Да, не е еднакъв, съжалявам просто, че го използвах като синоним. В никакъв случай не влагам умисъл в термина договор като представител на "силния пол". Просто ми е тъжно, че чисто икономически причини принудиха хората да съжителстват съвместно и повечето определят това като семейство. Да, в известен смисъл това е така, но последствията са страшни. Най-често жената / и детето / понасят този удар. Старият закон пречеше /все още е така/ за безотговорното поведение на единият от родителите /няма да крия това е съпруга/. Тромавата съдебна система и дългото разтакаване на тези проблеми някак си стопираха част от "съгрешилите". Болно ми е, че потърпевшите са жената и децата. И в бъдеще ще бъдат те, какъвто и закон да бъде приет. Вярно е, че хората се променят, но това не трябва да става на 25-30 години. Икономическата ситуация принуди много от двойките да се съберат, но това се превърна в начин на живот, ден за ден.
Сватбата нека да не се разбира от младите хора като задължение. В интерес на истината сватбата се превърна в бреме за младоженци и роднини. Сватба може да се направи и само с един граждански ритуал, подпис на акта за брак. Мисля, че дойде време всеки да прецени своите възможности и да пристъпи смело към този акт. Самозабравяме се в тълкуването на термина сватба. Не е необходимо задължително този акт да се съпровожда от пищно тържество. Вярно е, че българката традиция не е такава, но в такова време живеем. Грешка е ,че младите семейства тълкуват сватбата само в смисъла на тържество, и грешка е, когато те бягат от акта за граждански брак. Не знам , аз лично като свидетел на подобно събитие от пръв поглед мога да позная кое от новите семейства ще "пребъде". Форумът е за сватбата и е най-добрият, но примерно реалността показва други процеси и явления. Никога не ми е оставало време да "проверя" да ли тези семейства са все още семейства. Статистиката говори други неща. Надявам се, че не са вярни.

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА,четох мненията ви,много интересна дискусия се получава.Аз  искам да кажа,че аз съм против съжителство без брак,нямам нищо против известно време да се пробва дали двамата са един за друг,да поживеят заедно,но в крайна сметка да се стигне до узаконяване на връзката.И моля за мнение- според вас колко време е необходимо на двама влюбени да разберат дали са един за друг,дали могат да създадат семейство,колко време е необходимо да живеят заедно,за да решат този въпрос.И тогава стигам до един въпрос:ако не са сигурни дали са един за друг защо тогава изобщо се отделят самостоятелно двамата,и водят съвместно съжителство?След колко месеца,години двамата разбират,че не са един за друг,и всеки поема по своя път?
Аз лично с моя съпруг бяхме гаджета 10 месеца,не сме живяли заедно както правят всички сега,но решихме,че се обичаме,не ни трябваше съвместно съжителство,за да разберем,че не можем един без друг,сгодихме се и се оженихме.Вече ще направим една година брачен живот и не съжаляваме за нищо!

За мен двама души разбират че са един за друг когато РЕШАТ да имат деца.Не говоря за случаите когато това просто се случи случайно,а когато вземат решение за това.

Аз наистина мисля че можем да си бъдем полезни с обмен на мнения, още повече че както е казано по назад всеки си живее неговият живот. Но ми се вижда малко невъзпитано (меко казано) да се определя че едва ли не детето ми е нещастно, а сега пък и да ми казва дали ми е тук мястото, след като форума е сватбен. Мисля  повече да не коментирам, защото струва ми се това му доставя удоволствие. Само за информация ще му кажа че и аз съм юрист, но правото и душата на човек са две различни неща. И този който няма душа нищо друго него прави човек !  Не съм нито против брака, нито против съжителството, нито против брачният договор и не бих си позволила да обидя хората, само защото някои мисли различно от мен !

Леле какъв спор се е заформил тук.Хайде и аз да кажа моето мнение,аз не съм нито за нито против брака.За мен нещата стоят така,когато намериш подходящия човек,вас ви свързва любовта,а не свидетелството за граждански брак.Няма ли любов и 20 такива свидетства да имаш,няма никакъв смисъл.За това аз съм на мнение,че когато намериш "Исктинския" дали ще живееш с него с подпис или без подпис няма никакво значение,важното е да се обичате,уважавате и подкрепяте винаги.Да и на мен сега ми предстой сватба,но ние е правим поскоро по други причина,а не защото не мога живея с любимия без брак,правим я за да с ез абавляваме с нашите приятели и защото разбирасе аз като всяко момиче бих искала да се видя като булка и да изживея емоцията.Но това,че правим сватба,не значи,че след нея ще с еобичаме повече или ще се свържем по силно отколкото досега.Сватбата просто е един щастлив момент от живота на хората,и тъй като в днешно време ни останаха малко такива радостни моменти в живота,нека не се лишаваме и от нея.И пак казвам не подписа играе най-важната роля в цялата ситуация,за мен той дори не променя нищо.Мое мнение е,че например църковния брак е много по важен и стойностен от колкото подписа в гражданското.

Църковният брак не допуска голяма част от изразените тука мнения. И няма да го направи скоро - поне ние до като сме живи. Църквата остана единствената институция, която запази традиции и ценности от векове. Аз не одобрявам някои моменти от нейното "поведение", но я уважавам като институция.

lady_in_love точно за това говорех и аз.Но колкото хора толокова мнения.За мен сватбата също беше още един повод за празник и както казваш всяко момиче иска да се види в бяла рокля,да има своя ден.

аз също смятам, че брака не е повод за любов, е да хубаво е да си булка, да се узакони всичко, но това че имате брак няма да ви направи да се обичате повече.
А при условие че момичето е бременно много ясно е, че е по -добре сватбата да бъде след това, а не докато е с големия корем в жегите

Аз не смятам, че можем да съдим по този начин някого. Всеки има право на свой избор със или без брак трябва да живее. Когато има дете вече не виждам какъв е проблема, когато хората са решили да си направят сватба и още повече тяхната дъщеря или син да види майка си като булка. Просто това са толкова естествени неща. Хората са различни, едни искат първо сватба, други си живеят така и по някое вреем решават да се оженят. Защо съдите хората когато са различни ?

Разбира се че всеки има право да избира как да живее с брак или без брак и разбира се всеки ще защитава своята позиция и своя избор, още повече когато вече ги е осъществил. Тук не става дума да се нападаме и да казваме, че някой не е постъпил правилно, а всеки излага своите възгледи.
За първи път намирам че Пачоран и Айвън са прави, те не казват, че вашите действия са  неправилни, а просто не споделят вашата позиция.
Моето виждане е че двама души трябва да се оженят и едва тогава да имат деца- това са моите възприятия и аз така бих искала да ми се стече живота. Това не значи, че отричам живота без брак, всеки си избира, ако така е щастлив-ОК. Но и не мисля, че е много хубаво децата ти да са шафери, има нещо много странно в това.

Ами ние ще направим сватба заради купона и заради това, че аз искам да съм булка, че искаме да съберем приятели и всичко останало, но от години живеем заедно и не смятам, че нещо ще се промени, е нямаме деца, просто смятам, че не е редно да нападаме хората, които имат вече деца и са решиили да се оженят просто така им се е стекъл живота. Та те не правят нищо срамно с това

Абсолютно съм съгласна. Аз съм в шестия месец, колежката в работата се омъжи и сватбата беше невероятна, но тя не беше бременна, ние лично смятаме да направим сватбата след като родя защото с тоя голям тумбак не знам за къде съм и в тези жеги просто...

Аз лично много пъти съм казвал, че съществува съвместен живот с или без брак, но категорично отхвърлям статута на семейството без брак - по много причини. Съжителството на два еднополови или разнополови индивида, с деца или без деца не е семейство - юридически погледнато и чисто човешки в синхрон с традициите в страната.
В крайна сметка желая всеки да знае, че аз не съм против начина на живот на никого - с брак или без брак.

Искам да попитам нещо, може би ще ви се стори доста странно, но ние с моя приятел искаме сватба и то много със всичките ритуали , но не искаме да се подписваме. Може ли да стане изобщо?

Прекрасно. Нека приеме тогава извиненията на човека с прекалено много свободно време. Очевидно не съм разбрала нищо. Просто не разбирам смисъла на сватбата без сключване на брак. Интересна ми е гледната точка на подобни хора и бих я помолила да я обясни.

П.П. Благодаря предварително и ще гледам да си ограничавам престоя във форума(а защо не и да го прекратя), както и да притеснявам хората.