Това беше най-прекрасния ден в живота ми. 27-ми април 2007г.-моят рожден ден. В 18,00ч се прибирам от командировка. В 21,00 трябва да съм в ресторанта да посрещам гостите, но нали се сещате след дълъг път хич не ми се тръгваше и изпратих Милото да ги хосреща докато аз се приготвя. Благополучно пристигнах в 21,30 (почти всички гости бяха дошли), а моят мъж нещо нервен ми се вижда. Постоянно гледа часовника и води странни разговори по телефона. В 22,00 ми казва: Мило, облечи се и си вземи чантата трябва да излезем за малко! Пред ресторанта такси. Предварително уговорено на къде ще ходим, само с поглед се разбраха с шофьора. Мен ме качи отпред и ми завърза очите да не гледам къде отиваме. След 20 мин пристигнахме. Коремът ми се беше свил на топка. Походихме малко пеша (аз все още със завързани очи). Спряхме се. Развърза ми очите: в краката ми беше цяла София, в светлини... Беседка, свещи навсякъде, бяла покривка, шампанско и 2 чаши
Падане на колене и дълго обяснение в любов (даже незнам дали съм го слушала, бях опиянена). Извади кутийка и знаех, че това е мечтания пръстен... И така ме прилъга
ахам, така си е, а нашето предложение го направих аз! А той все ми говореше колко много искал да му стана съпруга някой ден, но все ми се струваше че не се престрашава. А това лято бях в чужбина, когато се върнах есента, той ми подари пръстен купен от една негова командировка докато мен ме нямаше, и аз като го видях и ми хрумна: "Мило, ще се ожениш ли за мен?" 
И той: "това беше моя реплика" 
Но няма да се откажа от него. 
Бъди сигурна! 
Дава мъ още една седмица време и ще види той. 
избери си и пръстена от магазина, че като се получи, направо да ти го купи!!!!!!!! 