А ето как ме изненада мен моето слънчице. На 2.12 имам рожден ден. Мислех да го празнувам със милото-Венци, сестра ми и нейното семейство, сестрата на Венци и нейният приятел. Беше събота и исках да е отидем на сладкарница и да не вдигам много много шум. Венци беше на работа до обяд този ден. Бяхме се разбрали, че не искам да ми взима подарък. Бях на фризьор, но както винаги се забавих в студиото, защото сме приятелки с моята фризьорка, та останах и там малко повече от оговореното. Нервни от чакането, сестра ми ми се обади и ми се скара, че само мен чакали и да се прибирам веднага. След 5 мин. вече бях вкъщи. Венци се беше прибрал, сестра ми и всички останали сновяха напред назад вкъщи, а аз съвсем спокойна си сипах едно кафе

Венци, силно притеснен ме помоли да отидем в другата стая само ние двамата. Явно наистина е бил притеснен, защито го попитах да не е станало нещо. В хола отидохме и на дивана видях една чантичка и до нея букет от рози. Много се зарадвах от прекрасните цветя и на чантичката ( беше ми купил бельо ).
Целунах го и му благодарих за прекрасният подарък. В същият момент Венци ме помоли да се обърна. Както държах цвятята и подаръка, помислих си, че нещо е измислил като изненада още, но дори и тогава не предполагах какво ще последва. След наколко секунди чух как пада на колене. Момичетааааа, така ме сви корема в този момент, че когато се обърнах незнам как съм изглеждала. Обърнах се ,а Венци си загуби звук и картина. Стояхме и се гледахме умно и той не казва нищо, ама и аз нищо не казвам
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
И така няколко секунди....след което ме попита дали искам да се оженим. Няма да ви казвам как реагираха всички останали когато се върнахме и им казахме. Голям купон стана този ден. Не минахме само с една сладкарница де