Момичета, най-накрая и аз се присъединих официално към групата на бъдещите булки  Изключително съм развълнувана и направо имам чувството, че не стъпвам по земята, а летя Предложението не беше напълно неочаквано, защото сме си говорили преди това за брак и т.н., но все пак чувството е неописуемо. Празнувахме третата си годишнина откакто сме заедно и получих пръстена си заедно с най-милите думи на света, които съм сигурна, че всяка от вас е чула и сърцето й се е разтуптяло толкова силно, че сълзите са били неизбежни Искам да поздравя всички бъдещи булки и да им пожелая да са винаги щастливи, много обичани от своята половинка и да изживеят най-приказния сватбен ден 

Ей,честито!
Да ви кажа,всяко едно предложение,дали е планувано,на вечеря,на Айфеловата кула или в коридора е пълно с толкова емоция.Винаги е красиво.

Хайде и аз да разкажа

На 8.11.2009 г. имах рожден ден. Единственото, което знаех е че ще има изненада.. Бях инструктирана да си взема бански... И аз си викам "Аааа СПА..." ха-ха
На обяд се качихме на колата. И милото ми вика "Аз ще карам". Съгласих се с 300 зора, понеже винаги аз карам, ама сега нали изненада това-онова. И тръгнахме... по околовръстното на София и после в посока Благоевград. По пътя - оглеждам си е аз и на Княжево какво да видя - табелка на ляво "Конна езда". Обаче я подминаваме и аз на шегичка викам "Ааааа милооо, конна езда! Трябваше да завием на ляво". И ... опааа, май развалих изненадата без да искам  Последва обратен завой и пуфтене "Как можеее да си толкова наблюдателна" и т.н.  А банският е бил само прикритие... Но както и да е - пристигнахме на точното място. Никога не бях ходила на езда, а това място не е хиподрум, а се язди по пътеките на Витоша. Трябваше да почакаме докато се върне предишната група заедно с кончетата. Почакахме около час, добре че времето беше що годе хубаво. Междувременно дойде една майка с две момиченца на 4 и на 6 год. и се оказа, че ще яздят заедно с нас. Досещате се каква е била идеята нали... И така пояздихме из планината, върнахме се и потеглихе надолу. Навръщане нямаше проблем да карам аз, докато изведнъж милото вика "Спри! Трябва да взема фотоапарата от багажника!" и аз заковах спирачките и докато се усетя какво става той слезе от колата, отвори багажника (остави го отворен), дойде от моята страна, отвори моята врата, падна на колене и ме попита дали искам да се омъжа за него  Аз не се поколебах, казах "Да!" и заплаках от щастие... той също, въпреки, че се оправда че нещо му било влязло в окото хаха. И така получих най-прекрасния пръстен на света. Вече планираме една слънчогледова сватба в началото на юли.    Така, че ще имам нужда от помощ от бившите слънчогледови булки, защото не мога да открия почти нищо с търсачката, а знам че са доста

  Аз получих своето предложение на Бъдни Вечер . Милото на този ден ходи със семейството си на църква от 20ч. -аз неходя а оставям вкъщи с майка ми .
През деня по нищо не личеше ,че е замислил нещо - по обяд бяхме на гости на мойта баба и дядо на село ,прибрахме се почна се приготвянето на масата за Бъдни вечер - нищо необичайно досега.
По едно време той ми вика аз ще ида малко по-рано да видя наште и аз ок отивай.
А той е искал да има време да им каже .
Когато се върна от църква беше вече 21.30 ч. С майка ми стойм и го гледаме един такъв превъзбуден ,смеесе за нещо си . И по едно време идва до нас с мама  на масата и почва да бута табуретките и аз обратно ги бутам на мястото си и така още няколко пъти,а той човека си е правел място .
Падна на колене и ме попита искам ли да се омъжа за него ,а после попита мама дали ме дава 
А тъй като живеем вкъщи мама се пошегува ,че тя трябва да отиди да пита родителите му дали дават него    И така мина за мен тази Бъдни вечер - не беше нещо кой знае колко  романтично и  но беше забавно. Чакам това предложение отдавнааааааа
Сега на 17 януари ще правим годеж но в тесен кръг ,а моята свекърва откакто е съобщила на роднините не спират да се обаждат и да идват на честито .....така че почти всяка вечер имаме гостита и е много хубаво   
Момичета ,разчитам на вас от тук нататък !

Добър вечер на всички флюбени Та решил съм точно на Свети Валентин да предложа на моята приятелка да се ожени за мен Но аз не съм мн. по тази част срамлив съм и не знам както точно се прави  та ще ви помоля за малко помощ от ваша страна . Дайте идея какво точно да и купя освен годежен пръстен и задължително ли е да е от злато... ? защото тя не обича и носи само сребърни дрънкулки  и няма да е добре всичко (гривна,ланче и 3 сребърни пръстени) и до тях нещо златно... ?????Та дайте някакви идей както друго да и купя и ако може малко идеи как да и го поднеса ?Защото си нямам ни най малка представа какво да правя просто съм се сбъркал  !Благодаря ви предварително за помощта

mal4ooo, има тема "Как получихте предложение за брак?". Там момичетата са разказали как са получили предложението си, може да почерпиш някоя идея от там. Ето я и самата темичка- има две части
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,58.0.html
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,7009.msg128678.html#msg128678

Късмет с подготовката за предложението.

mal4ooo  ще си кажа моето мнение, а ти си преценяваш.
всяка жена дълго чака момента на предложението и е много важен. все пак в повечето случаи човек веднъж получава предложение за брак и е добре да е романтично и да се помни цял живот, все пак да има какво да разказва на вашите деца един ден.
предвид на това, че това е все пак годежен пръстен, който ще се носи цял живот и евентуално ще остане за децата ви е по-добре да е по-ценен, така че бяло злато е добър вариант, ако е с диамант още по-добре, зависи от финансовите ви възможниости.
ти най-добре знаеш какво обичате да правите заедно и съм сигурна, че можеш да измислиш някой романтичен начин да предложиш, просто помисли, наистина можеш да взаимстваш идеи, но по-добре да е нещо уникално за вас.

И аз съм от бъдещите булки, които не могат да се похвалят с мечтаното романтично предложение, но все пак ми е хубаво и знам, че ще го помня докато съм жива.
Моят любим има вече един брак и дете зад гърба си и когато се запознахме преди 8 години, бях предупредена, да не очаквам такива неща. Аз тогава не бях на тази вълна, така че не се впечатлих особено. Във времето хлътнах много и взех да разсъждавам дали има смисъл. Намерих смисъл в това, че и той ме обича и ни е прекрасно заедно. На Коледа, 2005 г. той си пожела на следващата да сме трима. И понеже чудесата стават по Коледа, желанието му се сбъдна и на 8 септември 2006 г. се роди нашия прекрасен син. Всъщност, когато си го е пожелавал съм била бременна втора-трета седмица, без и двамата да знаем. Докато бременеех, попаднах под силен роднински натиск за сватба и въпреки че не ми беше зор да подписваме, в един момент се вкиснах защо така упорито не ме иска. Натиска се усили от добронамерени приятелки, които му се обаждаха и си предлагаха услугите да му помогнат с годежен пръстен, от сестри, които го питаха каква му е фамилията, за да знаят как ще се казвам скоро ....
Е, отново на Коледа получих и предложението за брак. Както си вечеряхме, любимия стана и ме запрегръща и ми заобяснява колко ме обича. Аз си стоях и си дъвчех ... хихихи ... и отговарях "Добре. И аз те обичам". Реших, че ракията му е в повече и не обърнах внимание на внезапните ласки. Обаче той забеляза и ме дръпна да стана. Спря се на входа на кухнята и пак ме запрегръща. Взе да ми обеснява, че иска да сме семейство и, че е много щастлив с мен и сина ни. Аз пак се усмихвах и кимах утвърдително, но и през ум не ми минаваше какво има предвид. И когато изплю, че иска да се ожени за мен, щях да припадна. Сърцето ми се качи в гърлото, ушите заглъхнаха, разтреперах се ....  Първата ми реакция беше да го попитам това откъде го измисли. Той обаче повиши глас към роднините ми - "Ей, тихо за малко, искам да ви кажа нещо важно!" Никой не му обърна внимание, защото все пак е празник, яде се и се пие, ние се познаваме от 8 години и всеки знае, че той бърбори непрестанно. Майка ми обаче, с типичната майчинска интуиция настръхна, разпери властно ръце и извика - "Тихо, Иво иска да ни каже нещо". И така ....

Момичета, разказите ви са много вълнуващи, с голям кеф ги изчетох.
При нас малко се обърнаха нещата с предложението.Той все се заяждаше с мен, че аз трябвало да му предложа, защото съм по-голяма, но в същото време ме дразнеше, че не ми стиска да му предложа.Дааа.. ама не.Реших, че не може той така да ми говори и съставих план за предложението.Даже взех един сребърен пръстен (понеже той не носи пръстени и нямаше как да му взема мярка и да не стане някой гаф със златото) и зачаках да дойде подходящ ден.Една вечер отидохме в едно заведение, което се намира на покрива на висока сграда.Първоначално мислех там да бъде, но заведението далеч не беше толкова романтично, колкото си мислех, затова отпадна.Следващия вариант беше да отидем вечерта при градските фонтани, които като са осветени е много романтично.Да де, но въпросната вечер човека преяде, фонтаните бяха вече спрени и каръщина от всякъде .
Аз си бях решила, че ще е тази вечер и това си е.Задърпах го да седнем на една пейка (ей голям зор беше, човека искаше да се прибира вече) и по бързата процедура извадих пръстена, мушнах му го на пръста и го питах дали ще се ожени за мен.Реакцията беше  .Седя известно време и ме гледа странно и накрая се осъзна и като почна да се кефи и да ме прегръща.Беше много забавно.Сребърния пръстен се оказа огромен и на другия ден ходихме да вземем златен, защото не можело той така да е сгоден и да не може да се фука.Голям майтап. В деня, в който взехме пръстена, родителите ми имаха годишнина от сватбата(30 години брак).Направихме им подарък тяхна сватбена снимка, уголемена и поставена в рамка с пожелание.Като взехме пръстена половинката нямаше търпение да му го дам и предложи да му го сложа пред снимката на нашите и да си пожелаем да сме поне колкото тях заедно.Направо щях да ревна.
Така приключиха моито перипетии с каръшкото предложение.След това само го бъзиках, че аз съм мъжа в къщата. Естествено родителите казаха, че моето предложение не се брояло за официално и чакахме той да направи официалното, за да обявим годежа.След 2 месеца си бяхме нарочили дата за годежа, но все още нямаше предложение.Лягаме си ние и докато се намествам той само ме побутва.Чудя се аз какво му става на този мъж, че само ме ръчка, а той милия бил оставил пръстена на леглото, но аз нали съм си блейка, съм легнала върху него. Накрая му писна да ме ръчка и направо си ми каза да видя какво има оставено на леглото.Беше го опаковал в кутийка и после в пликче.Като го извадих, той го взе, слоги ми го на пръста и ме попита дали ще се омъжа за него.Бях толкова щастлива, че на другия ден само обикалях хората и се фуках какъв хубав пръстен имам (камъчето е във формата на сърце).
Та така с нашите предложения.

Вече и аз мога официално да се присъединя към вас! На именния ми ден на 17 януари получих своето предложение за брак без да очаквам. Бяхме се събрали с приятели да отбележим празника и след десерта милото извади красива червена кутийка и ме попита искам ли да продължа нататък*

* Това с продължението си има история. Бях му организирала за един Св. Валентин изненада - търсене на съкровище със загадки, карта и прочее. Като още в началния етап на играта го попитах много сериозно дали иска да продължи нататък, понеже това е игра от една страна, но пък наградата е нещо много сериозно. А съкровището представляваше дървено ковчеже вътре с издялано от червено дърво сърце, което естествено символизираше моето сърце 

Аз естествено исках да продължа и затова отворих кутийката, а отвътре блестеше пръстенът. Милото падна на колене и ме попита ще се омъжа ли за него, а аз отговорих с ДА, каза ми, че ме обича, целуна ръката ми и така  След това заедно всички хлипахме и се суетяхме, тъй като имаше много емоции.
Ето и снимка на пръстена ми 

Dallila много готини предложенията сте си направили взаимно Искрено се забавлявах. Пожелавам Ви все така с положителни емоции да организирате и сватбеното си тържество
DoniM много романтично   Желая Ви романтиката да не спира да Ви следва в съвместния Ви живот.

Предложение получих преди две години милото беше много притеснен през целия ден ми даваше идеи  да отидем до рилския манастир,на сладкарница и къде ли още не  Беше мого забавен и аз като чели се подсещах какво ще последва.Вечерта педи да си легнем ме извика до прозореца (уж да ми покаже нещо) падна на колене и ме помоли да стана негова жена