Много вълнуващи предложения прочетох ето го и моето  на 30.01 имах рожден ден и моитомило ми беше купил само едни букет с цветя аз много се зарадвах малко но от сърце и така само да отбележа è аз сега йивея в Велико Търново а тои е в Казанлък това е дълга история заради разтоянието и така прибрах се на 31 с него в Казанлък видях се с маика ми и бащами и на следващият ден трябваше да се прибирам и така стана 01.02.2010 излезнахме да пием кафе с приятели после тои ме заведе в един златарски магазин аз първонаàлно си помислих че иска да ми взима нещо заради Р.Д. почти не ми мина през акъла че ще ми предлага да се оженим но уви накара ме да премеря няколко пръстена и ме изгони на вънка а отвън валеше много гаден дъжд със сняг тогава излезнах и тои след малко излезна тругнахме към колата и тогава тои падна на колене в дъжда и ми предложи да се оженим и аз без да се замислям му казах да и тогава ми сложи пръстена на ръката и ме прегърна силно започна да ме върти и да ме целува 

tedi_rusenova чак сега ти видях разказа за предрожението много мило се е получило и сигурно за теб изненадата е била огромна    Поздравления 

ми чесно да ти кажа бая се изненадах но го очаквах защото тои ми бешенамеквал но беше отдавна и си мислих че просто еи така ме ме пита за тези неща а не че говори за насериозно радвам се че ти е харесало и благодаря за милите думи 

Аз получих предложение в най-неромантиченр празничен или по-специален ден Просто една събота, в която той от сутринта тръгна по срещи със шефове и т.н. и аз бях бясна  а той едва ли не се шегуваше с мен...Когатол се прибра ми предложи да излезем на разходка, но уви аз не исках и да чуя....Но той не се вкисна по никакъв начин, само ми повтаряше, че съм много вкисната и ядосана и не бива така...Аз седнах да се лакирам и той просто изведнъж застана на колене пред мен и ме попита дали като съм токова сърдита ще се съглася да стана негова жена завинаги...... Аз загубих ума и дума Първо не повярвах после го прегърнах, разплаках се, дори забравих да отговоря.....Но той ми напомни де.....
Беше прекрасно, цял ден вървяхс усмивка до ушите и исках да кажа на целия свят ...

Моето предложение просто ..... се появи когато най малко очаквах. С милото ходихме на почивка в Сандански. Тогава толкова много му мрънках че искам пръстен, че на него му беше писнало сигурно от мен. Заедно сме от 7 години вече. И докато мерих един костюм в един магазин той влязал в един за злато. И по едно време семейството с което бяхме идва да ме извика да отида при него. Отидох в магазина и какво да видя. Наредил 4 пръстена на стъклото и ме кара да си избера. Попитах го дали е специален или просто иска да ми купи пръстен, а той каза, че не знае. Пръстените бяха просто ужасни, и му казах че нито един не ми харесва, след което и той потвърди същото. Така си излязохме от магазина и милото ми вика "Така е десиславо, като не искаш да се жениш няма". В този момент толкова криво ми стана и толкова гадно, че просто не мога да го опиша. И така ми се размина, а толкова дълго съм чакала този момент. След една година натякване решихме, че ще ходим на почивка във Виена при едни наши приятели. Отидохме за 5 дена. Първите 2 дена си минаха супер нормално. На 3тия ден отидохме за Шон брун - красивия дворец, който на върха има една арка от която се вижда цяла Виена. И така се разходихме няколко часа в двореца. На края решихме че ще се качин на арката и аз казах "то е като приказка. толкова е красиво" и милото без изобщо да очаквам, защото той много рядко ме е изненадвал ми вика "ами нека от тук да започне и нашата приказка" и така се случи. Извади един пръстен и ме попита дали искам да се оженя за него, а аз глупачето се разплаках и даже не му отговорих.  Това беше най - щастливия ден от живота ми. Просто установих, че по някой път когато нещата се случват неучаквано е толкова по красиво, и нежно и романтично. Сега стягаме сватбата, която ще е на 22.05 Пожелавам на всеки да изживее това, което изживях аз и да се почувства наистина щастлив

desssisa , вярно е , че когато най-малко очакваш, най-добре се получава.
И аз все така мрънкам на моичкия, но сега разбирам , че не съм била права
Приятна подготовка за сватбата и все повече да се обичате

И аз като повечето от вас получих дългоочаквания въпрос в неочакван момент. 
Преди няколко месеца - на денят на влюбените (14.02.2010) 
Бяхме у тях и предвидливо бяхме сами. Направихме си вечеря - моят подарък за него беше сладкиш под формата на сърчице, а неговият беше най-големият и най-прекрасен букет, който е виждал погледът ми. Бяхме се разбрали да не си подаряваме нищо защото още не се бяхме съвзели парично от коледно-новогодишните празници, затова и уговорката беше такава. Приключихме с вечерята, пуснахме си романтично филмче...и накрая на филмчето (точно на най-най-най-романтичния момент,  когато двамата влюбени се събират и се прегръщат и се целуват...ясна ви е картинката  ) той изчезна в другата стая и се върна след малко с една голяма кутия като за торта. Аз постоянно му казвах "Седни бе мило. стой сега, виж сега ще се намерят, ще се целунат...." бях влезнала във филма и не му дадох да отвори кутията
Както и да е, свърши момента, свърши филма и милото ми каза "Айде вече отварям!" и аз казах айде. Отваря той и какво да видя. Страхотна шоколадова торта под формата на сърце с малки червени захарни сърчица по нея - беше просто уникална  Аз обаче, като я видях забелязах, че по долният край на тортата има една лента, която трябва да се махне, защото не се яде, обаче пък от другата страна на лентата имаше изляти шоколадови вълнички (ще видите от снимките, които ще кача по-долу) и започнах да се дупя около тортата и да се чудя как да махна лентата без да загубим шоколадовите вълнички и без да развалим фасона на тортата....обаче милото очевидно не можеше да ме чака да се наканя и взе ножа и започна да реже (естествено знаеше къде точно да разреже ^^) и както се взирам аз в тортата (от 1 педя разстояние) изведнъж хвръква едно парче (милото малко прекалило със силата ) и поглеждам аз и какво да видя - едно найлонче вътре и някаква кутийка в него  Веднага се досетих какво става и се дръпнах 2-3 крачки назад и естествено се просълзих веднага и от там нататък ми е малко мъгливо... Помня само, че и аз като повечето от вас исках да излезна на терасата и да го изкрещя, за да ме чуе целия сват!!! 


Ето и малко снимки, за да добиете по-добра представа:





Съжалявам, че нямам снимка на тортата преди да я разрежем, но все пак не знаех какво става... 

.....оле Деси...прекрасно е...много романтично...браво на твоето момче..и

ЧЕСТИТО!!!!!!!!!!!!! 

Чак сега я видях тази тема. Как така съм я пропуснала хахаха.
Беше много хубаво! Въпреки че минаха около 6 месеца още настръхвам като се сетя  
Беше на рождения ми ден, поначало и двамата обичаме да отпразнуваме рождените си дни с много приятели, но тази година се  бяхме разбрали, че няма да правим голям рожден ден, защото довършвахме къщичката ни и от към средства нещата не бяхме много добре е да ама, рд-то наближаваше и милото започна да ме убеждава как каквото ще да става рождените дни трябва да се празнуват на 100% и аз естествено се съгласих деня преди рд-то когато му казах че трябва да поръчаме торта, а той ми отговори, че няма нужда от торта - не сме били деца, мен ми стана малко тъжничко, защото много обичам свещичките, но си викам: "нищо-догодина", после обаче се сетих и го попитах да не би да ми е подготвил торта за подарък и той се засмя и каза че е така.
Дойде рд-то събрахме се много приятели, беше много весело, в заведението имаше и други рождени дни с торти и аз си чакам моята, предполагах че щом ще е подарък за рождения ден ще нещо грандиозно (е може би ми минаваше през ум, че може и да е нещо повече, даже бях поразпитала тоз онзи, но никой не издаде замисленото) и така малко след 00.00 ч. (аз съм родена тогава) идва моята торта в заведението звучи happy birthday всички ръкопляскат, снимат, изведнъж музиката спря и пуснаха камбанен звън и туптене на сърце,  забелязах че върху тортата има захарно сърце приличащо на кутийка, вече знаех за какво става дума, опитах се да го отворя но не успях, милото ми помогна, в момента в който зърнах пръстенчето се хвърлих на врата му и започнах да му повтарям колко много го обичам, никога няма да забравя това чувство не спирах да плача от щастие имах чувството че ще припадна. Това беше най-щастливия момент в живота ми ДО СЕГА....

Моето предложение за брак получих точно в коледната сутрин. Аз по принцип обичам да спя до късно и да мързелувам, но точно тази коледа бяхме обещали да ходим на гости през деня на наши приятели и се налагаше да ставаме рано .. още в 7:00 , ако знаете как не ми се ставаше, пък и "знаех", че милото няма нищо да ми подари, защото "не бил взел коледния си бонус", а и вече се бяхме охарчили за подаръци за мама, татко, батко, кака .. абее цялата рода, знаете как стават нещата .. та .. лягам си аз на бъдни вечер леко нацупена и с твърдото убеждение, че тази коледа ще получа подарък от всеки, но не и от мъжа в сърцето ми, а сутринта ми поднесе изненадата на изненадите в живота ми! Дори без да подозирам .. стоеше там на възглавницата - малка червена велурена кутийка и ме чакаше да се събудя, честно казано не можех да преценя сънувам ли или е реалност .. сигурно 2 минути си търках очите и се чудех да я отворя или не, а пък милото умря да ми се хили и като събрах смелост и отворих кутийката той стана много сериозен и каза: през целия си живот до сега имаше нещо, което все ми липсваше и го търсех къде ли не, това търсене ми отне наистина много време, но мисля, че си заслужаваше всичкото чакане, защото вече постигнах целта си! Нещото, което търсех сега стои пред мен и ме гледа с широко отворени очи, много те обичам и искам да останем заедно завинаги изглупели от любов както в първия ни ден на пук на всичко и всички!
можете да си представите колко много сълзи изтекоха от очите ми в този момент, даже не можах да кажа "да" като хората .. а пък после скачах на леглото и се чудех да го прегръщам ли, да го целувам ли, да се смея ли .. и така до сега, когато ме чака другото голямо събитие - да се оженим 

Рафаела, доста добре си запомнила думите му, макар и сънена Аз сега като се замисля почти не си спомням какво точно ми каза милото, толкова се бях развълнувала 

tiama представи си колко не вярвах на ушите си, щом ги помня

Момичета страхотни предложения сте имали 
Decu vilenceto  rafaeLa браво на мъжете ви за страхотните изненади 

мерси мерси savka аз сигурно една седмица след това още не вярвах, че това ми се случва - толкова изневиделица ми дойде .. аз сега се опитвам да изчета всички истории в темата и да ви кажа като чета се вълнувам все едно аз също съм била там

По въпроса за моето предложение моята версия и версията на мъжа ми имат известни разлики. Като например, че той въобще не ме попита всъщност "Ще се омъжиш ли за мен?".
И така, аз съм сърдития смърф, както винаги, той идва при мен от Варна в София и отиваме в Романс в Симеоново. И както аз си гледам летището и мрънкам, че трябва да го оставя за да отида във Варна, той става любовен и започва да ме целува и да ме успокоява, как ни било хубаво заедно, колко много ме обичал и че искал винаги да сме си заедно. (Цялото мрънкане от моя страна е, че ние вече сме решили, че ще сме заедно и затова аз се местя във Варна, пък самото местене си е терсене) Аз дали съм искала - еми, много ясно. И на това ДА, което казах, той започва още повече да ме целува, едно "Наистина ли?" и ми се подава пръстенче, и тук аз разбирам на какво съм казала ДА. Естествено, че е наистина! Аз, всъщност, изобщо не очаквах предложения и пръстени. Мислех си, че просто по някое време ще вземем да мислим коя дата би била подходяща. Пък, как само ме изненадаха!