_Yani_ много романтично и изненадващо предложение
Иначе и аз съм като теб, постоянно питам и се чудя - как ще ме изненада Ти обаче ме обнадежди

Хората казват:"Всичко с времето си", а може би и на него му беше писнало постоянно да му говоря за пръстен. Сега вече не говоря за пръстен! Спрях се! Сега говоря за сватба и организация. Като мине сватбата за бебе и те така

Моето предложение беше на 28 Юни тази година.
В последствие се оказа, че без да искам около седмица спонтанно съм проваляла плановете на моя човек да ми предложи - с много смешни извинения, действия и т.н. Той дори си ходел 3-4 дни с кутийката в джоба - доста изненадващо за мен, т.к. често бъркам в джоба му за ключове... той обаче го бил сложил пръстена в другия джоб!! 
В крайна сметка след като едната вечер леко ни се провали вечерята (свърши газта на котлона и останахме без пържени картофки, замръзна ни бирата в камерата, т.к. я сложихме да се охлади и др.), на другата вечер си заредихме котлона, картофките готови, аз започнах да ги пържа, той отиде да вземе биричка и така, всичко беше нормално. Ще вмъкна, че биричката и картофките на двамата са ни специални на сърцето, т.к. едно време двамата излизахме заедно на биричка с картофки!
Та пържа аз картофки, той се върти около мен и по едно време ме помоли да отида за малко в другата стая. Отивам аз, и т.к. ми беше много нервен ден, реших че ще подреди масата специално, да ме разведри малко. Седя, седя, клатя си краката.. и по едно време му подвикнах, че ще изгорят картофките!  Романтика голяма!!! Той каза, че ще ги махне. И по едно време ме извика. Влизам аз в стаята, той си облякъл риза, подредил масата, сложил цветя във ваза, картофките в средата, сипал по една биричка и аз се обръщам да затворя вратата и той на колене пред мен, с кутийката... и очевидно ми е казал "Ще се омъжиш ли за мен?", но аз не помня думите. И всички ме питат какво ти каза, и аз не помня. Много се шашнах, притесних се за него, да не е притеснен той, започнах да го разпитвам добре ли е и т.н. и по едно време той ми казва, че са минали 10 минути и още не съм му отговорила.
Направо щеше да ми изхвръкне сърчицето. Целунах го, прегърнах го силно и казах "Да!" и се разплаках. После вечерята ни беше страхотна, гушкахме се, хранихме се с картофки, казвахме си наздраве с биричката, а нощта след това беше................ 

Destiny много мило и сладко предложение

Мерси, Мименце!
Всъщност... никога няма да го забравя.
Толкова мил спомен, че забравих да дообясня за пръстена - супер стилен пръстен от бяло злато с прекрасен диамант. Модела е избиран специално за мен и е направен по поръчка. Носил ми е пръстените при човека, мерили са.. бижутера е взел идеята много присърце! Може при него да си поръчаме и халките.. 

Много мили и трогателни предложения за брак!

В моята ситуация е малко по-различно...
7-годишна връзка, живяхме на семейни начала от 3-4г.
Един ден - скандал. Резултатът - 4 месеца мълчим (и двамата инати). Към 3-я месец започнах да се замислям, че ще е по-добре да се разделим. И го реших, само трябваше да му кажа... Една вечер от нищото го изплюх - " Мисля си, че ще е по-добре да се разделим! Ние само се караме!", а той - "Добре си го измислила! АЗ вече го реших!" (горделив)
След месец се изнесе! Реши, че има друг мъж. Не се чувахме месец-два. После чат-пат на кафенце, на по бира и вечерта винаги завършваше с обвинения към мен - какъв съм егоист... както и да е!
А всъщност той отслабна много, беше ми споделял по-късно, че обмислял да стане гей... много му беше зле.
Една вечер разбра, че няма друг мъж и изведнъж държанието му се промени! Същата тази вечер по-късно получих смс колко много ме обича.
На другия ден ще заминавам в Турция с приятелки за няколко дни! Той ми се обажда и ми казва, че иска да ме види! Аз отговарям, че не знам дали ще ми остане време... и както и да е, той беше решил и дойде в нас с подарък малък куфар за ръчен багаж и възглавничка за спане за из път! 
Заминах аз за Турция, а той всеки ден звънеше да ми напомния колко много го обичам и как не мога да живея без него и разни такива неща, които никак не са в стила му.
Върнах се от почивката и следобеда той идва, същият ден разбра, че му предстои пътуване в чужбина за 6 месеца...
Стоим в нас и аз разказвам как е минало, как съм си изкарала. Показах пръстена, който си купих от там. Излизаме на тераста да пушим от време на време и виждам, че той нещо прикляка на един крак, но не обърнах внимание...
А аз страня, някак си не знам какво искам, объркана...
Пак сме на терасата и той започна да обяснява как му харесва къщата, която е купил. Как е сигурен, че и на мен ще ми хареса там! И тъй като целият ремонт по нея е вследствие моите желания, няма начин и на мен да не ми хареса. Как ще е много щастлив той там, но само ако и аз съм там... (и разни ей такива) И колко много ме обича и как иска да е с мен и... ще се омъжиш ли за мен? (и пада на колене и прегръща моите) и казва още, че пръстенът е в джоба на якето му.
А аз, овцата, започнах да се смея - реших, че се шегува... След малко,обаче разбрах, че не е никаква шега и се стъписах. Поисках да ме пусне, а той не ме пуска, помолих по-настоятелно и ме пусна!
И, познайте какво направих, отидох до тоалетната, защото не знаех къде да се завра! Връщайки се, той седнал на масата и май му беше зле, ми казва, че това не е шега и че повече няма да ми предлага и иска аз да му отговаря в най-скоро време...
Това се случва в началото на месец май. Сега знам, че искам да кажа да, но той е в чужбина. И не знам дали по телефона да говоря или като се върне ноември! Какво да направя?
Много съм... смотана

Малко е дълго, но предполагам, че се смяхте от сърце

Цитат на: amanda в 22.08.2010 14:36

Много мили и трогателни предложения за брак!

В моята ситуация е малко по-различно...
7-годишна връзка, живяхме на семейни начала от 3-4г.
Един ден - скандал. Резултатът - 4 месеца мълчим (и двамата инати). Към 3-я месец започнах да се замислям, че ще е по-добре да се разделим. И го реших, само трябваше да му кажа... Една вечер от нищото го изплюх - " Мисля си, че ще е по-добре да се разделим! Ние само се караме!", а той - "Добре си го измислила! АЗ вече го реших!" (горделив)
След месец се изнесе! Реши, че има друг мъж. Не се чувахме месец-два. После чат-пат на кафенце, на по бира и вечерта винаги завършваше с обвинения към мен - какъв съм егоист... както и да е!
А всъщност той отслабна много, беше ми споделял по-късно, че обмислял да стане гей... много му беше зле.
Една вечер разбра, че няма друг мъж и изведнъж държанието му се промени! Същата тази вечер по-късно получих смс колко много ме обича.
На другия ден ще заминавам в Турция с приятелки за няколко дни! Той ми се обажда и ми казва, че иска да ме види! Аз отговарям, че не знам дали ще ми остане време... и както и да е, той беше решил и дойде в нас с подарък малък куфар за ръчен багаж и възглавничка за спане за из път! 
Заминах аз за Турция, а той всеки ден звънеше да ми напомния колко много го обичам и как не мога да живея без него и разни такива неща, които никак не са в стила му.
Върнах се от почивката и следобеда той идва, същият ден разбра, че му предстои пътуване в чужбина за 6 месеца...
Стоим в нас и аз разказвам как е минало, как съм си изкарала. Показах пръстена, който си купих от там. Излизаме на тераста да пушим от време на време и виждам, че той нещо прикляка на един крак, но не обърнах внимание...
А аз страня, някак си не знам какво искам, объркана...
Пак сме на терасата и той започна да обяснява как му харесва къщата, която е купил. Как е сигурен, че и на мен ще ми хареса там! И тъй като целият ремонт по нея е вследствие моите желания, няма начин и на мен да не ми хареса. Как ще е много щастлив той там, но само ако и аз съм там... (и разни ей такива) И колко много ме обича и как иска да е с мен и... ще се омъжиш ли за мен? (и пада на колене и прегръща моите) и казва още, че пръстенът е в джоба на якето му.
А аз, овцата, започнах да се смея - реших, че се шегува... След малко,обаче разбрах, че не е никаква шега и се стъписах. Поисках да ме пусне, а той не ме пуска, помолих по-настоятелно и ме пусна!
И, познайте какво направих, отидох до тоалетната, защото не знаех къде да се завра! Връщайки се, той седнал на масата и май му беше зле, ми казва, че това не е шега и че повече няма да ми предлага и иска аз да му отговаря в най-скоро време...
Това се случва в началото на месец май. Сега знам, че искам да кажа да, но той е в чужбина. И не знам дали по телефона да говоря или като се върне ноември! Какво да направя?
Много съм... смотана

Малко е дълго, но предполагам, че се смяхте от сърце

Бих ти дала съвет на шега да го попиташ, дали предложението е още в сила и да кажеш, че си взела решение, но ще му кажеш отговора като се дойде. А като си е в България, да идеш да го посрешнеш на летище гара или в тах в думите " ще се ожениш ли за мен"... поне аз така бих постъпила след такива премеждия...

Моето предложение получих на рождения си ден ( 01.08.2010), под формата на подарък в розова торбичка ... След " ще се омъзиш ли за мен" и заветното "да" ред сълзи и ред сополи около час )
един купон и за двата повода и сега идея за сватба

Благодаря ти, iana_apostolova!
Няколко решения накуп. Много мило.
И аз си мисля, че наживо ще е по-добре...

моят съвет е да вдигнеш телефона и да му се обадиш и да му кажеш че чакаш с нетърпение да си дойде и имаш нещо много хубаво за него като си дойде а ако е настоятелен и любопитен да му кажеш че му подаряваш сърцето си и ще се омъжиш за него, ако все още го иска мисля че живота е прекалено кратък, за да крием чувствата си, така че действай според мен

anita81, благодаря ти! Точно така!
Може така и да направя, само дето няма да мога да видя реакцията му на момента и през следващите няколко дни състоянието му

Много мили предложения

Ето я и моята,
на 15.12.2008 пътувам за Испания,където живееше приятеля ми тогава.Преди излитането на самолета получавам смс,че като кацна ме чака изненада и аз учудена нямах търпение да видя каква ли е тази изненада!Пристигнах аз и излизам при чакащите и го виждам!Прегърнахме се,целунахме се и аз питам къде ми е изненадата.Той ми казва затвори си очите и аз ги затварям и след като ги отворих той приклекнал с кутийка в ръката и ми казва ''ще се омъжиш ли за мен'',аз като го видях замръзнах,но успях да кажа ''да''! И той се изправи и ме прегърна и в този момент почкаха да пляскат хора от летището и аз се огледах и като видях колко хора ни гледат и се разплаках от вълнение.Сега като се сетя за този миг и ми се иска пак да ми предложи милото 

fl0r1ta, страхотно предложение! Точно като по филмите 

Здравейте!Нека и аз да споделя кога получих моето предложение.Беше на 21.04. тази година.
С милото много обичаме пътешествията.Бяхме планирали и за тази пролет едно  - Враца, връх Околчица, пещерата Леденика, Видин, Белоградчик и белоградчишките скали, пещерата Магурата, Козлодуй.Изкарахме си супер между другото, както винаги де
И така, отиваме на Белоградчишките скали.Бяха величествени и интересното е, че нямаше никой наоколо.Изкачихме се до най-високото място и аз застанах да парапета (има там едно парапетче) и му обяснявам колко съм възхитена от гледката.После чувам как той ми вика:Любов.....( така си ме нарича насаме, на галено).Аз се обръщам, защото мисля, че иска да ми каже нещо и се  , защото той беше застанал с пръстена в ръка.Толкова се изненадах, че според него, както сподели по-късно, много съм се била замислила.А аз просто не го очаквах.Все пак бяхме 7 години заедно, 2 от които живеехме заедно.Освен това непрекъснато си пътувахме насам-натам.Обичаме да си харчим заплатките по пътешествия Винаги съм си мислела обче, че ако решим да се оженим, просто ще идем в някой магазин и аз просто ще си избера пръстен.Той не е никак романтичен, но ми доказа, че може и да бъде такъв.
После той ми сподели, че имал идея да ми предложи на гондола във Венеция, но поради неочаквани финансови разходи, не можахме да си позволим да идем до там тази пролет.
При това никак не е романтичен.освен това тогава така го беше хванала сенната хрема, че милият беше целият надут и очичките непрекъснато му сълзяха.
Много си го обичкам, сладкия ми той 

Момичета, много трогателни, забавни и сладурски предложения сте получили 
Много ме стопли разказа на rafaeLa може би, защото много обичам Коледа 
А _Yani_ искрено ме разсмя с нейното : " Започна да вади кутийката, а аз викам: Недей, има хора, срам ме е "   
Аз може би трябва да започна от малко по-далеч. Бяхме в Египет през април, миналата година и полета към България беше кошмарен. След този полет изпитвам ужас и не мога да се кача на самолет, макар, че метлата  редовно я подкарвам. Таааа както и да е, ще разберете защо споменавам Египет и кошмарния полет. Същата година моя бъдещ мъж беше купил самолетни билети до Венеция ( трябваше да летим на 10 октомври ). Колкото повече наближаваше полета, толкова повече откачах при мисълта за летенето. И така, един ден просто му казах, че няма да се кача и толкова! Криво-ляво, разбра ме. Парите за билетите изгоряха, на мен ми беше съвестно, но спокойно, че няма да се кача на проклетия самолет 
И така все пак идеята за Венеция остана. Но този път аз поех инициативата и знаех, че при всички положения ще се пътува по асвалт, а не по облаци хихихии.
В началото на февруари тази година тръгнахме към Венеция ( точно тогава беше и карнавала )
Още в първия половин-един час по пътя Пловдив-София времето рязко се промени. В Пловдив хладно и сухо време, по магистралата дъжд, а когато стигнахме в София вече валеше сняг на парцали и духаше ужасен вятър. Преди да се кача реших да отскоча до тоалетната и в бързината нямах време да вадя от саковете аке, ами направо взех неговото. Ако знаех, че в този момент си провалям изненадата- никога нямаше да взема якето му  Нещо странно го чувстах това яке... едно такова издуто. Хоп, я да видя какво е това  и  и още вендъж  . Просто онемях и не посмях да отворя кутийката. Казах си, поне пръстена да е изненада. 
Пристигнахме във Венеция, първия ден беше откриването на карнавала. Цял де обикаляхме, правихме снимки, а аз нон-стоп се сещах за червената кутийка. Да, но цял ден нищо за нея.... Вечерта се прибрахме в хотела, взехме си по едно душче и отидохме на вечеря. И аз си казах: " Е сега ще е. какво чака цял ден? " Да, ама НЕ! На следващия ден пак разходки, снимки, по едно време си помислих, че се е отказал. Седнахме на Канале Гранде да обядваме. Около нас минаваха лодки, хора пременени в карнавални одежди и макар и хладничко времето беше приятно и слънцето грееше весело. И докато си хапвахме моя човек насочи вниманието ми към една чайка, която беше кацнала до нас. Каза ми: "Деси, чуваш ли я тая чайка" А аз ( супер лежерно и небрежно ) : " Миии, разбира се, та тя все едно е до ухото ми" , той: " Е не чуваш ли какво ти казва" ..... и ето тук вече се усетих какъв е пъкления му план.... той: "Пита те дали искаш да се омъжиш за мен". И така последва червената кутийка, честно казано аз не съм плакала, но много се забавлявахме. Обиколихме почти всяко кътче на Венеция, поизмръзнахме едно хубаво, от малките улички се носеше аромат на прясно изпечени кроасани- и тях опитахме. На следващия ден вече се разхождах с годежния пръстен из тесните улички на прекрасната Флоренция. Така до днес когато остават броени дни до сватбата.....