигурност нямаше да се насладя на сватбата, както бих могла сега. 
  П.П Въпреки времето в което живеем миналата година съучениците на каките им бяха правили проблеми за това, че не сме женени и едната се беше върнала разревана.
  В момента са много радостни и трите и очакват с нетърпение сватбата, като и трите имат поръчани рокли подобни на моята. Това например, ако се бяхме оженили преди щяха да го пропуснат

Цитат на: Aila в 19.05.2014 15:19

    П.П Въпреки времето в което живеем миналата година съучениците на каките им бяха правили проблеми за това, че не сме женени и едната се беше върнала разревана.  

И наши познати имаха подобен случай и се наложи да сключат брак заради момиченцето си на 12г. Освен това имаха проблеми при пътуване зад граница. Макар да е нищо като разстояние, примерно за еднодневно ходене до Одрин, на границата търсят разрешително от другия родител. Така става и за местата в самолетите- за да са заедно, ако не успеят при чекиране.