,казах да.....и сега съм много щастлива,въобще не очаквах!
и тя почнала 
.Цитат на: posum в 21.07.2010 10:55
На покрива на къщата, под новогодишната заря.
Нямаше накъде да бягам, та казах "да"
След това ми разказа как купил пръстена в началото на юли и се чудил как да го направи, почти цял месец, но накрая се предал и решил - днес ще е. Ние живеем заедно от няколко месеца. В този ден /петък/ бяхме се уговорили след работа да излезем - хапване и после кино. Но денят беше много горещ и се разбрахме да минем през къщи, за по душче. Аз влязох първа в банята и след като се изкъпах, излизам чисто гола и го гледам той се облякъл официално с костюм, абе така да се каже "барнал се" В този момент ми стана много смешно и дори започнах да му се присмивам за костюма, нищо неподозирайки. Той, миличкият ми беше се припотил няколко пъти. И така - той ми предлага брак, а аз стоя чисто гола и се чувствам малко тъпо Но пък за сметка на това е незабравимо, нали.... Не знам дали тук е мястото за това което ще напиша но се надявам модераторите да не ми се разсърдят 
))) После погледнах пръстена и видях че едното краче което държи диаманта се е счупило и затова е паднал. Това за мен беше невероятен късмет, бях го отписала вече .... а и като се има предвид че можеше да падне някъде вън просто си е наистина късмет. И тъй като пръстена ми се е поизтъркал и поизкривил от носенето мъжът ми ми предложи да си го сменя с друг, на който да ми сложат моя диамант, и така вече намерих моделчето, което искам и ще го дам на една позната да ми го направи )) надявам се да стане хубав, какъвто е на картинката на сайта, и здрав пръстен 
и видях една червена в кутийка, в която имаше пръстен. Мога да ви кажа, че нищо не подозирах, а милото по нищо не се идаде 
Аз много исках да се сгодим и да се оженим. Все му говорих и всеки ден си казвах, че трябва да спра ама не го правех. И си мислех, че като дойде момента няма да е изненада, защото аз постоянно го навивах за пръстен. Дойде 04.03.2010 и се връщам от работа, влизам си, като у нас си, гледам на леглото едно сърце от листенца от рози и посредата една картичка-голяма. Стоях на едно място, викам си: някой ми прави скрита камера. Огледах се няма никой и взех картичката. Вътре пишеше:"Ако ме обичаш ти, на моста на въздишките иди и за своето ДА се приготви". Очите ми се напълниха, но успях да ида, да се облека и обуя отново и в дъжда, който валеше тогава, забързано отидох. Беше там! Чака ме с един чадър и се усмихва. Започна да вади кутийката, а аз викам:"Недей, има хора, срам ме е". Сега като се сетя ми е смешно. Минаха хората и той клекна и ми предложи. Не бях забелязала, че имаме публика от другата страна на моста. Пляскаха после, а мен още повече ме досрамя.