06.12.2007 10:49
Didi, благодаря ти за пожеланията! 
И аз на свой ред желая истинска любов всекиму, защото това е, което ни крепи и насърчава да живеем. А загубата, тя ни променя. Колкото и да искам да се насладя на всичкото щастие, което ми се дава, не усещам истинския сладък вкус, а има и горчиво. Може би все още е рано да спра да мисля за това. Не пропускам ни ден, ни вечер. Но определено гледам напред. В началото бе ужасът, после лека полека си стъпихме на краката. Няма случайни неща в живота и така стана, че 3 седмици след този кошмар заминахме за Париж, защото пролетта си купихме билетите. А там успях да си върна усмивката. Влюбих се в този град от пръв поглед! Там съзнанието ми се ангажираше само с хубвите емоции от едноседмичната почивка. Едва последните вечери се сетих, че в БГ ни очаква една грозна действителност. 
Извинявам се за отклонението от темата!
Пожелавам на всяка жена да отиде там с любимия мъж! Да бъде лято и да отидат само и единствено за почивка! Тогава няма да забележите отрицателните страни на града. Великолепен е! Аз знаех само испански и английски, така че езикът няма да ви е проблем. Вярно че бяхме на гости в една страхотна приятелка, която ни помогна и с карти за градския, и с много други неща. Всеки ден двамата обикаляхме уверено с карта на града в ръка, без да знаем френски. Нито еднин неприятен момент нямаше за 7-8 дни. Ако някой има проблеми там, то сигурно би било, защото не знае фр. и няма приятел там; сам е в Париж; случил е кофти сезон; за малко дни е; може да е по работа; не пътува със самолет... и др. неща, които за нас не важаха
. Отивайте! Ако имате въпроси, може да ми пишете на ЛС.
misskapriss, надявам се да съм успяла да го пресъздам, макар да знам, че думите не стигат
И аз на свой ред желая истинска любов всекиму, защото това е, което ни крепи и насърчава да живеем. А загубата, тя ни променя. Колкото и да искам да се насладя на всичкото щастие, което ми се дава, не усещам истинския сладък вкус, а има и горчиво. Може би все още е рано да спра да мисля за това. Не пропускам ни ден, ни вечер. Но определено гледам напред. В началото бе ужасът, после лека полека си стъпихме на краката. Няма случайни неща в живота и така стана, че 3 седмици след този кошмар заминахме за Париж, защото пролетта си купихме билетите. А там успях да си върна усмивката. Влюбих се в този град от пръв поглед! Там съзнанието ми се ангажираше само с хубвите емоции от едноседмичната почивка. Едва последните вечери се сетих, че в БГ ни очаква една грозна действителност. Извинявам се за отклонението от темата! Пожелавам на всяка жена да отиде там с любимия мъж! Да бъде лято и да отидат само и единствено за почивка! Тогава няма да забележите отрицателните страни на града. Великолепен е! Аз знаех само испански и английски, така че езикът няма да ви е проблем. Вярно че бяхме на гости в една страхотна приятелка, която ни помогна и с карти за градския, и с много други неща. Всеки ден двамата обикаляхме уверено с карта на града в ръка, без да знаем френски. Нито еднин неприятен момент нямаше за 7-8 дни. Ако някой има проблеми там, то сигурно би било, защото не знае фр. и няма приятел там; сам е в Париж; случил е кофти сезон; за малко дни е; може да е по работа; не пътува със самолет... и др. неща, които за нас не важаха
. Отивайте! Ако имате въпроси, може да ми пишете на ЛС. misskapriss, надявам се да съм успяла да го пресъздам, макар да знам, че думите не стигат
За съжаление понякога най- хубавите и най- лошите мигове от нашия живот вървят ръка за ръка и не ни оставят да се радваме пълноценно 
Но миличка живота е такъв и аз съм сигурна, че въпреки всичко ти и твоя любим ще съумеете да изживеете този така прекрасен момент на 100%. Сигурна съм, че човекът когото си изгубила би бил безкрайно щастлив да те види щастливо омъжена 
Щастлива съм да видя, че има форум пълен с надежди, мечти, фантазии, прикзки...
Ще помагаме с каквото можем!Вярно е това, че много рядко има такъв форум и никъде другаде не съм се палила да пиша толкова и да мисля какво ли е станали с тоз, или ония? Тук е друго!Забавлявай се! 
Оказа се,че бил забравил пръстена в хотела,а много искал точно в онзи романтичен момнент в ресторанта да ми предложи.И по-добре....щях да се смутя от многото хора 
Всъщност цялото пътуване до Гърция било с цел предлагане,а аз мислех,че е заради рождения ми ден. 
Вечерта на Нова година имахме празнична програма, организирана от хотела ни - Арбанаси палас. Точно в 12 ч. милото трябваше да отвори шампанското, а ръцете му така трепереха, че позакъсняхмае малко... На мен ми беше толкова смешно, атой милия бил толкова притеснен от предстоящото... Гръмнахме шампанското и излязохме на тераста където имаше невроятна гледка към целия Велико Търново и небето се озари с една спираща дъха заря. И както ме беше прегърнал, усещам, че на пръста ми поставя пръстен и с изпълен с трепет и вълнение глас ме попита дали ще се омъжа за него. Последваха наколко минутки, в които нищо не чувах, дори това което ми говореше любимия 
Стоях замръзнала в неговите прегръдки и в един миг някак си далеч от мен се чух да промълвям едно тихичко Да! 
Бях толкова щастлива, че не знаех къде съм, защото бяхме решили първо да се роди бебчо и след някоя и друга година да помислим и за тази стъпка. А той милия, решил че по-подходящ момент от първия ни малък юбилей, няма да има и така... Посрешнахме Нова година с разтуптяни сърца, силно прегърнати а на вън валеше лек снежец и небето се озаряваше от невероятната заря. В един миг просто всички хора около нас на терасат сякаш изчезнаха и това беше нашият миг на пълна радсот, единение и хармония!
