Мерси Sonja  сега остава да изчакам да дойде най-щастливият ден в живота ми

Да се включа и аз в темичката, тъй като докато четях за вашите предложения нахлуха хубавите спомени в главата ми...През септември бях организирала екскурзийка за двамата по разни водопадчета,гори и т.н. Една от спирките беше Крушунски водопади, но я бях оставила за накрая,за последния ден. Милото се поиздаде леко,че нещо ще се случи на тази екскурзия и постоянно питаше все за Крушунските водопади и аз се бях усъмнила или по-точно силно се надявах да получа предложение там. И така,дните обаче преди екскурзията не даде вид за нищо такова и аз реших да не се надъхвам излишно,за да не остана разочарована. Отиваме първия ден на едно място, на второ, на трето- водопада Хотница,близо до Велико Търново-уникална красота,нямаше хора. Гледахме водопада,наслаждаваме се удивени и решихме преди да си тръгнем да се качим по една пътека и да погледнем водопада отгоре. Качихме се,радвахме се и той ме накара да тръгваме, но да направя още някоя снимка. След като приключих със снимането се обърнах и тръгнахме, но той ме гушна и започна да ми говори....казано честно не мога да си спомня думите,но бяха много красиви, помня само как каза: "Ще се омъжиш ли за мен?!" и сложи пръстена на ръката ми,а аз дори и да съм имала някакви бегли очаквания и съмнения бях като гръмната и само успях да кажа:ДА и се насълзих веднага

Толкова хубави истории, че направо се просълзих!!!
Моето предложение за брак наистина беше така, както си го представях цял живот.Това стана на първото ни море заедно. Бяхме със сестра ми и една вечер той предложи да отидем на разходка до морето. Разхождахме се по плажа, влизахме във водата, слушахме музика от капанчетата по плажа...Аз като че ли очаквах нещо, нещо ме човъркаше и все си мислех, че може би ще вземе да ми предложи, защото много пъти си бяхме говорили за брака и двамата бяхме на едно мнение.Но вечерта си минаваше, а ние само се местехме от кей на кей/впоследствие се оказа, че имало хора и той не искал други свидетели/Накрая седнахме на едни камъни и започнахме да си говорим за живота, за това, че много се обичаме....Тогава ме попита колко го обичам и дали ще продължа да го обичам все така.Аз естествено отговорих - да-ще го обичам до края на живота си.Тогава последва другия въпрос-защо го обичам?Отговорих му и на него.И тогава последва съществения въпрос, но докато го задаваше реши ,че е време да извади и пръстена, обаче трепереше и го изпусна!!!В този момент си помислих, че съм се сбогувала с годежния си пръстен.Но не-беше се спрял между скалите!!!Абе падна си търсене, защото се досещате че беше тъмно....И така.Дойде момента, в който ще ми го слага на пръста-и точно тогава пръстена запецна.За втори път си помислих, че няма да имам пръстен.Но с малко усилия от моя страна го напъхах.Вече щастливи решихме, че това трябва да се отпразнува.Прибрахме се до хотела, сестра ми си беше в стаята и минахме да й се похваля.Тя в началото въобще не забеляза пръстена.Но послееееееееееее След като решихме да празнуваме се оказа, че в града няма денонощен магазин и че трябва да отидем до съседния град.Но в еуфорията забравихме документите и тръгнахме така.На пук ни спряха полицаи, започнаха да се заяждат с нас-къде са ни документите, къде сме тръгнали толкова късно през нощта....Извадиха дрегера-а милото беше пило вечерта 2 големи менти.Късмет беше , че бързо ги беше усвоил и нищо не изписа, та се разминахме.В крайна сметка отидохме за шампанско и празнувахме цяла вечер.А спомена-остава толкова мил и неизлечим в нашите сърца.....

Ооох  nellyaci,
каква история само, ужасно вълнуваща и романтична....
Било ви е много забавно със сигурност ,може да се направи и романтичен филм на тая тема ,ще бъде много оригинално 

момичета браво на вашите избранници успяли са да ви изненадат и да направят момента незабравим 
и аз да се запиша в темата за моето предложение
миналата година преди рождения ми ден /той е лятото  / любимия реши да ми направи изненада да отидем на почивка в Златни пясъци и беше много хубаво слънце, море, басейни, спа и т.н.
точно на рождения ми ден вечерта бяхме в един италиански ресторанст,всичко беше в бяло,имаше свещи на всякъде, обстановката беше много романтична и края на вечерята той хвана ръката ми и започна да ми говори много красиви неща и изкара пръстена и каза :"ще се омъжиш ли за мен" и го сложи на ръката ми, а аз толкова се развълнуват разплаках се от радост, че чак като казах "ДА" самата аз неможах да се чуя  много се развълнувах пак 

Като чета вашите истории ми се прииска да споделя и моята... Заедно сме от 3 години, като последната доста си говорихме вече за брак и така...вече си се надявах...   А той каква ми я спретна...
Януари месец имам рожден ден и тайничко се надявах, че това ще е ДЕНЯ! Целият ден ми беше супер яко...поздравления, почерпки, и като свършихме работа (работим заедно) тръгнахме да се прибираме, като аз му предложих все пак да отидем някъде да го отпразнуваме, ама той "не, да се прибираме", като през деня нито цвете, нищо...и аз решавам, че вкъщи ще ме изненада. Да, ама не! Прибираме се, аз приготвям вечеря (празнична), паля свещи и ....нищо. Идва време да си лягаме, мен ме човърка (нямам подарък), той си ляга, датата си отминава...Аз тотална разочарована сън не ме хваща, изпивам виното, слушам сърцераздирателни песни, правя глобална равносметка....така откарвам до 4 и нещо, заспивайки на дивана. Сутринта ме събужда майстора (по същото време започнахме ремонт на банята, вкъщи пълен погром) питайки ме дали съм добре (ясно как съм изглеждала). Следващите дни...аз-сърдита,фуча из къщи, изобщо не искам да говоря с него (не е като да нямам причина). След 5 дни, аз се занимавам с нещо, той излиза.Връща се след час, чувам, че нещо шумоли в коридора, отивам да видя - а той - с огромен букет рози за извинение! Викам, айде...поне се извини като хората и изведнъж...вади пръстена и с един такъв жален глас...как да му устоя  Хем още ме държеше яда, хем ревнах...А пръстена е бил в него от месец.....Според него прекалено очаквано било да го направи на рождения ми ден, та затова.... Ама аз като го разказах на моя приятелка, тя си го предупреди нейния да не опитва така!
И сега...10.07 е нашата дата и сме в трескава подготовка!

petia_vj

Щях да умра от смях ,докато четях разказа ти 
Този твой мъж бая те е изпотил ,аз ако бях изобщо нямаше да фуча , а направо така щях да му се разсърдя ,че щеше да види той какво ще му се случи

Сега ми е смешно, ама тогава хич не беше....
А на всичкото отгоре сега някой като ни пита как е станало предложението, той хич и не се свени, ами си го разказва за негов срам... А, и не паднал на колене защото било много мръсно тогава у нас (правихме ремонт)... Абе изобщо..

Ахх... и при нас беше смешна ситуация.. Искал да го направи за Св. Валентин, нооо бях си поръчала онлайн някоя и друга дрешка и той се възползва и ми поръчал и пръстен... само, че с една рокля се получи забавяне и това пътуване от Лондон стана мноооого дълго... И хем си знаех, хем не исках да се надявам на пръстен, за да не остана разочарована. Най-накрая всичко пристигна чисто и неопетнено, включително и Валентинският ми подарък (пръстена).. Това се случи на 26-ти март, което за мен беше далеч по-подходяща дата за предложение от баналния Валентин тъй като тогава ни е "месечника"
както го наричам, а и беше денят преди най- важният ми изпит.. Беше хубаво. Таа.. получихме си нещата, аз се нахвърлих на дрешките и обувките... облякох си роклята, сложих си обувки и той ме накара да остана така. Стана ми странно, но не ме интересуваше исках си подаръка !! Сложи ме да седна на леглото и изрови кутийка изпод завивките.. Вече ми стана ясно. Дори не видях пръстена и не го оставих да каже и дума. Хвърлих му се отгоре и започна луд плач и смях...Бях толкова нетърпелива за подаръка си, който не подозирах, че е пръстен, че му провалих предложението.. Накрая си го извадих и си го сложих сама.... и продължих да рева като малко дете и да се хиля като идиот... Той си умря от смях и едвам изкара едно "все пак може ли да те питам, дали ще се омъжиш за мен ?? ".... последва смях... пак му се нахвърлих, той ми махна пръстена и ме накара да му отговоря все пак и след заветното "Да" го сложи сам на пръстчето ми............ Не беше като по учебник, но беше забавно. Та така... хахах сватбата е догодина живот и здраве 

Е, да ви разкажа и аз своята история
Въпреки че подготовката за сватбата ни усилено си тече, това не пречеше на факта аз все още да нямам официално предложение за брак и годежен пръстен. Да, заедно сме от 9 години.Да, живеем отдавна под един покрив.Да, на всички им е ясно, че сме заедно. Но...
Всяка уважаваща себе си дама има нужда от нещо красиво и нежно около безименния пръст на лявата си ръка. По възможност с диамант
Но тъй като предложението все не идваше и не идваше, поставих ултиматум. Трябваше да се случи поне месец преди официалното подписване, което е на 13 юни. И продължих да си чакам...
Докато не дойде последният ден на последния месец, и то в последните му часове...
Всичко се случи на кораб. Но не истински, а кораб-катерушка в парка. Избрал го, защото е символ на постоянно движение, пътешествия, романтика и безкрайност. Такава да бъде и любовта ни - безкрайна.
По тъмно се качихме по вътрешните дървени стълбички, които водят към палубата. Корабът е огромен и си има всичко - рул, въжени стълби...
Харесах си руля и започнах да го въртя.
- Мило, накъде да карам? Къде искаш да те заведа с този кораб? - питам го аз. Вместо отговор обаче ме призовава да гледам напред, защото имало дупки.
- Ама, какви дупки, нали сме в морето?
Опитвам се пак да се обърна, а той...
Коленичил, с отворена кутийка с пръстен в нея. Смея се. Потичат ми сълзички. Прегръщам го. И продължавам да се смея. Избърсвам си сълзите от ъгълчетата на очите. А той през цялото време нещо говори. Отчетливо си спомням само:

- Моля те, бъди моя истинска жена!
Краткото "Да!" си дойде толкова естествено, колкото естествено идва пролетния дъжд и светулките по жътва.

След това завъртяхме руля заедно. Като истинско семейство. И се пуснахме по пързалката на живота.

unicusbg, много романтично предложение Просълзих се, докато го четох  и толкова мило ми стана, все едно на мен са ми предложили.

Здравейте момичета, нова съм във форума, но сега ще споделям с вас и моите вълнения около най-прекрасния ден.
И да се върнем на темата, като чета вашите постове, все повече се убеждавам, че мъжете имат скрита романтична страна, по страхотни начини сте получили своите предложения.
А ето и моята история ... в началото на март моето слънце и майка му решиха да ме заведат , да изберем пръстен понеже имам проблем с размера (много са ми тънки пръстите и щяха да се озорят сами). Та готово - избрахме модел, поръчахме пръстена и след 10 дни "беше" мой, но когато поисках да си го сложа чух следното изречение :"Когато измисля как да ти го дам, ще си го получиш", и зачаках. Цяла седмица се тормозих да си фантазирам мечтаното предложение и на 12 март моето слънце цял ден се държеше много странно, беше ужасно отвеян ,а аз не можах да разбера какво му има. Следобяд  ми звънна да ме попита дали да купи китайско за вечеря (и двамата много го харесваме) и аз се съгласих. Когато ходя у тях попринцип му звъня, но този ден реших да го изненадам, е отидох съвсем навреме. Точно влязох и какво да видя, приглушена светлина, музика, масата нагласена, свещи, истинска класика... като попитах какъв е повода ми каза, че просто отдавна не сме вечеряли в такава обстановка, а аз се досетих че има нещо гнило в отговора му и започнахме с вечерята, а той съвсем хладнокръвен и не дава никакъв признак, че ще се случи нещо интересно. Точно се бях отчаяла и си мислех "наистина е само вечеря" и хоп  не съм свършила с яденето и  господина ми даде зор за десерт. Отиде да вземе десерта и се връща с две големи чаши със сладолед, а вътре портокали, пурички , чудеса и 24каратова усмивка ..  оглежда чашите и ми подава едната, нищо не подозираща започнах да си хапвам и погледа ми се спря на нещо много лъскаво върху едната пуричка, онемях, извадих пръстена, а той го сложи на ръката ми и каза "ще станеш ли моя жена", както и при вас "да-то" си дойде съвсем искрено и спонтанно.

fabolous добре дошла в форума 
Страхотно предложение ти е направил ,а и това с пръстена е малко гадно  в добрият смисъл на думата разбира се.

Добре заварила    и да беше гадно 

fabolous, жените сте много проницателни! 
Веднага си заподозряла какво е намислил приятелят ти... Ей.. .човек не може да ви изненада като хората
Честито и дано романтиката да съпътства живота ви занапред!

Усмихнат ден!