благодаря за поздравлвнията

амиии    романтичните му изблици, ако мога така да ги нарека  не са толкова чести, колкото на мен ми се иска 

но определено като му дойде музата уцелва точно в десятката 

Моето мило ме изненада много На Коледа сутринта станахме, направихме палачинки и си разменихме подаръците. Беше страхотен ден, особено за хора като мен, които са влюбени в Коледа!!! Отидохме на църква да запалим по свещичка, та нали е празник. Милото предложи да се разходим до Калофер. Хей така на разходка. Ми що пък не! Там ни беше първото излизане някъде извън София като двойка! През целия път милото мълчеше  . Това не е в стила му. Той винаги много говори, постояно! И там, пред паметника на Ботев, докато си говорим дали Той /Ботев/ е минавал някога от там, и колко велико място е това... Както ме беше прегърнал и ми каза "Мога ли да те питам нещо?" Аз се обърнах и....видях пръстен в кутийка!!!  Извиках трипъти ДА!ДА!ДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И се усетих, че нищо не ме е питал. Втози момент той си зададе въпроса, аз отговорих положително и се разплаках от щастие!!!!!!!!!!!!!!!!!! Най интересното беше, че в този момент някакви кукери почнаха да пеят и танцуват!!! ТОВА БЕШЕ НАЙ-ЩАСТЛИВИЯ ДЕН В ЖИВОТА МИ!!!!!!!!!!!!

Много готини и романтични предложения - моето за съжаление не беше такова, аз винаги съм му казвала че искам да мога да разказвам на децата ни как ми е предложил но....
Един ден след работа аз миех чиниите и бях доста крива, и той решил че не може да чака, а и като ме видял такава искал да ми оправи настроението - прегърна ме отзад и отвори кутийката с пръстена. Аз естествено казах ДА все пак той е любовта на живота ми. Не беше романтично, но беше с любов - дано тази любов продължи занапред 

  като чета тука си мисля  , че моето  изобщо не може да се нарече предложение . . след многобройните ми въпроси " кога ще се оженим" ( след коледа) тои казваше има време и т. н.  и когато не ми подари пръстен за рожденият ми ден ( през февруари) и на 14-ти февруари като не ми подари си помислих  " е може би за 8-ми март"  . Уви.      Но на 17-ти март( точно 6 години от както сме заедно) през деня ми звънна и каза " хаиде да ходим да ти купим прастен ,че сам не мога да го избера" . Мисля си " че това не беше изненада , вид "изнудване" от моя страна   изобщо не го бива за такива неща

винаги съм си мислила,че ще разбера като дойде този момент,но бях изненадана и не го очаквах  Случи се на петата ни годишнина,понеже ми беше доста изнервено в този период и никаде не ми се излизаше,реших да направя вечеря вкъщи.Освен с подарък го изненадах и с доста романтична обстановка.И така пийвах ме си ,връщах ме се в спомени,той ми подари подаръкт,който си бях избрала,слушах ме музика и на една наша любима песен ме накара да си затворя очите и започна да ми превежда текста,хвана ми ръцете за секунди и ме попита"мило аз ако те помоля да се омъжиш за мен ще се съгласиш ли"/много пъти ме е питал така/ и аз му отговорих"да"в този момент той си издърпа ръцете и усетих кутийката бях направо вцепенена,но и много щастлива

А моето мило все ми обясняваше как на Коледа ставали чудеса  и така в ранната утрин на Коледа, още не отворла очи  ,  милото ми предложи - "Ще се омъжи ли моята мацка за мен?" 

И на мен ми направиха предложение на Коледа.  Въпреки че беше просто нещо като официално предложение, защото преди това много си бяхме говорили за сватбата - аз много исках, на него му беше рано... Въпреки всичко беше хубаво. 
Не се натъжавайте ако не сте получили предложението за което сте мечтали - сигуна съм че животът те първа ще ни поднася много и много приятни изненади. 

браво моми4ета!само хубавки историики ..и аз да споделя с вас моето предложение..аз от 2.5 год.постоянно мрънкам " хаидееееееее кога ще се оженим", а тои милия винаги се обръщаше на другата страна и казваше "офффффф пилееееее" и аз  .4естно казано ми беше много гадно щото вси4ки наши приятели се изпожениха и аз направо се 4увствах като "4ерната ов4ица" в компанията .та...един хубав ден тои тъкмо се беше прибрал от бг ииииии сутринта се събуждаме и аз както винаги питам" абеееее пилееее. ти мен оби4аш ли ме или не ме оби4аш" и тоии" даааааа" и аз " ама колко" и тои мили4кия ми казва "що не вземеш да отидеш до wc и тогава ще ти кажа" .аз съответно  отидох, и като се върнах продалжих с питането..тои яжно не беше издаржал  и каза" толкова много те оби4ам 4е искам да се ожениш за мен" ....и ми надяна пръстена още преди аз да си кажа "да-то".и така....това вси4кото се слу4и в леглото...много сам щастлива и всеки ден продалжавам да го питам колко ме оби4а....

Цитат на: nia в 28.03.2008 22:37

   като чета тука си мисля  , че моето  изобщо не може да се нарече предложение . . след многобройните ми въпроси " кога ще се оженим" ( след коледа) тои казваше има време и т. н.  и когато не ми подари пръстен за рожденият ми ден ( през февруари) и на 14-ти февруари като не ми подари си помислих  " е може би за 8-ми март"   . Уви.       Но на 17-ти март( точно 6 години от както сме заедно) през деня ми звънна и каза " хаиде да ходим да ти купим прастен ,че сам не мога да го избера" . Мисля си " че това не беше изненада , вид "изнудване" от моя страна    изобщо не го бива за такива неща

Ниа, споко, при мен - същата ситуация. Викам си, абе какво ще чкам излегналото се на дивана пред телевизора мило да се превърне в принца от приказките на бял кон и да падне на колене с пръстен, роза и т.н., аз и така си го обичам, а пък то все се дърпа за сватби...Я да взема, нещата в свои ръце 
И една вечер нарязах едни тънки мезета, налях едно тежко вино, седим си в приятна обстановка, аз аха да изпълня замисленото, ама все нещо ме спира. По едно време гледам - то в сладки приказки вече 2 ч след полунощ станало и се изцепих: "Мило ти искаш ли да се ожениш за мен? Този път ти правя официално предложение". И то милото като зяпна, ама прие на секундата, къде ще ходи 

Ами сега - то ясно, че пръстенът трябва да е от него, няма как, нищо, че аз съм му предложила  ,ама като ме знае каква съм претенция, вика бе, мило, що не си го избереш сама, а пък аз ще ти го подаря. И аз да не го мъча, се съгласих, ама 5 пъти обиколих града, докато го видя и си кажа: "Това е моят пръстен". И на годежа ми го подари официално пред всички.
Ех, позабравила ги бях тези емоции, защото няколко месеца след тази случка се сгодихме и то до сватбата ще станат близо 2 години от тогава.

Така че потърси, веселата страна на нещата като мен. Като не може да ти се изпълни мечтата, не е толкова страшно, пак има варианти 

много мило от твоя страна kiksi ! вярно е че, че принцовете на бели коне са само в приказките, но след като прочетох твоята история разбрах , че има романтични мъже и  такива на които трябва ти да им предложиш. Ние сватбата я оставихме за догодина ( живот и здраве , ) но вече си живеем заедно, което си е постижение -поне за нас

Цитат на: nia в 19.04.2008 14:03

много мило от твоя страна kiksi ! вярно е че, че принцовете на бели коне са само в приказките, но след като прочетох твоята история разбрах , че има романтични мъже и  такива на които трябва ти да им предложиш. Ние сватбата я оставихме за догодина ( живот и здраве , ) но вече си живеем заедно, което си е постижение -поне за нас

Ето виждаш ли, и малките успехи пак са нещо. Няма какво да ги чакаме тия мъже да се сетят, трябва сами да действаме. Аз чак се учудвам, че на съфорумките са им такива романтични мъжете , мислех, че са изчезващ вид, като гледам и половинките на моите приятелки...

Като наближи момента да започвате с подготовката за сватбата, можеш да спретнеш една по-специална вечер или нещо подобно и официално да го попиташ, дали все още мисли, че ти си жената на живота му и иска да се ожени за теб...И така ще си имаш пак приятен спомен като моя 

Като чета и ...  Много ми става едно такова разчувствано. Не всички мъже са романтични, не всички мъже лесно намират смелост ... сисето, ти пак можеш да разказваш на децата ви като те питат точно както го разказа тук, че ти е било криво, мила си чинии и той за да ти оправи настроението, те е изненадал много приятно Мама като ми е разказвала на мен ... не е било много романтично, но мама се умилява всеки път като се сети. 

Здравейте, и аз получих предложение за брак и то съвсем скоро, преди около месец  Предложението не беше от най-романтичните, но пък беше изненада, и то голяма! Очаквах да ми предложи в  деня, когато щяхме да празнуваме 2 години от както сме заедно, но той ме изненада с предложението си 5 дена преди това.  Моят бъдещ съпруг ми предложи  на един паркинг, но нищо де, поне пръстенът беше в кутийка и беше разкошен  От радост  аз се разплаках  и  не можах да кажа дори едно ДА, а само усетих как  той сложи пръстена на пръста ми и аз се нахвърлих да го прегръщам и целувам  пак там на паркинга. 

Аз пък си нямах и предложение. Муцуната е в САЩ и трябваше да си идва чак юли месец. В началото на април ми каза: "Муце, имам изненада за теб.. ще си идвам на 15 май, отивай да записваш час в ритуалната за 17-ти"  И аз:"Това предложение ли е?" и той: "Не, уведомление" 

Цитат на: snowdrop в 10.05.2008 10:45

Аз пък си нямах и предложение. Муцуната е в САЩ и трябваше да си идва чак юли месец. В началото на април ми каза: "Муце, имам изненада за теб.. ще си идвам на 15 май, отивай да записваш час в ритуалната за 17-ти"  И аз:"Това предложение ли е?" и той: "Не, уведомление" 

Това много ми хареса! Какъв ентусиазъм само и направо те уведомява, без да те пита! 
Въпреки, че не е романтично предложение (което в случая дори липсва  ) е много запомнящо се и оригинално!  я си помисли колко момичета могат да се похвалят със същото? Защо трябва всички да сме еднакви?