ах, как се радвам за теб мила, galchos, истинска приказка
браво на момчете

В интерес на истината имах някакви подозрения, но не бях на 100% сигурна. Милото ме подпитваше как си го представям точно и т.н. но си мислех, че няма да ми вземе нищо защото не е взел заплата още. Та за рожденния ден на майка ми и моя (нейния на 20.06 моят на 23.06) си бяхме в Плевен и после щяхме да тръгваме за Приморско. Станахме сутринта на 22.06 и той ме пита "Искаш ли си подаръка за рожденния ден?" аз се учудих защото се бяхме разбрали да не ми купува нищо понеже така или иначе ще ходим на почивка, но му казах "Да искам го!" Той ми каза да си затворя очите и да не ги отварям докато не ми каже, и аз  послушно изпълнявам след малко ми каза да си отворя очите и пред погледа ми изникна малката червена кутийка с пръстена вътре. Последва следната реплика от милото "Няма нужда да те питам искаш ли, защото знам, че отговорът ще е "ДА". Съответно отговора наистина е "да".

Пръстена много си го харесвам, не е типичния годежен пръстен, но точно това го прави специален има 6 камъчета Сваровски и е много нежен... направо не мога да сваля очи от него...

А дата за сватбата не сме определили още защото в моментасме замислили нещо друго което ще погълне по- голямата част от финансите ни но догодина вероятно

Ауууууу колко романтично  !!!
Браво на твойто мило мъжле!!!

ами ние бяхме в Созопол за Великден(всяко лято ходим там на море а той ходи всеки великден и тая година за прув път заедно)да си призная бях видяла пръстена преди да заминем и по никакъв начин не можех да го накарам да ми стане на пръста.беше ужасно малък много се разстроих но по никакъв начин не показах че знам за плановете на милото.отидохме 1 ден преди 8ми април и се настанихме в много хбав хотел с изглед към морето беше страхотно.посрещнахме великден и на сутринта отидохме(по негово желание да се разходим към смокиня)и така и направихме отидохме и почнахме да обикаляме по плажа на къмпинга и по едно време се обръщам и моето мило паднало на колене до сами водата ама аз нали съм си хитруша и се направих че нищо несобикновено не става се едно той има навика да пълзи по плажовете и той явно не е издуржал и почна да ме вика и аз като отидох при него и засанах на колене и той ми извади кутийката"знаеш ли какво е това?" 'ами предполагам"-му отговорих и ме попита дали искам да му стана жена и на мен ми се насълзиха зверски очите нищо че го очаквах че бях убедена и така нататък и аз не знаех какво да кажа и мълчах така бая време докато не му звънна телефона и ми каза"ако още се почудиш пак ще звънне"и ми наговори едни милинки и аз му казах "ДА" и то ня бяха едни прегръдки едни целувки на средата на плажа до морето(той знаеше колко обичам този плаж и той го обожаваше)и ми каза "няма ли да ми дадеш да ти сложа пръстена""малък ще ми е"казах"е от къде знаеш""ами така ми изглежда""я пробвай"и ако щете ми вярвайте ама ми влезе на пръстчето все едно цял живот е бил там и все едно няколко дни по рано не се бях мъчила да го сложа а сега не иска да излезе.аз си знам че явно това си е знак този пръстен си е бил само за мен и то само за онзи момент и за това не е станал по рано трябвало е да бъде всичко идеално за да се случи......ох извинете ме за дългия пост но много се развълнувах има още но др го оставям на романтичното ви въображение

kleo_20 чак и на мен ми се просълзиха очите докато четох разказа ти    А това с пръстена и аз мисля, че е  някакъв знак  . Много щастие ви желая и се обичайте много! 

kleo_20 пожелавам ви още романтични изживявания като това  . А за пръстена и аз си мисля, че е някакъв знак!  на твоята половинка!

ох благодаря ви милинки радвам се че споделих този много важен момент за мен а ако знаете той колко хич не беше романтичен то май добре че аз мъ бях подсказала по какъв 6то годе начин да ми предложи бях му предложила някой друг вариант  добре че поне се е спрял на някой

kleo_20, добре, че ние им подсказваме какво бихме искали, иначе..... На моето мило му бях разяснила какво да направи преди да изкочи с пръстен пред мен и той като добро момче ме послуша. Но мястото, обстановката, пръстена и другите неща, които правят момента специален, си бяха негова идея. 

и моето мило сам си е избрал мястото ама най-смешното ми беше че вместо да ми предложи на плажа в созопол той ме накара да вървим пеша до къмпинг смокиня тои милия все ще измисли хубаво нещо ама изпълнението няма как да не прокуца някъде както и да е пак беше много романтично и мило мислил е даже да запише на клипче на фотоапарата ак ми предлага ама нямаше как да стане щото къде да го сложи и да се вижда и чува всичко и аз да не с еусетя не че не се бях усетила де..ама той милото първо беше хвърлил кутията в пясъка ама аз нали да се правя на важна се престорих че не виждам леле ква бях смешна ама от вътре така ми треперешеи после

kleo_20
много вълнуващо и аз се просълзих!

Цитат на: Radostina в 03.02.2007 02:31

Здравейте момичета,
Ето и моята история. Дано ви се стори забавна.

С моя бъдещ миналата година по това време се разделихме. Него много го беше страх, че вече сме заедно от почти две години и ще трябва да мине в групата на бракуваните. Неговите родители много ме харесваха и явно майка му го е питала дали не възнамерява да предприеме нещо. Пусти страх, а може би не е бил готов. Незнам. Разделихме се. Аз много страдах, защото го обичах повече от всичко. След това не се бяхме виждали 3 месеца и на сбирка на студентския курс се видяхме (ние сме колеги от университета). Говорихме, но не е ставало дума за сдобряване. На мен ми беше адски трудно. Слезващите 1-2 месеца се видяхме още няколко пъти, но нищо. Тогава се отказах от него. Запознах се с много готин човек и бях твърдо решила да го забравя. Един месец по-късно (някъде към началото на юли) в офиса ми започнаха да пристигат цветя. Без бележка. Първия път реших, че са от човека, с който излизах, но вечерта той не спомена нито дума и от поведението му се убедих, че не е той.И така в офиса ми продължиха да пристигат почти всеки ден цветя. Колегите ми (а и аз също) се чудеха кой е този упорит ухажор. В края на юли с две приятелки отидохме на традиционното море по женски - за една седмица. Тогава той се обади и пита къде съм. Аз му отговорих - "На море" , а той "Без мен?", аз- "Да, както и всичко друго. Той затвори. Не знам как беше разбрал къде съм точно, но след 1 ден дойде. Аз въобще не пожелах да говоря с него. Но той настоя. Каза, че иска да сме заедно, че иска да остарее с мен и.т.н. Аз не му повярвах. Ядосах се и му наговорих едни такива...............

Искам да кажа, че това е моята история. Не пиша вече с името  "Radostina", защото бях забравила каква ми е паролата за достъп и си направих нов акаунт - Radost.

на мен милото ми предложи на осми март дойде с една роза и ми падна на колене с пръстена и аз какво можех да направя казах да

kleo_20 ...    Голяма си сладурана -първо се просълзих,а после се усмихнах(представих си как си знаела,а си се правела на "ударена"  )
Момичета, големи сме късметлийки с такива романтични мъже,че то какви недосетливи има... 
На мен моят съпруг ми предложи брак след 4(и половина) месечно познанство,2 дни преди да си тръгна за България, бяхме в неговата къща привечер и се готвехме да излизаме, той обаче нещо се позабави,суетеше се нагоре-надолу и беше малко нервен(за мен беше странно,защото не го бях виждала такъв до сега... )Направи ми питие, "да се отпусна",както той каза  - и аз,седнала в трапезарията и недоумяваща изведнъж се облещих  когато той застана до мен и коленичи с кутийката в ръка-въобще не очаквах и имах чувството,че ще припадна ,когато каза "ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена..."-май не мислих много преди да се съглася  И сега 2 дни преди сватбата,когато бяхме събрали семействата на официална вечеря, той повтори жеста(пак неочаквано за мен  ), като този път ми подари пръстена на баба му(който е бил даден на майка му ) и така продължихме традицията 

Леле момичета, колко интересни историйки!Май администраторите трябва да се замислят и да направят и такъв конкурс?!

много добра идея наистина хехе стига на не гласува всяка за своята история хехех примерно право само на един глас и той да не е за собствената би било интересно хехех