Как ще е нищо особено summer_sky ? Толкова е мило това, което е направил! 
Най-много ми хареса частта, в която си мислиш, че пада от алкохола  Браво на него за това, че се е сетил за станиола, че може да свърши работа като годежен пръстен! 
Важното е, че е събрал най-накрая смелост, без значение дали е пил или не - нали не се е отказал после с оправданието, че е бил пиян и не помни! 

Не, не...не се е оправдавал, че не помни. Помнеше абсолютно всичко с подробности... Даже сега се сетих, че същата вечер го приютих - остана да спи у нас. Е не можех да пусна в този вид някъде  Шегувам се, не бе толкова зле..  И така сладко ме гушкаше. Веднага заспахме. На сутринта ми каза: "Жена ми" за първи път...

Аз получих предложение на рождения ми ден тази година пролетта, което предусещах.Някакси ги надушвам тия работи и общо взето е трудно да се скрие нещо от мене.Бяхме си сами и той вади кутийката и вика"ще ме вземеш ли",беше ни малко смешно, защото сме заедно от много време и бяхме говорили по темата.А и аз като Съмър Скай имам станиолено пръстенце,което ми даде много отдавна в една дискотека и още си го пазя.Тогава бяхме още ученици.

Момичета,аз съм супер щастливаааааааааа 
Вчера ми се случи нещо страхотно!!!
На моминското парти на Вероника разказах на мацките,които бяха там,че преди да замина за Турция предложих на милото  То не беше традиционното предложение,защото пръстенът си го купи той.Но си седяхме в колата и той ми каза,че тоя пръстен май ще го бъркат с годежен(има нещо такова,прилича малко  ).И аз се вдъхнових и му казах "Я ми го дай за малко".Той ме пита дали ще му го крада,а аз му казах,че ей сега му го връщам(и той ми вика Мерси,а аз му се смях,че няма за какво да благодари,защото не съм му го върнала още  ).После му го сложих на ръката и му казах,че не искам да си отиде от мен и го питах(както си му е реда  ) дали ще се ожени за мен.Честно ви казвам,мислех си,че ще избяга от колата,а той целия като грейна и като се ухили и ми каза "Ама това не трябва ли аз да го направя?" и ми каза "да"!!!Аз така се стъписах,че за малко да забравя да му сложа пръстена 
Но изобщо не очаквах това,което стана вчера  Както си приказваме и аз нещо му разказвам,той ми вика"Знаеш ли,трябва да отидем другия месец да ти изберем едно пръстенче".Аз си помислих,че ми е харесал подарък за рождения ден,нали е на 22.12 и го похвалих колко ми е сладък и предвидлив,месец преди това да ми хареса подарък и изобщо не загрявам за какво става въпрос  А той ми казва"Ааа,не за рождения ден.Друго пръстенче.Нали аз вече си имам,трябва и за теб да вземем."
И аз съм в шах!!!Когато му предложих,му казах,че това не е,за да определим после датата на сватбата,а за да знам,че никога няма да се разделим!А той миличкият така ме изненада!!!И съм толкова щастлива!!!
Май другият месец ще се включа пак в темата,за да ви разказвам за предложението  А,да,по този повод трябва да потърся тема за да видя какъв трябва да е годежният пръстен.Майко мила,не мога да повярвам,че това ми се случва  Извинете ме за дългия пост 

Супер Diavolinkata!Това е някакво кръстосано предложение. Ама така супер се е получило.Нали знаеш че всеки мъж е понатиснат някак си за да предложи.Поне за моя беше така.Те докато наберат смелост иначе,миличките.....има да си чакаме........

май във форума узрява нова бъдеща булка!!!

Цитат на: fiibi_bg в 10.11.2007 11:20

Супер Diavolinkata!Това е някакво кръстосано предложение. Ама така супер се е получило.Нали знаеш че всеки мъж е понатиснат някак си за да предложи.Поне за моя беше така.Те докато наберат смелост иначе,миличките.....има да си чакаме........

Хахха,аз милото не си го представям да се притеснява,той много трудно се поддава на такива емоции,но и не знаех,че е готов да ми предложи,да ме поиска от нашите и да съобщим на близки и приятели  То всичко ще е едно по едно и когато сме готови,разбира се(аууу,за тате май аз лично никога няма да съм готова да му кажем  ),но все пак се иска много смелост за това решение,особено на нашите години  Но съм много,мнооого щастлива!!!Наистина мнооого!!! 

Цитат на: kleo_20 в 10.11.2007 11:28

май във форума узрява нова бъдеща булка!!!

Дано  Но не знам дали ще е скоро  Аз още не мога да повярвам,че пръстен ще имам 

Ха, честито! Ей колко се радвам ако знаеш!  Сякаш се променяш пред очите ни, когато се включи във форума, не беше много убедена, че това ще ти случи скоро и постепенно докато те опознавахме ти набра все повече кураж и ето че сега нещата наистина започнаха да наближават. Сигурна съм, че всички ще бъдем много съпричастни към предсватбените ти вълнения и ако ни държиш в течение ще можем да проследим заедно с теб пътят към заветния ден! 

Цитат на: prin4ipessa в 10.11.2007 14:56

Ха, честито! Ей колко се радвам ако знаеш!  Сякаш се променяш пред очите ни, когато се включи във форума, не беше много убедена, че това ще ти случи скоро и постепенно докато те опознавахме ти набра все повече кураж и ето че сега нещата наистина започнаха да наближават. Сигурна съм, че всички ще бъдем много съпричастни към предсватбените ти вълнения и ако ни държиш в течение ще можем да проследим заедно с теб пътят към заветния ден! 

Аааа,разбира се,че ще ви държа в течение,как иначе  Вие сте толкова готини,милички и съпричастни,че не мога да си представя да не споделя с вас вълненията,стигне ли се до потготовка за сватба Но за нея,честно да ви кажа,не знам кога ще е,първо трябва да се изнесем.Сега съм на вълна пръстен и още нещо-съобщаване на новината.Още довечера ще питам милото какво мисли по този въпрос и кога горе-долу да кажем  Ще го помоля да е близо до рождения ми ден или Коледа,че са празници и тате няма много да вика  Без майтап,наистина не знам на него как да кажем  Ама ще измислим нещо (добре,че той харесва милото,та може като ме поиска да каже "О,ама ето ти я,заповядай!"  ).

И аз получих  романтично предложение за брак на рождения си ден като mariana.    Само, може би трябва да спомена в началото, за тези от вас които не знаят, че нашата връзка главно беше "на разстояние",  виждахме се един път в месеца на няколко дни, а през останалото време по телефона, е-mail, icq или skype (не питайте за сумите които родителите ни са плащали за телефон и път). Всъщност първият път когато ме попита "Искаш ли да прекараш остатъкът от живота си с мен?" беше доста непредвидено, дори за самият него (по-късно ми го призна). Началото на ноември беше дошъл да ме види за няколко дни и докато бяхме заедно баща ми се обади по телефона и имахме доста лош разговор и сериозно ме беше разстроил, аз се разплаках и в гнева си казах, че нямам търпение да се отърва от него, т.е. баща ми.  Милото като ме видял толкова разстроена ме прегърна, обърса сълзите ми и ме попита "Искаш ли да бъдеш с мен завинаги?" - аз не знаех какво да му отговоря, бяхме само 3 месеца заедно, попитах го "Ама ти сериозно ли? Та ти дори не ме познаваш!". После се успокоих малко и му благодарих, че ме обича толкова много и че е сигурен за нашата връзка, но това беше! След нова година той все по-често и по-често започна да ми споменава за нашият бъдещ съвместен живот, и за мене си беше дилема дали да избера него или да продължим с факултет...  Но след поредния доказ да ТОЙ Е ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК накрая взех решение, че наистина сме един за друг и така се разбрахме че ще се годим на 23 април , един ден след моя рожден ден. И понеже моите и неговите родители не бяха се срещали, а и сватбата се предполагаше, че ще е в Сърбия решихме, че годежа ще бъде едно малко тържество за моите роднини в България. И така, милото и родителите му дойдоха в България, милото ми носеше кошница с 19 рози! Получих много подаръци от родителите му, но от него - не, освен розите . И целият ден чаках и той постоянно ми повтаряше, че ще си получа по-късно подаръка и накрая аз вече и забравих за него. Милото искаше да излезем на разходка в Дунавската градина, и там ме одведе до едно място където има един въртолом и плачеща върба и там извади и ми подари един средно-голям подарък. Когато го отворих вътре беше една малка вазичка и в нея цвет от маргаритка.    Доста се учудих на подаръка , той ми каза да изброя латиците на маргаритката, хммм...  аз броя ли броя ама са 18, а аз ставам на 19, ама си викам може и да се е човека нещо объркал, и си трая, усмихнах му се смутено и му казах благодаря, а той целия сияе и ме пита "а знаеш ли какво символизират?", чак тогава събрах смелост и му казвам "Ама мило, аз днес навършвам 19, а не 18 години!" а той с една широка усмивка изважда от джоба си една малка синя кутийка и ми я отваря  а вътре 19-тата латица и моят пръстен!  той коленичи пред мен (имайте напредвид, че това става в Дунавския парк, т.е. пълно с хора!) и ми казва "Тук ти е последната 19 година прекарана с мен! Искаш ли да прекараш и остатъка от живота си с мен?" (Все то на английски) а аз съм онемяла, а той си мисли че не разбирам и ме пита този път на развален български "Петра, хочеш ли да се омажеш за мене?"    И сега докато пиша и после близо две години още потръпвам... хората минаваха и ни гледаха а аз бях онемяла  а милото стои на колене и чака  накрая и аз коленичих не знам защо и после се изправих , а той всеоще стои ли стои и накрая ми казва "Ама нямали да отговориш нещо, аз стоя на колене!"  Чак тогава ми се развърза езика и му казвам "Да, мило! Разбира се, че да!" Много си го обичам моя сладур!!!   А само да знаете през какво е преминал да намери маргаритка с точно 19 латице, но най-интересното е, че той се страхувал, че в България няма да може да намери маргаритки и затова човека е носил чак от Сърбия цял букет с маргаритки за всеки случай, като всеки един цвет по отделно е номериран с колко латици има на него а нашата градина е пълна с маргаритки!  Но това е моето миличко - да обезбеди всичко отнапред! 

Питали ли сте се защо през пролетта на 2006г. нивото на р. Дунав се покачи критично?  Това е един поетичен опис на нашата любов. Семейна приятелка ни подари това стихотворение за годежа ни.
ЗАЩО ДУНАВЪТ ПРЕЛИВА
1. Тих бял Дунав се вълнува
покачва своите води.
Защо кипи и се бунтува,
какво преследва и цели?
2. Залива български и сръбски
полета, пътища, села
и нивите ни тъй превръща
на езера и на блата.
3. Направи пакости големи,
погълна много труд, пари,
създаде толкова проблеми -
правителствата затрудни!
4. - Защо нивото си издигаш,
спокойна беше ти река,
защо прехвърляш бряг и диги,
защо развихряш се така?
5. - Защото огън се запали!
Как тих, спокоен да стоя?
Велика цел съм си поставил
и бързам да го угася!
6. - Къде е той, къде го виждаш?
Защо кипиш и нямаш мир?
Защо водите ти прииждат
от Шварцвалд чак до Айдемир
7. - Момент! Сега ще ти разкажа
защо изгубих аз покой.
И огъня ще ти покажа,
ще разбереш къде е той.
8. На Панагюрските колони
посред вековните гори
от сръбско и от Македония
младежи бяха там дошли.
9. Те дните си не са проспали
на лагера младежки там.
И огън буен се запалил,
развихрил своя жарък плам.
10. Посреща Дида впечатлена
любимите си дъщери,
че гледат някак си смутени
и разтревожени дори.
11. - Какво, деца сте преживяли
каква беда ви сполетя?!
- Ерген от сръбските предели
плени едната дъщеря.
12. - Ех, свършиха ли се момите
във твойта хубава страна?
На Сърбия из далнините
за тебе няма ли една?
13. - Не! Петра грабна ми сърцето,
запали моята душа!
Любовен огън! И морето,
и ДУНАВА ще пресуша!
14. Така Давид ме предизвика
със думите си да реша:
Не, няма да си дам почивка
тоз огън аз ще угася!
15. Водите ден след ден прииждат
покачват речното ниво...
Специалистите предвиждат,
следят критичното ли е то.
16. Пожар свещен пламти в душите,
че две сърца в любов туптят.
Дали на Дунава водите
ще могат да го угасят?
17. Не! Пламъка на любовта им
да угаси водата не успя!
Та тя роди се във водата,
когато много дъжд валя!
18. А още Соломон бе казал
таз истина за любовта:
"Не, никога не ще водите
в вас любовта да угасят,
19. водите бурни на реките
не могат да я потопят!"
И още: ЧЕ Е ЛЮБОВТА
ТЪЙ СИЛНА, КАКТО И СМЪРТТА!

Маринка Контарова
гр. Стрелча,
обл. Пазарджишка,
април,2006г.

Ехааааааа....толкова е мило, истинско и романтично... Личи си с колко внимание и нежност е подходил съпругът ти, към всеки детайл от предложението му... Малко са мъжете, които толкова детайло биха подготвяли този така важен за жената момент.... Дано винаги остане толкова внимателен и детайлен, мила.
Личи си и трепета и вълнението с което си писала този пост...и дърво би се трогнало....ех....
Дано винаги подхождате с такова внимание един към друг... .....слдури сте...голями....

Стихотворението е страхотно!  Браво на авторката му и аплодисменти за главните инспиратори на тази поема!   

Ееех, много романтична история и прекрасно стихотворение 

Diavolinkata  честито сгодяване.    А защо се притесняваш как ще кажеш на родителите си?