
Здравейте!
Ето го и моето предложение...
Аз съм от Пловдив ,а моето момче от Сливен.Бях дошла вече да живея в Сливен и още бях доста стресирана от големите промени.Все пак бях само от няма и месец в новия град с новия живот.И на 8.11.2007 направихме една година,откакто сме гаджета.Вечерта бяхме на театър ,после на коктейлчета в едно заведение,дори на тръгване от заведението счупихме едната чаша,когато милото ми помагаше да се облека.Много се притесних,но сервитьорката само се усмихна"Счупеното носи щастие!"И тя самата не знаеше колко е права!

Аз леко разочарована се возя в колата на път за вкъщи.Все пак не бях получила нещо специално като дори и цветенце за повода.И моята половинка само пита:"Какво ти е?"Аз естествено:"Ами нищо"Слизаме от колата и той отваря багажника и вади от там страхотно аранжирано пано с цветя за стената(знае ,че аз си падан по такива нещица)И се смее:"Мислеше,че нищо не съм подготвил,а?!"И така доста разнежени се прибрахме.
На следващата сутрин се събуждам от шума на кафемашината(а моето сегашно мъжле пие кафе много рядко и то предимно,когато го черпят).Премигнах няколко пъти и си мисля"Намислил е нещо.И чакам да не разваля изненадата,защото често ме критикува,че от любопитство правя точно това.Обаче той не идва.И точно да ставам и хоп-влиза.С един поднос.С розичка,чаша кафе,филийки(беше се сетил и едната доста символично я беше намазал с мед и масло).На подноса имаше и картичка.Започвам да чета посланието-беше вложил доста хъс в рима.Много готино се беше получило.И накрая онзи така мил въпрос:"Ще се омъжиш ли за мен!"Просълзих се ,гледах доста втренчено.А пръстена беше замаскиран под филийката с мед.Там намерих червена кутийка с формата на сърце.Вътре-нежно пръстенче с малки камъчета върху няколко сърчица нежни.Не искал да е типичния годежен пръстен с един камък.И ме гледа и пита:"Не разбрах отговора!"А аз просълзена..."Ами аз вече ти казах,че "Да"" Той се усмихва-"Нищо не се чу!"Развълнувани и разтреперени от умиление се прегръщахме ...Много символично приготвял нещата от няколко месеца и чакал датата 9.11.Аз съм родена на 11,а той на 9,различни месеци и часът чакал 9.11.Въобще-всичко с умисъл.Много трогателно беше,той искаше да снима,но рошава и по пижами и двамата не ми се искаше,затова картината е само в нашите спомени!
Само мога да пожелая всяко момиче да получи най-трогателното за нея предложение!Не винаги всичко опира само до финансовата възможност.Човек може да изненада другия и с няколко мили думи и жестове!Обичайте се всички,които вече сте получили предложенията си и всички,на които тепърва им предстоят!
