⚠️ Този форум е архив (само за четене).
Форум » Всичко около сватбата » Съвместен живот с или без брак?

Съвместен живот с или без брак?

kleo_20 18.01.2008 17:26
ние с милото сме заедно от 5 години и честно да си призная понеже тогава бях само на 15 и си мечтаех това да е мъжът с който ще мина по пътечката и ще съм в бяла рокля той ще ми държи ръката и ще се вречем във вечна вярност един на друг :girl_in_love: малка и глупава ще си кажете но нещата се случиха почти така както си мислех и двамата го искахме и знаехме че сме един за друг той беше безкрайно търпелив изчака ме не само да завърша училище а и да направя приличните  *db*според повечето хора години за брак макар че 20 не са кой знае колко много  =] нашето е малко като сапунен сериал май  ;) искренно се радвам че любовта ни устоя макар че имахме много трудности  :huh: щастието ни стана пълно и още повече вчара научавайки най-щастливата ни новина че има плод нашата голяма любов
аз съм ЗА това всеки сам да вземе своето решение ДАЛИ и КОГА да встъпи в брак!всички ние мислим на първо място за себе си и любимия човек за това как бихме се чуствали най-добре и пълноценно!живеем в свободен свят и си решаваме какво да правим с живота си аз съм 'за' това да бъдем щастливи независимо с или без подпис!разбира се че след подписа пред всички сме вече семейство но и без него не пречи за нас самите да се чустваме така нали!?! *THUMBS*
goldi 28.01.2008 19:09
Аз съм за брака, дори и от чисто юридическа гледна точка. Ние живяхме 7 г. заедно преди да се оженим, през това време с общи пари си купихме кола, която обаче се води на негово име, къща, която пак се води на негово име, и какво стана сега след брака купихме апаратемент само с мои пари и се води на двамата *crazy*. Аз винаги съм знаела, че ще се оженим и затова не съм искала нищо на мое име, но времената се менят и в даден момент хората трябва да сключат брак. Защото знам много случаи, в който хората градят, трудят се минават 20 години и единя остава на улицата, което е много неприятно. Така, че мили момичета "Връзвайте си гащите от рано"
danieIa 28.01.2008 19:34
Цитат на: goldi в 28.01.2008 19:09

Аз съм за брака, дори и от чисто юридическа гледна точка. Ние живяхме 7 г. заедно преди да се оженим, през това време с общи пари си купихме кола, която обаче се води на негово име, къща, която пак се води на негово име, и какво стана сега след брака купихме апаратемент само с мои пари и се води на двамата *crazy*. Аз винаги съм знаела, че ще се оженим и затова не съм искала нищо на мое име, но времената се менят и в даден момент хората трябва да сключат брак. Защото знам много случаи, в който хората градят, трудят се минават 20 години и единя остава на улицата, което е много неприятно. Така, че мили момичета "Връзвайте си гащите от рано"


Права си, goldi! На някои може да им се струва комерсиално, но това е реалност. А и има толкова много изненади в този живот - защо да не сме подготвени поне малко.
didibaby 28.01.2008 19:44
Може да ви прозвуча старомодно, но моят съпруг и аз не заживяхме официално заедно докато не сключихме брак. Аз си имах собствено жилище, той - негово, а на всичкото отгоре живеехме в различни градове. Заедно сме от колежа (близо 5 години), никога не сме прекъсвали връзката си, въпреки че работата ни отнесе в различни градове. Прекарвахме заедно уикендите, говорили сме по телефона, но в същото време запазихме и правото си на лично пространство. Винаги съм знаела, че ако един ден Господ е рекъл да сключим брак, тогава ще правим планове да живеем заедно.
Женени сме от 7 месеца и от почти толкова живеем заедно. Животът си тече по-старому, кой знае какви промени не сме правили по отношение на навиците си. Може би готвя по-често, защото сега има кой да ми прави компания по време на вечеря.  ;) Така ето и един пример за любов и разбирателство без съвместен живот преди сватбата.
Zahira 28.01.2008 19:47
Аз си мисля, че така наречения "пробен брак" е от голямо значение за съвместното бъдеще, тъй като едно е да виждаш даден човек 3-4 пъти седмично, на кафе, на вечеря, на кино и т.н. а съвсем друго е да живееш с "битовизмите" му и въпреки това да го обичаш. Всеки човек си има някакви странни привички, които другия не  харесва. Хубаво е да се види как се справяте заедно със задълженията в дома /и не само/, помагате ли си, разбирате ли се, отстъпвате ли и т.н.
bibsi 28.01.2008 19:52
Цитат на: Zahira в 28.01.2008 19:47

Аз си мисля, че така наречения "пробен брак" е от голямо значение за съвместното бъдеще, тъй като едно е да виждаш даден човек 3-4 пъти седмично, на кафе, на вечеря, на кино и т.н. а съвсем друго е да живееш с "битовизмите" му и въпреки това да го обичаш. Всеки човек си има някакви странни привички, които другия не  харесва. Хубаво е да се види как се справяте заедно със задълженията в дома /и не само/, помагате ли си, разбирате ли се, отстъпвате ли и т.н.

И аз мисля като Захира.....затова сега пробвам бъдещото си  мъжле...и да ви кажа не съжалявам.....Сега съм още по-сигурна, че това е моя човек.....
ivana 30.01.2008 09:23
мацки и аз съм напълно съгласна със "пробния брак"!
с моичкия сме заедно вече 5 години.Имаме си една прекрасна дъщеричка на 3 и половина и сега очакваме второто си детенце -най вероятно пак мома :danceg:.Сватбата ни ще е на 9.02.08г.Не сме се бракували защото незнаехме какво ще стане между нас.Децата небива да са причина за брак защото те в един момент си тръгват и ти какво...оставаш да живееш с човек който неможеш да понасяш!! :girl_impossible:
fanimira 30.01.2008 14:18
Цитат на: ivana в 30.01.2008 09:23

мацки и аз съм напълно съгласна със "пробния брак"!
с моичкия сме заедно вече 5 години.Имаме си една прекрасна дъщеричка на 3 и половина и сега очакваме второто си детенце -най вероятно пак мома :danceg:.Сватбата ни ще е на 9.02.08г.Не сме се бракували защото незнаехме какво ще стане между нас.Децата небива да са причина за брак защото те в един момент си тръгват и ти какво...оставаш да живееш с човек който неможеш да понасяш!! :girl_impossible:

а докато пораснат едва ли на теб ти се иска да се разделяш на дърти години, и аз съм "за"  *db* пробния брак стига да не е много дълъг - да не би в чакане на подходящия момент съвсем да се изтърве момента..........
TediDS 03.02.2008 19:10
И аз мисля,че най-удачно е първо двойката да поживее заедно - да се види кой какъв е в действителност - навици, ежедневие, поведение и т.н. и тогава да реши могат ли да бъдат заедно и за в бъдеще или не.Нещата са много, много различни от това да се виждаш с някой за 2-3 часа на ден и да си с него 24 часа. Ние живеем 3 години заедно.Вече се познаваме достатъчно добре и както се казва :предстои следващ етап в отношенията ни!
d_petrovska 05.02.2008 10:29
Щом сте поживели заедно, нагодили сте си характерите вече няма страшно. Аз имах притеснения, че след брака може нещо да се промени. Споделих притесненията си с една приятелка, която наскоро се ожени и тя ме увери, че усещането е същото. Нищо не се е променило в отношениеята им. Единствената разлика била, че имат подпис.  :)
leah 05.02.2008 10:47
Цитат на: goldi в 28.01.2008 19:09

Аз съм за брака, дори и от чисто юридическа гледна точка. Ние живяхме 7 г. заедно преди да се оженим, през това време с общи пари си купихме кола, която обаче се води на негово име, къща, която пак се води на негово име, и какво стана сега след брака купихме апаратемент само с мои пари и се води на двамата *crazy*. Аз винаги съм знаела, че ще се оженим и затова не съм искала нищо на мое име, но времената се менят и в даден момент хората трябва да сключат брак. Защото знам много случаи, в който хората градят, трудят се минават 20 години и единя остава на улицата, което е много неприятно. Така, че мили момичета "Връзвайте си гащите от рано"

А защо са на негово име? При нас всичко, което сме купили с общи пари, е на името на двамата. Няма юридически пречки кола, къща и прочие да се води собственост на двама души. Тук дори не става дума за доверие, просто нещата се променят и никога не знаеш какво може да се случи. 
d_petrovska 05.02.2008 10:53
leah, това също е решение.
Ние си купихме колите със заеми, които изплащаме заедно. Неговата кола си е на негово име, а моята - на мое. Така няма да има сърдити и прецакани дори и при евентуална раздяла (не дай си Боже :god:). Апартамента също го изплащаме заедно, но в момента се води още собственост на банката. Докато го изплатим вече ще сме женени и ще бъде и на двамата  *YAHOO*
goldi 05.02.2008 10:56
Ами води се на негово име, защото аз не съм имала претенции да е на двамата, а и винаги при покупката много сме бързали да се занимаваме да го пишем на двамата. Абе карай дано не се стига до подялба на имущества, че тогава наистина ще съм прецакана
leah 05.02.2008 11:51
Сигурна съм, че няма да се стигне, goldi.  :)
d_petrovska, съгласна съм, че е въпрос на решение. Но по принцип така нещата са най-изчистени - никой не е прецакан евентуално, и никой няма повод за каквито и да е евентуални притеснения.  :)
zvezdiche 06.02.2008 14:25
бракът е възможност, която никога не съм изключвала, и ето, че подготовката е в разгара си. когато моето момче ме попита дали ще се омъжа за него, да му откажа (и да продължим по старому) беше последното, което бих се сетила.. ако партньорите наистина са двете половинки на едно цяло, не мисля че нещо ще се промени кой знае колко след сватбата, или пък без сватба..
все пак бракът не е толкова страшно нещо, ама отричането му ме навежда на мисълта дали човекът е готов за по-сериозна стъпка на обвързване..