Хайде и аз да се запиша тук. И аз получих моето предложение на 13.11.2008г., тогава правихме 10 години от както сме заедно

. Миналата година около нас се омъжиха двама приятели и ние доста се въодушевихме, но не сме говорили нищо сериозно. Прибирам се вкъщи от работа и нищо странно, милото е още на работа, а ние с кучето излязохме на разходка и после.... Връщаме се с малката хайванка и първо ми направи впечатление, че нещо е много приглушена светлината в хола, а аз винаги светкам всички лампи, влизаме смело напред, а на масата сложена нежна покривка, свещи, две чаши за шампанско и никаква следа от милото...

Много ми стана приятно като видях обстановката - е 10 години са си 10 години ще празнуваме.... В този момент чух милото да ме вика зад гърба ми, обръщам се ....... а той вече на колене с прекрасен букет и въпроса: "Чочо, ще се омъжиш ли за мен?"

. Пръстенът беше в чашката на едно от цветята, но аз от радост не можах нищо да кажа, само се смеех и плачех от щастие и вълнение и дума не мога да произнеса, а той пак "Е нищо ли няма да кажеш?", тогава дойде моето "ДА". Отворихме шампанското и щастие, щастие, ред усмивки, ред сълзи, исках да се обадя на целия свят, за да се похваля. Оказа се, че през цялото време е бил вкъщи, но се е крил в една от стайте, за да подготви изненадата, а предишния ден са ходили с кандидат кума да купуват пръстена, а на мен ми беше казал, че ще закъснее, защото трябва да му помага да пренасят някакво зеле...

. Сватбата ще е на 25.07.2009г. и съм страшно въодушевена от олганизацията