Здравейте на всички,
Аз от известно време чета какво пишете и най-накрая събрах смелост да се включа.
С приятеля ми сме заедно от15. 05. 1998 г. Точно една седмица след като се запознахме станаха нещата между нас. Аз съм си доста романтична, но на мъжа ми му е голяма мъка това. Постепенно всичките ни приятели се изпожениха, а ние още - гаджелък. Даже не живеехме заедно. Най-накрая на морето 2008 той се престраши и повдигна темата да заживеем заедно, след като му бях мрънкала хиляда пъти, че вече няма какво да чакаме. И така началото на октомври заживяхме заедно. Винаги съм му казвала, че ако за сватба няма да обсъждаме нищо, когато той реши, ми предлага и толкова. Исках изненадавщо и романтично предложение. Аз бях инициатор да започнем връзката си и обикновено съм по-активната. Не може всичко все аз да върша. Но след 10 години заедно бях решила, че просто не иска и макар че ми беше тъпо, започвах да го приемам. Все пак много го обичам и това е най-важното.
Един петък ми се обади в работата и ми каза, че ми е измислил изненада за тази или следващата неделя. Много се зарадвах, защото го тормозех поне веднъж - два пъти годишно даме изненадва.
Но нямах търпение да чакаме до другата неделя и още същата неделя станах сутринта и му викам, днес ще ме изненадваш.
Той само ме предупреди да се облека дебело, че щяло да е студено. И тръгнахме. Отидохме първо до кабинковия лифт, но беше затворен и той много се ядоса. (Последните години много си мечтая да се возя на лифт). След това отидохме на открития лифт на Драгалевци, отидохме до Голи връх и от там до Алеко. Аз си мислех, че това ми е изненадата и бях много доволна. На връщане докат осе возехме влифта беше много красиво. Високи иглолистни дървета около нас, синьо небе (не се виждаше типичния за София смог) и тишина. И имахме усещането че пътуваме на света.

Беше уникално. По едно време приятелят ми ми вика "Затвори очи". Реших ,че ще ме целуне. А като отварям очи той държи кутийка с пръстен

и ме попита "Ще се мъжиш ли за мен"

Ушите ми забучаха, зави ми се свят и виждах само лицето му. Усешането е незабравимо

Аз разбира се казах ДА. Така на 16 ноември 2008 г. получих най-голямата и приятна изненада в животаси до сега. И сега организирам сватба.
Кто четох предложенията ви, момичета, се просълзих. Хубаво е,че имаме такива мъже
