Здравейте на всички, отдавна не се бях включвала.
Аз няма как да се похваля с нещо кой знае колко романтично по повод предложението за брак, защото освен всичко останало приказките за сватба започнаха доста преди него, но все пак бъдещият ми съпруг успя да издебне момента, в който най-малко очаквах да ме попита.
На 29.04.2007 направихме една година заедно и мислехме да си спретнем една малка забежка далеч от всички, за съжаление се оказа,че на 3.05 съм на изпит (тъкмо завършвам магистратура) и всичко пропадна. И се оказа, че ще уча цял ден, а после ще излезем на вечеря и толкова.........в един момент се оказа, че и вечерята е под впрос и аз тотално се вкиснах и ревнах, че ето заради глупавите изпити пак са се объркали всичките ни планове и кога ще можем да си обърнем внимание и тем подобни глупости

.
Той е изключитело внимателен и направо ме разби като стана и излезе насред моята тирада

.
След малко се върна и аз пак нададох вой, а той, горкия, на колене пред фотьойла се чудеше как да ме успокои. И насред цялата сцена с една сладка физиономия ми каза "Ще се омъжиш ли за мен"...........сигурно се сещате, какъв беше отговора и че повече нищо не прочетох, а се хванахме за ръка и тръгнахме а се хвалим на който срещнем.
Мисля, че беше сладко, все пак като се има предвид колко съм мнителна не можах да усетя какви планове крои.
Между другото.................много го обичам

!