⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Съвместен живот с или без брак?

Здравейте, с моята половинка живеем заедно почти от 2 години без брак, то май стана мода в последно време това :-\, но почнаха да ни минават разни мисли през главите за брак. Смятате ли, че после нещо ще се промени? Споделете от опит...
:-\По този въпрос съм си мислил доста. Според мен не е еднозначен отговора. За живот без брак - наистина звучи привлекатолно, поне за мен. Защото така всеки ще си казва - може да ме остави когато си иска, затова ще дам всичко от мен и ще се постигне по голямо разбирателство. В другия случай мисълта, че вече има съюз на документ може да развали нещата. Всеки се осланя на него (че напускането ще е по-трудно, сложно и свързано с доста разходи) и започват кавги и т.н...
Брака до някъде е един вид договор, които подсигурява и двамата, а дори и техните деца.
Когато мислихме какви категории да има в сватбата, не се сетихме за една - взаимоотношенията преди и след сватбата, съвместен живот до някъде описва къде и как ще се живее, условия и т.н. След това се досетихме, че нещо липсва и тогава добавихме категория Любовта и брака, там има една интересна статия Как човек избира брачен партньор, Диана Димитрова (координатор в семейно планиране) я написа за нас, за което много й благодарим.

Живота без брак е една тема, която е доста интересна, макар че на запад е популярна от много време.
Според мен живота без брак е страх, страх да не би да си омръзнат един на друг. Другото е че по този начин, хората се чувстват по свободни, което означава че смяната на партньори ще става по-лесно, изневерите също. Това обаче е тенденцията, отварянето на границите, лесната комуникация задължително съпровожда и промени в обществото. Една от тези промени ще е живота без брак.
Макар че в България все още се смята, че момиче което не се омъжи до 27-30 години е стара мома. Това определено подтиква момичетата да търсят брака. А и дори да се чувстват несигурни с момчета, които желаят да живеят без брак. Така че всичко опира до разбиранията.

Лично на мен ми допада идеята за живот без брак, но разбира се това ще е до едно време  ;)
Teo, позволи ми да не се съглася с теб по въпроса за изневерите. Ако някой от двамата иска да изневри ще го направи независимо дали е официално обвързан или не. Познавам семейства, които си имат и по 2 деца без брак и са щастливи, познавам и такива, които са се "вързали" и въпреки това се мамят без проблем. Наистина е много интересен този въпрос.
Ако двама държат един на друг не мисля, че има значение дали са "бракувани". По-скоро бракът е за по-лесно оправяне на формалностите сред обществото. Мое мнение :D
Неее не исках да кажа, че това означава изневяра. Става така че всеки е свободен да прави това, което му се иска. Но на човек даде ли му се свобода, в повечето случай той не знае какво да я прави и я превръща в свободия. Започва да нарушава граници, които не трябва да престъпва. Все пак всичко това опира до ценностна система на индивида и възпитание.  :D

Предния месец по БТВ в сутрешния блок, в едно предаване на тема "Брачния договор" се обади един мъж. Тои сподели, че живее доста години с приятелката си и има две деца. Когато го запитаха: "А, защо не се ожените", той отговори - "Защо да разваляме всичко...."
Искам да допълня темата с още нещо. Живот без брак - наистина звучи необвързващо, съгласен съм с това, което казва Тео. Идват на дневен ред обаче и т.нар. формалности. Едната от тях са децата. Ако няма брак по документ започва ходене по мъките - бащата да припознава детето, за всичко да се вадят още документи..... формалности бюрокрация.... мисля че още не са уредени нещата за живот без брак, колкото и хубав да би бил той.
peshom, точно заради такива формалности започваме да се замисляме за брак...защото за съжаление държавата ни и обществото не са готови все още да приемат тази форма на съвместен живот
Цитат на: cveti в 19.03.2006 17:06

peshom, точно заради такива формалности започваме да се замисляме за брак...защото за съжаление държавата ни и обществото не са готови все още да приемат тази форма на съвместен живот


това е точно така, да не говорим родителите и роднините, които са живяли в стария строи какво ще мислят и говорят...
За съжаление е точно така - никой не е готов още за това, и психически, и изобщо да не говорим за документално (закони и т.н.) А би било страхотно да можеш да избираш как да живееш - с или без брак, но да са равнопоставни избори...
Моят приятел иска да живеем без брак.
Доста говорихме на тази тема, но аз се чувствам някакси несигурна,
от друга страна родителите ми постоянно ми напомнят, че мога да остана сама.
Понякога не издържам, а може би са прави....
hi ivet, колко време живеете заедно с приятеля ти? На семейни начала ли?
Цитат на: peshom в 20.03.2006 09:52

hi ivet, колко време живеете заедно с приятеля ти? На семейни начала ли?


почти четири години, от 2 живеем заедно  8)
Ивет, ако си го набелязала това момче, твой е - няма да да бяга  ;D Няма страшно.
ivet_27, ако държи на теб приятелят ти - няма да имаш проблеми и без брак...не мисля, че един подпис прави отношенията по-здрави, а чувствата по-силни...друг е въпросът, че родителите ни са друго поколение и не могат да ни разберат >:(
Ивет, според мен също това е достатъчен период за да знаеш с него ли искаш да бъдеш или не. Ако е той и ще оставате в БГ, препоръчвам да се оженте :) Просто ще живеете по-лесно. Естествено, само мнение  :-[