Какво ще кажете за това???
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4603151

Ами, моето предложение беше много романтично. Милото ме заведе на любимото ни място, разходихме се и неочаквано падна на колене пред църквата, в която ще се венчаем. Толкова плаках от щастие. А най - интересното около него е, че беше съвсем неочаквано, така че не е имало и как да го предусещам - а предната вечер сънувах, че ми предлага... и то взе че на другият ден се случи... Сега близките и приятелите ми се шегуват с мен, че съм врачка 

Здравейте! Прииска ми се и на мен да споделя моя личен опит.
Една вечер към полунощ в летен бар на брега на морето се случи следното...
Седяхме двамата с моя приятел и си допивахме питиетата, когато той започна напористо да си побутва чашата с джин към мен. Отначало аз бях твърде разсеяна от разбиващитете се морски вълни, луната, фенерите, които няколко младежи пускаха на плажа и въобще ми беше едно романтично меланхолично...сякаш исках да запомня тази гледка завинаги. И докато течеше фриволен разговор между нас и си припомняхме някои любими моменти и се наслаждавахме на вечерта и на лятната отпуска той буташе чашата към мен, а аз я връщах. (В неговата чаша имаше джин с лимон, а това е едно от най-ужасните за мен питиета). След като и на репликата дали не искам да го опитам аз пак отместих чашата, той стана по-изобретателен и отпивайки ме помоли да му подам лимончето. Тук вече имаше успех и когато бръкнах в чашата...що да видя? Нещо проблесна...и аз оставих чашата на масата и замръзнах.
След секунди той застана на колене и нещо ми говореше, но аз сякаш нищо не чувах и когато ми слагаше пръстена незнайно защо реших, че се слага на другата ръка.
За да е още по-интригуващо, ще споделя, че не приех веднага, въпреки, че от много време чаках това предложение, а "мислех" три дни.
Независимо, че не казах "да" веднага отидохме да празнуваме в един бар и беше доста емоционално. Там го накарах да ми припомни какво точно ми е казал .
На другия ден пазахме тайната цял ден и вечерта отидохме при един от уличните художници и той ни нарисува карикатура как той ми предлага пръстен. Така уведмохме сестра ми и нейния приятел, които бяха с нас на море, чрез нашата карикатура. А когато се върнахме от почивка разпънахме платното на организираната от нас семейна вечеря...аз междувременно бях казала "да" във водата крещейки и стресирайки един-два спасителя, но очевидно не се давех.
Малко дълъг стана първият ми пост в този форум, но се развълнувах.

Mystique много сладко разкажче...
chameleon1303 браво за търпението, да не кажеш да веднага и за интересния начин на съобщаване 
Честито и на двете ви 

Здравейте момичета,ровейки се из форума,попаднах на тази тема!Поздравления всяка си има своя красив и емоционален момент!И на мен ми се прииска да разкажа моя...
Една вечер бях на събиране с колегите на една хижа близо до Бургас....знаех че на милото много не му се искаше да отивам,но реших да отида.Но там ми беше доста скучно...милото ми липсваше..гузно ми беше и му се обадих да дойде да ме вземе....той милия толкова се зарадва,веднага тръгна,взе ме и ми каза че на следващия ден има изненада за мен...
На следващия ден ме заведе в Приморско на пристанището...и какво да видя там ни очакваше яхта...онемях от радост(много отдавна исках разходка с яхта и постоянно се ровех из сайтовете с ваучери за намаления)
Качихме се на яхтата,беше много красиво и забавно....Стигнахме до брега,където имахме няколко часа престой...капитана започна да извозва всички пътници от яхтата до брега,ние останахме последни....дойде и нашия ред....качихме се и капитана каза че ще ни закара до много красиво място "тюленската пещера"...отпътувахме кум пещерата,аз нищо не подозирах...през цялото време се дуржах здраво за лодката понеже имаше много голямо вълнение.Пристигнахме до пещерата и докато се наслаждавах на момента и наблюдавах пещерата с периферното си зрение видях 4е милото се размърда...погледнах към него......и какво да видя...милото на колене с кутийка с пръстен в ръката.......Не можех да повярвам......онемях....чух само "Мария Петрова ще станеш ли моя съпруга за цял  живот?"продължаваше да говори но аз нищо не чувах...не знаех какво става,не знаех къде съм...емоции от всякъде....когато се осъзнах вече казвах "ДА" ...тогава капитана изкара едно шампанско и чаши и пак всичко ми се губи....За да си представите обстановката...качвам снимки(капитанът ни снима) и товавааааа решихме 

много романтично , булка 88 
При нас беше преди да се нанесем в новото ни общо (както и малко жилище)  Връщах се от работа изморена, милото не ме посрещна (каза че имал работа) и още с влизането усещам някаква топлина (целият апартамент бе топъл). Отворих вратата и в спалнята (която имаше само легло все още) на пода върху един бял чаршаф бяха наредени около 100 от тези малките свещички във форма на сърце. Беше мн. красиво  той се притеснявал да остави свещите (да не пламне нещо), затова не ме посрещнал. Докато стоях изненадана от многото свещи, той ми подаде (на колене) кутийката с пръстена... Помислих си, че се шегува и че не е истински (тъй като дълго време преди това бяхме споменавали, но той е искал да бъде изненада и да спрем да говорим за това, за да може да ме изненада; та аз се бях отказала че ще има годеж  )
След като ме попита и като сложих пръстена се разплаках от радост, а той вика че сега няма да плача ... а аз `ее, ама не можах да се наплача като хората `  Бях много изненадана и се радвам, че все пак го е направил романтично. Той не си пада толкова по романтиката, но когато прави нещо важно го прави добре 

Ezra супер!Много се радвам,аз не успях да покажа истинската емоция,понеже капитана беше на лодката!При вас се е получило много добре,били сте си двамката!
Милото и то чакало да спрем да говорим за годеж и тогава да действа..

При нас предисторията е, че бяхме в един голям магазин и той вика отивам за свещи
и аз викам за какво са ти толкова много -че и не са евтини (хахаха), а той вика „ами с леля ми ще ги разделя трябвали й“ Аз загрях че на леля му едва ли й дотрябвали и млъкнах, той усетил че може да разбера идеята за изненадата и веднага като бяхме у тях и го подпитах ме изряза така гадно - че изобщо да не си помислям за годеж, то му трябвало за др. нещо свещите -Един вид аз само си мечтая и да съм забравила за това. Мен ми стана мн. криво и наистина спрях да мисля и за това се получи тоя рев  Като се замисля и датата за сватбата и подготовката я почнахме в момента , в който вече мислех че няма да бъде 2012 а чак 2013... като говоря все за това и той не иска, инат е и иска като той реши  Даже си бях пуснала косата по-дълга заради сватбата, но я подстригах като си мислех че няма да бъде 2012, но тя пак си расте сега 
Ще сложа вечерта снимки от сърцето от свещи 

Много красиви истории момичета
От толкова много емоции в тези истории и на мен ми се прииска да разкажа своята.Моето предложение също беше доста романтично,получих го на рожденият си ден Най-интересното е,че не усетих моето мило,а в повечето случай го усещам когато има нещо.
Рожденият ми ден беше през седмицата и затова само се почерпихме в къщи и после той реши да излезем.Беше много странен,но вечерта свърши прибрахме се и нищо не се случи,а може би ми мина през ума по едно време,но ние често сме се шегували за предложението смятах,че ще усетя,ако има нещо такова,но уви-не! Прибрахме се и той отиде,да си легне,а аз останах,да си сваля грима,но се позабавих и си помислих,че сигурно вече е заспал,но не.......беше буден застана пред мен и ми предложи така изведнъж,дори не успях в първият момент да се осъзная ,все пак се бях приготвила да лягам и... (развълнувах се като се сетих Но изненадите не свършват тук.В неделята бях запланувала да поканя родителите ни и да се почерпим.Но милото се беше погрижил да не забравям тази седмица Поканил  беше и наши близки приятели и бъдещите ни кумове и общо взето...беше подготвил всичко,аз само трябваше да се прибера,защото бях отишла до родителите ми,за да дойдем заедно.И така се оказа,че вместо да празнуваме рожден ден имахме годеж(представяла съм си да се сгодя,но да има годеж никога-така че за мен това беше още една изненада.В днешно време много малко хора правят и годеж) А най-странното е,че деня да годежа ни,без да сме планували(аз всъщност няма как,защото не знаех) се оказа 10.10.2010 година  
оххх и аз се улисах в разказа си,но като си спомня и ми става едно мило

Ние бяхме в Италия за Нова година. Спряхме на един огромен площад, около нас беше пълно с непознати с чаши, шапки, бутилки. До нас застанаха една група младежи с шампанско в ръцете. Малко преди полунощ беше и аз чакам да започнат да броят. Музиката спря, започна заря, обръщам се и виждам, че той е на земята. А зад него хвърчат тапи, чаши, пиратки. В първия момент реших, че някой го е шибнал с някоя тапа и сега е ранен. И се навеждам, а той държи пръстен. Беше много усмихнат и не спираше да говори. Аз почти не го чувах, но май все хубави неща ми обещаваше. Изпусна пръстена, започна да лази, за да го намери. А аз почти го съборих, когато му се хвърлих да го прегръщам, както беше там клекнал. 

Здравейте и от мен момичета Наистина много красиви истории сте описали тук, това са едни от най-хубавите моменти. Искам и аз да споделя с вас за предложението отправено към мен. По принцип ние със слънчицето сме си говорили често дали ще се женим, кога ще е това и т.н., но аз му бях казала, че за да започнем с по-сериозни планове и приготовления,искам първо предложение, а не просто давай да се разберем и това е! Той се усмихна, каза добре и до там! Аз започнах да чакам, но нищо не се случваше. Месец преди да се случи дори правехме 2 години от нашата връзка, отидохме на разходка в морската във Варна, после да вечеряме на едно много романтично място, един въртящ се бар/ресторант на последния етаж и аз си казах, ето тук ще, сега ще ми предложи, но уви, това не се случи тогава! Стана ми малко кофти и си казах, ааа спирам да чакам ако иска да ми предлага! А той милия искал да мине повече време и да спра да мисля за това, за да мога да бъда изненадана. И една вечер се прибирам аз от работа и той ми вика седни за малко в хола да ти покажа на какви номера съм научил кучето (ние имаме малко, сладко померанче) и изчезна... и след малко виждам кучето как влиза от вратата с една огромна червена панделка, а зад него върви слънчицето и му дава наставления. Малката ни топка косми се качи на дивана и легна до мен... и тогава видях кутийката с пръстена завързана на панделката  и в същия момент милото вече беше на колене до мен и изричаше думите "Ще се омъжиш ли за мен, слънчице!"  Много се развълнувах, дори и не си спомням много какво ми каза после той, само си спомням че казах да и за останалото не знам... Наистина идеята му, малкото ни кученце да ми донесе пръстена беше страхотна, защото именно то беше и повода да се сближим повече с мъжа ми и дори да заживеем заедно, то просто си е част от семейството ни и беше наистина много мило и то да се включи в предложението. Нищо, че беше малко стресирано, защото като има разни неща върху него, включително и дрехи, малко се шашка и гледаше милото животинче неразбиращо с едни големи очи и се чуди в какво е въвлечено неволно  но все пак си беше много мила гледка и едно незабравимо за мен предложение 

Колко милоооо!!!!Милия колко ли време го дресирал и репетирал...!Чудесно предложение!
Момичета какви идеи им идват на мъжете чак ме учудват колко са изобретателни и романтични!!!

Момичета, толкова красиви истории! Реших и аз да ви разкажа моята: 2010г. изненадващо за мен моят човек организира екскурзия до Милано за 6тата ни годишнина. Всичко звучи толкова романтично, че няма как да не се усъмни човек какво е намислил.  По никакъв начин обаче не си представях предложението такова.
Пристигаме деня преди годишнината ни в Милано, а на следващия ден в хотела едва сме се събудили и той почва: "Хайде, моля те влез вече в банята, знам, че ще се бавиш и няма да може да разгледаме всичко днес." Аз нещо сънена съм му казала "След малко." След 5 минути пак "Ама айде влизай вече, защото искам и аз да вляза след теб." И така още няколко пъти и аз вече се изнервих, взех си хавлията и влязох в банята и вече нищо не ми минава през ума, нито че ни е годишнина, нито че може да ми предложи.
Отварям после вратата на банята мокра, омотана с една хавлия и като я затворих направо си изкарах акъла, защото точно зад вратата моят човек коленичи с малка кутийка. А той бил толкова притеснен и нервен, станал от леглото и застанал на 1 колянце пред банята да ме чака. Да де, ама човек като стане от леглото обикновено е по пижама. На него пижамата не му се сторила много удачно облекло за предложение за брак и понеже нямал много време докато изляза иииии си останал по боксерки.   
И аз като го видях едновременно се стреснах, развълнувах, смешно ми стана, разплаках се и в крайна сметка успях да му кажа "ДА!".
И такаааа 2 години по-късно дойде време за 

elizabet4eto, прекрасно предложение! 
Моето предложение не беше на вечеря в ресторант - пръстена не беше в чаша с вино, нито пък беше в храна или дори в кутийка, а просто се случи спонтанно. Преди да ми предложи мъжа ми чакал да изработят пръстена и когато му го дали само чакал идеалният момент, в който да ми го поднесе. Когато този момент настъпи ми каза колко значима всъщност съм за него - извади пръстена и ме попита дали ще се омъжа за него. След моето ДА го сложи на пръстчето ми и до ден днешен си блещука и не угасва.

Здравейте, дами
Чета ви от известно време, защото и на мен ми предстои сватба и сте ми ужасно полезни. Без връзка с нищо конкретно, случайно попаднах на това предложение, прераснало в брак, в ю тюб и някак си не можах да се сдържа да не го публикувам тук. Не съм от най-романтичните типове, но това определено ме развулнува. Знам, че и вие ще го оцените
Ето я и дозата романтика (като за първи пост се надявам всичко с линка да е ок):
www.youtube.com/watch?v=QviGzgUqDpQ&feature=endscreen&NR=1