Цитат на: gadamer4e в 12.11.2007 14:42

Diavolinkata  честито сгодяване.    А защо се притесняваш как ще кажеш на родителите си?

Мерси gadamer4e  Притеснявам се,защото съм на 20  Не знам дали ще одобрят,защото не съм много голяма  Те харесват милото,но все пак...За мама не се притеснявам,тя си ме знае,че когато съм сигурна в себе си няма проблем и ми вярва,защото съм й показала,че може да ми се има доверие.Но тате не ми вярва на преценката,всъщност той по принцип,ако си реши,че някой е млад/стар за нещо,много трудно си променя мнението  А не искам да се караме,особено по този повод,защото си го обичам страшно много и искам да се радва с мен.Но ако все пак твърдоглавието му надделее,не искам и да си помислям колко време ще му отнеме да спре да се цупи  Може би дори до самата сватба  Така стана на бала ми и не знам какво да го правя,ако това се повтори,ще ми е много тъжно 

Цитат на: pleasure в 11.11.2007 10:59

Ехааааааа....толкова е мило, истинско и романтично... Личи си с колко внимание и нежност е подходил съпругът ти, към всеки детайл от предложението му... Малко са мъжете, които толкова детайло биха подготвяли този така важен за жената момент.... Дано винаги остане толкова внимателен и детайлен, мила.
Личи си и трепета и вълнението с което си писала този пост...и дърво би се трогнало....ех....
Дано винаги подхождате с такова внимание един към друг... .....слдури сте...голями....

И аз съм на това мнение,наистина всичко е било невероятно  И стихотворението е чудесно,толкова мило  Случила си на много внимателен мъж,пази си го,обичайте се и бъдете щастливи 

взимай пример от мен!аз като казах на мама че милото ми е предложил тя си помисли че се шегувам! трябваше и известно време да си поеме дъх и да осъзнае че говоря сериозно ама го обожава направо смао за него говори  сега е адски доволна че се оженихме с него!!!!

Цитат на: kleo_20 в 13.11.2007 13:07

взимай пример от мен!аз като казах на мама че милото ми е предложил тя си помисли че се шегувам! трябваше и известно време да си поеме дъх и да осъзнае че говоря сериозно ама го обожава направо смао за него говори  сега е адски доволна че се оженихме с него!!!!

И при вас е било забавно  Но важното е,че всичко се е наредило все пак и са го приели вашите нормално  А какво каза татко ти,че на мен за моя са ми дилемите  Мама ще се радва много,ама татеее...ще вика от щастие 

колко много хубави истории има тук в тази тема
ето какво беше и моето предложение:
Септември месец моя любим реши че много иска да ме заведе да видим пещерата лединка,и така аз ,той,сестра му и 2ма наши приятели тръгнахме на малката ни екскурзийка.Пещерата беше страхотна не бях виждала толкова красиво място преди имаше едно малко езерце в което имаше икона и екскурзоводката каза че всеки може да си пожеле нещо като си потопи ръката,милото ме дръпна настрани и каза да изчакаме навалицата да минат и после ние аз много се изнервих и накрая дойде нашият ред,Валери вися цяла вечност над това езерце аз само потропвах с крак и мрънках защото всички вече се разхождаха из пещарата само ние стояхме там и тогава милото се обърна към мен и ми каза:"Знаеш ли какво си пожелах?" аз започнах да го гледам странно и нищо не му отговорих и тогава той падна на колена извади една кутийка отвори я(а вътре имаше пръстен)и каза:"Пожелах си да ми кажеш-ДА!!!" Аз бях в шок,вообще не го бях очаквала и се разплаках от радост,естествено казах "ДА" а нашите прители стояли зад едни сталактити и подслушвали,като чуха моят отговор  изкочиха и започнаха да танцуват и да се  радват А вечерта го отпразнувахме в едно ресторантче във Враца.
Това е моето предложение

korneliq_donkova
ехааа супер
много се разчуствах
браво на твоя бъдещ съпруг 
страхотно те е изненадал

Вчера ходих за проба на големината и знаех ,че пръстенът е избран вече.Днес отидохме на вечеря в БМ който се намира на плажа на Кабакум-заведението е на пясъка и латото е прекрасно да вечеряш до водата,която е на няколко метра.Очаквах пръстен за Коледа,незнаех че ще го направят толкова бързо,но го получих днес.Хвана ми ръцете и ме попита ...най -после "Ще се омъжиш ли за мен ....Внимавай ,защото ако ми откажеш ще те напляскам  ".Аз се съгласих бързо,бързо.Всъщност преди това на приятелите разказваше ,че ми бил предложил и аз съм се съгласила ...
Знаех ,че скоро ще се случи ,защото заминаваме да живеем в друг град и решихме ,че трябва да заминем женени.От седем години сме влюбени ..от първта ни среща и от 2 живеем заедно,така че не е голяма изненадата ми.Доста дълго чаках ,но знаех че този ден ще дойде.
Преди седем години се срещнахме случайно стояхме в едно кафене с още един негов приятел и една позната  и той каза "Как искам една жена да си намеря ,която да ме обича,да се грижи за мен и да ме слуша и когато се почувствам сигурен и стабилен да се оженим и да имаме дете" аз си помислих "Как искам тази жена да съм аз" ....след няколко часа започна да ми звъни ...звънна ми няколко пъти ,но аз имах друга уговорка и нямаше как да се видим този ден.След три дни се видяхме и всичко в живота ми се преобърна и намерих човека създаден за мен ,точно такъв каквъвто съм си го мечтала ...и по странно стечение на обстоятелствата след седем години на този ден ще станем семейство

ей миличка,
браво страхотна е вашата история
точно като в приказките, ще се радваме да ни направиш съпричастни в подготовката за големия ДЕН Честито

Благодаря ,ето го и пръстена:
http://monkapana.multiply.com/photos/photo/10/1
http://monkapana.multiply.com/photos/photo/10/2

толкова романтични истории прочетох, дори не мога да ги цитирам всичките. Невероятно романтични се оказват нашите български момчета. А уж изтръпват от думата брак. Ето го и предложението, което аз получих. Искам да вметна, че го очаквах от близо година по-рано, защото ми загатваше за нещо такова. Оказа се, че не съм грешала и го е планирал от 2 години насам. Обаче, откакто усетих подобна идея у него, започнах да подозирам всеки специален повод и момент, който сме имали. Да, ама не. След като мина и последният- Париж, Айфеловата кула!!!  - реших, че съм се заблудила в намеренията му и се отказах да мисля за това. Месец по-късно бе именният ми ден, 15.08.2007г. Той пристигна от Сливен на 14.08. и вечерта излязохме на разходка край лазурния бургаски бряг аз, той, мама, сестра ми с бебчо и малкото ми братче. Разходихме се, седнахме на едно ново страхотно заведение на брега, в което пускат само салса и атмосферата е тропическа. Толкова е хубаво там, че започва да му се танцува на човек. Добре ама на дансинга нея вечер се вихреха професионални танцьори и аз реших, че не е мястото и момента да се пробвам в този танц. Обаче не издържах в един момент и задърпах милото съвсем на брега, до морето. Там светлината само загатваше силуетите ни и можех да се отпусна да танцувам. Танцувах под звездите, когато в един момент той ме притисна силно в себе си и ръката му се плъзна по гърба ми към очите ми. Пред мен имаше нежен пръстен с камък в червена кутийка с формата на сърце. Той ме погледна в очите и ме попита, без да загуби мислите си от вълнение, дали ще се омъжа за него. След което падна на колене и ми предложи сърцето си, любовта си, подкрепата и уважението си, и желанието си да бъде до мен завинаги! Аз наистина бях онемяла, не чувах музиката, сърцето ми щеше да се пръсне и казах ДА! След като се нарадвахме на този момент, отидохме да споделим радостта си с най-скъпите ми хора. За жалост, това че загубихме един от нас в началото на лятото веднага разстрои всички ни. Мисълта, че го няма, за да ме прегърне е толкова болезнена. Той толкова ме обичаше и харесваше моето пиленце... 

Хубавите неща човек ги очаква. Хубавата иненада е далеч по-добра от очакваното. Но лошите неща...  Месеци по-рано нямах преедстава, че в този романтичен и скъп момент ще плача и от голяма радост, и от огромна мъка...

Eeee. Алана, твоят младеж може да просълзи всеки  . Много добре го е измислил!!!
И занапред си мисли само за хубавите моменти и приятните спомени. Животът е толкова кратък, че няма време да се отдаваме на неща, които няма как да променим.

Дани, моят младеж 2 години се е чудел как и кога да го направи!!! И пак не го е измислил, а го е усетил на момента. 2 седмици преди това обикалял за пръстен: в Пловдив с една братовчедка да мери, в Сливен- с друга братовчедка. Голямо избиране било. Накрая ГО ВИДЕЛИ!!! Определено това е моят пръстен. Скоро ще кача галерия и аз като вас.

миналата година на този ден
а историята вече съм я разказвала .. някъде из темата 

Alannah миличка честито  Пожелавам ти тази голяма любов дабъде все по-силна, че да успее да притихне лека полека болката, която те мъчи....Наистина животът за съжаление е много кратък и трябва да мислим положително и да съумеем да се радваме на малкото щастливи моменти!Бъдете много щастливи заедно 

Alannah много хубаво е било явно, а ти така го описваш, направо се потапяш в атмосферата... Прекрасно