Получих го на връх 30-ят си рожден ден. Моето мило удари с един коршум два заека . Пръстена /предложението беше подаръка ми.

Здравейте, момичета!
И аз ще споделя как получих предложение - то си беше съвсем стандартно, но тъй като моят мъж никак не е по романтиката, все пак бях много очарована. Януари 2009 празнувахме 10 години откакто сме заедно, та стоим си вкъщи на романтична вечеря, свещи, вино и т.н. По някое време милото нещо ме ядоса за това кой канал да пуснем и аз се бях наела за скандал, а той излезе от стаята, а аз още повече побеснях, само че като се върна в стаята беше на колене и с пръстен в ръката, аз толкова се шашнах, че забравих ума и дума и изпаднах в истеричен смях. Ами това е нищо нестандартно, но май ще си го спомням цял живот, особено и грейналото му лица като казах "да" 

И аз си мислех, че моя се шегува. Докато паркираше колата ме попита дали ще се омъжа за него,но понеже бяхме от съвсем скоро заедно се шокирах и нападателно попитах така ли ще ми направи предложение - докато кара колата, а той само отговори, че след месец пак ще ме попита.Направи го още два пъти за да е по- сигурен, че съм съгласна и по невероятен начин, но без директния въпрос.Пръстена получих малко по-късно на 14.02

Ето, че дойде моментът и аз да се разпиша в тази темичка.

Излизаме ние вчера на разходка за осми март. Времето ужасно, вали дъждо-мъгла, духа остър вятър. Имам чувството че е нарочно, защото на 14.02 пак стана така, времето се развали за празника. Билети за трамвая няма, ходя из цяла Връбница да намеря, търча из локвите за трамвая, милото пази подаръците, защото са тежки. Трамваят от най - разбичканите и ишиасът ме свива до безобразие. Настроението ми започва леко да мухлясва.

Стигаме до гостито и хоп...баш домакинята забравила, че ще има гости и заминала нейде си из центъра на женска сбирка за празника. А аз си бях приготвила цяло театро във връзка с подаръчето й. Хъм...поседяхме и си тръгнахме. Аз леко започвам и да се намръщвам.

Звъня на другото гости, там пък никой не вдига телефона. Вече ставам леко нервна. И с настроение на 50% от това, с което се събудих се упътвам с милото на разходка.

Цуни, гуни, плюшковци, подаръчета, разходчица, настроението ми живва. Упътваме се към нашето си място, а именно "Рицка"-та в Халите. Места няма. Аз, мрън.  Милото: "Ама айде да почакаме, да се освободи маса." Аз: "Мне, те сега са заседнали, къде ще чакаме, дай на другата "Рицка" по - надолу."

Стигаме другата "Рицка", положението същото. Излизаме на дъждо - мъглата и вятъра. Аз съм вече измръзнала, изморена и гледаща лошо.
Милото: "Ама, айде сега, така ми се ядат кошнички, айде да почакаме, да се освободи маса."

Аз, гласно: "Ама, не, айде, много важно, ще си се приберем и без сладкарница." Аз, мислено: "Абе, Магаренце мое, абе не виждаш ли, че съм умряба от студ, скапах се и нещо ми е нервно, а ти сега ще ме караш да вися тук, като не нам си какво на тоя дъжд и студ и да нвастивам!!!! Абе акъл нямаш ли?      " 

Милото: "Ама не, не, то ей сега ще се освободи местенце сигурно".

И зависваме. За щастие тъкво се канех вече да го бия и се отваря вратата и едни баби напускат. Разгеле, влизаме вътре, сядаме, магаренцето носи кошничките, аз се успокоявам и си помислям, че съм много лоша и несправедлива в мислите си понякога.

След малко магаренцето ми нещо взе да шава с ръчички под масата и аз реших, че са му изстинали и си ги търка да ги стопли. Стана ми жал и реших да се реванширам за лошите си мисли и...
- Мило магаренце, ако ти е студенко, аз мога да ти постопля ръцете, моите са топлички сега?
- Не, не, съселчето ми, топличко ми е, аз така само.
- Да не криеш някакво подаръче?
- Ааа, мда, имам подаръче за съселчето си. Затвори очички!
  Затварям аз очи и протягам ръце, да ми пусне в тях подаръчето. Добре, ама той не ми пуска нищо, ами казва "Отвори очета!". Аз отварям очи и пред мен...  пръстенчееее..........ааааа        

След десетина минути, колкото да мога да разпознавам членоразделна реч, чувам: "Може ли да те попитам без да коленича, ще се омъжиш ли за мен?" И аз, естествено ДАДАДАДАДА!!!!

Най - смешното е, че въпреки, че очаквах предложението и бях сигурна, че ще е скоро и убедена, че няма да успее да ме изненада нищо не заподозрях.

Съответно после си казах, че съм прасе, за да му мрънкам за времето и да не искам да ида в сладкарницата. Аз се чудя, защо през цялата разходка само се свираше като шугав из заведенията и се мъчеше да ме намъкне в някое. Хахаха.

Да не говорим че след като му казах "да" му се насълзиха очичките и почна да подсмърча и му давах кърпичка. Абе....момчето ми е много романтично. Не искал да коленичи, защото се притеснил, че има толкова много хора и ще го гледат. Много ми е срамежливичък. Ако знаех, щях да се съглася да влезем още през деня в някое по - празно заведение.

Оххх, еми това е, сега гордо си се разхождам с пръстенченто и се чувствам като пеперудка пила редбул.

аз чесно да си кажа, още не съм... ама усещам че на там вървят нещата. така че съм тук, за да съм подготвена... 

Цитат на: buboleche в 09.03.2009 14:05

аз чесно да си кажа, още не съм... ама усещам че на там вървят нещата. така че съм тук, за да съм подготвена... 

Ами пожелавам ти тогава в най-скоро време да получиш своето прекрасно и романтично предложение, което да споделиш с нас.

Да и аз ще след ятемата и, за да прочета как си получила своето предложение!

Цитат на: buboleche в 09.03.2009 14:05

аз чесно да си кажа, още не съм... ама усещам че на там вървят нещата. така че съм тук, за да съм подготвена... 

Дано ти се случи скоро. Но колкото и да си подготвена, сигурно пак ще се изненадаш  . Обикновено така става и е супер

Даммммммм,и аз хем го сънувах,хем усещах и все пак не ми се вярваше и бях като халосана  цяла вечер.Това не е нещо,за което можеш да си подготвена.Както и да си го представяш,каквото и да си мислиш,като ти се случи няма нищо общо,дори е по-хубаво от това,което си си представяла и в най-смелите мечти.

Права си Sianchys
И аз така се надявах и си мечтаех, но реалността се оказа много п-хубава от мечтата
Но поределено целият ден  бях Абе направо цялата седмица 

И аз да се разпиша в тази темичка ... Разбира се, и аз получих неочаквано предложението за брак. Тъкмо бях спряла да мисля за това, макар че вече сме заедно от доста години. Така и не разбрах как писето е купил пръстена, не се усетих, че идваше до София да вземе брат си от летището, никой от неговите близки не се издаде, а всички са знаели. Та в навечерието на Нова Година пътуваме от Пазарджик за София, за да празнуваме в София, дори не се усетих писето като каза, че тази Нова година ще си я направим по-различна. Закъснявахме с графика, аз съм нервна, трябва да се приготвяме, кумовете (тогава не знаеха, че ще са ни кумове) ни чакаха у тях преди ресторанта ... Аз вече съм готова, нагримирана, сложила златни бижута и писето ми казва, че ще ми даде подаръка сега, за да не го носи в ресторанта и ми подава опаковано малко листче, съз завързани панделки ...Аз се почудих какво може да е и видях сертификата на Алтънбаш и през това време пръстена се оказа пред очите ми. Последва предложение, а аз отвърнах "Кириле, ти луд ли си?" (защото бяхме говорили да не се престарава с пръстена, дори не държах да е с диамант) е после казах "да" и не знаех къде се намирам ...въздух не можех да си взема, колената ми омекнаха, сълзи ... гримът се разтече, после сваляне на жълтото злато ... Невероятно беше, като се сетя и ми се насълзяват очите!!!
Пожелавам на всяка жена да изживее този момент с любимия човек

наистина няма нищо по хубаво от тези мигове. Честито 

Аз бях на командировка в Плевен почти 2 месеца връщах се за събота и неделя само, едно от поредните ми прибирания милото реши да ме вземе от разклона кадето ме оставят колегите....спря пред къщата ни и гледам на вратата един балон и тъкмо да кажа нещо и се чува любимата ми песен и той вика я пукни балона.Пукам го аз и вътре романтично послание, което ме води към друг балон, така обиколих всички стаи напъках една камара балони с послания и хич не се сетих.Накрая в нашата баня ми вика я влез и тък влизам нищи...той пак я се огледай малко де...влизам нищо и  накрая леко изнервена влиззам за 4 път и тъкмо и8злизам и ми прави впечатление че душ кабината е нещо шарена...отварям я и падат стотици балони...милото и тък може би има нещо за теб търси.Прегледах всичките близи 200 балона докато изведнъж при пукането на поредния падна една ягодка и аз пак не се сетих...той вика ами отвория аз не мислих че се отваря, през цялото време си мислих, че явно много дъм му липсвалла и той ми прави изненада..като отворих ягодката вътре белка ще се омъжиш ли за мен и пръстен с истински изумруд.Този камък м и е любим и понеже е много скъп никога не съм се надявала да го имам, сложих пръстена бе ми по мятрка нито малък нито голям толкова се развулнувах как го е оцелил и този камък...разплаках се и казах ДА. Оказа се , че милото няколко пъти сменял номера на пръстена все му се стръвал голям....докато най накрая оцелил...така се притесняваше дали ще ми стане...беше много много романтично, защото аз до последно не се ъсетих..сега си пазя бележките от баланите, които освен напътствия къде да отида имаха и романтични стихчета...

liva82, поздравления - аз само докато четях и ми се насълзиха очите, страхотно предложение си получила, на което не може да се откаже 
Радвам се че са останали все още толкова романтични и изобретателни мъже, да го поздравиш на всяка цена и да си го гледаш много

merilen и liva82 получили сте тоооолкова романтични предложения. Настръхнах докато ги четях . Дано мъжете ви и в бъдеще са така романтични.